ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 415
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500227 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 273138/19.12.2022 г. от
„Реди“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Ландос“№ 28, против разпореждане № 270637/05.12.2022 г., постановено по г. д. №
909/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната подадената от жалбоподателя
въззивна жалба вх.№ 272311/17.11.2022 г. против постановеното по делото решение №
260480/25.10.2022 г.
С жалбата се твърди неправилност на атакувания съдебен акт, поради
неговата необоснованост и противоречие на закона. Изложени са съображения, че по
делото е внесена такса и депозирана молба на 21.11.2022 г., като съобщението на съда,
с което се изисква такса от 96,00 лева е изпратено до тази страна след това и се иска
такса, която не съответства на цитираните в разпореждането правни норми. Отправено
е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпил е отговор от „Гарена 5“ООД, ЕИК *********, чрез адвокат Г. Б., с
който жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат съображения в подкрепа на
обжалваното разпореждане. Моли се то да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
1
установено следното:
Производството по г. д. № 909/2020 г. по описа на РС Пловдив е образувано
по реда на чл. 422 от ГПК по искове с правна квалификация чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от „Реди“ЕООД против „Гарена 5“ООД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4800,00 лева с ДДС, представляваща оспорена
по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК част от възнаграждение в общ размер от 10 800,00 лева
по сключен между страните договор за механична обработка на детайл – плоча предна
за каса плодове поръчка 229330, за който е издадена данъчна фактура №
**********/12.10.2019 г., ведно със законната лихва считано от 19.11.2019 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 10137/20.11.2019 г. по ч.г.д.№ 18815/2019 г. на РС Пловдив.
Спорът е разрешен по същество, с постановено по делото решение №
260480/25.10.2022 г., с което така предявеният иск е отхвърлен изцяло.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 272311/17.11.2022 г. от
„Реди“ЕООД. С разпореждане от 18.11.2022 г. тази жалба е оставена без движение, до
отстраняване на констатираните от съда нейни нередовности, а именно: да бъде
внесена държавна такса в размер на 96,00 лева по сметка на ОС Пловдив и представени
доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението.
С молба вх.№ 272406/21.11.2022 г. от „Реди“ЕООД са представени
доказателства за внесена по сметка на ОС Пловдив държавна такса в размер на 48,00
лева, като е посочено, че същата представлява ½ от държавната такса за районен съд и
се считат за отстранени нередовностите на подадената въззивна жалба.
С обжалваното сега разпореждане № 270637/05.12.2022 г. е върната въззивна
жалба вх.№ 272311/17.11.2022 г. от „Реди“ЕООД. За да достигне до този извод,
първостепенният съд е приел, че в определения едноседмичен срок страната не е
изпълнила дадените ѝ указания.
Този краен извод е неправилен.
Няма спор, че за подадената въззивна жалба вх.№ 260217/10.01.2022 г. е
дължима държавна такса на основание чл. 18 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, като жалбоподателят е внесъл такава в размер от 48,00
лева. Безспорно е и това, че обжалваемият интерес по делото е в размер на 4800,00 лева
(доколкото първоинстанционното решение се обжалва изцяло). В производство по
реда на чл. 422 от ГПК, какъвто е настоящият случай, държавната такса, внесена пред
първата инстанция представлява довнесена такса по чл. 415, ал. 4 от ГПК в размер на
2% върху интереса. Тя се прибавя към таксата, внесена в заповедното производство,
също в размер на 2% върху интереса. Така се формира такса от общо 4% върху
интереса, доколкото приложение намират общите правила по чл. 69 от ГПК за цената
на иска и по чл. 72 от ГПК за държавната такса (съгласно т. 18 от тълкувателно
2
решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В
съответствие с това държавната такса за въззивно обжалване е в размер на 2% върху
обжалваемия интерес (чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК).
Следователно правилно администриращият въззивната жалба съд е указал на
жалбоподателя, че за разглеждането се дължи държавна такса в размер на 96,00 лева
(2% от обжалваемия интерес в размер на 4800,00 лева). При това положение с
подадената от жалбоподателя молба на 21.11.2022 г. и приложен към нея документ от
21.11.2022 г. за платени 48,00 лева държавна такса констатираните с разпореждането
от 18.11.2022 г. нередовности на въззивната жалба не са изцяло остранени.
Нередовността на това процесуално действие, обаче следва на свой ред да бъде указана
на жалбоподателя, като му се даде възможност да довнесе дължимите още 48,00 лева и
представи доказателства за това по делото. Едва при последвало неизпълнение на така
даденото указание, въззивната жалба следва да бъде върната на основание чл. 262, ал.
2, т. 2 от ГПК, като нередовна.
Не до същите крайни изводи е достигнал решаващият състав на РС Пловдив,
поради което подадената частна жалба се явява основателна, съответно атакуваното с
нея разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато за администриране на
депозираната въззивна жалба.
Предвид крайния изход от спора на въззиваемата страна не се дължат
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 270637/05.12.2022 г., постановено по г. д. № 909/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив и ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за
администриране на въззивна жалба вх.№ 272311/17.11.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3