Решение по дело №2574/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция “Инспекция по труда“-Варна, подадена чрез ю.к. Б. против Решение №1431/05.10.23г. по НАХД № 1710/2023г. на ВРС, 37 състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-2201252/04.01.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Крафт крю“ЕООД на основание чл.416, ал.5 вр. чл. чл.413 ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.296 ал.1 КТ вр. чл.6, ал.1 от Наредбата за безплатното и униформено облекло.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неоснователно ВРС е приел, че нарушението не е било доказано безспорно. Твърди, че са налице достатъчно доказателства установяващи допуснатото нарушение. Твърди и че съдът неправилно е интерпретирал нормативната база. Счита, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството, тъй като е било длъжно като работодател да спазва трудовото законодателство и да осигури здравословни и безопасни условия на труд, в т.ч. и да осигурява специално работно облекло при допускане на работник или служител да полага труд. Счита, че АНО правилно е приложил материалния закон, като е отнесъл установените фактически констатации към съответстващата правна норма. Твърди, че НП е издадено в срок, съобразено е с нормата на чл.57 ЗАНН, нарушението е индивидуализирано в степен нарушителят да разбере за какво е санкциониран и срещу какво да организира защитата си, както е и направил. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено издаденото НП, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба- „Крафт крю“ЕООД, редовно призован, представител не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че в случая установените факти и събраните доказателства не обосновават извод за извършено нарушение по чл.296 КТ, поради което решението на ВРС като правилно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Крафт крю“ЕООД против наказателно постановление № 03-2201252/04.01.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Крафт крю“ЕООД на основание чл.416, ал.5 вр. чл. чл.413 ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.296 ал.1 КТ вр. чл.6, ал.1 от Наредбата за безплатното и униформено облекло.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 24.11.2022 г. служители в Д „ИТ“ Варна, сред които и св. Н. И. и Е. Н., извършили проверка на „Крафт Крю“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, кей №6, м/к „Сий Лайън“, находящ се в [населено място], Островна зона. В хода на проверката на обекта били установени работници на дружеството, сред които и лицето И. М. А., който в декларация по чл.402 КТ декларирал, че работи на обекта като общ работник-чистач, с определено работно време и уговорено дневно трудово възнаграждение. Декларирал и че е получил само каска, както и че се занимава с чистене на кораба. Било издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Постановлението било подписано от представител на дружеството. Констатирано било, че лицето не е облечено в специално облекло, а в анцуг и извършва дейност с висок производствен риск, при наличие на абразиви, масла и др. Бил съставен АУАН срещу дружеството за нарушение на чл.296, ал.1 КТ вр.чл.6, ал.1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, тъй като не е осигурило като работодател безплатно работно и униформено облекло на И. А.. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че от събраните доказателства не се установява вмененото нарушение. С оглед нормативната уредба, конкретно посочените за нарушени разпоредби на чл. чл.296 ал.1 КТ и чл.6, ал.1 от Наредбата за безплатното и униформено облекло, ВРС е приел, че за работодателят не възниква автоматично задължение да осигурява на работниците и служителите работно облекло, а т. задължение възниква едва след провеждане на консултации с представители на синдикалните организации, с представители на работниците и служителите и след писмено определяне на работните места и видовете работа, за които се осигурява работно облекло, както и работниците и служителите, които имат право на т.. ВРС е приел, че в конкретния случай липсват данни, а и твърдения, работодателят да е изпълнил задълженията си по чл.6, ал.2 от Наредбата и да е определил кои работници имат право да получат безплатно работно облекло, поради което и не би могло да се приеме, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. ВРС е приел и че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила, т.к. описанието на нарушението не е достатъчно пълно и ясно. В обстоятелствената част на НП е посочено, че А. е установен да престира труд за дружеството и е следвало да му бъде осигурено безплатно работно и униформено облекло. Работно облекло обаче следва да бъде осигурено съобразно спецификата на извършваната работа, а в НП не се посочва въз основа на какви специфики на работата на лицето е прието, че е следвало да му се осигури т. облекло. Налице е и неяснота, допусната с посочването на двата вида облекло - работно и униформено, което води до неяснота какво точно задължение се твърди, че не е изпълнило дружеството - по чл.3 или по чл.4 от Наредбата. Тази неяснота е особено съществена и накърнява правото на защита на дружеството.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и изводът за незаконосъобразност на НП.

С обжалваното НП е наложена санкция на дружеството за извършено административно нарушение, а именно, че в качеството на работодател не е осигурил безплатно работно и униформено облекло на лицето И. А., установено по време на проверката по работни места в [населено място], Островна зона, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, кей 6, м/к „Сий Лайън“ да изпълнява длъжността общ работник/чистач.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.296 ал.1 КТ работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор, а съгласно чл.6 ал.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място.

Правилни са изводите на районния съд, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление липсва конкретно и ясно описание на обстоятелствата, от които административнонаказващият орган е направил извод за неизпълнение на задължение за предоставяне на безплатно работно и/или униформено облекло.

Работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа - чл.3 от наредбата. Униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието - чл.4 от наредбата.

Съгласно чл.6, ал.2 от наредбата, след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от КТ и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло/съгласно т.1/; работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло/т.2/; вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло/т.3/; срока за износване на работното и/или униформеното облекло/т.4/; условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло/т.5/. Условията по ал.2 могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на наредбата - чл.6, ал.3.

Предвид горното, правилно ВРС е приел, че в случая от описанието на нарушението не става ясно за какво конкретно неправомерно поведение е санкционирано дружеството, за неосигуряване на работно или на униформено облекло, или и на двете. Касае се за две различни и самостоятелни задължения, възникването на които е обусловено от спецификата на извършваната работа. В случая нито в АУАН, нито в НП, са изложени факти и обстоятелства, които да обосноват възникването на което и да е от задълженията по чл.3 или чл.4 от Наредбата.

В показанията си, дадени в с.з. на 28.06.2023г. св. Н. И. - актосъставител, посочва, че А. е допуснат да извършва дейност, която е с висок производствен риск, без да му е осигурено работно облекло. Съгласно показанията на св. Н. лицето А. е бил облечен с анцуг и маратонки. Дори и от показанията им не се установяват съставомерни за вмененото нарушение факти.

Видно е и че разпоредбата на чл.6 ал.1 от наредбата въвежда изискване за осигуряване на работно или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Същата не въвежда задължение за работодателя да осигури т. облекло задължително на всеки работник или служител. Следва да са налице факти, които да обосновават необходимост от осигуряване на работно, съответно униформено облекло. Такива обстоятелства не са изложени нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление, поради което правилен е изводът на ВРС, че описаното нарушение е несъставомерно.

С оглед гореизложеното като е отменил НП ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1431/05.10.23г. по НАХД № 1710/2023г. на ВРС, 37 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.