№ 1101
гр. София, 13.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601078 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Я. Х. П., чрез пълномощника си адв. Г. Г., която е на
мнение, че осъденият П. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ и че са налице достатъчно доказателства за наличието и на
материално-правните предпоставки по смисъла на чл. 70 НК, поради което моли да бъде
отменено обжалваното определение на Софийски градски съд, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения П. за условно-предсрочно освобождаване/УПО/ и да бъде
постановено УПО на същия от ефективното изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, взе предвид атакувания
съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалбата, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално
допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна, поради
което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение от 16.09.2021 год., Софийски градски съд/СГС/, НО - 28 състав,
по чнд № 3239/2021 год., е оставил без уважение молбата на Я. Х. П. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
1
Първоинстанционният съд е съобразил представените по делото доказателства и е взел
становище по наведените доводи.
От една страна, правилно и законосъобразно СГС е констатирал, че е налице първата
предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като към 16.09.2021 год. П.
фактически е изтърпял 9 години, 00 месеца и 16 дни, а от работа 06 месеца и 07 дни, или
всичко 09 години, 06 месеца и 23 дни във връзка с наложеното му наказание от 10 години
„лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл. 116 и по чл. 321 НК, тоест повече
от 1/2 от това наказание.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения П.,
въззивната инстанция констатира следното:
В мотивите на обжалваното определение първостепенният съд е приел, че по делото са
налице доказателства, установяващи от страна на осъдения П. проява на добро поведение,
спазване реда в МЛС, полагането на труд за част от времето на изтърпяване на наказанието,
нееднократни награди и липсата на наказания в относимия към настоящото производство
период. Слагайки в конкретния случай основно акцент върху оценката за опасност от
извършване на престъпление, решаващият съд е приел, че макар тази оценка да е била
намалена в количествено измерение от първоначалните 56 точки на 46 точки, то същата по
своите стойности е останала в средни размери, което не изключва опасността от рецидив и в
този смисъл същата продължава да съществува. Съдът е приел, че твърдяното от защитата
наличие на материално-правните предпоставки не е налице, тъй като то не се подкрепя от
писмените доказателства по делото. В тази връзка съдът е съобразил изготвените от
съответните инспектори и приложени към делото доклад и становище относно л. св. П., като
е приел, че същите са отчели проблеми зони, за преодоляването на които е необходимо
продължаване на изтърпяването на наказанието. В това отношение съдът е отчел и
обстоятелството, че едва няколко месеца преди производството е изменен режима за
изпълнение на наказанието от „СТРОГ“ на „ОБЩ“. За да постанови решението си, съдът е
взел предвид и демонстрираното от лишения от свобода в съдебното заседание отношение
към смисъла на изтърпяване на наказанието, отчитайки същото като показател, че същият не
възприема като справедлива цел на наказанието постигането на поправяне на осъдените
лица.
Настоящият състав споделя гореизложените констатации на първоинстанционния съд и
намира за необходимо да посочи, че за да се приеме, че съществуват предпоставките за УПО,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова
сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност, зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи
2
изцяло наложеното му наказание. Именно в изключителни случаи, когато освен формалното
изтичане на половината от наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето
поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в
пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В
никакъв случай обаче законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като
автоматична възможност за приложението му наличието само на някои положителни
тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, както е в
процесния случай. Поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице
следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да
може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене,
каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е
конкретизирал в чл. 439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя
страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по
индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
В случая, първоинстанционният съд е съобразил, че действително е налице положителна
насока в поправянето на личността на дееца, свързана с полагането на труд в част от
периода от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, проява на добро поведение,
спазване реда в пенитенциарното заведение, наличие на награждавания и липсата на
наказания в относимия към настоящото производство период. Възраженията на защитата,
които се базират на тези обстоятелства и които се фокусират върху положителната промяна
на осъдения, в тази насока се явяват несъстоятелни, тъй като фактът на трудова
ангажираност, добро поведение, спазване на реда и липсата на наложени наказания на
осъдения сами по себе си не водят безусловно до извод, че същият се е поправил. Правилно
съдът на първо място е съобразил обстоятелството, че макар оценката на риска от рецидив
да е била намалена в количествено измерение от първоначалните 56 точки на 46 точки, то
същата по своите стойности е останала в средни размери, което от своя страна налага извод,
че опасността от рецидив все още не е изключена, а продължава да съществува. В подкрепа
на едно такова заключение са данните от последните доклади, изготвени от различни
инспектори.
На същата база съдът е направил и извод за отчетени проблемни зони, в резултат на което е
приел, че за преодоляването им е необходимо продължаване на изтърпяването на
наказанието. В това отношение съдът е съобразил и обстоятелството, че едва няколко месеца
преди настоящото производство режимът за изпълнение на наказанието е бил изменен от
„СТРОГ“ на „ОБЩ“. Все в тази връзка съдът е взел предвид и демонстрираното от П. в
съдебното заседание негово отношение към смисъла на изтърпяване на наказанието, като е
приел, че същото е сочещо на невъзприемане като справедлива цел на наказанието
постигане поправянето на осъдените лица.
В този смисъл и базирайки се на оценката на затворническата администрация, предвид
обстоятелство, че съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
3
личността, съответно от поведението на осъдения, трудно би могъл да се направи извода, че
целите на наказанието по чл. 36 от НК са постигнати. В подкрепа на този извод са и
установените по делото обстоятелства. Видно от писмо рег. № 226/13.08.2021 г. на ИФ
Началник на затвора – София, целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са
изпълнени докрай, има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи,
прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена, рискът от вреди към обществото е с
високи стойности, а рискът от рецидив все още е в средните размери. В представените по
делото две становища от старши инспектор М. А., ИФ НСЗОЗТ „Кремиковци“, с рег. №
129/03.08.2021 г. и рег. № 151/15.09.2021 г., съобразявайки експертния доклад на инспектора
по социална дейност и възпитателна работа, същият е дал заключение, че провежданата
корекционна работа отчита известни позитивни резултати по отношение на
междуличностните взаимоотношения, но продължава по основните дефицити, а именно -
отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение и умение за мислене,
оставащ висок риск за обществото, извън МЛС. Инспекторът е направил извод, че въпреки
отчитането на известни позитивни резултати, съгласно планираните дейности и предвид
кратки времеви период от замяната на режима от „строг“ на „общ“, осъденият П. следва да
бъде преместен в ЗООТ „Казичене“ на следващ етап, както и че корекционната работа
следва да продължи в условията на МЛС с оглед постигане целите на наказанието по чл. 36
НК. Идентично е и становището и в двата последни актуални доклада относно осъденото
лице/от 03-08-2021 г. и от 15.09.2021 г./, където отново е направен извод, че оценката на
риска от рецидив не е понижена в достатъчна степен и остава, макар и в ниските стойности
на средния размер.
Неоснователно е възражението на защитата на осъдения, отразено в подадената пред
настоящата инстанция жалба, че СГС в своето решение е приел, че не са налице
предпоставките за условно предсрочно освобождаване на осъдения, мотивирайки се с
тежестта на присъдата, с която е наложено наказанието. При внимателния прочит на
първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав не констатира в него мотиви от такова
естество. Първоинстанционният съд е направил съответното на това, което защитата е
посочила в жалбата си като изискване в дейността на решаващия орган при разглеждане на
молбата за УПО, а именно – да съобрази, че основанието, което трябва да бъде изследвано за
вземане на решението, не трябва да се основава на криминалното минало на молителя, а да
бъде насочено към въпроса, дали с поведението си в мястото за лишаване от свобода
осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне.
Акцентирайки именно на тези обстоятелства и базирайки се на оценката на затворническата
администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че
въпреки поведението на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение при изтърпяване
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ да е съответно на неговото положение,
то не може категорично и безусловно да се направи заключение, че П. се е поправил до
степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието.
4
В тази връзка възражението в жалбата, че същият е награждаван, че е полагал обществено
полезен труд, че не са констатирани нарушения на трудовия процес и правилата, установени
в пенитенциарното заведение, че демонстрира приемане и изпълнение на поставените му
задачи и че социалните доклади са формални, не може да бъде споделено от съда, тъй като,
що се отнася до доброто поведение на осъдения П., то е формално спазване режима в
пенитенциарното заведение, каквото всъщност е и законово дължимо поведение на лишения
от свобода. Спазването на режимните изисквания и съвестното изпълнение на възложените
му задачи са дължими по закон, като в противен случай възможността му за полагане на
труд ще бъде отнета, което обстоятелство би оказало негативно отражение върху срока на
остатъка от търпяното от осъдения наказание „лишаване от свобода“. Сравнително малкият
размер на наказанието в случая също не е пречка за осъществяване на работа по плана на
присъдата, поради което и в тази част изложените в жалбата възражения следва да се
приемат за неоснователни. Въззивната инстанция споделя и съображенията на
първостепенния съд, че доводите на защитата за влошено здравословно състояние на
лишения от свобода не са сред обстоятелствата, които законът предвижда като относими
към решаване на въпроса за УПО.
С оглед на всичко изложено настоящият състав намира, че обсъдените дотук данни за
осъдения обуславят извод, че макар да са налице известни положителни промени в
личността му, изтърпяването на наложеното наказание до настоящия момент все още не е
дало своя коригиращ ефект и процесът на поправяне и превъзпитаване не е завършил. Все
още не е постигната такава дълбока и трайна промяна в личността, която да гарантира
законосъобразен начин на живот и извън въздържащите условия на затвора – поради което
не е налице изискуемото от чл. 70, ал. 1 от НК поправяне на дееца, въпреки че към момента
е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
Настоящият въззивен състав не намери основания за коригиране изводите на първата
инстанция при отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от НПК, поради което и счете, че
следва да бъде потвърдено атакуваното определение.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.09.2021 год. по описа на СГС, НО-28
състав, по чнд № 3239/2021 година.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6