№ 6
гр. , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. И. П.
като разгледа докладваното от Д. И. П. Административно наказателно дело
№ 20201860200161 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. К. от гр.П. срещу Наказателно постановление /НП/ №
****************** г., издадено от директора на Дирекция РД „ИА“ – гр.София, с което на
основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр и чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени
четири административно наказания, а именно: глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на
чл.31, ал.1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ; глоба в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ; глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП, като първоначално дело е образувано пред Софийски районен съд, но
производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-П..
С жалбата, подадена чрез упълномощения адв.С.С. от САК, жалбоподателят К. заявява,
че не е доволен от издаденото срещу него НП № ****************** г. на директора на
Дирекция РД „ИА“ – гр.София, като го счита за незаконосъобразно и необосновано и моли
съда да го отмени. Сочи, че при съставянето на Акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Твърди, че не му е съставен и връчен АУАН. Твърди, че
в НП никъде не е посочено, че нарушителят е водач на МПС, който извършва обществен
превоз на пътници или превоз за собствена сметка на пътници и товари. На следващо място,
имало несъответствие между изложените в АУАН и НП фактически констатации и
обстоятелствата на твърдяното нарушение с посочените цифрово квалификации на
нарушението. Това нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Недоказано било, че
водачът е имал качествата на лице, извършващо услуги по пар.1, т.1, т.3, т.4, т.26 ДР на
1
ЗАвПр, налагащо наличието на валидно разрешително. Сочи се, че
административнонаказващият орган борави със съкращения на нормативни актове без нито
веднъж да цитира пълните им заглавия, като се визира цитираната Наредба №34 от
06.12.1999г. на МТ, която касае „таксиметров превоз на пътници“ и Закона за
автомобилните превози- ЗАвПр. Сочи се още, че не следва пълната липса на удостоверение
за психологическа годност и разрешително за извършване на таксиметров превоз, каквато е
визирана в цитираните разпоредби, да се приравнява на наличие на тези документи, но с
изтекла валидност, какъвто е настоящият случай. Счита, че ако наказание се налага, то
същото е следвало да бъде по чл.105, ал.1 ЗАвПр. В жалбата се сочи още, че ако съдът счете,
че нарушение е било извършено, то следва да се квалифицира като маловажен случай по
чл.28 ЗАНН, тъй като автомобилът на жалбоподателя е имал поставена табела „не работи“.
В съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят Г. В. К. се явява
лично и се представлява от упълномощения адв.С.С.. Адв. С. поддържа жалбата, но заявява,
че жалят наказателното постановление по т.1 и т.2, а по отношение на т.3 и т.4 не обжалват.
Счита, че е нарушен както процесуалният закон, така и материалният такъв при изготвяне
на НП. Адв.С. сочи, че от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта се установило, че
не отговаря на действителността написаното в АУАН, че нарушителят е отказал да му бъде
връчен актът, защото всъщност актът не е бил изготвен когато К. си е тръгнал. Това не
давало право на актосъставителя да оформи АУАН при отказ, а следвало да бъде спазена
процедурата, като след изготвяне на акта, той бъде изпратен на лицето. Това се сочи, че е
съществено процесуално нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. На следващо място, адв.С.
счита, че е нарушен материалният закон, тъй като санкцията, която се налага за извършен
обществен превоз на пътници е тази, която се налага за автобусните превози и затова е
толкова голяма, а за нарушения при таксиметровата дейност нарушението е по друг текст.
Според адв.С. не са събрани доказателства, че фактическата обстановка, записана в НП – че
е бил включен монтираният в автомобила електронен таксиметров апарат и че
жалбоподателят е извършвал таксиметрова дейност. Признава, че в действителност не е
била премахната табелката „такси“ на автомобила, но счита, че това обстоятелство е
маловажно. Иска се от съда, по изложените съображения, да отмени НП в оспорените части.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна- Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ – София
към Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ и РП-П. не изпращат
представители в съдебното заседание и не ангажират становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 13.02.2020г. служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
София /РД „АА“- София/ извършвали проверки на територията на гр.П.. Около 07.30 часа
служителите А.Г. и К.К. видели таксиметров автомобил марка „****“ ***, с рег.
№********* да престоява до блок №19, в близост до Автогарата в гр.П., на което място
2
нямало таксиметрова стоянка. Спрели до него и поискали от водача документите,
необходими за извършване на таксиметров превоз. Водачът им предоставил само лична
карта и шофьорска книжка, но не им предоставил разрешение за извършване на таксиметров
превоз от общината, нито удостоверение за психологическа годност. Установили, че
автомобилът е обозначен с надпис „Не работи“ на предното стъкло, но табелата „Такси“ не
била премахната. Служителите предприели действия по съставяне на АУАН срещу водача
Г. В. К. поради факта, че не представя нужните за осъществяване на таксиметров превоз
документи, но още докато започвали да пишат акта, К. заявил, че има спешна работа и се
налага да си тръгне, което и направил, като дори личната карта и шофьорската му книжка
останали у проверяващите. Актосъставителят А.Г. дописал акта в отсъствие на нарушителя,
след това го оформил при „отказ“ за получаване, като за свидетел се подписал колегата му
К.К.. Впоследствие не бил правен опит съставеният АУАН №****************г. да бъде
връчван на нарушителя, а на основание на него било издадено обжалваното НП
№********** от Директора на РД „АА“- София.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелите А. Г. Г. и К. П. К., като впоследствие е разпитан
още един свидетел – В. П. К., както и от събраните писмени доказателства – АУАН бл.
№****************г.; писмо рег. №1102-288/14.10.2020г. на община П.; отчет фискална
памет на фискално устройство. Като доказателства са приобщени и длъжностна
характеристика на длъжността „инспектор“ в РД „АА“- София; заповед №РД-08-
30/24.02.2020г. за определяне на длъжностни лица, които да издават наказателни
постановления; заповед №589/31.01.2020г. за преназначаване на Ч. А. К. на длъжност
„Директор на дирекция“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София.
Видно от АУАН серия А-2012 бл. №****************г. същият е съставен против Г.
В. К. за това, че на 13.02.2020г., около 07.30 часа в гр.П., на ул. „В.Л.“, до бл.19, с посока на
движението ул. „**************“, като водач на лек таксиметров автомобил, марка „****
***“, с рег. №*********, собственост на Г. В. К., с поставен открит знак „Такси“ и включен
монтирания в автомобила електронен таксиметров апарат с фискална памет /ЕТАФП/ на
свободен режим и обозначен с табела „Не работи“, като извършва следните нарушения: 1.
Водачът управлява таксиметров автомобил без разрешение за извършване на таксиметров
превоз, издадено от община П.; 2. Водачът е без удостоверение за психологическа годност;
3. Водачът на МПС не носи свидетелство за регистрация на ППС; 4. Водачът не представя
Контролен талон към СУ на МПС. Като нарушени разпоредби в АУАН са посочен: чл.31,
ал.1, т.1 и чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ и чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от
Закона за движение по пътищата. Под констатациите са положили подписи
актосъставителят и свидетелят по акта. В графата, в която следва да се отбележи, че
нарушителят се е запознал с акта и може да направи възражения, актосъставителят е записал
следния текст: „отказва, напусна мястото на проверката“. В пространството за подпис на
„нарушител“ е записано „отказва“. В разписката за получаване на АУАН също е записано
„отказва“ и за отказа е вписано име на свидетел- С.Д.И..
3
Актосъставителят А.Г. и свидетелят по АУАН- К.К. поддържат констатациите по
АУАН.
Свидетелят Г. разказва пред съда, че на въпросния ден, между блоковете, до
Автогарата в гр.П. спрели, за да проверят таксиметров автомобил, чийто водач отказал да
предостави нужните документи- дал им само лична карта и шофьорска книжка, но след
поискване на разрешителното и „психото“, той отказал да ги даде. Водачът просто не
представил удостоверение за извършване на таксиметрова дейност и удостоверение за
психологическа годност, поради което проверяващите заключили, че водачът няма такива.
Свидетелят Г. казва, че впоследствие колегите им установяват дали лицензът на водача е
изтекъл или изобщо не го е имало. Според свидетеля Г. в момента на проверката водачът не
осъществявал превоз, а стоял на стоянка. На мястото нямало знак за „стоянка“, но всички
водачи на таксиметрови автомобили спирали на това място и мястото го знаели от
практиката си на проверяващи. В конкретния момент на проверката обаче свидетелят Г.
заявява, че на мястото нямало други таксиметрови водачи. Г. не си спомня дали броячът на
таксито е функционирал, но нямало качен пътник.
Свидетелят К. също твърди, че лицето, което са проверили, било спряло на
импровизирана стоянка. Според него имало една жена, която била тръгнала да се качва в
таксито. Твърди, че поискали на водача необходимите документи за таксиметров превоз-
удостоверение за водач, психологическа годност и разрешение от общината. Той не ги
представил, но допълнителна проверка дали не притежава такива, не била правена.
Достатъчно било за съставяне на АУАН, че водачът не ги представя.
И двамата служители на Автомобилна администрация заявяват, че са обяснили на К. за
какво ще му съставят акт, но не са връчили екземпляр от АУАН на нарушителя, защото той
им казал, че си има работа и си тръгнал от мястото на проверката. Тръгнал си веднага щом
започнали да пишат акта и тъй като водачът не бил там да го подпише, Г. го оформил при
„отказ“ за подписване и връчване.
Разпитан е по искане на жалбоподателя още един свидетел- негов племенник – В. П.
К.. Този свидетел твърди, че към февруари 2020г. живеел във един висок блок до Автогарата
в гр.П.. Спомня си, че един ден през февруари, се обадил по телефона на Г.К. рано сутринта-
към 07.30 часа, за да дойде и да му подаде ток на колата, тъй като акумулаторът му бил слаб,
а знаел, че по това време Г.К. кара снаха си на работа. Твърди, че се обадил на Г. и му казал
да го изчака на Автогарата. Отивайки натам пеша, видял, че Г. го чака до едни контейнери,
но при него имало „даяджии“ и затова си продължил напред. Малко след като подминал
видял, че и Г. си тръгва от мястото на проверката. Сочи, че Г. е бил с колата си, на която
имало поставена табелка „Такси“, но той не я ползвал за такси, а за лични нужди. За самата
проверка свидетелят не знае нищо, тъй като единственото, което Г. му споделил, било, че са
му правили проверка.
РС-П. е изискал от Община П. информация дали е издавала разрешение за таксиметров
4
превоз на територията на общината по смисъла на чл.24, ал.1 от Наредба №34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници за лек автомобил „**** ***“, с рег.
№*********, собственост на Г. В. К. и ако такова е издавано с каква валидност е то и било
ли е валидно към 13.02.2020г. В отговор от община П. са заявили, че няма издадено
разрешение за превоз на пътници от общината за цялата 2020г.
Жалбоподателят представи в съдебно заседание отчет от фискално устройство от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. за ЕТ „Аркания- Г.К.“, който отчет е нулев.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (в старата му
редакция, действала до 24.12.2020г.) - НП е връчено на 18.05.2020 г. (видно от разписката
към НП), а жалбата е изпратена по пощата на 20.05.2020 г., от легитимирано лице (соченото
за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд НП. Налице е активна и пасивна
легитимация на страните в процеса.
По основателността на жалбата:
Макар с жалбата да се обжалва наказателното постановление изцяло, доколкото в
съдебното заседание бе заявено, че същото всъщност се обжалва само по т.1 и т.2, то съдът
следва да разгледа жалбата само относно реализираното наказване по първите две
нарушения, без да засяга въпросът за законосъобразността на оспореното НП относно
санкциите в т.3 и т.4.
Съдът счита, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на РД
„АА“- София, който видно от приложената заповед №589/31.01.2020г. на Изпълнителния
директор на Автомобилна администрация, към датата на нарушението е бил Ч. А. К.. Видно
от заповед №РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и транспорта, директорите на регионални дирекции „Автомобилна
администрация“ са сред лицата, определени и оправомощени да издават наказателни
постановления за установени нарушения на Закона за автомобилните превози, Закона за
движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, също е издаден от компетентно
длъжностно лице – инспектор в РД „АА“ – София, като видно от длъжностната
характеристика на длъжността „инспектор“ в компетенциите на лицата, упражняващи тази
длъжност, е да съставят актове за установяване на административни нарушения.
Съдът обаче, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намери че в административнонаказателното производство са
5
допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са рефлектирали в
правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки правото му на защита и са опорочили
санкционния акт – обжалваното НП.
На първо място, установи се от събраните в хода на делото доказателства-
свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по АУАН, че соченото за
нарушител лице- Г.К., си е тръгнало от мястото на проверката още в момента на писане на
акта, поради което същият не му е бил предявен. В действителност е укоримо поведение,
при което проверявано лице напуска мястото на проверката преди тя да е приключила със
съответен акт на контролните органи, но не може да се изключи възможността причината за
това да е била извинителна. Поради това, правилно служителите на РД „АА“- София, са
довършили изготвянето на акта в отсъствие на нарушителя, каквато възможност допуска
чл.40, ал.2 ЗАНН, но неправилно и дори неистинно са оформили отказа на лицето
съставеният акт да му бъде връчен. Процедурата по административно наказване е няколко-
степенна и включва: съставяне на АУАН -> предявяване на същия -> издаване на НП ->
връчване на издаденото НП. В този ред на мисли, предявяването на АУАН е действие,
различно от съставянето му, като в настоящия случай когато К. си е тръгнал АУАН все още
не е бил съставен, за да може да се счете, че той отказва да получи препис от същия.
Процедурната правилност е изисквала, след съставяне на АУАН, лицето да бъде призовано
за предявяване на АУАН или най-малко същият да бъде изпратен за връчване на адреса на
лицето, като единствено в случай, че то бе отказало да получи вече съставения АУАН, то би
се счело, че само препятства защитата си. В другия случай, при който изобщо не е правен
опит АУАН да бъде връчен, административнонаказващият орган е този, който препятства
правото на защита на административнопривлеченото лице, което не би било наясно какво
нарушение му се вменява, нито би било в състояние да реализира правата си по чл.44, ал.1
ЗАНН- за подаване на възражение в установения срок. Чл.43, ал.4 ЗАНН е категоричен, че
„когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба,
а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за
предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от
получаването и се връща незабавно.“. И именно защото законът е указал каква е
процедурата при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, какъвто безспорно е
настоящият случай, органът не би следвало да се отклонява от нея или да тълкува
законовите правила по съответни свои разбирания. В настоящия случай дори има свидетел,
който е положил свой подпис в уверение на това, че нарушителят е отказал да получи
препис от АУАН, което декларативно уверение, се установи, че е невярно.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, като задължително следва да бъдат посочени
нарушените законовите разпоредби.
Формално АУАН и НП съдържат законови разпоредби, посочени като нарушени. И
6
АУАН и НП обаче боравят с наименование на подзаконов нормативен акт, който не се
цитира в пълното му заглавие, а именно: Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, като липсва в
заглавието на наредбата, че същата касае „таксиметровия превоз на пътници“, а НП борави
пък със съкращението ЗАвПр, без да посочва никъде в текста, че тази абревиатура всъщност
означава Закон за автомобилните превози. Макар за юридически грамотните лица да не е
проблем да разчетат съкращенията, не може да се очаква от обикновения гражданин, да е
запознат със съкращенията на нормативните актове, а това означава, че правото му на
защита е накърнено, тъй като трудно ще установи за нарушение на кои точно разпоредби
бива привлечен към отговорност, без да се допита до адвокатско съдействие, както е сторил
в случая жалбоподателят. Освен това, фактите около нарушението не са описани акуратно,
тъй като от свидетелите съдът разбра, че Г.К. не е представил разрешение от общината за
таксиметров превоз и удостоверение за психологическа годност, като вместо да се опише в
АУАН, че лицето не ги представя, записаното може да се тълкува в насока, че не ги
притежава. В действителност се установи, че К. не е имал издадено разрешение от общината
да осъществява таксиметров превоз през 2020г., а удостоверението му за психологическа
годност е било изтекло, но това не е било проверено от контролните органи към момента на
съставяне на АУАН. Освен това, в настоящия случай, както вече бе посочено, препис от
АУАН не е бил връчен на лицето-нарушител, поради което фактите, свързани с
нарушението, то ги е научило от наказателното постановление. В НП обаче, при внимателен
прочит, се установява, че липсва глагол, т.е. липсва посочване на действието/бездействието,
с което лицето е осъществило нарушението, поради което нарушителят и словесно е бил
затруднен да разбере какви точно нарушения му се вменяват. Редакцията на чл.31 от
НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, действала по време на
нарушението, е вменявала задължение водачът да носи изброените документи – разрешение
за извършване на таксиметров превоз според т.1 и удостоверение за психологическа годност
според т.8. В действителност К. не е носил тези документи и санкционната разпоредба за
непредставянето им е чл.93, ал.2 ЗАвПр, който не е приложен в случая, а е приложен
санкционният текст на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр (Редакция към ДВ, бр. 9 от 26.01.2017 г.),
според който „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение;“. Тук следва да се
посочи, че съдът не се солидаризира с довода в жалбата, че тази разпоредба е неприложима
в случая. Напротив- тя е напълно приложима, тъй като таксиметровите водачи безспорно
осъществяват обществен превоз на пътници по смисъла на пар.1, т.1 и т.2 от
Допълнителните разпоредби на ЗАвПр. Въпреки това обаче е приложена неправилно, тъй
като е налице разминаване между сочените за нарушени разпоредби за непредставяне на
изискуеми документи и санкционната разпоредба за непритежание на такива документи.
Санкцията на чл.93, ал.1 ЗАвПр е в корелация със забраната по чл. 45, т. 1 от НАРЕДБА №
34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за реализиране на превоз без издадено
7
разрешение, а не с посочената чл.31, ал.1, т.1 от същата наредба. Освен това съществува и
санкционна разпоредба в Закона за движението по пътищата – чл. 178в, ал. 5 (в редакцията –
ДВ, бр. 60/2012 г.), според която: „Наказва се с глоба в размер 500 лв. водач, който
извършва таксиметрови или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност“. Тази разпоредба, доколкото е ясна и конкретна,
и не препраща към подзаконов нормативен акт, се явява непосредствено приложима за
случая. Според настоящия състав на Районен съд-П. второто деяние, вменено на Г.К.,
съответства именно на тази норма, тъй като в НП е посочено, че той е извършвал
таксиметров превоз на пътници, но притежаваното удостоверение за психологическа
годност било с изтекъл срок на валидност.
С оглед на гореизложеното, може да се счете, че са допуснати процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, които следва да се квалифицират
като съществени, тъй като са рефлектирали в правната сфера на наказаното лице до степен,
препятстваща защитата му.
На следващо място, не се установи от събраните доказателства нарушението да е било
извършено, който факт е в доказателствена тежест на административно- наказващия орган.
В настоящия случай, всичко, което се установява от доказателствата е, че жалбоподателят
Г.К. е престоявал на процесната дата пред блок в гр.П. в автомобил с табела „Такси“. Дали
обаче лицето е извършвало таксиметрова дейност не се установява. Актосъставителят заяви,
че не е имало качени пътници, а не си спомня и дали апаратът е работил. На стъклото на
автомобила е имало поставена табела „Не работи“. Автомобилът не е бил в движение. На
мястото не е имало официална „стоянка за таксита“, както и не е имало други таксиметрови
автомобили, а доведеният от жалбоподателя свидетел заяви, че Г.К. е ползвал автомобила за
лични нужди и в конкретния ден е бил на мястото, защото свидетелят го е помолил да му
подаде ток на колата. Отчетът на апарата за 2020г. е нулев. Всички тези обстоятелства
внасят обосновано съмнение в тезата на контролните органи, че Г.К. е упражнявал
таксиметрова дейност. Фактът, че не е бил премахнат надписът „Такси“ от автомобила не
може автоматично да доведе до извод, че лицето е осъществявало таксиметрова дейност или
че е било в готовност да осъществява такава по смисъла на пар.1, т.26 ДР на ЗАвПр.
При гореизложените допуснати нарушения и при липсата на несъмненост в
извършването на нарушението, процесуалната санкция е отмяна на наказателното
постановление.
Жалбоподателят претендира присъждане на разноски, но в приложения по делото
Договор за правна защита и съдействие не е посочен размер на възнаграждението, нито е
отбелязано да има реализирано плащане, поради което съдът не следва да присъжда
разноски в полза на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-П.
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******************, издадено от
Директора на РД „АА“- София към ИА „АА“ , В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 53
ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр на Г. В. К. , ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул.
„*************” № 86, е наложена ГЛОБА в размер 2000 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.1
от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ и втора ГЛОБА в размер 2000 лв. за нарушение на
чл.31, ал.1, т.8 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата част НП № ******************, издадено от Директора на РД „АА“-
София към ИА „АА“ е влязло в сила като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Г. В. К. за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9