№ 312
гр. София , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503174 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 709 от 27.01.2020г., постановено по гр.дело № 5015/2018г. на
Софийския градски съд, ГО, 20 състав, Гаранционен фонд е осъден, на основание
чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, да плати на К. Е. П. сумата 40 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3046,40 лева, като обезщетение за
имуществени вреди, причинени от ПТП на 28.05.2017г. по вина на Д. Н. Д.-водач
на л.а.„БМВ Е30“ с рег. № *******, без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
произшествието, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.03.2018г.
до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над 40 000
лева до пълния предявен размер 120 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди и за разликата над 3046,40 лева до пълния предявен размер 6092,80 лева –
обезщетение за имуществени вреди; на основание чл. 38 ЗАдв, Гаранционен фонд
е осъден да плати на адв. Т.И. П. адвокатско възнаграждение в размер 1377,63
лева; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ГФ е осъден да плати по сметка на СГС
разноски по делото в размер 1891,86 лева; на основание чл. 78, ал.3 ГПК, К. Е. П. е
осъден да плати на ГФ сумата 455,40 лева – разноски по делото и на основание чл.
78, ал. 8 ГПК да плати сумата от 297 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на Софийския градски съд е постановено при участието на Д. Н.
Д.-трето лице помагач на ответника.
Въззивна жалба е подадена от К. Е. П., чрез пълномощника адв. Т.П., срещи
решението на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените искове.
1
Жалбоподателят сочи, че в обжалваните части решението е неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуален закон.
Смята, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил принципа
на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен
вида, характера и броя на причинените при ПТП увреждания, продължителността
и вида на проведеното лечение, трайните последици, които травмите са оказали
върху живота и здравето на пострадалия, интензитета на търпените болки и
страдания, както и икономическата обстановка в страната към датата на
увреждането. Оспорва се извода на СГС, че приносът на ищеца за настъпването
на вредоносния резултат е 50 %, като се сочи, че с оглед доказания по делото
механизъм на ПТП и установеното грубо нарушение на правилата за движение от
страна на водача на лекия автомобил, съпричиняването следва да бъде определено
на 30%. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението в
обжалваните части и да му бъдат присъдени претендираните обезщетения в
пълния заявен размер, както и разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ГФ, чрез пълномощника юрк. К. Я., е
постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца, с който същата се оспорва като
неоснователна. Излагат се съображения за правилност и обоснованост на
решението в обжалваните части.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от Д. Н. Д.-трето лице помагач на ГФ, чрез адв.
Л.И., е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца, с който същата се оспорва
като неоснователна.
Въззивна жалба срещу решението на СГС в частта, с която съдът е уважил
предявените искове, е подадена от Д. Н. Д.-трето лице помагач на ГФ. Този
жалбоподател, чрез пълномощника адв. Л.И., сочи, че съдът неправилно е приел,
че вина за настъпването на инцидента има водачът на лекия автомобил, като не е
съобразил, че същият е положил дължимата грижа за предотвратяване на ПТП.
Оспорва извода на СГС, че мястото на което е настъпил инцидентът-писта на
бивше летище с. Иново, представлява път по смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДвП.
Поддържа, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на пострадалия, без да обсъди тежестта на
уврежданията, продължителността на възстановяването, възрастта на
пострадалия, като смята, че обезщетение в размер 80 000 лева е силно завишено.
Жалбоподателят поддържа също, че приносът на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат следва да бъде по-висок от определените от съда 50%, тъй е
установено по делото, че ако мотоциклетистът е управлявал МПС със скорост под
130 км/ч и не по средата на пистата, инцидентът не би настъпил. Предвид
изложеното този жалбоподател иска да бъде отменено решението и предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищецът К. Е. П. не е взел становище по
въззивната жалба на третото лице помагач.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
2
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от К. Е. П. с искова молба, уточнена с
молби от 23.04.2018г. и от 14.06.2018г., с която против Гаранционен фонд са
предявени искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а”КД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 120 000 лева и за
имуществени в размер 6092,80 лева, ведно със законната лихва, считано от
29.03.2018г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 28.05.2017г., около 14,30 часа, в района на
бившето военно летище в гр. Видин, е настъпило ПТП с участието на л.а. „БМВ
Е30“, управляван от Д.Д. и мотоциклет „Сузуки”, управляван от К.П., вследствие
на което на последния са причинени тежки телесни увреждания. Сочи се, че вина
за настъпването на инцидента има водачът на лекия автомобил, който нарушил
правилата за движение по пътищата, като не пропуснал движещия се с
предимство мотоциклет „Сузуки“. Твърди се, че по случая било образувано ДП№
103/2017г. по описа на ОД на МВР - Видин, пр. пр. № 1116/2017 г. по описа на
Районна прокуратура – Видин.
Ищецът твърди, че в резултат на ПТП от 28.05.2017г. получил множество
счупвания на костите на предмишницата, мозъчно сътресение, фрактура на три
пръста на стъпалото, т-образна разкъсно-контузна рана на ляво коляно, на двете
ходила и на коремната област, скъсване на кръстни връзки на двете колена; че
спешна медицинска помощ му е оказана в болницата в гр.Видин, където
претърпял една операция, но поради усложнение на състоянието му се наложило
да го транспортират в болница в София, където бил отново опериран. Сочи, че на
18.09.2017г. бил изписан за домашно лечение, с предписание за 4 месеца ръката
да бъде напълно обездвижена. Твърди, че трудно се самообслужвал, поради което
бил принуден да ползва чужда помощ. Сочи, че търпял и продължава да търпи
интензивни болки и страдания, че не се чувства добре, нито физически, нито
емоционално; че стресът и уплахата нарушили психо-физиологичната му
концентрация; че дълго време бил лишен от обичайния си динамичен живот, а
преживеният шок и стрес ще останат завинаги в съзнанието му. Твърди също, че
във връзка с лечението на претърпените при ПТП травми направил разходи в общ
размер 6 092,80 лева.
В исковата молба се твърди, че към 28.05.2017г. за лекия автомобил не е
имало валидно сключен договор за гражданската отговорност на водача. Предвид
изложеното, ищецът иска да бъде осъден ГФ да му плати претендираните
обезщетения, ведно със законната лихва от 29.03.2018 г.- датата, на която ГФ е
постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение до окончателно
изплащане на вземанията (уточнителна молба от 14.06.2018г) Претендира и
заплащане на сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Гаранционен фонд
оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че към исковата молба
не са представени доказателства, установяващи механизма на ПТП, както и
обстоятелствата и причините, довели до настъпването му. Прави възражение за
3
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че
същият в нарушение на ЗДвП се движел с несъобразена и превишена скорост, без
да съобрази приближаващото МПС и не е носил необходимата екипировка за
водач на мотоциклет. Смята, че размерът на претендираното обезщетение е
прекомерно завишен, като не съответства на критерия за справедливост, с
установената съдебна практика при подобни случаи, с икономическите условия в
страната и стандарта на живот.
Конституираният в производството с определение № 19446 от 18.09.2018г.
като третото лице помагач на страната на ответника ГФ - Д. Н. Д. също оспорва
исковете по основание и размер. Излага съображения, че мястото, където е
настъпило ПТП – бившето летище с. Иново, общ. Видин, не представлява „път“,
по смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДвП, поради което смята, че правилата на ЗДвП не
се прилагат при движение на превозни средства по пистата и не следва да се
ангажира отговорността на Гаранционния фонд. Твърди, че единствена причина
за настъпване на ПТП е изключително безотговорното и виновно поведение на
ищеца, който се движил по пистата със скорост над 150 км/ч. Поддържа, че
ищецът не е съобразил, че по бившата писта се правят проби на спортен
автомобил и не се е движил в дясно за да предпази другите участници в
движението. Твърди, че е положил дължимата грижа за предотвратяване на
инциденти, тъй като имало хора, които са предупреждавали всички присъстващи
за извършваните тестове, а единствено ищецът не е пожелал да спре, за да бъде
уведомен. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Иска да бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 28.05.2017г. на пистата на бившето „Летище
Видин“ в землището на с. Иново, област Видин, около 14,30 часа, е настъпило
ПТП с участието на л.а. „БМВ Е30“ с рег. № *******, управляван от Д. Н. Д. и
мотоциклет „Сузуки“ с рег. № *******, управляван от К. Е. П., при което на
последния са причинени телесни увреждания.
Не се спори, че във връзка с инцидента е било образувано срещу неизвестен
извършител ДП № 103/2017г. по описа на ОД на МВР - Видин, пр. пр. №
1116/2017г. по описа на Районна прокуратура – Видин, което е прекратено с
постановление от 12.12.2017 г. на прокурор от РП – Видин, поради наличието на
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. С определение от 26.04.2018 г. по чнд
№ 66/2018г. по описа на РС -Видин, постановлението от 12.12.2017г. на РП-Видин
е било потвърдено. Липсват данни определението на РС – Видин да е влязло в
сила.
В първоинстанционното производство са представени и приети протокол за
оглед на местопроизшествие от 28.05.2017г., материалите от ДП № 103/2017г.;
събрани са гласни доказателства, включително и по делегация, на свидетели
очевидци на инцидента-Б. В. В., С. Д. И., Б. Б. Н. и И. А. А.. Въз основа на тези
4
доказателства са изслушани и приети заключенията на основна и допълнителна
САТЕ, изготвени от вещото лице инж. А. А.. Според експерта инж. А. механизмът
на настъпване на ПТП е следният: на 28.05.2017г. около 14,30 часа, на пистата на
бившето летище-Видин, от западната й част, в посока на изток (от с. Градец към
гр. Видин), се движи около средната прекъсната линия на пистата, която е водеща
за пилотите при излитане и кацане на самолети, със скорост между 128км/ч и 138
км/ч мотоциклет „Сузуки“, управляван от К.П.. Когато приближава Т-образното
кръстовище в средата на пистата, където се намира административната сграда, от
ляво-от карето излиза л.а.„БМВ Е-30“, управляван от Д.Д. със скорост около 27
км/ч, който осъществявал дрифт. Водачът на л.а. БМВ завил наляво в посока на
изток и навлязъл навътре в дясната част на пистата, като се движил в
кръгообразна траектория. Тъй като траекториите на движение на двете МПС се
пресекли и въпреки опитите на мотоциклетиста да завие наляво, настъпил удар
между предната лява част на мотоциклета и предната част на предния ляв калник
на л.а. БМВ под относителна малък ъгъл на надлъжните оси на двете МПС.
Вещото лице е посочило, че ударът е настъпил при висока скорост на мотоциклета
- около 127 км/ч, като мотоциклетът се вклинил в предното ляво колело и
предната лява врата на автомобила, след като се плъзнал и по задната лява врата
мотоциклетът продължил напред и се отклонил надясно. Установено е, че при
удара мотоциклетистът се ударил с лявата си страна в лявата страна на
автомобила и в предната му лява колона и от този удар излетял напред и с
отклонение наляво, паднал върху пистата и след плъзгане, търкаляне и премятане
се спрял в мястото, където са четирите петна от кръв, получавайки тежки
наранявания. Посочено е, че е намерен на около 89 метра след мястото на удара в
слънчогледовата нива. Уточнено е, че от удара л.а. БМВ бил завъртян
допълнително наляво и застанал в посока на запад, с въртящи се задни колела.
Експертът е посочил, че двигателят на автомобила не е бил загасен, затова след
удара се придвижил в посока на запад на около 2,6 метра, оставяйки подробно
описаните в протокола за оглед две следи с дължина 2,64 метра. Според експерта
именно тези следи доказват, че след удара автомобилът се е придвижил в посока
от изток на запад срещу посоката на движение на мотоциклета. Инж. А.
категорично е посочил, че в момента на удара двигателят на автомобила е
работил, автомобилът е бил с включена предавка за дрифтиране и след удара,
задното му ляво задвижващо колело е буксувало известно време, оставяйки
двойна следа. Задното дясно задвижващо колело не е буксувало, защото от него
няма следа, но то също е тласкало автомобила. Обяснил е, че така чрез двигателя
си автомобилът се е придвижил напред, до спиране на двигателя, тъй като след
удара е бил завъртян и насочен в посока на запад, управляемите му предни колела
са били силно завъртени надясно, като така предното дясно колело е било
водещо, търкаляло се е без плъзгане или с частично плъзгане, като е преодолявало
съпротивлението на блокираното предно ляво колело, което се е влачило по
асфалта, оставяйки черната следа, а джантата му е надрала асфалта.
Инж. А. е изчислил, че мястото на удара по дължината на пистата е на 37 м
след ориентира, а по широчина е в зона от 1,80 до 2,1 метра в дясно от средната
разделителна прекъсната линия. Според експерта, причините за настъпване на
ПТП са в субективните действия и на двамата водачи, защото са се движили
нерегламентирано в състезателно тренировъчен режим на неохраняема самолетна
писта, без организация на движението по нея за МПС, защото не е предназначена
5
за тях, а и са управлявали своите МПС-та без да им е осигурена сигурна
безопасност на маневрите и действията им. Уточнил е, че мотоциклетът е бил
дясно стоящ и при липса на пътни знаци, от професионална гледна точка той е
бил с предимство при преминаване през кръстовището. Обяснил е също, че
наличната на пистата маркировка е за самолети, а не за автомобили, като на
мястото не е имало нито пътни знаци, нито организация за движение на
автомобили и мотоциклети.
Вещото лице е уточнило, че преди инцидента мотоциклетът се е движил
направо по дължината на пистата в посока от запад на изток около средната, в
близост до средната разделителна линия, а автомобилът е излязъл от „Карето”-
зоната в която пътниците се качват в самолетите и навлизайки в пистата е завил
наляво, движейки се с дрифт.
Според инж. А. и двамата водачи най-вероятно са имали пряка видимост
един спрямо друг. Посочил е, че първо мотоциклетистът е имал възможност да се
движи в десния край на пистата и тогава удар не би настъпил. Изразил е мнение,
че най-вероятно мотоциклетистът е имал и възможност да завие по-рано надясно
и да предотврати удара със своевременна реакция. Посочил е, че водачът на
автомобила също е имал видимост и е могъл да забележи от далече
приближаващия го от дясно мотоциклет и да спре своевременно като го пропусне.
В откритото съдебно заседание инж. А. е посочил отново, че ако
мотоциклетистът се е движил в най-дясната част на пистата, двете МПС е щяло да
се разминат и удар не би настъпил между тях.
Според допълнителното заключение по САТЕ, изготвено от инж. А., не може
да се даде точен отговор на въпроса относно скоростта на движение на
мотоциклета преди удара, тъй като мотоциклетистът много бързо ускорява, а
разстоянието от западния край на пистата до мястото на удара е 1 200 метра.
Обяснил е, че е възможно, виждайки опасността, водачът на мотоциклета да е
намалил скоростта си до скоростта в момента на удара. Посочил е, че със
сигурност водачът на лекия автомобил е имал възможност да види мотоциклета
първо – когато е навлизал на пистата, ако погледне надясно (на запад), защото
тогава мотоциклетът е бил много далече и мотоциклетистът е имал достатъчно
време да реагира да не допусне удар, а водачът на л.а. БМВ, да спре автомобила в
десния-южния край на пистата, докато двамата водачи се разберат, кой ще прави
тест първи без да пречи на другия. Второ-преди удара водачът на лекия автомобил
отново е имал възможност да види мотоциклетиста, ако е погледнал през левия си
прозорец.
Експертът е уточнил, че изчислената скорост на автомобила 27 км/час се
отнася за последната част на траекторията му преди удара. Посочил е, че водачът
на лекия автомобил може да реагира, ако е видял мотоциклета и да завие надясно
като промени траекторията си само като вдигне крака си от педала на газта.
Обяснил е, че при дрифта предните колела са завъртени силно надясно и
автомобилът сам ще завие надясно, а по-късно може да спре, където поиска,
защото мотоциклетът ще премине в ляво покрай него.
В откритото съдебно заседание пред СГС инж. А. е обяснил, че дрифт
представлява движение на ниска предавка с високи обороти на двигателя, при
6
което при рязкото завиване наляво автомобилът влиза веднага в занасяне на
задните колела; водачът завива волана на обратно за да може задницата да
продължи да се движи; когато задните гуми тръгнат надясно водачът завива
волана също надясно, за да преустанови завиването и дрифта, а за да го
продължи, той трябва да регулира с газта и така се получава движението в кръг с
плъзгане на задните гуми. Отново е посочил, че и двамата водачи са имали
видимост един към друг и са могли да предотвратят удара.
В първоинстанционното производство са допуснати и приети заключения на
основна и допълнителна СМЕ, изготвени от вещото лице д-р М. Х. М.-ортопед-
травматолог. Според основното заключение на СМЕ, при инцидента на
28.05.2017г. ищецът е получил съчетана травма; травматичен шок - разстройство
на здравето опасно за живота, изискващо спешно реанимационно лечение;
открито многофрагментно раздробено счупване на лявата раменна кост в
диафизарната й част - разстройство във функцията на левия горен крайник за
период по голям от 30 дни; открито счупване на костите на лявата предмишница
(билокуларно - на две места) счупване на лявата лакътна кост, изместване на
главичката на лявата лъчева кост в областта на лакътната става, счупване на
дисталната част на лявата лъчева кост вътреставно с изкълчване на главичката на
лявата лакътна кост-тежка комплексна увреда на костите на лявата предмишница
с изкълчване на лакътната и гривнената стави, с разкъсване на междукостната
мембрана и напълно нарушена функция, като покрива критериите за нарушаване
на функцията на лявата лакътна, лявата гривнена стави и на лявата предмишница
за период по - голям от 30 дни; счупване на трета, четвърта и пета предноходилни
кости- разстройство във функцията на левия долен крайник за период по - голям
от 30 дни;разкъсно-контузии рани в лявата мишнична и в лявата предмишнична
области; разкъсно- контузна рана на дясната ръка;охлузни рани в областта на
корема, на лявата делтовидна област и на левия хълбок; разкъсно- контузии рани в
областта на двете колена; охлузни рани на двете ходила-последните 5 травми
(включително) са свързани с временно нарушение на здравето не опасно за
живота. Вещото лице е установило, че по спешност ищецът е бил настанен в
МБАЛ „Св. Петка” АД-Видин, където след извършени прегледи и изследвания е
извършена хирургична обработка на раните, поставяне на кожни шевове,
превръзка на охлузванията на корема и гипсова имобилизация на левия горен
крайник и е приложена медикаментозна терапия. Посочило е, че лечението е
продължило в В УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД, Клиника по отропедия и
травматология, където са били проведени следните оперативни интервенции: на
02.06.2017г.- сваляне на първично поставените шевове на левия горен крайник;
обилен джет-лаваж на раневите повърхности; дебридман; взимане на материал за
микробиологично изследване и поставяне на външни фиксатори за стабилизация
на фрактурите; закрито наместване на счупването на дисналния радиус и
фиксация с две Киршнерови игли; налагане на първично-отсрочени шевове и
стерилна превръзка с йодасепт. Установено е, че под анестезия са били сменени
превръзките в областта на двете коленни стави и в областта на ходилата, на
предната коремна област, на дясната глутеална област и на дясната китка; на
23.06.2017г. е извършено открито наместване на счупването на лявата раменна
кост с остеопластика с лиофилизирана спонгиоза и фиксация с плака; открито
наместване на сегментното счупване на лявата лакътна кост и фиксация с 2 бр.
заключващи плаки; откриване с достъп по Хенри на счупването на лъчевата кост и
7
фиксация с плака; поставена е остеопластика с лиофилизирана спонгиоза;
извършена ревизия на лъчевия нерв; на 29.06.2017г.-открито наместване на
счупването на дисталния радиус и фиксация с плака и 2 бр. Киршнерови игли.
Посочено е, че на ищеца е проведена и медикаментозна терапия – водно-солеви
разтвори, антибиотици по антибиограма, аналгетици. Установено е, че плаките в
областта на олекранона и на дисталния радиус са извадени, а в амбулаторни
условия, ищецът е провеждал рехабилитация и физиотерапия.
Според д-р М. ищецът е търпял силни болки в острия период, поради
многобройните охлузни рани на голяма площ, многобройните счупвания с
нарушаване на периоста, каскадните фрактури на левия горен крайник,
изкълчванията на лакътната и гривнената стави, нарастване на фрактурните
хематоми и посттравматични отоци и нарушаването на целоста на кожата.
Посочил е, че в постоперативните периоди силните болки са били в резултат от
преминаването през меките тъкани, наместването на фрактурите,
постоперативните хематоми и отоци и появилото се възпаление в резултат на
бактериалната контаминация, а в периода на рехабилитация силния болковият
симптом се дължи на преодоляване на контрактурите в ставите, възстановяване на
мускулната сила и обем и подобряването на функцията. Уточнено е, че
страданията са свързани с едновременното засягане на левия горен и левия долен
крайници и с невъзможността да се ползват патерици, затрудненията в личния
тоалет и с мислите, че функцията на левия горен крайник няма да бъде
възстановена напълно.
След извършения на 06.03.2019г. клиничен преглед, д-р М. е посочил, че към
момента на прегледа общото състояние на ищеца е добро, той ходи на работа и се
стреми да преодолее функционалния дефицит на левия горен крайник. Установил
е, че е налице функционален дефицит в движенията на лявата предмишница,
лявата лакътна и лявата гривнена стави. Според експерта, въпросът с
двустранната колянна нестабилност не е решен, тъй като е невъможно да се МРТ и
да се диагностицират уврежданията детайлно в коленете поради наличие все още
на метални импланти. Посочил е, че не са представени документи от ЕМГ
изследвания относно динамиката на проводимостта по засегнатите нерви на левия
горен крайник.
Според допълнителното заключение на СМЕ, изготвено въз основа на
допълннително представена медицинска документация, в резултат на процесното
ПТП ищецът е получил допълнително и контузия на левия лъчев нерв с нарушена
проводимост (пареза) - нарушение във функцията на левия горен крайник за
период по голям от 30 дни; постконтузионна хондропатия и латерализация на
колянното капаче на лявата колянна става, инсерционит на предната кръстна
връзка; инсерционит на пателарния лигамент и на сухожилието на четириглавия
бедрен мускул в ляво - разстройство във функцията на левия горен крайник за
период по голям от 30 дни. Посочил е, че ищецът е имал и болки и ограничени
движения в лявото коляно и невъзможни активни движения на разгъваните на
лявата китка и пръсти, като страданията са свързани с функционални нарушения в
движенията на пръстите на лявата ръка за период около 1 година и на лявото
коляно; че е извършена ревизия на лъчевия нерв и е провеждана медикаментозна
терапия и рехабилитация на ръката.
8
В откритото съдебно заседание д-р М. е обяснил, че контрактурата на
лакетната става означава, че ставата е фиксирана в 45 градуса в сгънато
положение и е невъзможно да се разгърне до неутрално положение, като
сгъването е възможно до 90 градуса. Посочил е, че движенията в предмишницата
са възстановени само до 10 градуса, при нормален обем на движения до 160-170
градуса и тази контрактура ще остане; че движенията на китката и палеца също са
ограничени. Обяснил е, че страда и лявото му коляно, където има нестабилност
заради слабост на мускулатурата; че има поражения и на хрущяла в резултат на
тази нестабилност в колянната става и ограничените движения. Посочил е, че
левият горен крайник е понесъл основната енергия на удара, като след сблъсъка
мотоциклетистът е летял известно време и ръката е поела основния удар, затова и
там са съсредоточени всички травми. Според експерта, ако ищецът е имал
наколенки и лакътници тежестта на фрактурите би могъл да бъде от по-лек
характер, а ако е имал предпазно облекло може би охлузванията в корема биха
били по-леки и с по-ограничен обем.
Установява се от представените по делото фактури и фискални бонове към
тях, че във връзка с проведеното лечение ищецът е направил разходи в общ
размер 6 092,80 лева за заплащане на потребителски такси и медицински изделия.
Представено е експертно решение № 3737/190 от 04.12.2017г. на ТЕЛК при
МБАЛ „Св Петка” АД, според което на К. Е. П. е определена трайно намалена
работоспособност 62 % за срок от 1 година.
За установяване на търпените болки и страдания и на техния интензитет в
първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателдства.
Свидетелят Е. П. Н.-баща на пострадалия, твърди, че на 28 май следобед му
се обадили, че синът му е катастрофирал и свидетелят отишъл в болницата.
Спомня си, че синът му бил много зле, направили му промивка на ръката, в която
имало пясък и трева; прелели му 4 литра кръв, като в болницата във Видин
останал 3 дни. Сочи, че след това го закарали в София, за да го оперират, тъй
като бил в много тежко състояние. Твърди, че останал в болницата 35 дена.
Поддържа, че през цялото време бил със сина си и му помагал, а след като го от
болницата полагал грижи за него още два - три месеца. Сочи, че ищецът не можел
нищо да прави с ръката си, не можел сам да се къпе, да си мие зъбите и
свидетелят вършел тези дейности. Твърди, че синът му получил и гангрена на
ръката. Сочи, че К. не искал да говори, затворил се в себе си, преживял много
тежко случилото се.
Страните не спорят, че към 28.05.2017г. за л.а. „БМВ Е30“ с рег. № *******
не е имало валидно сключена застраховка ГО, че на 05.01.2018г. ищецът е сезирал
ГО с искане да му бъдат платени обезщетения за причинените при ПТП вреди,
както и че с писмо с изх. № 24-01-14 от 29.03.2018г. Гаранционният фонд е
отказал изплащане.
При така установените факти, Софийският апелативен съд прави следните
изводи:
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до категоричния
извод, че по делото е установено наличието на предпоставките на чл.557, ал.1, т.2,
9
б.„а“ КЗ за ангажиране отговорността на ответника Гаранционен фонд за
изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, в резултат на
получени при ПТП телесни увреждания на ищеца, причинени виновно от водач,
чиято гражданска отговорност не е била застрахована към момента на инцидента;
ПТП е настъпило на територията на Република България, причинено от МПС,
което обичайно се намира на територията на Република България; наличието на
предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на ГФ спрямо увредения
ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на
вредите водачът на л.а. БМВ-управление на МПС в нарушение правилата на
ЗДвП-чл. 5, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и чл. 48 ЗДвП; вредоносен резултат-причиняване
на неимуществени вреди на ищеца - болки и страдания от причинените при ПТП
тежки и трайни телесни увреждания и имуществени вреди-разходи за лечението
им; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат;
надлежно отправено искане до ГФ за заплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на Д.Д., че мястото на
инцидента не представлява път по смисъла на ДР на ЗДвП, поради което
правилата на този закон не намират приложение, както и че няма вина за
настъпването на ПТП.
Съгласно §6, т.1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. В
разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на
понятието „пътнотранспортно произшествие“ - събитие, възникнало в процеса на
движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети.
Процесният инцидент е настъпил при управление на автомобил и
мотоциклет по асфалтовата писта на бившето летище-Видин. САС напълно
споделя извода на състава на СГС, че тази писта представлява път, по смисъла на
§ 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, макар и да е била строена с предназначение за излитане и
кацане на летателни средства, а не за движение на МПС. Не се спори, че пистата
не е била част от републиканската пътна мрежа, установява се от материалите,
събрани в досъдебното производство, че със заповед от 1999г. на министъра на
транспорта летището е било закрито и че имот „Летище”, представлява частна
държавна собственост с предоставени права за управление на Областния
управител на Видин, че пистата не се използва по предназначение и летището не е
отворено за обществено ползване. Въпреки това, от многобройните гласни
доказателства се установява безпротиворечиво, че пистата на бившето летище е
била ползвана за достъп и движение на ППС и хора, за организиране на
регламентирани и нерегламентирани изпитвания с автомобили и мотоциклети и
спортни състезания. Предвид това, естеството на обикновеното регламентирано и
нерегламентирано ползване на асфалтовата писта на бившето летище Видин за
движение на ППС, преценено съобразно дефиницията на §6, т.1 от ДР на ЗДвП,
води до извод, че инцидентът между двете МПС е настъпило на път и
представлява „пътнотранспортно произшествие”, по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на
ЗДвП, тъй като е събитие, възникнало в процеса на движението на пътни превозни
10
средства и предизвикало нараняване на хора и повреди на ППС. Асфалтовата
писта е път, който не е отворен за обществено ползване, съгласно съдържащото се
в кориците на досъдебното производство писмо от Областния управител на
Видин, но правилата на ЗДвП са били приложими за движението на участвалите в
процесното автотранспортно произшествие МПС. Както е посочил съставът на
СГС чл. 2, ал. 3 от ЗДвП определя приложението на закона и за пътища, които не
са отворени за обществено ползване, във всички случаи, освен когато с други
правни норми или от собственика на пътя или администрацията, управляваща
пътя, изрично е определено, че не се прилагат правилата на ЗДвП за конкретния
път. В случая няма правни норми, които да изключват изрично приложението на
ЗДвП за този път. Предвид това, всички придвижващи се с МПС и пешеходци по
асфалтовата писта са били длъжни да се съобразяват със ЗДвП, тъй като друго за
този участък не е било изрично предвидено с правни норми или от собственика на
пътя. Поради изложеното, водачът на лекия автомобил е следвало да съобрази
поведението си с правилото на чл. 5, ал.1 ЗДвП, задължаващо всеки участник в
движението да не създава опасност и пречки за останалите участници, както и да
не поставя в опасност живота и здравето на хората. Водачът на лекия автомобил е
нарушил и правилото на чл.20, ал.1 ЗДвП, вменяващо задължение на водачите да
контролират непрекъснато превозните средства, които управляват. Всички
свидетели-очевидци на инцидента са категорични, а и от заключенията на САТЕ и
обясненията на инж. А. в откритото съдебно заседание се установява, че лекият
автомобил е извършвал дрифт - рязко повишаване оборотите на двигателя на МПС
на ниска предавка, изразяващо се в превъртане на задвижващите колела и
отклоняване посоката около надлъжната ос, при което умишлено превозното
средство е изведено извън контрол. Именно с това си поведение водачът на
автомобила е създал предпоставка за възникване на ПТП. Нарушено е и правилото
на чл. 48 ЗДвП, доколкото при установената от обсъдените САТЕ липса на пътни
знаци и маркировка по ЗДвП, мотоциклетът е бил дясностоящ и е бил с
предимство при преминаване през Т-образното кръстовище.
По следващия спорен въпрос, очертан от оплакванията във въззивните
жалби-относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което се дължи на пострадалия:
За да определи справедливия размер на обезщетението, съблюдавайки
принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, САС съобразява
заключенията на СМЕ, изготвени от д-р М. и установените с тях обстоятелства:
вида и броя на причинените травми и техния медикобиологочен характер:
съчетана травма; травматичен шок - разстройство на здравето опасно за живота;
открито многофрагментно раздробено счупване на лявата раменна кост в
диафизарната й част; открито счупване на костите на лявата предмишница на две
места, счупване на лявата лакътна кост, изместване на главичката на лявата
лъчева кост в областта на лакътната става, счупване на дисталната част на лявата
лъчева кост вътреставно с изкълчване на главичката на лявата лакътна кост;
счупване на трета, четвърта и пета предноходилни кости; разкъсно-контузии рани
в лявата мишнична и в лявата предмишнична области; разкъсно- контузна рана на
дясната ръка; охлузни рани в областта на корема, на лявата делтовидна област и
на левия хълбок; разкъсно- контузии рани в областта на двете колена; охлузни
рани на двете ходила; контузия на левия лъчев нерв с пареза; постконтузионна
11
хондропатия и латерализация на колянното капаче на лявата колянна става,
инсерционит на предната кръстна връзка; инсерционит на пателарния лигамент и
на сухожилието на четириглавия бедрен мускул в ляво. САС съобрази
продължителността и интензивността на свързаните с травмите болки и
страдания, установени от СМЕ и събраните гласни доказателства; вида и
продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за
ищеца-болнично за общо 39 дни с проведени три оперативни интервенции и
домашно-амбулаторно лечение; продължителността на лечебния и
възстановителен период. САС отчете и установеното от СМЕ и гласните
доказателства обстоятелство, че в период около 3-4 месеца ищецът е бил
затруднен в елементарното си битово обслужване и е имал необходимост от чужда
помощ. Съдът взе предвид и категоричното становище на д-р М., че общото
здравословно състояние на пострадалия е възстановено, но са налице трайни
контрактури на лакетната става, която е фиксирана в 45 градуса в сгънато
положение и е невъзможно да се разгърне до неутрално положение и контрактура
на предмишницата до 10 градуса, при нормален обем на движения до 160-170
градуса; че движенията на китката и палеца са ограничени; че е налице
нестабилност на лявото коляно заради слабост на мускулатурата; че са налице
поражения на хрущяла и че колянната става е с ограничени движения. Съдът
отчете и негативната промяна, настъпила в емоционалното състояние на
пострадалия след инцидента, установена от гласните доказателства(св. Н.)-станал
мълчалив, затворил се в себе си, преживявал много тежко случилото се.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП - 26 -
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 28.05.2017г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 120 000 лева е справедливото обезщетение,
което би компенсирало ищеца за претърпените и доказани в процеса
неимуществени вреди.
В пряка причинна връзка с настъпилия инцидент ищецът е претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение в общ размер
6092,80 лева.
По въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
пострадалия САС приема следното:
Пред въззивния съд не се спори, че ищецът е управлявал мотоциклета с
превишена и несъобразена с интензивността на движението скорост, както и че е
нарушил правилото на чл. 15, ал.1 ЗДвП, задължаващо водачите на МПС да се
движат възможно най-вдясно. Спорен е въпросът за степента на съпричиняване.
Съдът, след като съобрази установения по делото механизъм на ПТП,
поведението на двамата водачи, с оглед задълженията, които е следвало да спазват
и нарушенията на правилата за движение, които са допуснали, довели до
невъзможност да реагират своевременно, въпреки че са имали пряка видимост
един към друг, намира, че двамата участници в ПТП в равна степен са допринесли
за настъпването на процесния инцидент. Предвид изложеното, определените
обезщетения следва да бъдат намалени с 50 %, поради установения принос на
12
пострадалия с 50% за настъпване на собственото му увреждане.
Поради изложеното исковете на К.Е. П. с правно основание чл. 557, ал.1, т.2
б.“а“ КЗ, предявени против Гаранционен фонд следва да бъдат уважени за сумата
60 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 3 046,40 лева-
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 29.03.2018г. до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на СГС следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът на К.П. за заплащане на
обезщетени4е за неимуществени вреди за сумата над 40 000 лева до 60 000 лева и
в частта, с която П. е осъден да плати на ГФ разноски по делото над 341,25 лева до
455,40 лева. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което ГФ бъде
осъден да плати на К.П., на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, още 20 000 лева,
като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 28.05.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018г. до окончателното плащане; на
основание чл. 38 ЗАдв да плати на адв. Т.П. още 688,80 лева за адвокатско
възнаграждение за производството пред СГС и на основание чл. 78, ал.6 ГПК да
плати по сметка на СГС още 748 лева разноски по делото. В останалата обжалвана
част решението на СГС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 38 ЗАдв Гаранционен фонд
следва да бъде осъден да плати на адв. Т.П. адвокатско възнаграждение в размер
1965 лева, съразмерно уважената част от иска, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК да
бъде осъден да плати по сметка на САС държавна такса в размер 400 лева. На
основание чл. 78, ал.3 ГПК К.П. следва да бъде осъден да плати на ГФ
юрисконсултско възнаграждение в размер 175 лева.
Така мотивиран Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 709 от 27.01.2020г., постановено по гр.дело № 5015/2018г.
на Софийския градски съд, ГО, 20 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на
К. Е. П. с правно основание чл. чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, предявен против
Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 40 000 лева до 60 000 лева и в частта, с която К. Е. П. е осъден да
плати на Гаранционен фонд разноски по делото над 341,25 лева до 455,40 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, Гаранционен фонд да
плати на К. Е. П., още 20 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП на 28.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от
29.03.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, Гаранционен фонд да плати на адв.
Т.П. още 688,80 лева за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
13
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС още
748 лева разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 709 от 27.01.2020г., постановено по гр.дело
№ 5015/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 20 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв Гаранционен фонд да плати на адв.
Т.П. адвокатско възнаграждение в размер 1965 лева, съразмерно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, Гаранционен фонд да плати по
сметка на САС държавна такса за въззивното производство в размер 400 лева.
ОСЪЖДА, основание чл. 78, ал.3 ГПК К. Е. П. да плати на Гаранционен
фонд юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС в размер 175
лева.
Решението на САС е постановено с участието на Д. Н. Д.-трето лице помагач
на страната на Гаранционен фонд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14