Номер 22219.11.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаI-ви въззивен граждански състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия П. Колева
Секретар:Галина Е. Вълчкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20201400500408 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на подадена
въззивна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ООД-гр.Враца, против
решение №463/03.08.2020г.на РС-Враца, постановено по гр.дело №802/2020г.,
с което съда е допуснал поправка на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата Д. И. Ц. с дружеството - въззивник и са
присъдени разноски.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и с представените по делото
писмени доказателства. Развиват се съображения, че ищцата е работила по
срочен трудово договор при ответника, като с молба с вх. №С-98/16.09.2019 г.
е поискала прекратяване на трудовото й правоотношение на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ, поради предстоящето й започване на работа по постоянен
трудов договор със СУ "Христо Ботев" гр.Враца.
Според изложеното в жалбата същественото е, че Ц. сама е
предложила прекратяването на тр.правоотношение да бъде на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ, а не в последствие заявеното пред районния съд –
чл.327, ал.1, т.7 КТ. Твърди се, че в процесната молба, ищцата е била
депозирала и алтернативно искане, че в случай, че работодателят не уважи
искането й за прекратяване на тр.правоотношение по взаимно съгласие,
1
изявлението да се счита като едностранно предизвестие за прекратяване.
Сочи се, че работодателя е удовлетворил именно това второ искане, поради
което предявения иск е лишен основание. Наведени са и доводи, че иска е
погасен по давност, на основание чл.358, ал.1, т.2, във вр. с чл.344, ал.1, т.4
КТ, тъй като срока за предявяване на такъв иск е 2/два/ месеца от датата на
прекратяването. Поддържа се, че правоотношението е прекратено на
16.09.2019 г. и последната възможност за предявяване на иска е била
16.11.2019 г./респ. 18.11.2019 г./. Разглеждайки спора по същество, без да
бъде уважено основателното искане за прекратяване на производството, РС-
Враца е предоставил и друго основание за незаконосъобразността на
решението му.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения
иск. Претендират се направените в производствата съдебно-деловодни
разноски.
С въззивната си жалба "Водоснабдяване и канализация" ООД-гр.Враца
не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор на жалбата на
"Водоснабдяване и канализация" ООД-гр.Враца е постъпил от ищцата Д. И.
Ц. , чрез адв. С. Т. от АК - Монтана. В отговора се сочи, че жалбата е
неоснователна, тъй като изложените в нея оплаквания противоречат на
константната съдебна практика. Иска се потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.
С жалбата и отговора страните не правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с
правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира
следното:
Районен съд – Враца е сезиран с искова молба подадена от Д. И. Ц. от
гр. ***, с която се иска постановяване на решение за установяване, че
трудовото й правоотношение с ответника "Водоснабдяване и канализация"
ООД гр. Враца е прекратено на осн. чл.327, ал.1, т.7 от КТ, а не на осн.
чл.326, ал.1 от КТ и постановяване поправка на основанието за
прекратяване, вписано в трудовата й книжка.
2
Ищцата твърди, че с ответника са били в трудовоправни отношения,
като е заемала длъжността "***", по силата на срочен трудов договор, със
срок на договора до 24.01.2020г. Поддържа се, че е била депозирала молба до
ответника, в която е заявила желанието си за прекратяване на
тр.правоотношение предсрочно, поради започване на постоянна работа на
друго работно място. Ищцата навежда доводи, че с оглед тази молба е
настъпило едностранно прекратяване на трудовия й договор с ответника, на
основание чл.327, ал.1, т.7 КТ – прекратяване на срочния тр.договор по чл.68,
ал.1,т.1 КТ, поради преминаване на др.работа за неопределено време. Сочи се
също, че вместо да издаде заповед за прекратяване на посоченото основание,
управителят на "Водоснабдяване и канализация"ООД гр. Враца издал заповед
от 16.09.2019г., в която неправилно е посочено, че трудовия договор се
прекратява на основание чл.326, ал.1 КТ по молба на ищцата, с писмено
предизвестие, считано от 16.09.2019г. Твърди се, че и вписаното в трудовата й
книжка основание също е по чл.326, ал.1 КТ, вместо действително
осъщественото по чл.327, ал.1, т.7 КТ.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът "Водоснабдяване и
канализация" ООД гр.Враца е ангажирал писмен отговор, че оспорва иска.
Поддържа, че ищцата не е спазила преклузивния срок по чл.358, ал.1, т.2 от
КТ за предявяване на иска за оспорване законността на уволнението, поради
което правото й на оспорване е погасено. Излага евентуално становище по
същество на спора, че предявеният иск е неоснователен. Наведени са доводи,
че твърденията в исковата молба за неправилност на възприетото от
работодателя основание за прекратяване, не се подкрепят от представените по
делото доказателства. Твърди се, че молба на ищцата, с която е поискала
прекратяване по чл.325, ал.1, т.1 от КТ е била с алтернативно искане - при
неуважаването й на това основание, изявлението да се счита за едностранно
предизвестие за прекратяване на договора, каквото е прието в
прекратителната заповед. Поддържа се, че на 16.09.2019г. ищцата е
депозирала в дружеството молба с вх. №С-98/16.09.2019 г. за прекратяване на
тр. правоотношение по взаимно съгласие, твърдейки, че й предстои започване
на работа по постоянен тр.договор със СУ "Христо Ботев" – Враца, а не на
соченото в исковата молба основание – чл.327, ал.1, т.7 КТ.
При така подадените искова молба и отговор в производството пред
районния съд са събрани писмени доказателства.
3
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че са били в трудово
правоотношение по силата на сключен между тях срочен трудов по чл.68,
ал.1, т.1 от КТ за срок до 24.01.2020г, като ищцата Д. Ц. заемала длъжността
"***".
Видно от представеното по делото копие от молба вх. №С-
98/16.09.2019 г. по описа на "Водоснабдяване и канализация"ООД гр. Враца,
ищцата поискала да бъде освободена по взаимно съгласие от заеманата
длъжност, поради започване на работа на постоянен трудов договор в СУ
"Христо Ботев" – Враца. В молбата е посочено още, че ако тя не бъде
уважена, да се счита за писмено предизвестие, считано от 13.09.2019 г.
Въз основа на постъпилата от ищцата молба, на 16.09.2019г.
управителят на ответното дружество издал заповед /няма номер на заповедта/,
с която прекратил трудовото правоотношение на ищцата, на основание
чл.326, ал.1 от КТ, считано от същата дата. В мотивите на заповедта е
посочено, че трудовият договор се прекратява по молба на ищцата с писмено
предизвестие. Същото основание за прекратяване на трудовия договор
работодателят е вписал и в трудовата книжка на ищцата, както това се
установява от представеното по делото копие от нея.
По делото е приложено и копие от трудов договор №РД-20-
15/16.09.2019 г., сключен между ищцата и СУ "Христо Ботев" Враца като
такъв за неопределено време/ безсрочен/, видно от който тя е постъпила на
работа при новия работодател на 16.09.2019г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Конститутивният иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ е самостоятелен иск и
той може да бъде предявен независимо от иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че ако двата иска са предявени
едновременно, този за законността на уволнението е обуславящ иска за
поправка на основанието за уволнение. Във всички случаи обаче, когато
работника или служителя не оспорва прекратяването на трудовия договор, а
само основанието за това, той разполага и има интерес от предявяването на
4
иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ. Настоящият случай е именно такъв, поради
което правилно и достатъчно мотивирано районният съд е приел предявения
иск за допустим. Искът не се явява и погасен по давност, тъй като предвид
самостоятелния му характер и съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 от
КТ той следва да бъде предявен в 3 годишен срок от прекратяването на
договора или оформянето на трудовата книжка.
В разглеждания случай страните не спорят, че процесното трудово
правоотношение е било прекратено, но спорят на какво действително
основание е станало това. При наличие на конкуренция между насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно
действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Законът дава
възможност на страна по трудовото правоотношение да иска поправка на
вписаното основание за уволнение, като в прилагането на института няма
спор или колебание, че за успешно провеждане на този иск е необходимо
установяването на действителното основание за прекратяване на трудовите
правоотношение. В случая ищцата твърди, че е прекратила трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 7 КТ.
В правната норма на чл.327 КТ законодателят е посочил основанията,
които пораждат правото на работника или служителя да прекрати трудовото
правоотношение и то без да дължи предизвестие. За да породи ефект,
изявлението на работника или служителя следва да е в писмена форма
(чл.335, ал. 1 КТ), да е насочено към работодателя и да инкорпорира ясна и
категорична воля за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от
фактическите основания, посочени в разпоредбата на чл.327, ал.1 от КТ. Само
тогава едностранното изявление е годно да породи правни последици - да
прекрати трудовото правоотношение от момента на получаването му от
адресата-чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
Правото на работника или служителя да прекрати едностранно и без
предизвестие трудовото си правоотношение по чл.327, ал.1, т.7 от КТ
предполага кумулативното наличие на две условия-работника или служителя
да работи по срочен трудов договор по чл.68, ал. 1, т. 1 или т.3 и да премине
на друга работа за неопределено време. Тези условия показват, че
законодателното решение договорът да се прекрати едностранно без
предизвестие, е свързано с идеята работника да има възможността да заеме
веднага новата работа, която е постоянна, за разлика от досегашната.
5
С оглед изискването на чл.335, ал.2, т.3 от КТ за отправяне на писмено
изявление до работодателя, за да бъде прекратен договора на основание
чл.327, ал.1, т.7 от КТ е достатъчно в самото изявление работника или
служителя да е изразил воля за прекратяване на договора и да сочи, че си е
намерил друга работа по постоянен договор. Работника или служителя не е
длъжен да сочи правното основание за прекратяване, а само фактите, въз
основа на които желае да прекрати договора.
В разглеждания случай с подадената до работодателя молба от
16.09.2019г. ищцата ясно е посочила, че желае да прекрати срочния си
договор с ответника, поради започването на работа по постоянен трудов
договор в СУ“Христо Ботев“-гр.Враца, като това изявление предопределя
приложението на основанието по чл.327, ал.1, т.7 от КТ. Вярно е, че в
молбата ищцата е поискала прекратяването да е по взаимно съгласие, но това
противоречие отново е свързано с определянето на правното основание на
молбата, каквото ищцата не е била длъжна да сочи. Самото изявление, че се
желае прекратяване на срочния договор, поради преминаването на постоянна
работа и достигането на това изявление до знанието на работодателя, е довело
до настъпването на фактическия състав по чл.327, ал.1, т.7 от КТ и
прекратяването на договора на същото основание.
Предвид императивния характер на нормата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ,
то направеното в условията на евентуалност изявление на ищцата молбата й
да се счита за отправено предизвестие, не е породило никакво правно
действие и не е следвало да бъде зачитано от работодателя. В тази връзка
следва да се отбележи, че напълно правилно в мотивите на обжалваното
решение районният съд е посочил, че при наличие на конкуренция между
волеизявленията за прекратяване на трудовото правоотношение,
конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-
рано.
Така изложените съображения налагат на извода, че предявеният иск е
основателен и доказан. Достигайки до същите правни и фактически изводи,
районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще
следва да бъде потвърдено, включително при споделяне на изложените в него
мотиви.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят
„Водоснабдяване и канализация“ООД-гр.Враца следва да бъде осъден да
6
заплати на въззиваемата Д. Ц. направените от нея пред въззивната инстанция
разноски, които са в размер на 400 лв. -платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №463/03.08.2020г. по гр.д.№802/2020 г. по
описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца,с ЕИК ***,
с адрес гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Ц. , с ЕГН **********, с адрес гр.***,
***, със служебен адрес за призоваване и съобщения гр.***, чрез адв.С. Т. от
АК Монтана, сумата от 400 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7