Р E Ш Е Н И Е
№ 775
гр.Плевен, 03.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2.
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- ИВО РАДЕВ, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №799/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от З.Г.И.,
чрез адв. М. С., против Решение №85/05.08.2020г.
по НАХД№87/2020г., по описа на Районен съд– Левски, с което е потвърдено като
законосъобразно наказателно постановление №20-0293-000194/28.02.2020г. на
началник група ОДМВР, РУ- Левски, въз основа на което, на касатора И., на
основание чл. 175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба, в размер на 3000лв., и е постановено лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено от него нарушение на чл. 104б,
т.2 от ЗДвП. Твърди се, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че действително, на посочените дата и място, задните колела на автомобила
му са превъртели, но това превъртане е било еднократно, в следствие от мокър
асфалт и сравнително високата скорост, с която е влязъл в завоя. Твърди се, че при
съставянето на АУАН и НП, са допуснати съществени процесуални нарушения. Посоча
се, че неправилно РС е приел, в противоречие със събраните по делото
доказателства и житейската логика, че асфалта е бил сух, с оглед на безспорно
установеният валеж през предходния ден; от свидетелските показания се
установяват локви на пътя, при зимен сезон. Твърди се също, че не е налице
предходно превъртане – преди навлизане в завоя- на гумите на автомобила, тъй
като това би било елемент от състава на нарушението и е следвало да бъде описано
в АУАН. Посочва се, че в АУАН и в НП не се описва такова предходно поведение на
касатора, поради което е недопустимо със свидетелски показания в съдебната фаза,
да бъдат установявани нови обстоятелства. Посочва се също, че неправилно РС е
приел, че задната част на автомобила е навлязла в насрещното платно, тъй като
такова твърдение няма в АУАН, а самият актосъставител е заявил в с.з. че не
може да разчете част от написаното в АУАН. Посочва се също, че РС е приел, че
НП е дописано. Посочва се, че съда няма право да прави предположения. Твърди се,
че соченият за нарушител не се е запознал със съдържанието на акта, тъй като то
е нечетливо, а това, че има вписани възражения, не означава, че нарушителят
изцяло се е запознал с акта. Твърди се, че при съставянето на процесното НП, е
допуснато нарушение на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, като описаната в него
фактическа обстановка и обстоятелства, при които е извършено нарушението, не
кореспондират с отразените такива в акта, като е налице дописване на НП и
въвеждане на нови фактически обстоятелства.
В заключение моли съда да отмени обжалваното решение като
незаконосъобразно и да отмени издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно
В съдебно заседание, касаторът, р. пр, не се явява и не се представлява, същият е депозирал писмена молба, с която поддържа касационната жалба, на посочените в нея основания.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното Решение №85/05.08.2020г. по
НАХД№87/2020г., по описа на Районен съд– Левски, съдът е потвърдил наказателно
постановление №20-0293-000194/28.02.2020г. на началник група ОДМВР, РУ- Левски,
издадено въз основа на АУАН №АА210281/12.02.2020г., за това, че на 12.02.2020г,
в гр. Левски, на кръстовището на ул. „Гоце Делчев“, и ул. „Хан Аспарух“, З.Г.И.,
като водач на л.а. БВМ 335 с рег.№ ******, негова собственост, не използва
пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение
за превоз на пътници и товари, като извършва резки, рисковани маневри,
подавайки рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя, с което превърта
задвижващите колела на автомобила, като същото води до преднамереното му
изваждане от контрол и пързалянето му в дясно и в ляво по пътното платно-нарушение
по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, за което, на основание чл. 175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв. и е
постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. С НП, на И.
е наложено адм. наказание глоба, в размер на 10лв., на основание чл. 183, ал.1,
т.1, предл.2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП- не представя
контролен талон към СУМПС. В тази част НП не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
В решението си, въззивният съд е приел за
безспорно установена, съобразно събраните по делото доказателства, изложената в
АУАН и в НП фактическа обстановка, и е приел, че жалбоподателя З.И., е
осъществил вмененото му нарушение на правилата за движение, по чл. 104б, ал.2
от ЗДвП. Съдът е кредитирал изцяло показанията на св. Ст. С. и И. П., като
логични и безпротиворечиви, и съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност. Приел е също, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване правото на защита на
жалбоподателя И.. Приел е, че съществени са само тези нарушения, изразяващи се
в липсата на реквизит по чл. 57, ал.1 от
ЗАНН, или такова тяхно описание, което не позволява на страните или на съда, да
установят по несъмнен начин волята на наказващия орган, като наличието на
такова съществено нарушение на процесуалните правила, се преценява за всеки
конкретен случай. Посочил е, че накърняване правото на защита на нарушителя
включва и възможността му да разбере кое именно негово поведение е санкционирано
и по кой закон. Въззивният съдът е приел, че нечетливостта на последната дума
от съдържанието на АУАН, поради сливане на ръкописната и печатната му част, не
накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя и не е довело до
невъзможност същия да разбере фактическите рамки на вмененото му нарушение, към
момента на предявяването на АУАН в оригинал. Приел е, че в обжалваното НП няма
привнесени нови съставомерни факти, което да води до липса на конекситет между
нарушението описано в АУАН и в НП. Приел е, че и в АУАН и в НП изцяло са
описани всички обективни признаци на вмененото на И. нарушение на правилата за
движение. Приел е, че действително в НП има допълване, чрез изписване
„пързаляне на автомобила в дясно и в ляво по пътното платно“, като е приел, че
това не е довело до необходимост жалбоподателя да се защитава против нови
факти. Приел е също, че санкционната норма на чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, е
правилно приложена от страна на АНО, като наложените наказания са фиксирани по
вид и размер.
Настоящият касационният състав приема, че
обжалваното Решение №85/05.08.2020г. по НАХД№87/2020г., по описа на Районен
съд– Левски, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото и не страда от пороците,
изложените в касационната жалба. Въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността
на касатора З.И. факти са установени в пълнота и правилно от въззивния съд,
като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и
доказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение. Тези изводи се споделят изцяло
от настоящата инстанция, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК и не следва да се преповтарят.
Съдът намира също, че правилно от страна на
въззивният съд е прието, че в хода на
административнонаказателното производство, не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото на защита на касатора И.,
изразяващи се нарушение на чл. 43, ал.5 от ЗАНН- връчване на нечетлив препис от
АУАН и съответно- незапознавана на нарушителя със съдържанието на АУАН, поради
неговата нечетливост, и нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН- несъответствие
с описаната в АУАН фактическа обстановка, и наличие на ново описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, и дописване на НП. Съдът
констатира, че процесния АУАН е съставен в достатъчно четлив вид, който дава
възможност на нарушителя, както и на съда, да възприеме описанието на
елементите от обективния състав на извършеното нарушение на правилата на
движение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В акта е ясно записано, че на 12.02.2020г,
в гр. Левски, на кръстовището на ул. „Гоце Делчев“, и ул. „Хан Аспарух“, З.Г.И.,
като водач на л.а. БВМ 335 с рег.№ ******, негова собственост, не използва
пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение
за превоз на пътници и товари, като извършва резки, рисковани маневри,
подавайки рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя, с което превърта
задвижващите колела на автомобила, като същото води до преднамереното му
изваждане от контрол. В случая, недостатъчно четлива е само думата „контрол“,
която, при по- внимателен прочит, също се установява. Сама по себе си,
неразчитането на тази дума, не може да обоснове извода, изложен в касационната жалба,
за връчване на изобщо нечетлив препис от съставеният АУАН и в този смисъл-
допуснато нарушение на нормата чл. 43, ал.5 от ЗАНН, както и за невъзприемане
от страна на касатора И., на фактическите рамки на вмененото му нарушение.
Правилно въззивният съд е посочил, че като индиция в насока възприемане и разбиране
от страната на И. на описаното в акта нарушение, са вписаните от него
възражения в акта- „не съм се усуквал“. Съдът намира също, че с факта на
дописване на израза „пързаляне на автомобила в дясно и в ляво по пътното
платно“, в издаденото НП, не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, нито съставлява въвеждане на
нови фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението. В случая,
АУАН и издаденото въз основа на него НП, изцяло кореспондират помежду си,
налице е пълен конекситет в описаното нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП,
съобразно която, на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Включеният в НП израз „пързаляне на
автомобила в дясно и в ляво по пътното платно“, не съставлява описване на ново,
различно нарушение, от нарушението по цитираната норма на чл. 104б, т.2 от ЗДвП,
респ.- на включване на нови фактически
обстоятелства, при които е извършено
нарушението и които да са довели до накърняване правото на защита на касатора И..
Настоящият състав приема, че правилно и законосъобразно въззивният съд е
посочил, че същото съставлява само уточнение на това, в какво се изразява
извеждането на автомобила от контрол, което действие е вменено на касатора като нарушение.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2, във връзка с чл.221, ал.2, предл. Първо от АПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №85/05.08.2020г. по НАХД№87/2020г., по описа на Районен съд– Левски.
Решението не подлежи на обжалване. Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/