№ 721
гр. П., 21.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря С.З.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201062 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. Р. К., ЕГН **********, с адрес с. Ц. обл.
П., ул. „**“ № * против Наказателно постановление № 21-1006-000967 от
12.05.2021 г. издадено от Началник група към ОД на МВР- П., Сектор „ПП”, с
което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за
нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП.
С бланкетната жалба се иска отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не
изпраща процесуален представител. По делото не е депозирано писмено
становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. По делото не е представено писмено становище
по същество. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Като взе предвид посоченото в жалбата и прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от
закона, прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 03.03.2021 г., около
1*30 часа, в Община П., на АМ „Т.“, км 98-ми, в посока към гр. С., е
управлявал лек автомобил „Ф.Т.“ с рег. № *****, собственост на А.А.З., като
1
е извършил маневра изпреварване в лентата за принудително спиране на
автомагистрала, без повреда на ППС или здравословен проблем.
Горното било установено след подаден сигнал от гражданин в ОДМВР-
С. по ел. поща, по който била образувана преписка в Сектор „ПП“ при
ОДМВР- П.. При извършената проверка бил установен собственика на
автомобила, за който било регистрирано нарушение- А.З., който декларирал,
че на въпросната дата и място автомобилът е бил управляван от неговия брат-
И.К.. Последният бил установен и в дадените от него обяснения потвърдил,
че на процесната дата и в посоченото време е управлявал по АМ Т.
автомобилът на своя брат, като се движел в интензивната лента. Пред него се
движел автомобил с около 60 км/час, с включени аварийни светлини, който
причинил „задръстване“ и затова той го изпреварил като се движел в
аварийната лента. Посочил е, че автомобилът е бил технически изправен и че
не е имал здравословен проблем.
Поради тази причина св. Л.П.- мл. автоконтрольор в Сектор ПП при
ОДМВР- П., в присъствието на свидетеля очевидец на нарушението (подал
сигнала в ОДМВР- С.) съставил против жалбоподателя АУАН с бл. № *** на
05.04.2021 г., след което му го предявил и връчил срещу подпис. В акта
нарушителят вписал изрично, че нямал възражения срещу така направените в
акта констатации от контролния орган.
Въз основа на акта на 12.05.2021 г. било издадено обжалваното НП,
което било връчено лично на наказаното лице на 07.06.2021 г., видно от
разписката към санкционния акт. Жалбата против последния е подадена
лично от санкционираното лице чрез АНО до съда, като била входирана в
деловодството на ОДМВР- П. на 14.06.2021 г., поради което процесуално
ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя-
св. П. и веществените доказателства- снимки от направения запис на
нарушението от лицето подало сигнала- Б.Ю.. Съдът кредитира изцяло
събраните писмени, гласни и веществени доказателства, които по съществото
си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира,
че административнонаказателното производство е започнало със съставянето
на АУАН в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението и в
2
присъствието на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга на
правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на
нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно
упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи.
В АУАН и НП е дадено пълно, ясно и точно описание на нарушението и
в този смисъл са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Посочено е дата, час и място на нарушението, посоката на движение на
управляваното от жалбоподателя МПС, както и обстоятелствата- елементи от
фактическия състав на нарушението, като е посочено че МПС е управлявано в
лентата за принудително спиране ,като водачът е извършил маневра
„изпреварване“ без да е имал основателна причина за това- техническа
повреда на управляваното ПС или здравословен проблем на водача или
пътниците в автомобила.
.
С оглед на събраните доказателства по делото, настоящия
съдебен състав намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото му
нарушение.
Не е спорно по делото, доколкото по същество не се оспорва и с
подадената въззивна жалба, че на посочените в НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за принудително
спиране (аварийната лента). От събраните по делото доказателства се изясни
несъмнено и това, че жалбоподателят не е имал обективна причина за
движение по тази лента, доколкото не са били налице обстоятелствата по
чл.58 т.3 от ЗДвП, даващи право за движение по нея. Установи се безспорно
от показанията на св. П., че управляваното от жалбоподателя МПС не е имало
каквато и да е повреда, нито пък самият водач е заявил да е налице повреда по
МПС или да има някакъв здравословен проблем, които обективно да са
давали основание да управлява автомобила в лентата за принудително
спиране. Напротив самият жалбоподател е посочел в дадените писмени
обяснения, че е извършил изпреварването в аварийната лента, защото
автомобилът пред него се движел бавно с включени аварийни светлини и
предизвикал „задръстване“.
Не без значение е и обстоятелството, че още с предявяване на АУАН
жалбоподателят не е направил възражение срещу отразените в него
констатации. Вярно е, че не е бил длъжен да се брани веднага срещу
повдигнатото му адм. обвинение, но когато е имал тази възможност и изрично
е посочил собственоръчно в акта, че „няма възражения“, то това е първата
индиция, че той е осъществил вмененото му нарушение.
Всичко изложено до тук мотивира съда да приеме, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя не е имал никакъв технически проблем налагащ
движение в лентата за принудително спиране, нито пък е било налице
здравословен проблем у водача, респ. пътниците в автомобила (ако е имало
такива), а водачът се е движил в тази лента, за да изпревари бавно движещия
3
се пред него автомобил, поради наличието на задръстване на АМ в този
момент.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установени
описаните по-горе фактически констатации. Намира, че правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по чл.178ж ал.1 от ЗДвП за нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП.
Макар че възражения в тази насока не са били направени, настоящият
съдебен състав намира за нужно да посочи, че в конкретния казус
поведението на жалбоподателя не обуславя маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. нарушението е с висока степен на обществена
опасност. Изхождайки от причините и обстоятелствата при извършване на
нарушението- това, че същото е извършено по време, когато трафика по
магистралата е бил интензивен, имало е задръстване, а с движението си в
аварийната лента водачът е можел да създаде затруднения за другите
участници в движението да я ползват при реално възникнала за тях
необходимост. Освен това се отчетоха и данните за личността на дееца и по-
конкретно неговият статус като водач, като въпреки младата му възраст, тоди
стасу е обременен със санкционирането му за извършени адм. нарушения на
ЗДвП с 4 НП и 8 фиша. По делото не е налице нито едно изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска
обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение. Като
взе предвид всичко това и изхождайки и от подбудите за извършване на
нарушението, съдът прецени, че случаят не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице
маловажен случай.
Следва да се каже също, че законът не изисква да са настъпили някакви
вредни последици от неправомерното поведение, поради което явно се касае
за формално нарушение и липсата на реален вредоносен резултат не може да
води автоматично до малозначителност на деянието. В последно време
изключително много зачестиха подобен вид административни нарушения, а е
общоизвестно, че такова поведение на водачите води до образуване на
задръствания и в лентата за принудително спиране или предпоставки за ПТП,
когато там са спрели правомерно други МПС, което пък от своя страна
повишава сериозно обществената опасност, понеже при необходимост екипи
на спешна помощ, пожарна, полиция и гражданска защита не биха могли да
стигнат до мястото на евентуално произшествие навреме, за да окажат помощ
на пострадалите лица. По този начин се затруднява и бързото транспортиране
на евентуално пострадали от ПТП лица до най-близкото болнично заведение,
тъй като линейките не могат да преминат през лентата за принудително
спиране, която е предназначена да се използва само в извънредни случаи.
Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите,
които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия
състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на
4
чл.12 от ЗАНН, т.е. не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото.
При определяне вида и размера на административните наказания
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализация на същите. След като е отчел високата степен на
обществена опасност на конкретното нарушение, правилно е наложил
нормативно фиксираните по вид и абсолютен размер наказания- глоба от 1
000 лева и лишаване от правоуправление за срок от три месеца. Абсолютният
размер на наказанията обезсмисля необходимостта от обсъждане на
възможността за тяхното редуциране.
Поради всичко изложено до тук НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран Районен съд- П. в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1006-000967 от
12.05.2021 г. издадено от Началник група към ОД на МВР- П., Сектор „ПП”, с
което на ИВ. Р. К., ЕГН **********, с адрес с. Ц. обл. П., ул. „**“ № * на
основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение
на чл.58 т.3 от ЗДвП, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд- П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5