Определение по дело №477/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260175
Дата: 25 май 2021 г.
Съдия: Нейко Симеонов Димитров
Дело: 20183100100477
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./25.05.2021 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 25.05.2021 г., в състав:

 

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 477 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" гр. София, бул. "Цар Освободител" № 7, представлявана от Изпълнителния директор Валери Стоянов, чрез ст. ю. к. Х.А. срещу Д.Н.И. ЕГН ********** ***, к. к. "Св. Константин и Елена" ул. 46 № 5А, вх. А, ет. 1, ап. 2 за заплащане сумата 91617.71 лв. (деветдесет и една хиляди и шестотин и седемнадесет лева и 71 стотинки), представляваща обезщетение за вредите от присвояване на движимо имущество, за което е признат за виновен с присъда № 12/06.11.2015 г. постановена по НОХД № 48/2015 г. по описа на Военния съд - гр. Сливен, по чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска: 27.07.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва иска.

Предявява възражения за погасяване на иска по давност, основано на твърдение, че ищецът е знаел за извършителя още през 2009-2010 г., а не е знаел само размера на вредата, евентуално чрез изпълнение срещу солидарния длъжник Милен Христов Ангелов.

Въз основа твърденията на страните и доказателствата може да се състави следния проект за доклад на делото от фактическа и правна страна:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По твърдяните деяние, вина и противоправност:

От представения от ищеца заверен препис (л. 4 и сл.) се установява, че с посочената в исковата молба присъда ответникът и третото лице Милен Христов Ангелов са признати за виновни в това, че за периода от началото на месец април 2008 до 28.04.2009 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление и след като се сговорили предварително помежду си, Д.И. в качеството на длъжностно лице – Директор на ТД Варна при ИА "Социални дейности на МО", като съизвършители, присвоили чуждо движимо имущество в големи размери – процесната сума, собственост на ИА "Социални дейности на МО", която била поверена на Д.И. да управлява, като за улесняването му двамата извършили и други престъпления, такива по чл. 308, ал. 1, чл. 309, ал. 1 и чл. 311, ал. 1 НК, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание.

Присъдата следва да бъде зачетена (чл. 300 ГПК).

По вредата:

В практиката се е приемало, че влязла в сила присъда за присвояване, с която е уважен и граждански иск за обезщетение за вреди в размер стойността на присвоената вещ не формира сила на пресъдено нещо относно правото на собственост на лицето, претърпяло вреди и неоснователността на владението на ответника (решение № 3 от 6.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5459/2013 г., I г. о., ГК), но в рамките на преценката на съда по допустимостта на иска.

Приемало се е също, че влязлата в сила присъда за кражба установява факта, че ответникът е отнел от владението на посочено лице вещта, но не установява наличие на претърпяна от това лице имуществена вреда (решение № 412 от 10.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2015 г., IV г. о., ГК). В този случай съдът е приел, че трето лице, а не ищецът е притежавало правото на собственост върху откраднатата вещ т.е. решението е съвместимо с присъдата.

В практиката се е приемало също, че размерът на присвоената сума е елемент от престъпния състав по чл. 201, ал. 1 НК и подлежи на доказване в наказателния процес, а гражданският съд, който разглежда гражданските последици от престъпното деяние със съставомерен резултат, е длъжен да възприеме същия размер на вредите (решение № 221 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 895/2008 г., II г. о., ГК).

Зачитане на присъда за резултатно престъпление:

В практиката се е приемало, че вредата и причинната връзка, като елементи на фактическия състав на гражданската отговорност, произтичат от резултатния характер на престъплението, за което ответникът е осъден (решение № 534 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 35/2011 г., IV г. о., ГК).

Длъжностното присвояване безусловно е резултатно престъпление (така Стойнов, Ал. Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността. С.: Сиела, 2009, с. 89).

Механизъм на престъпното деяние в процесния случай:

В мотивите към присъдата е прието, че присвояването е извършено като са съставени протоколи за изпълнени и са заплатени: строителни работи в обект "Лятно кино" към хотел "Адмирал", посочени на л. 10-12 от присъдата и работи в трафопост към хотел "Адмирал", посочени на л. 19-20 от присъдата, които всъщност никога не са били изпълнени; обзавеждането на ремонтираните жилища, включително пердета и щори, което е било доставено и монтирано преди 13.02.2009 г. Същото е прието и от въззивния съд.

Вредата в случая представлява претърпяна загуба от плащанията, които са извършени от ИА (л. 19-21 и 30-31, т. 40; л. 25, т. 19; л. 97, т. 18; л. 82, т. 31 от досъдебното производство) без основание.

Би могло да се поддържа, че да се приеме, че строителните работи са били изпълнени, а описаното обзавеждане е било доставено след 13.02.2009 г. т.е. за плащанията е имало основание, би било несъвместимо с присъдата, вкл. за улесняващите престъпления: съставяне на неистински документи. Съответно присъдата следва да бъде зачетена и относно причиняването на вредите.

С ПМС № 54/01.04.2010 г. за структурни промени в МО ИА "Социални дейности на МО" е преобразувана в ищеца.

По възражението за погасяване вземането по давност:

Ответникът твърди, че ищецът е установил дееца още към 2009 г., тъй като със заповед № 1432 от 06.11.2009 г. Изпълнителният директор на Агенцията е наложил на ответника дисциплинарно наказание уволнение или най-късно към 2010 г., когато е образувано досъдебното производство.

В тежест на ответника е да докаже постановяването на заповедта и образуването на досъдебното производство. Ответникът не е посочил такива доказателства.

Делото следва да бъде насрочено, поради което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ДА СЕ ПРИШИЕ КЪМ ДЕЛО отговор вх. № 265 522 от 20.05.2021 г.

СЪСТАВЯ проект за доклад:

т. т. 1 и 2 Доклад на исковата молба и възраженията и правна квалификация съгласно мотивите на настоящото определение.

т. т. 3 и 4 Присъдата следва да бъде зачетена относно това, че ответникът е извършил виновно деянието, което е противоправно и вредите.

Между страните няма безспорни или ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

т. 5 По тежестта на доказване:

В тежест на ответника е да докаже постановяването на заповедта за уволнение и образуването на досъдебното производство срещу ответника през 2010 г., а по евентуалното възражение – погасяването чрез изпълнение срещу солидарния длъжник Милен Ангелов.

УКАЗВА на ответника, че не е посочил доказателства за подлежащите на установяване обстоятелства.

ЗАДЪЛЖАВА страните в едноседмичен срок от получаване на съобщенията да изразят становище по проекта за доклад, евентуално да посочат нови доказателства, като представят писмените.

При изразяване на становище след срока, което доведе до отлагане на делото, страната ще понесе, независимо от изхода на делото, разноските за ново заседание и ще бъде осъдена да заплати глоба по чл. 92а ГПК.

ДОПУСКА до приемане представения от ищеца документ.

ДАВА ХОД на делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в открито с. з. на 02.07.2021 г. от 13.30 ч. Да се призоват страните с призовки по образеца по приложение №1 към чл. 2, т. 1 от Наредба № 7 с връчване преписи от настоящото определение. На ищеца да се връчи и препис от отговора.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: