РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1841
гр. Пловдив, 22.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П. и участието
на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 677
по описа за 2020 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, И.Г.Х., ЕГН ********** с посочен в
исковата молба адрес ***, чрез пълномощника адвокат С.Г. иска ответникът Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ гр.София да бъде осъден да
му заплати обезщетение в размер на 458,40
лв., за претърпени от ищеца
имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № НП
27-410-1/29.01.2019г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“(понастоящем Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“), представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване (по АНД № 159/2019г. по описа на Районен съд – Карлово) разноски за договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.,депозит за вещо лице по приетата
съдебно-медицинска експертиза в размер на 152 лв.,държавна такса за издаване на
изпълнителен лист в размер на 5 лв. и такса за препис от съдебно решение в размер на 1,40 лв. и обезщетение в
размер на 200 лв.. за претърпени от
ищеца неимуществени вреди за периода от 22.10.2018г. до
09.03.2020г., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № НП
27-410-1/29.01.2019г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“(понастоящем Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“), изразяващи се в уронване
на доброто име и професионалното достойнство,
психо-емоционален стрес, чувство на унижение и срам пред близки и познати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2020г. (датата на влизане в сила на Решение № 181 от
23.10.2019г.., постановено по АНД №
159/2019г. на Районен съд – Карлово , с
което е отменено Наказателно
постановление (НП) № НП 27-410-1/29.01.2019г., издадено от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“(понастоящем Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
), до
окончателното й изплащане. Претендират се сторените в настоящото
производство разноски.
Исковата претенция се основава на факта, че на И.Г.Х. е издадено Наказателно
постановление № НП
27-410-1/29.01.2019г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“(понастоящем
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“), с което на Х., е
наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева, за нарушение на чл.86, ал.1,т.3 вр. чл.81,ал.2,т.4 от
Закона за здравето.
Наказателнто постановление е било обжалвано от ищеца и е отменено с решение № 181/23.10.2019г. постановено по АНД № 159 по описа за 2019 г. на Районен съд гр.Карлово.Решението на съда е оставено в сила с решение № 302/05.02.2020г. постановено по КАНД № 3892/2019г. на Административен съд Пловдив. Пред съдебната инстанция по посоченото АНД № 159 по описа за 2019 г., на Районен съд гр.Карлово Х. е представляван от адвокат С.Г. въз основа на надлежно упълномощаване на същия и въз основа на договор за правна защита и съдействие от 22.02.2020г., като Х. е заплатил изцяло и в брой уговореното в договора от адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лева. Ищецът е внесъл и депозит за вещо лице по приетата съдебно-медицинска експертиза в размер на 152 лв.,държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв. и такса за препис от съдебно решение в размер на 1,40 лв. по АНД № 159 по описа за 2019 г., на Районен съд гр.Карлово , съгласно вносна бележка от 14.08.2019г., и разписки от 04.03.2020г.
Ведно с имуществените вреди И.Х. търпял и
неимуществен вреди. В продължение на 3 години, от съставянето на акта на 22.10
2018 година до момента на предявяване на исковата молба бил в стрес от
ситуацията в която го поставили длъжностните лица от ИАМО с незаконосъобразните
си действия.
Медицински фелдшер И.Х. имал 40 години
безупречна служба като медицински специалист в системата на селското
здравеопазване и Бърза помощ.Без пълно медицинско образование, за него в пълна
сила била Хипократовата клетва да оказва първа и неотложна медицинска помощ на
хора изпаднали в безпомощно състояние и на разстояние от медицинските
заведения. Обслужвал множество села в периферията на Карловската община и на
него единствено разчитали болни и възрастни хора. През тези години не допуснал
усложняване здравословният статус или фатален случай на пациенти по негова
вина. В много от селата на Карловската община и по настоящем хората го помнят
като добър специалист и го викали при необходимост. Всичко това изградило в ищеца
самочуствие на добър специалист и постоянно нарастваща отговорност при посещение
на болни. С незаконосъобразните си действия длъжностните лица от ИАМО сринали
цялата професионална кариера и самочуствие на Х. Тази несправедливост се
отразила неблагоприятно върху цялостното му поведение в личен и професионален
план. В продължение на 3 години обикалял по съдилища и адвокати за да търси
правдата срещу лъжата и некомпететността на държавните чиновници.Много пъти
пред познати, които го питали какви са проблемите му отговарял, че не било беда
да плати глобата от двеста лева. Бил готов, и платил 1000 лева разноски за да
изчисти името си на медицински специалист с 40 години безупречна медицинска
практика.Не могъл да разбере цялата репресия срещу него по повод на един случай
в който направил всичко възможно да помогне на болен съобразно медицинската
находка. Не се помирил с описаното в наказателното постановление срещу него,
насочено формално за друг медицински фелдшер и по друг случай.
След връчването на АУАН, като се запознал с
неверните обстоятелства описани срещу него, направил възражение с надеждата, че
ще бъде направена проверка и неверните обстоятелства. Една година по- късно се
появило НП в което дословно били преписани всички неверни обстоятелства,вкупом
с досадните грешки.Х. не могъл да си обясни защо проверката била по сигнал срещу
лекар а единствено него наказвали за действия, които не извършил. Това приел
като репресия срещу него с намерение да го дискредитират като медицински
специалист и да го уволнят по документи с невярно съдържание. След връчване на
наказателното постановление заживял с негативни емоционални
преживавания.Чувствувал, че в него нещо дълбоко се променило в отношението му
към служебните задължения,което и в настоящият момент не могло да се заличи.
Трудно било да възприеме, че след като
изпълнил задълженията си по реда на добрата медицинска практика, му вменили
поведение, което не било адекватно на ситуацията при посещението на болния.
Обидно било, че наказателното постановление било подписано не от случаен
чиновник, а от директора на ИАМО професор д-р З.П.. Подробно били изписани
задълженията на професорката по ЗАНН преди да подпише наказателното постоновление.
Нито едно не било извършено, а вместо това обидно преписан АУАН с всички
неверни факти от него. Професионалната депресия в която изпаднал Х. продължавала
повече от 3 години, дала неблагоприятно отражение и в семейството му. Станал
сприхав, затворен, отказал контакти с близките на семейството и приятелите.
Отивал със страх на дежурства с притеснението, че винаги може да бъде
наклеветен без виновно поведение и нямало орган в системата който да го защити.
Най - много го подтискал факта, че върховният контролен орган на медицинската
практика с неправомерни действия сринал 40 годишната му работа в полза на
здравето на хората. Не могъл да се примери ,че професор с лека ръка и в
нарушение на задължениета си по ЗАНН му предрешила съдбата, несъобразявайки се
с действителните факти, неговата личност и професионален статус.
Необходимите финансови средства за водене
на делото, хонорари, съдебни такси, експертизи, командировки, отсъствие от
работа за явяване по делата му стрували повече от 1000 лева. С малката заплата
и неработеща болна съпруга това било непоносима финансова тежест. Да защити и
изчисти опетненото си от държавния орган име бил мотивиран да води делата,за
което се принудил да събира пари назаем. Когато бил отменен опозорявания
административен акт, направените от Х. разноски за причинените му материални и
неимуществени вреди не можел да си възстанови. Отново бил принуден да води дела
за да си възстанови заемите, които натрупал за делата да изчисти опозореното си
име като гражданин и медицински специалист. Отново го грозяла тромава процедура
и нови заеми за държавни такси и адвокати. .
С тези именно
съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени и
неимуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София не е
изразил конкретно становище по исковата молба.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на И.Г.Х. е издадено Наказателно постановление № НП 27-410-1/29.01.2019г., от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“(понастоящем Изпълнителна агенция „Медицински надзор“) с което на Х., е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.86, ал.1,т.3 вр. 81, ал.2,т.4 от Закона за здравето. Посоченото НП е обжалвано от Х. ***, за което е образувано АНД № 159 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено решение № 181/23.10.2019г., с което процесното НП е отменено. Посоченото решение на Районен съд Карлово е обжалвано от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ пред Административен съд Пловдив, за което е образувано КАНД № 3892 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено решение № 302/05.02.2020г. с което е оставено в сила Решение № 181/23.10.2019г. на Районен съд Карлово. Пред КРС Х. е представляван от адв. С. ***, въз основа на пълномощно (приложено в оригинал на л.7 и л.35 от АНД № 159/2019г) и договор за правна защита и съдействие № 21 от 22.02.2019г. (приложен в оригинал на л.6 и л.34 от АНД № 159/2019г.), като съответно е заплатил по него изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. По АНД № 159 по описа за 2019 г. на Районен съд Карлово е представена и фактура № ********** от 22.02.2019г., издадена от Адвокатско дружество „Г.“ с получател И.Х.(приложена в оригинал на л.36 от АНД № 159/2019г.), за заплатена сума в размер на 300 лв. за процесуално представителство пред Районен съд Карлово.
Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.
По АНД № 159 по описа за 2019 г. на Районен съд Карлово Х. е внесъл и депозит за вещо лице по приетата съдебно-медицинска експертиза в размер на 152 лв., за което е представена вносна бележка от 14.08.2019г., (приложена в оригинал на л.80 от АНД № 159/2019г.), която сума е усвоена като е издаден Разходен касов ордер на вещото лице за сумата от внесения депозит. По АНД № 159 по описа за 2019 г. на Районен съд Карлово Х. е внесъл и държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв., за което е представена разписка от 04.03.2020г.(приложена в оригинал на л.113 от АНД № 159/2019г.), внесъл е и такса за препис от съдебно решение в размер на 1,40 лв., за което е представена разписка от 04.03.2020г. (приложена в оригинал на л.116,гръб и 117 от АНД № 159/2019г.)
По делото са ангажирани гласни доказателствени срадства в подкрапа на твърденията в исковата молба за претърпени неимуществени вреди, като са разпитани свидетелите. И.Г. К.и М.П.Д..
Разпитан
по делото свидетелят Д.е заявил, че работи в ЦСМП Пловдив, филиал Карлово. И.Г.Х. го познава, заедно работят, колеги са, той
работи като фелдшер. Когато била проверката от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „МЕДИЦИНСКИ
НАДЗОР“, били с Х. на адрес и той казал, че се е получило нещо като
недоразумение, че е бил наказан, че не си е свършил работа, свидетелят бил с
него на този случай, лично е носил
кардиографа и е присъствал на прословутата кардиограма. След като го наказали Х.
станал един по – мълчалив, започнал да
се отделя от другите и да се пита той ли е най -некадърен, питал се той ли не
разбира толкова от нищо, че него го наказват. Х. продължил да работи като
фелдшер и досега работи като такъв, изпълнява си задълженията, не е имал
проблеми досега. Свидетелят не знае за други случай, при които Х. да е наказван.
Поведението на Х. продължило около година след като бил наказан. Когато били на
смяна той му споделял за случая, че е засегнат, че е изпълнил както трябва
задълженията си пък го наказали, не му се говорило за този случай. В работата на
Х. случаят също му се отразил, поведението му станало по – страхливо, притеснявал се дали пак няма да стане нещо,
дали някой няма пак да има претенции, отделял се, бил подтиснат,като той си
работил съвестно.
Разпитана по делото
свидетелката Д.е заявила, че миналата година с Х., с когото живеела на
съпружески начала, отношенията станали коренно различни. Започнали кавги, ходел
на работа с нежелание, като се върнел още от вратата пак започвали кавгите.
Каквото и да го питала Х. все казвал, че не е никакъв лекар, казвал, че са го
унижили много, а имали и дъщеря и тя не можела да вземе отношение по въпроса.
Дъщеря им миналата година била абитуриентка, а те мислили за дело, бал предстоял,
а те стискали пари за дела 300 лева за адвокат, за експертизи и накрая балът бил
нищо. След като го наказали Х. се променил коренно, не бил този, който бил, бил
нервен, каквото и да го попитала все бил нервен, и все казвал, че не може да вземе решение,
затова, че е обвинен несправедливо, наказали него, защото нямало кой да го
защити. Това негово състояние на раздразненост, на потиснатост продължило
откакто бил набеден, вече три години
след това. Вземали са пари на заем за да преживяват, да заплащат на адвокати,
експертизи и издръжка на ученичка.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
Относно
претенцията за присъждане на обецщетение за имуществени вреди.
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен
административен съд, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на
иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на
всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение,
съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за
разпределение на доказателствената тежест. И накрая, следва да се посочи, че за
да бъде уважен искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на
правната норма да е пълно, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК,
приложим в настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.
Условие
за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК)
е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва
да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно
постановление № НП
27-410-1/29.01.2019г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“(понастоящем Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“), е отменено по съответния ред (с Решение №181/23.10.2019гг., постановено по АНД № 159/2019 г. по описа на КРС).
От материалите по приложеното АНД № 159
по описа за 2019 г. на КРС и според констатациите на решаващия съд изложени в
отменителното решение, Наказателно постановление № НП 27-410-1/29.01.2019г., от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“(понастоящем Изпълнителна агенция „Медицински надзор“)1
е издадено в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно.
Решението на съда (№ 181/23.10.2019г.) е
влязло в законна сила на 05.02.2020г.,
т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и спор, че от издаването
на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
обжалване на процесното НП.
В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Налице е пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за
лицето вреда. В този смисъл,
както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.
по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон.
В обсъждания контекст, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(в
приложимата редакция,преди изменението с ДВ,бр.45 от 2020г.)
е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в приложимата редакция,преди
изменението с ДВ,бр.45 от 2020г.). Само за пълнота следва да се посочи,
че минималният размер на адвокатските възнаграждения е долна граница, под която
адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна
помощ, а самият размер (на
адвокатското възнаграждение)
се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента.
С процесното НП на ищеца е наложена
административно наказание – глоба в размер на 200 лв., за което минималният
размер на адвокатското възнаграждение определено по правилата на чл. 18, ал. 2
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
(в
приложимата редакция,преди изменението с ДВ,бр.45 от 2020г.), възлиза на 300
лв., като договореният и заплатен от
ищеца размер на адвокатското възнаграждение е именно в този минимален размер.
Ето защо, в процесния
случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение,
който е в минималния
размер, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Изложеното по-горе е относимо в
пълнота и по отношение на направените от ищеца разноски по АНД № 159 по описа
за 2019г. на Районен съд Карлово, съставляващи депозит за вещо лице по приетата съдебно-медицинска експертиза в размер
на 152 лв.,държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.и
такса за препис от съдебно решение в
размер на 1,40 лв., за които по АНД № 159 по описа за 2019г. на Районен
съд Карлово са приложени съответните документи,
удостоверяващи платените суми от ищеца. Касае се за разноски, които са
направени от ищеца в производството по АНД № 159 по описа за 2019г. на
Районен съд Карлово, които също са в причинна връзка с отмененото като
незаконосъобразно Наказателно
постановление № НП
27-410-1/29.01.2019г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“(понастоящем Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“)
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред),
за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 458,40 лв.,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице по приетата съдебно-медицинска експертиза,държавна
такса за издаване на изпълнителен лист и такса за препис от съдебно
решение по АНД № 159/2019г.
Казано с други думи, тази искова претенция е доказана по основание и размер и
като такава ще следва да бъде уважена.
Основателна при това положение се
явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва, която започва да
тече от момента на влизане в сила на решение №
181 от 23.10.2019г. постановено по АНД № 159/2019 г., с което процесното
НП е отменено, а именно от 05.02.2020г. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната
отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила
на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че
вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така
определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се
дължи мораторна лихва.
Относно
претенцията за присъждане на обецщетение за неимуществени вреди.
Каза се, че за да възникне
правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно определени предпоставки, а именно: - незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая, каза се е налице първият
елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Касае се за противоправно поведение от страна на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“(понастоящем Изпълнителна агенция „Медицински надзор“), изразяващо в издаването на незаконосъобразен
административен акт.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието и на останалите предвидени в закона
материални предпоставки за реализиране на отговорността. Твърдението на ищеца
за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на отмененото наказателно
постановление се доказа по несъмнен начин от показанията на разпитаните по
делото свидетели И.Г. К.– колега на ищеца и М.П.Д. – жена, с която ищецът живее
на съпружески начала, като показанията на посочените двама свидетели се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.
И двамата свидетели установяват, че в поведението
на ищеца е настъпила промяна в психологичното и емоционално му състояние след
издаване на Наказателно
постановление № НП
27-410-1/29.01.2019г., от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“(понастоящем Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“).
Видно от събраните по делото гласни доказателства И.Г.Х., е претърпял в исковия период трайно негативно
засягане на психиката си, резултат от незаконосъобразното наказателно
постановление - чувство на неудобство и срам пред близки и познати от това, че
е несправедливо наказан, в резултат на което променил отношението си към
живота, изолирал се е от приятели и близки, претърпял психо-емоционален
стрес,уронено било доброто му име и професионално достоинство.
Конкретните негативни преживявания на Х.,
установени от обсъжданите показания на разпитаните по делото свидетели (подробно възпроизведени по-горе), които съдът възприема като обективни,
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи със
събраните по делото доказателства, са с такъв интензитет и продължителност, че
несъмнено следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да
бъде определен справедливия размер за тяхното обезщетяване.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както
имуществени, така и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че
следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния
административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който
възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца
е да установи наличието на причинна
връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен
акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по
повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между
вредите и незаконосъобразния акт са допустими всякакви доказателствени
средства, вкл. и свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен
начин, че ищеца а е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните
по-горе негативни преживявания, в резултат на издадения незаконосъобразен административнонаказателен
акт. Вредите, които са му причинени са по повод и във връзка с Наказателно постановление № НП
27-410-1/29.01.2019г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“(понастоящем
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“). В случая свидетелските показания в
достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените
вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконния акт.
Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди.
Ето защо, следва да се приеме, че описаните
неимуществени вреди на ищеца, са доказани по основание.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична
категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност размерът
на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди
следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен
от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи
начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице.
При определяне размера на претендираните от Х. неимуществени
вреди, следва да се съобрази характера и интензитета на претърпените вреди, степента
на личностното засягане, продължителността на периода, през който са претърпени
вредите (от 22.10.2018г. до
09.03.2020г.).
При това положение, претенцията спрямо ответника
следва да се уважи, като на база изводите по-горе и съобразно съдебната
практика по аналогични казуси, следва да се присъди обезщетение по
справедливост в размер на 200 лева,
който е най-справедлив и най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
неимуществени вреди от незаконния акт на административния орган.
Основателна при това положение се явява и претенцията
на ищеца обезщетението, да се присъди ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020г. (датата на влизане в сила на решение №
181 от 23.10.2019г. постановено по АНД № 159/2019 г., с което процесното
НП е отменено) до окончателното й изплащане. В този смисъл каза се, е Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
в размер на 10 лв. – заплатена държавна
такса за образуване на съдебно производство и възнаграждение за един адвокат в
размер на 300 лв., или общо разноски, в размер на 310 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр.София, да заплати на И.Г.Х., ЕГН **********
с адрес ***, сумата в размер на 458,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № НП
27-410-1/29.01.2019г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински одит“(понастоящем Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“), представляващи сторените в хода на
съдебното обжалване (по АНД № 159/2019г. по описа на Районен съд – Карлово) разноски за договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.,депозит за вещо лице по приетата
съдебно-медицинска експертиза в размер на 152 лв.,държавна такса за издаване на
изпълнителен лист в размер на 5 лв. и такса за препис от съдебно решение в
размер на 1,40 лв., както и сумата в размер на 200 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца. неимуществени
вреди за периода от 22.10.2018г. до 09.03.2020г., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление (НП) № НП 27-410-1/29.01.2019г., издадено от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“(понастоящем Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“), изразяващи се в уронване на доброто име и професионалното достойнство, психо-емоционален стрес,
чувство на унижение и срам пред близки и познати, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 05.02.2020г. до окончателното изплащане на
посочените главници.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр.София, да заплати на И.Г.Х., ЕГН ********** с посочен адрес *** сумата в размер на 310 лв., представляваща направените по настоящото
дело разноски за държавна такса, както и заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: