Присъда по дело №1815/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 46
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 27 ноември 2021 г.)
Съдия: Михаела Атанасова Добрева
Дело: 20215300201815
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 46
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
СъдебниИлияна Момчева Найденова

заседатели:Мариела Спасова Стоева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
и прокурора Дилян Господинов Пинчев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Наказателно дело от
общ характер № 20215300201815 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Р. М., роден на *****, живущ в -****,
***, български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода месец май 2012 г. – месец
март 2013 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, на
9 пъти, в качеството на управител на „Графит НГ“ ЕООД – гр. Пловдив, с
ЕИК по БУЛСТАТ: **********, чрез посредственото извършителство на
счетоводителя Н. Г. П., ЕГН ********** за м. май, м. юни и м. юли 2012 г. и
на счетоводителя М. К. К., ЕГН **********, за м. август, м. септември, м.
ноември, м. декември 2012г. и м. януари и м. февруари 2013 г., на които
счетоводители не може да бъде търсена наказателна отговорност, поради
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението - грешка съгласно чл. 14 ал. 1 от НК, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери 87682,47 лева за „Графит НГ“ ЕООД – Пловдив, представляващи
дължим данък върху добавена стойност, като е потвърдил неистина и затаил
истина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и
1
правилник за приложението му - чл. 125 ал. 1 от ЗДДС и чл. 116 ал. 1 от
ППЗДДС и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно
съдържание – отчетни регистри по смисъла на чл. 124 ал. 1 т. 1 от ЗДДС и чл.
113 ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС - дневници за покупки, в които е отразил
данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит без да е
налице доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС, и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит както следва:
1. През месец май 2012г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Графит НГ“
ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по данъчни фактури с №:
********** от 17.05.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 200.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 18.05.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 440.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 22.05.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 400.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
а на 14.06.2012г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 7040.00 лв, като в СД по ЗДДС, вх.
№ 1600-1965707/14.06.2012 г. за данъчен период м. май 2012 г., подадена пред
ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 7 553.48 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 513,48 лв. и е променил резултата за периода като в раздел
„В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 285,80 лв., а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 7325,80 лева, и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 7040.00 лв.
2. През месец юни 2012 г. при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Графит
НГ“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №:
********** от 23.05.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2 240.00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 14.06.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2 849,20 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
а на 15.07.2012 г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 5089.20 лв, като в СД по ЗДДС, вх.
№ 1600-1985671/15.07.2012 г. за данъчен период м. юни 2012 г., подадена
пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
2
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 5811,41 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 722.21 лв. и е променил резултата за периода като в раздел
„В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 157.09 лв., а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 5246,29 лева, и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 5089.20 лв.
3. През месец юли 2012 г. при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Графит
НГ“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №:
********** от 11.06.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 1820.00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 25.06.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 424,00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 19.07.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2 440.00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 25.07.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 480.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 26.07.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 400.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 27.07.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 440.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 28.07.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 492.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 29.07.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 840.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 29.07.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 000.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 30.07.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 480.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
а на 14.08.2012г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 19816.00 лв, като в СД по
ЗДДС, вх. № 1600-2006743/14.08.2012 г. за данъчен период м. юли 2012 г.,
подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера
3
на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 20 025.42 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а
действително установеният е 209.42 лв. и е променил резултата за периода
като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1490,14 лв, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 21306,14 лева, и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 19816.00 лв.
4. През месец август 2012 г. при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Графит
НГ“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №:
********** от 06.08.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 460.00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 13.08.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 1400,00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 22.08.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 830.00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 25.08.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 200.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
а на 14.09.2012г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 4890.00 лв, като в СД по ЗДДС, вх.
№ 1600-2026804/14.09.2012 г. за данъчен период м. август 2012г., подадена
пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 5 032.50 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 142.50 лв. и е променил резултата за периода като в раздел
„В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 117.50 лв, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 5007,50 лева, и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 4890.00 лв.
5. През месец септември 2012 г. при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на на
„Графит НГ“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №:
********** от 17.09.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2372.00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 18.09.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 1912,00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 25.09.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2440.00 лева с посочен доставчик ИСТ-
4
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
а на 15.10.2012 г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 6 724.00 лв, като в СД по ЗДДС, вх.
№ 1600-2047220/15.10.2012 г. за данъчен период м. септември 2012 г.,
подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6 972.31 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а
действително установеният е 248.31 лв. и е променил резултата за периода
като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 91,69 лв, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6 815.69 лева, и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6 724.00 лв.
6. През месец ноември 2012 г. при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Графит
НГ“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №:
********** от 03.11.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2000.00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 14.11.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2054,60 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 15.11.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 1980,00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 19.11.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 1092,00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 19.11.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2440,00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ********* ;
********** от 20.11.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2110,00 лева с посочен доставчик ИСТ-
2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
а на 14.12.2012г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 10 906.43 лв, като в СД по ЗДДС, вх.
№ 1600-2087976/14.12.2012 г. за данъчен период м. ноември 2012 г., подадена
пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 11817,60 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 141,00 лв. и е променил резултата за периода като в раздел
„В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 770,17 лв, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 10 906.43 лева, и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10 906.43 лв.
7. През месец декември 2012 г. при водене на счетоводството е
5
съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Графит
НГ“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №:
********** от 17.12.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2000.00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 17.12.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик
ИСТ-2010 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 14.12.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 19.12.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 1240,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 20.12.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 20080,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 21.12.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 28.12.2012 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2236,67 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 29.12.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
а на 14.01.2013г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 18 166.84 лв, като в СД по
ЗДДС, вх. № 1600-2108688/14.01.2013 г. за данъчен период м. декември 2012
г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 17 634.12 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а
действително установеният е 237.45 лв. и е променил резултата за периода
като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 963.32 лв, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 18 359.99 лева, и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 18 166.84 лв.
8. През месец януари 2013 г, при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Графит
НГ“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №:
********** от 07.01.2013г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 1320,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД;
6
********** от 21.01.2013г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2440,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 22.01.2013г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2000,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 24.01.2013г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 25.01.2013г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 1950,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********
а на 14.02.2012 г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери - 10190.00 лева, като в СД по ЗДДС с
1600-2129291/14.02.2013 г., за данъчен период м. януари, подадена пред ТД на
НАП – Пловдив, и е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 10 245.52 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 55.52 лева и е променил резултата за периода, като в раздел
„В“ от декларацията е декларирал ДДС за внасяне в размер на 50,48 лева, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 10240.48 лева, като
е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10190.00 лева.
9. През месец февруари 2013 г. при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „Графит
НГ“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №:
********** от 26.02.2013г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 1400,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 26.02.2013г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2440,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
********** от 28.02.2013г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 1020,00 лева с посочен доставчик
АМИГО 2005 ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********;
а на 13.03.2013г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 4860.00 лв, като в СД по ЗДДС, вх.
№ 1600-2146315/13.03.2013 г. за данъчен период м. февруари 2013 г.,
подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5 331.41 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а
действително установеният е 471.41 лв. и е променил резултата за периода
като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 189,59 лв, а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5 049.59 лева, и е
7
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4860.00 лв., поради
което и на основание чл. 255 ал.3, вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. с чл. 26 ал.1 от
НК, вр. чл.58а ал.1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.58а, ал.1 от НК
редуцира с 1/3 и го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА Т. Р. М. (с посочена по-горе самоличност) да заплати на
гражданския ищец Държавата, чрез Министъра на финансите, представляван
от юрисконсулт при ТД на НАП-Пловдив сумата от в размер на 87682,47
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението
по чл. 255 ал.3, вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. с чл. 26 ал.1 от НК , ведно със
законната лихва, считано от 13.03.2013 г. до окончателното им заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения акцесорен иск за лихви
върху главницата считано от датата на настъпване на падежа.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Т. Р. М. (с
посочена по-горе самоличност) да заплати в полза на Държавата по сметка на
ОП - Пловдив направените по делото разноски в размер на 974,40
/деветстотин седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ лева,
както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на
400 лева – в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския
Окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Р. М. (с посочена по-горе самоличност) да
заплати на гражданския ищец сумата от 400 лева, представляваща
юрисконсулско възнаграждение.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Пловдивския апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
8

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
НОХД № 1815/ 2018 г. по описа на Пловдивски Окръжен съд

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения за престъпление по чл.
255 ал.3, вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. с чл. 26 ал.1 от НК спрямо Т. Р. М., роден на **** в
гр.К., живущ в гр. Пловдив, бул. ***, ***, български гражданин, с висше образование,
работещ, женен, не осъждан, ЕГН **********, за това, че:
В периода месец май 2012 г. – месец март 2013 г., в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, на 9 пъти, в качеството на *** на „***“ ЕООД – гр. Пловдив, с
ЕИК по БУЛСТАТ: ***, чрез посредственото извършителство на счетоводителя Н.Г.П, ЕГН
********** за м.май, м.юни и м.юли 2012г. и на счетоводителя М.К.К., ЕГН **********, за
м.август, м.септември, м.ноември, м.декември 2012г. и м.януари и м.февруари 2013г., на
които счетоводители не може да бъде търсена наказателна отговорност поради незнанието
на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението - грешка
съгласно чл.14 ал.1 от НК, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери 87682,47 лева за „***“ ЕООД – Пловдив, представляващи дължим
данък върху добавена стойност, като е потвърдил неистина и затаил истина в подадени
декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му - чл.125
ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС и при водене на счетоводството е съставил
документи с невярно съдържание – отчетни регистри по смисъла на чл. 124 ал.1 т.1 от ЗДДС
и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС - дневници за покупки, в които е отразил данъчни фактури
по доставки с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 и
чл.9 от ЗДДС, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит както следва:
1. През месец май 2012г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
********** от 17.05.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 200.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *** ;
********** от 18.05.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 440.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *** ;
********** от 22.05.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 400.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *** ;
а на 14.06.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 7040.00 лв, като в СД по ЗДДС, вх.№ 1600-1965707/14.06.2012 г. за
данъчен период м. май 2012г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 7 553.48 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 513,48 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 285,80 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в
размер на 7325,80 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 7040.00
лв.
2. През месец юни 2012г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
********** от 23.05.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 240.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
1
********** от 14.06.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 849,20 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, ;
а на 15.07.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 5089.20 лв, като в СД по ЗДДС, вх.№ 1600-1985671/15.07.2012 г. за
данъчен период м. юни 2012г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5811,41 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 722.21 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 157.09 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в
размер на 5246,29 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5089.20
лв.
3. През месец юли 2012г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
********** от 11.06.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1820.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 25.06.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 424,00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 19.07.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 440.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, ;
********** от 25.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 480.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 26.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 400.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 27.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 440.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 28.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 492.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 29.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 840.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 29.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 000.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 30.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 480.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
а на 14.08.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 19816.00 лв, като в СД по ЗДДС, вх.№ 1600-2006743/14.08.2012 г.
за данъчен период м. юли 2012г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 20 025.42 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 209.42 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 1490,14 лв, а действително установеният е ДДС за внасяне в
размер на 21306,14 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 19816.00
лв.
4. През месец август 2012г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
********** от 06.08.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 460.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
2
********** от 13.08.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1400,00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 22.08.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 830.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 25.08.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 200.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
а на 14.09.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 4890.00 лв, като в СД по ЗДДС, вх.№ 1600-2026804/14.09.2012 г. за
данъчен период м. август 2012г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5 032.50 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 142.50 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 117.50 лв, а действително установеният е ДДС за внасяне в
размер на 5007,50 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4890.00
лв.
5. През месец септември 2012г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на на „***“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
********** от 17.09.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2372.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 18.09.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1912,00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 25.09.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2440.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
а на 15.10.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 6 724.00 лв, като в СД по ЗДДС, вх.№ 1600-2047220/15.10.2012 г. за
данъчен период м. септември 2012г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 6 972.31 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 248.31 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 91,69 лв, а действително установеният е ДДС за внасяне в
размер на 6 815.69 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6 724.00
лв.
6. През месец ноември 2012г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
********** от 03.11.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2000.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 14.11.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2054,60 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 15.11.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1980,00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 19.11.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1092,00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 19.11.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2440,00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *** ;
********** от 20.11.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2110,00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *** ;
3
а на 14.12.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 10 906.43 лв, като в СД по ЗДДС, вх.№ 1600-2087976/14.12.2012 г. за
данъчен период м. ноември 2012г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 11817,60 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 141,00 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал
ДДС за възстановяване в размер на 770,17 лв, а действително установеният е ДДС за внасяне
в размер на 10 906.43 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10
906.43 лв.
7. През месец декември 2012г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
********** от 17.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2000.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 17.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик *** ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: *** ;
********** от 14.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 19.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1240,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: *** ;
********** от 20.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 20080,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 21.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 28.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2236,67 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 29.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
а на 14.01.2013г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 18 166.84 лв, като в СД по ЗДДС, вх.№ 1600-2108688/14.01.2013
г. за данъчен период м. декември 2012г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 17 634.12 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а
действително установеният е 237.45 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“
е декларирал ДДС за внасяне в размер на 963.32 лв, а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 18 359.99 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер
на 18 166.84 лв.
8. През месец януари 2013 г, при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
********** от 07.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1320,00 лева с посочен доставчик ***;
********** от 21.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2440,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 22.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2000,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: *** ;
********** от 24.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
4
********** от 25.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1950,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***
а на 14.02.2012 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери - 10190.00 лева., като в СД по ЗДДС с 1600-2129291/14.02.2013 г.,за данъчен
период м.януари, подадена пред ТД на НАП – Пловдив, и е потвърдил неистина относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 10 245.52 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният
е 55.52 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ от декларацията е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 50,48 лева, а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 10240.48 лева, като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 10190.00 лева.
9. През месец февруари 2013г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД – Пловдив, в който е отразил
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
********** от 26.02.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1400,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 26.02.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2440,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
********** от 28.02.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1020,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***;
а на 13.03.2013г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 4860.00 лв, като в СД по ЗДДС, вх.№ 1600-2146315/13.03.2013 г. за
данъчен период м. февруари 2013г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 5 331.41 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително
установеният е 471.41 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 189,59 лв, а действително установеният е ДДС за внасяне в
размер на 5 049.59 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4860.00
лв.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Счита, че по делото са събрани безспорни и категорични доказателства, които подкрепят
напълно обвинението, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението чл. 255 ал.3,
вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Не възразява производството по делото да
протече по реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл.371 т.2 от НПК, като
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в минимален размер, за изтърпяването на което да се приложи чл.66
ал.1 от НК, като се отложи за максималния срок от пет години. Пледира да не се налага
кумулативното наказание, предвид изминалия период от 10 години. Счита, че така
определено наказанието ще осъществи целите по чл.36 от НК. Пледира също разноските да
се присъдят в тежест на подсъдимия. По отношение на предявения граждански иск –
пледира за пълното му уважаване.
Подсъдимият признава вината си и съжалява за случилото се. Признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Лично и чрез защитника си изразява съгласие
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство от разпити на свидетели и вещи лица непосредствено да се ползват от съда
при постановяване на присъдата.
Защитата пледира за снизхождение. Подкрепя изразеното в пледоарията на прокурора
по отношение наказуемостта. Изтъква като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало, осъзнаването на вината, признаването и искреното съжаление за
станалото, семейните и трудови ангажименти на подсъдимия.
5
По делото се конституира като страна в наказателното производство Държавата,
представлявана на основание чл.31 ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс от Министъра
на финансите, чрез пълномощника си юрисконсулт при ТД на НАП Пловдив и се прие за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу Т. Р. М. за
имуществени вреди от престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от
НК в размер на 87682,47лв. ведно с очезщетение за забавено изпълнение в рамките на
законната лихва за периода от увредата до окончателното погасяване на главницата.

СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в
съдебно заседание, намира и приема за установено следното:

Подсъдимият е :
Т. Р. М. , роден на **** в гр.К., живущ в гр. Пловдив, бул. ***, ***, български
гражданин, с висше образование, работещ, женен, не осъждан, ЕГН **********.

Относно фактическата обстановка:

На 12.11.2001г. подсъдимият Т. Р. М. (л.19, л.21 и л.288 т.21 от досъдебното
производство) и Д.Б.Г. учредили дружество „***“ ООД със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, *** (л.6 и л.55 т.2 от досъдебното производство). То било вписано в ТР на
26.11.2001 г. с капитал 5000,00 лв. по фирмено дело № 3894/2001 г. на ОС Пловдив.
Дружеството имало за основен предмет на дейност търговия с шевни машини и резервни
части за тях. През следващите месеци било регистрирано и по ЗДДС. На 07.10.2011г.
подс.М. и Г. прехвърлили дружествените дялове на Д.Й.Й. (л.56 т.2 от досъдебното
производство), който станал едноличен собственик и *** на дружеството. Последното
придобило форма на ЕООД. Промените били вписани на 10.10.2011г. Бил променен адреса
на управление на дружеството – с***. През м.октомври 2011г. Й. упълномощил подсъдимия
(л.123 т.17 от досъдебното производство), а през м.декември упълномощил и Б. Д. Г. (л.21
т.3 и л.40 т.21 от досъдебното производство) за извършват всякакъв вид дейност с фирмата
(л.122 г.17 от досъдебното производство). На 24.10.2011 г. Йотинов прехвърлил „***” ЕООД
на А.С. З. с ЕГН ********** от гр. ., където станало и новото седалище на дружеството - гр.
Л..) за извършва всякакъв вид дейност с фирмата (л.119 т.17 от досъдебното производство).
На 05.12.2011 г. З. прехвърлил дружеството на А.Ю. Д. с ЕГН ********** от гр. С., където
се преместило и новото седалище - г***. През м.декември 2011г. Д.упълномощил
подсъдимия за извършва всякаква дейност с фирмата му (л.124 т.17 от досъдебното
производство). На 11.01.2012 г. Д. е прехвърлил дружеството на А. Е. М.с ЕГН *** от ***,
където станало и поредното седалище и адреса на управление на дружеството - г**. „***”
ЕООД било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган, считано от
19.12.2011 г.
Междувременно, на 03.08.2010г. Г. В. А. (л.70 и л.75 т.21 от досъдебното
производство) от гр.Пловдив учредила дружество „***“ ЕООД – Пловдив със седалище е
адрес на управление гр.Пловдив, *** (л.53 т.1 от досъдебното производство). Дружеството
било вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията на 31.08.2010 г. Едноличен
собственик и *** била А.. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 14.09.2010г.
Счетоводното обслужване на дружеството било възложено на счетоводна кантора ЕТ
„Експерт - В. И.“ с *** В. С.И. (л.145 т.21 от досъдебното производство). На 18.10.2011г. А.
прехвърлила на Б. Д. Г.(л.40 т.21 от досъдебното производство) част от предприятието като
6
съвкупност от права, задължения и фактически отношения и дружеството придобило форма
на ООД. Промените били вписани в ТР още същия ден. След това дружеството започнало да
извършва внос и търговия с шевна, гладачна и кроячна техника и резервни части за тях. В
тази дейност Б. Г. бил подпомаган и от подсъдимия, който при необходимост пътувал и до
Република Турция. За целта той извършил и съответните упълномощавания (л.120, 123 т.17
от досъдебното производство). По това време дружеството започнало да извършва и
шивашка дейност – производство на дрехи. За целта били наети две помещения, находящи
се седмия етаж в масивна сграда на адрес ***. Единия бил склад-производствени дейности в
източната част на етажа, а другия - склад–производствени дейности в западната част на
същия етаж. С пълномощни рег. № 4378 от 01.11.2011г. и рег. № 4443 от 04.11.2011г. Б. Д.
Г. (л.21 т.3 и л.40 т.21 от досъдебното производство) упълномощил Г. В. А. с изрично
посочени права в документите (л.117 т.17 от досъдебното производство).
След като продал дружество „***“ ООД на подсъдимия му трябвала фирма,
регистрирана по ДДС, с която да извършва същата търговска дейност – търговия с машини
за шивашката промишленост и резерви части за тях. Такава фирма била и „***“ ООД. След
преговори със собствениците на капитала, на 28.11.2011г. А. и Г. прехвърлили
дружествените си дялове на подс.Т. Р. М., който станал едноличен собственик и *** на
дружеството. Последното отново придобила форма на ЕООД. Промените били вписани на
08.12.2011г. Бил променен адреса на управление на дружеството –***
След като на 28.11.2011г. подс. Т. Р. М. придобил дружеството и предприятието като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, продължил работата с него. През
периода месец януари 2012 г. – месец март 2013 г. основната дейност на дружеството
продължила да бъде търговия с шевни машини, консумативи и резервни части за тях, както
и производство на облекло. В този период и за осъществяване на дейността си подсъдимият
сключил нови договори за наем от дата 01.10.2011 г. същите два обекта, находящи се на
седмия етаж в масивна сграда на адрес *** – склад-производствени дейности в източната
част на етажа и склад-производствени дейности в западната част на същия етаж.
Подсъдимият регистрирал и електронен подпис на дружеството (л.85 т.17 от досъдебното
производство).
Тъй като от началото на регистрацията на дружеството (19.01.2004г.), то било
обслужвано счетоводно от счетоводната кантора на В. С.И., подсъдимият решил да смени
счетоводителя. Осъществил контакт със счетоводна кантора „***“ ООД – Пловдив с ***я
Н.Г.П (л.148 т.21), който се съгласил да извършва счетоводно обслужване на „***“ ЕООД.
В тази връзка подсъдимият издал на Н. П. и на Ц. П. П.(л.149 т.21 от досъдебното
производство) пълномощни, като физическо лице и като представител на юридическото
лице „К***“ ООД (л.21 т.17 и л.124 т.17 от досъдебното производство). Целта била те да
имат възможност за подаване по електронен път на ежемесечните справки-декларации по
ЗДДС. Счетоводната фирма имала регистриран електронен подпис, като всички справки
декларации били подавани по електронен път с този електронен подпис (л.23, л.39 т.17 от
досъдебното производство).
Във връзка с дейността си дружеството водело счетоводство съгласно законите в
страната. Било прилагано двустранна форма на счетоводно записване на стопанските
операции. Заведени били задължителните сметки за счетоводното отчитане на ДДС -
счетоводна сметка 453 “Разчети за ДДС”, заедно с нейните под сметки 4531, 4532, 4538 и
4539 и задължителните регистри - Дневник за покупките и Дневник за продажбите съгласно
изискванията на чл.124 от ЗДДС и чл.113 от ППЗДДС. В тази връзка фактурите с номер на
документа, датата на документа, идентификационния номер на доставчика (при покупните
фактури) и на получателя (при продажните фактури), вида на стоката или услугата,
данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит (при покупните фактури)
или данъчна основа на облагаема доставка със ставка 20% (при продажните фактури),
начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит (при покупните фактури) или начислен ДДС
20% (при продажните фактури) и др. били отразявани и съответно вписвани в дневниците за
покупки и продажби. Стойностите по всички фактури за продажби, като общ размер на
7
данъчната основа за облагане с ДДС и съответно общ размер на начислен ДДС върху тях
били отразявани в Раздел „А“ (Данни за начислен ДДС) на справките-декларации, които
дружеството изготвяло. В Раздел „Б“ (Данни за упражнено право на данъчен кредит) били
отразявани стойностите на всички фактури за покупки, като общ размер на получени
доставки и съответно общ размер на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит. А в Раздел „В“ (Резултат за периода) на справката декларация били отразявани ДДС
за възстановяване или ДСС за внасяне, зависещи от разликата между ДДС по Раздел „А“ и
ДДС по Раздел „Б“. При по-голяма число на ДДС по Раздел „А“ от Раздел „Б“ – ДДС за
внасяне, а при малко число – ДДС за възстановяване. Изготвените по описания начин
справки-декларации дружеството, заедно с дневниците за покупки и продажби, съгласно
чл.125 ал.1 от ЗДДС, подавало в ТД на НАП-Пловдив, след края на всеки месец (всеки
данъчен период). Подател на справките-декларации и дневниците, както беше казано по-
горе, била упълномощеният счетоводител свид. Н. П..
Според разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на
правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
В чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е предвидено, че данъчно събитие по смисъла на закона е
доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, като това събитие
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена. Съгласно чл.25 ал.5 т.1 от ЗДДС (след 2009г. ал.6), на датата на възникване на
данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение
за регистрираното лице да го начисли. Според чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаема доставка.
До м.май 2012г. дружество „***“ ЕООД документирало своята дейност съгласно
законите в страната. При така създадените търговски отношения, като данъчно задължено
лице (ДЗЛ), дружеството се явявало лице, платец на ДДС при продажбата на стоки и/или
услуги. При наличната документна дейност дружеството, като регистрирано по ЗДДС,
начислявало и внасяло дължим косвен данък – ДДС, формиран от реалните му продажби.
Съгласно нормата на чл.71 т.1 от ЗДДС, за „***“ ЕООД едновоременно с това възниквало и
правото на приспадане на данъчен кредит (при наличието на покупка на стоки и/или
услуги), в случай че притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията
на чл.114 и чл.115 (фактури, дебитни и кредитни известия), в който данъкът е посочен на
отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Тогава подс.М. решил да намери начин за намаляне на данъчния резултат за
съответния данъчен период и намаляне на дължимия към държавата ДДС (дължим при при
последващи продажби на „***“ ЕООД по силата на чл.85 от ЗДДС), т.е. да внесе по малко
ДДС. Начина за това бил привидно да увеличи декларирания данъчен кредит (който е
повече при повече отразени в дневниците покупни фактури, включително и нереални или
неотразени продажни фактури), който да превиши начисления данък (дължим при реалните
продажби, отразени във фактури), като разликата да представлява данък за възстановяване
съгласно чл.88 ал.3 от ЗДДС, или данък за внасяне съгласно чл.88 ал.2 от ЗДДС, но в по-
малък размер.
Подсъдимият решил това да стане чрез намиране на фактури (безстокови фактури), по
които, като продавач (издател на документа) да бъде вписан липсващ, неработещ търговец
или такъв с който „***“ ЕООД е имал търговски отношения, но нямало реални такива през
съответния данъчен период. След това да отрази тези фактури в счетоводството си,
съответно в дневника за покупки (за съответния данъчен период). Планирал за продажбите
си да издаде документи (фактури) за реално извършени търговски сделки, които документи
също да отрази в дневника за продажби (отново за съответния данъчен период). По този
начин „***“ ЕООД щяло да получи право на приспадане на данъчен кредит от начислен
ДДС по декларираните безстокови фактури през съответния данъчен период. Така
подсъдимият щял да намали дължимия за внасяне ДДС от дружеството към държавата,
отразен в справките-декларции по ЗДДС. По този начин целял да избегне установяването и
8
плащането на данъчни задължения за фирма „***“ ЕООД в действителните им размери.
Това подсъдимият решил да стори най-напред за данъчен период м.май 2012г.
В изпълнение на намисленото в началото на м.май 2012г. подсъдимият М., по
неустановен начин се снабдил с три броя фактури за покупки на „стоки“ (неустановено
какви) с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***. Това били данъчни фактури с
********** от 17.05.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 2200.00 лева , № ********** от 18.05.2012г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 440.00 лева и № ********** от 22.05.2012г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2400.00 лева.
Това подсъдимият М. извършил, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална
търговска дейност между представляваното от него дружество и „***“ ЕООД. Т.е. нямало
реално предаване на стоката от едното дружество на другото.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно
изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.
По нареждане на подсъдимия М., свид.Н. П. технически отразил, наред с други
фактури, посочените покупни фактури в дневника за покупки на „***“ ЕООД за същия
месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези
фактури не документират реална стопанска операция между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД
(л.27 т.12 от досъдебното производство).
В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е
длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по
образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл.157) подс.М. наредил на свид.Н.П. да изготви проект на справка-декларация,
в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията свид.Н. П.,
за отчетния период м.май 2012г., изготвил проект на справка-декларация. В нея в раздел „А“
(Данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) той отразил общ размер на
данъчната основа за облагане с ДДС 39196.40 лева и начислен ДДС в размер на 7839.28
лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил
данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 37767.42 лева и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 7553.48 лева. В
посочените стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и съответно ДДС на
посочените три броя фактури с издател „***“ ЕООД с данъчна основа 35200.00 лева и ДДС
– 7040,00 лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в
който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер на 285,80 лева, вместо ДДС за
внасяне в размер на 7325,80 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на
посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на справката-
декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били
одобрени от подс.М..
На 14.06.2012 г. свид.Н. П.(по силата на упълномощаването от подс.М.) подал по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за
покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника.
Всички подадени документи били входирани с №16001965707 от 14.06.2012г. за данъчния
период м.май 2012г. (л.26 т.12 от досъдебното производство).
По описания по-горе начин подс.М. е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 7553.48 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от съдебно-
счетоводната експертиза) е 513,48 лева (разлика между ДДС по декларирани всички
9
доставки - 7553.48 лева и ДДС по доставките по трите броя фактури с издател „***“ ЕООД –
7040,00 лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за
внасяне в размер на 285,80 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни фактури
– 7839,28 лева и ДДС по всички покупни фактури – 7553,48 лева), а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 7325,80 лева (сбор между ДДС по фактурите на
„***“ ЕООД – 7040,00 лева и декларирания ДДС за внасяне – 285,80 лева), и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 7040.00 лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.май
2012г.) по неполучена доставка от „***“ ЕООД, подс.М. постигнал целта да редуцира
дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „***“ ЕООД се явявало
продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.май
2012г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „***“ ЕООД фактури с
доставчик „***“ ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия
данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки
(неуточнени какви). Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на
стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от подс.М. за
„***“ ЕООД от „***“ ЕООД.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.
ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 7553.48 лева, а действително установения е
513,48 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за
внасяне в размер на 285,80 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на
7325,80 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 7040.00 лева.
По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.май 2012г.,
подсъдимият М. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „***“
ЕООД в размер на 7040.00 лева.
В началото на м.юни 2012г. подсъдимият М., по неустановен начин се снабдил с два
броя фактури за покупки на „стоки“ (неустановено какви) с посочен доставчик „***“ ЕООД
с ЕИК ***. Това били данъчни фактури с ********** от 23.05.2012г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2240.00 лева и ********** от
14.06.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
2849,20 лева. Това подсъдимият М. извършил, съзнавайки че в този момент не се
осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество и „***“
ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от едното дружество на другото.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно
изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.
По нареждане на подсъдимия М., свид.Н.П. технически отразил, наред с други
фактури, посочените покупни фактури в дневника за покупки на „***“ ЕООД за същия
месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези
фактури не документират реална стопанска операция между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД
(л.31 т.12 от досъдебното производство).
В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е
длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по
образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл.157) подс.М. наредил на свид.Н. П. да изготви проект на справка-декларация,
в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията свид.Н. П.,
10
за отчетния период м.юни 2012г., изготвил проект на справка-декларация. В нея в раздел
„А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) той отразил общ размер
на данъчната основа за облагане с ДДС 29842.50 лева и начислен ДДС в размер на 5968.50
лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил
данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 29057.10 лева и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5811,41 лева. В
посочените стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и съответно ДДС на
посочените два броя фактури с издател „***“ ЕООД с данъчна основа 25446.00 лева и ДДС
– 5089.20 лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в
който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер на 157.09 лева, вместо ДДС за
внасяне в размер на 5246,29 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на
посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на справката-
декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били
одобрени от подс.М..
На 15.07.2012 г. свид.Н. П. (по силата на упълномощаването от подс.М.) подал по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за
покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника.
Всички подадени документи били входирани с №16001985671 от 15.07.2012г. за данъчния
период м.юни 2012г. (л.30 т.12 от досъдебното производство).
По описания по-горе начин подс.М. е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5811,41 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от съдебно-
счетоводната експертиза) е 722.21 лева (разлика между ДДС по декларирани всички
доставки - 5811,41 лева и ДДС по доставките по двете фактури с издател „***“ ЕООД –
5089.20 лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за
внасяне в размер на 157.09 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни фактури
– 5968,50 лева и ДДС по всички покупни фактури – 5811,41 лева), а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 5246,29 лева (сбор между ДДС по фактурите на
„***“ ЕООД – 5089.20 лева и декларирания ДДС за внасяне – 157.09 лева), и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 5089.20 лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.юни
2012г.) по неполучена доставка от „***“ ЕООД, подс.М. постигнал целта да редуцира
дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „***“ ЕООД се явявало
продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.юни
2012г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „***“ ЕООД фактури с
доставчик „***“ ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия
данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки
(неуточнени какви). Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на
стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от подс.М. за
„***“ ЕООД от „***“ ЕООД.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.
ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 5811,41 лева, а действително установения е
722.21 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за
внасяне в размер на 157.09 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на
5246,29 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 5089.20 лева.
По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.юни 2012г.,
подсъдимият М. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „***“
ЕООД в размер на 5089.20 лева.
В началото на м.юли 2012г. подсъдимият М., по неустановен начин се снабдил с десет
броя фактури за покупки на „стоки“ или „услуги“ (неустановено какви) с посочен доставчик
11
„***“ ЕООД с ЕИК ***. Това били данъчни фактури с №№ ********** от 11.06.2012г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1820.00 лева,
********** от 25.06.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 424,00 лева, ********** от 19.07.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2 440.00 лева, ********** от 25.07.2012 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 480.00 лева, **********
от 26.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
2 400.00 лева, ********** от 27.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2 440.00 лева, ********** от 28.07.2012 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 492.00 лева, ********** от
29.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
840.00 лева, ********** от 29.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2000.00 лева, ********** от 30.07.2012 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 480.00 лева. Това подсъдимият М.
извършил, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност между
представляваното от него дружество и „***“ ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на
стоката от едното дружество на другото.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно
изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.
По нареждане на подсъдимия М., свид.Н. П. технически отразил, наред с други
фактури, посочените покупни фактури в дневника за покупки на „***“ ЕООД за същия
месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези
фактури не документират реална стопанска операция между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД
(л.34 т.12 от досъдебното производство).
В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е
длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по
образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл.157) подс.М. наредил на свид.Н. П. да изготви проект на справка-декларация,
в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията
свид.Никола Попов, за отчетния период м.юли 2012г., изготвил проект на справка-
декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност -
продажби) той отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 107577.80 лева и
начислен ДДС в размер на 21515.56 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на
данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 100127.14 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 20025.42 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и
стойностите и съответно ДДС на посочените десет броя фактури с издател „***“ ЕООД с
данъчна основа 99080.00 лева и ДДС – 19816.00 лева. Това отразяване довело и до промяна
в раздел „В“ (Резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер
на 1490,14 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 21306,14 лева, съгласно ССчЕ, която е
изключила стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки.
Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и
дневника за продажби) били одобрени от подс.М..
На 14.08.2012 г. свид.Н. П. (по силата на упълномощаването от подс.М.) подал по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за
покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника.
Всички подадени документи били входирани с №16002006743 от 14.08.2012г. за данъчния
период м.юли 2012г. (л.33 т.12 от досъдебното производство).
12
По описания по-горе начин подс.М. е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 20025.42 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от съдебно-
счетоводната експертиза) е 209.42 лева (разлика между ДДС по декларирани всички
доставки - 20025.42 лева и ДДС по доставките по десетте фактури с издател „***“ ЕООД –
19816.00 лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за
внасяне в размер на 1490,14 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни
фактури – 21515,56 лева и ДДС по всички покупни фактури – 20025,42 лева), а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 21306,14 лева (сбор между ДДС по
фактурите на „***“ ЕООД – 19816.00 лева и декларирания ДДС за внасяне – 1490,14 лева), и
е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 19816.00 лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.юли
2012г.) по неполучена доставка от „***“ ЕООД, подс.М. постигнал целта да редуцира
дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „***“ ЕООД се явявало
продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.юли
2012г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „***“ ЕООД фактури с
доставчик „***“ ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия
данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки
(неуточнени какви). Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на
стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от подс.М. за
„***“ ЕООД от „***“ ЕООД.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.
Според ССЕ в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 20025.42 лева, а действително установения е 209.42 лева
и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за внасяне в
размер на 1490,14 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 21306,14
лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 19816.00 лева.
По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.юли 2012г.,
подсъдимият М. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „***“
ЕООД в размер на 19816.00 лева.
След като на 14.08.2012г. счетоводителят Н. П. подал справката-декларация за м.юли
2012г. подсъдимият решил да смени счетоводното си обслужване на „***“ ЕООД (л.18 т.17
от досъдебното производство). За целта той се свързал със свидетеля М. К. К. (л.162 т.21 от
досъдебното производство), който през 2001-2011г. бил счетоводител на „***“ ООД.
Последният към 2012г. работел като главен счетоводител на „***“ ЕООД. Това дружество
имало като предмет и извършване на счетоводно обслужване на други фирми. Офисът на
същото се намирал на ***. Подсъдимият обяснил на К. каква работа извършва дружеството
му (шивашки дейности и услуги и търговия с шевни машини и части за тях), след което
последния се съгласил счетоводно да обслужва „***“ ЕООД. За целта подсъдимият го
упълномощил във връзка със счетоводството, включително и да подава ежемесечно по
електронен път справките-декларации по ЗДДС (л.17 т.17 от досъдебното производство).
През следващите месеци оперативното счетоводно обслужване на „***“ ЕООД било
възложено на Д.Е. П. (л.164 т.21 от досъдебното производство) – счетоводител в „**“
ЕООД, но справките-декларации по ЗДДС били подавани от М. К. (л.7 – л.16 и л.39 т.17 от
досъдебното производство).
Продължило да се прилага двустранна форма на счетоводно записване на стопанските
операции. Продължило да се водят задължителните сметки за счетоводното отчитане на
ДДС - счетоводна сметка 453 “Разчети за ДДС”, заедно с нейните под сметки 4531, 4532,
4538 и 4539 и задължителните регистри - Дневник за покупките и Дневник за продажбите
съгласно изискванията на чл.124 от ЗДДС и чл.113 от ППЗДДС. В тази връзка фактурите с
номер на документа, датата на документа, идентификационния номер на доставчика (при
13
покупните фактури) и на получателя (при продажните фактури), вида на стоката или
услугата, данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит (при покупните
фактури) или данъчна основа на облагаема доставка със ставка 20% (при продажните
фактури), начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит (при покупните фактури) или
начислен ДДС 20% (при продажните фактури) и др. били отразявани и съответно вписвани в
дневниците за покупки и продажби. Стойностите по всички фактури за продажби, като общ
размер на данъчната основа за облагане с ДДС и съответно общ размер на начислен ДДС
върху тях били отразявани в Раздел „А“ (Данни за начислен ДДС) на справките-декларации,
които дружеството изготвяло. В Раздел „Б“ (Данни за упражнено право на данъчен кредит)
били отразявани стойностите на всички фактури за покупки, като общ размер на получени
доставки и съответно общ размер на начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит. А в Раздел „В“ (Резултат за периода) на справката декларация били отразявани ДДС
за възстановяване или ДСС за внасяне, зависещи от разликата между ДДС по Раздел „А“ и
ДДС по Раздел „Б“. При по-голяма число на ДДС по Раздел „А“ от Раздел „Б“ – ДДС за
внасяне, а при малко число – ДДС за възстановяване. Изготвените по описания начин
справки-декларации дружеството, заедно с дневниците за покупки и продажби, съгласно
чл.125 ал.1 от ЗДДС, подавало в ТД на НАП-Пловдив, след края на всеки месец (всеки
данъчен период). Подател на справките-декларации и дневниците, както беше казано по-
горе, била упълномощеният счетоводител свид. М. К..
В началото на м.август 2012г. подсъдимият М., по неустановен начин се снабдил с
четири броя фактури за покупки на „стоки“ (неустановено какви) с посочен доставчик „***“
ЕООД с ЕИК ***. Това били данъчни фактури с №№ ********** от 06.08.2012г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 460.00 лева, ********** от
13.08.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
1400,00 лева, ********** от 22.08.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 830.00 лева и ********** от 25.08.2012 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 200.00 лева (л.). Това подсъдимият
М. извършил, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска дейност
между представляваното от него дружество и „***“ ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на
стоката от едното дружество на другото.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно
изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.
По нареждане на подсъдимия М., свид.М.К.технически отразил, наред с други
фактури, посочените покупни фактури в дневника за покупки на „***“ ЕООД за същия
месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези
фактури не документират реална стопанска операция между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД
(л.37 т.12 от досъдебното производство).
В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е
длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по
образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл.157) подс.М. наредил на свид.М. К. да изготви проект на справка-
декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на
задълженията свид.М. К., за отчетния период м.август 2012г., изготвил проект на справка-
декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност -
продажби) той отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 25750.00 лева и
начислен ДДС в размер на 5150.00 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на
данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 25162.50 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
14
кредит в размер на 5032.50 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и
стойностите и съответно ДДС на посочените четири броя фактури с издател „***“ ЕООД с
данъчна основа 24450.00 лева и ДДС – 4890.00 лева. Това отразяване довело и до промяна в
раздел „В“ (Резултат за периода), в който счетоводителката отразила ДДС за внасяне в
размер на 117.50 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 5007,50 лева, съгласно ССчЕ,
която е изключила стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по нереални
сделки. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително
и дневника за продажби) били одобрени от подс.М..
На 14.09.2012 г. свид.М. К. (по силата на упълномощаването от подс.М.) подал по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за
покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника.
Всички подадени документи били входирани с №16002026804 от 14.09.2012 г. за данъчния
период м.август 2012г. (л.36 т.12 от досъдебното производство).
По описания по-горе начин подс.М. е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5032.50 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от назначената
съдебно-счетоводна експертиза) е 142.50 лева (разлика между ДДС по декларирани всички
доставки - 5032.50 лева и ДДС по доставките по четирите фактури с издател „***“ ЕООД –
4890.00 лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за
внасяне в размер на 117.50 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни фактури
– 5150,00 лева и ДДС по всички покупни фактури – 5032,50 лева), а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 5007,50 лева (сбор между ДДС по фактурите на
„***“ ЕООД – 4890.00 лева и декларирания ДДС за внасяне – 117.50 лева), и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 4890.00 лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.август
2012г.) по неполучена доставка от „***“ ЕООД, подс.М. постигнал целта да редуцира
дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „***“ ЕООД се явявало
продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.август
2012г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „***“ ЕООД фактури с
доставчик „***“ ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия
данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки
(неуточнени какви). Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на
стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от подс.М. за
„***“ ЕООД от „***“ ЕООД.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.
Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5032.50 лева, а действително
установения е 142.50 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил
отразен ДДС за внасяне в размер на 117.50 лева, при действително установен ДДС за
внасяне в размер на 5007,50 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер
на 4890.00 лева.
По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.август 2012г.,
подсъдимият М. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „***“
ЕООД в размер на 4890.00 лева.
В изпълнение на намисленото в началото на м.септември 2012г. подсъдимият М., по
неустановен начин се снабдил с три броя фактури за покупки на „стоки“ (неустановено
какви) с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***. Това били данъчни фактури с №№
********** от 17.09.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 2372.00 лева, ********** от 18.09.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 1912,00 лева и ********** от 25.09.2012г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2440.00 лева. Това
15
подсъдимият М. извършил, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска
дейност между представляваното от него дружество и „***“ ЕООД. Т.е. нямало реално
предаване на стоката от едното дружество на другото.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно
изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.
По нареждане на подсъдимия М., свид.М. К. технически отразил, наред с други
фактури, посочените покупни фактури в дневника за покупки на „***“ ЕООД за същия
месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези
фактури не документират реална стопанска операция между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД
(л.40 т.21 от досъдебното производство).
В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е
длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по
образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл.157) подс.М. наредил на свид.М.К. да изготви проект на справка-декларация,
в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията свид.М.
К., за отчетния период м.септември 2012г., изготвил проект на справка-декларация. В нея в
раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) той отразил общ
размер на данъчната основа за облагане с ДДС 35320.00 лева и начислен ДДС в размер на
7064.00 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил
данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 34861.58 лева и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6972.31 лева. В
посочените стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и съответно ДДС на
посочените три броя фактури с издател „***“ ЕООД с данъчна основа 33620.00 лева и ДДС
– 6724.00 лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в
който счетоводителката отразила ДДС за внасяне в размер на 91,69 лева, вместо ДДС за
внасяне в размер на 6815.69 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на
посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на справката-
декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били
одобрени от подс.М..
На 15.10.2012 г. свид.М. К. (по силата на упълномощаването от подс.М.) подал по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за
покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника.
Всички подадени документи били входирани с №16002047220 от 15.10.2012 г. за данъчния
период м.септември 2012г. (л.39 т.12 от досъдебното производство).
По описания по-горе начин подс.М. е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6972.31 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от съдебно-
счетоводната експертиза) е 248.31 лева (разлика между ДДС по декларирани всички
доставки - 6972.31 лева и ДДС по доставките по трите фактури с издател „***“ ЕООД –
6724.00 лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за
внасяне в размер на 91,69 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни фактури
– 7064,00 лева и ДДС по всички покупни фактури – 6972,31 лева), а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 6815.69 лева (сбор между ДДС по фактурите на
„***“ ЕООД – 6724.00 лева и декларирания ДДС за внасяне – 91,69 лева), и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 6724.00 лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС
(м.септември 2012г.) по неполучена доставка от „***“ ЕООД, подс.М. постигнал целта да
16
редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „***“ ЕООД се явявало
продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период
м.септември 2012г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „***“ ЕООД
фактури с доставчик „***“ ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия
ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено
доставка на стоки (неуточнени какви). Въпреки, че формално са били съставени документи
за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били
закупени от подс.М. за „***“ ЕООД от „***“ ЕООД.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.
Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6972.31 лева, а действително
установения е 248.31 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил
отразен ДДС за внасяне в размер на 91,69 лева, при действително установен ДДС за внасяне
в размер на 6815.69 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на
6724.00 лева.
По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.септември 2012г.,
подсъдимият М. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „***“
ЕООД в размер на 6724.00 лева.
В началото на м.ноември 2012г. подсъдимият М., по неустановен начин се снабдил с
шест броя фактури за покупки на „стоки“ или „услуги“ (неустановено какви) с посочен
доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***. Това били данъчни фактури с №№
********** от 03.11.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2000.00 лева, ********** от 14.11.2012г. с начислен данък при доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер на 2054,60 лева, ********** от 15.11.2012г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1980,00 лева,
********** от 19.11.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 1092,00 лева, ********** от 19.11.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2440,00 лева, ********** от 20.11.2012г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2110,00 лева (л.). Това
подсъдимият М. извършил, съзнавайки че в този момент не се осъществява реална търговска
дейност между представляваното от него дружество и „***“ ЕООД. Т.е. нямало реално
предаване на стоката от едното дружество на другото.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно
изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.
По нареждане на подсъдимия М., свид.М.К. технически отразил, наред с други
фактури, посочените покупни фактури в дневника за покупки на „***“ ЕООД за същия
месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези
фактури не документират реална стопанска операция между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД
(л.46 т.12 от досъдебното производство).
В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е
длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по
образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл.157) подс.М. наредил на свид.М.К. да изготви проект на справка-декларация,
в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на задълженията свид.М.
К., за отчетния период м.ноември 2012г., изготвил проект на справка-декларация. В нея в
раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) той отразил общ
17
размер на данъчната основа за облагане с ДДС 55237.15 лева и начислен ДДС в размер на
11047.43 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки)
отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 59087.94
лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 11817,60
лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и съответно ДДС
на посочените шест броя фактури с издател „***“ ЕООД с данъчна основа 58383.00 лева и
ДДС – 11676.60 лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за
периода), в който счетоводителката отразила ДДС за възстановяване в размер на 770,17
лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 10906.43 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила
стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на
справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника за
продажби) били одобрени от подс.М..
На 14.12.2012 г. свид.М.К. (по силата на упълномощаването от подс.М.) подал по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за
покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника.
Всички подадени документи били входирани с №16002087976 от 14.12.2012 г. за данъчния
период м.ноември 2012г. (л.45 т.12 от досъдебното производство).
По описания по-горе начин подс.М. е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 11817,60 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от съдебно-
счетоводната експертиза) е 141,00 лева (разлика между ДДС по декларирани всички
доставки - 11817,60 лева и ДДС по доставките по шестте фактури с издател „***“ ЕООД –
11676.60 лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 770,17 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни
фактури – 11047,43 лева и ДДС по всички покупни фактури – 11817,60 лева), а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 10906.43 лева (разлика между
ДДС по фактурите на „***“ ЕООД – 11676.60 лева и декларирания ДДС за възстановяване –
770,17 лева), и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10906.43 лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.ноември
2012г.) по неполучена доставка от „***“ ЕООД, подс.М. постигнал целта да редуцира
дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „***“ ЕООД се явявало
продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период
м.ноември 2012г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „***“ ЕООД
фактури с доставчик „***“ ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия
ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено
доставка на стоки (неуточнени какви). Въпреки, че формално са били съставени документи
за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били
закупени от подс.М. за „***“ ЕООД от „***“ ЕООД.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.
Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 11817,60 лева, а действително
установения е 141,00 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил
отразен ДДС за възстановяване в размер на 770,17 лева, при действително установен ДДС за
внасяне в размер на 10906.43 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в
размер на 10906.43 лева.
По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.ноември 2012г.,
подсъдимият М. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „***“
ЕООД в размер на 10906.43 лева.
В началото на м.декември 2012г. подсъдимият М., по неустановен начин се снабдил с
осем броя фактури за покупки на „стоки“ или „услуги“ (неустановено какви). Това били
данъчни фактури с №№ ********** от 17.12.2012г. с начислен данък при доставки с право
18
на пълен данъчен кредит в размер на 2000.00 лева, ********** от 17.12.2012г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с посочен
доставчик *** ЕООД ; ********** от 14.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик ***, с ЕИК по
БУЛСТАТ: ***; ********** от 19.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 1240,00 лева с посочен доставчик ***,; ********** от
20.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
20080,00 лева с посочен доставчик ***; ********** от 21.12.2012г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик ***;
********** от 28.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 2236,670 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД и ********** от 29.12.2012г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с
посочен доставчик *** (л.). Това подсъдимият М. извършил, съзнавайки че в този момент не
се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество от
една страна и „***“ ЕООД, и „***“ ЕООД, от друга. Т.е. нямало реално предаване на
стоката от всяко едно от дружествата към „***“.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно
изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.
По нареждане на подсъдимия М., свид.М. К. технически отразил, наред с други
фактури, посочените покупни фактури в дневника за покупки на „***“ ЕООД за същия
месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези
фактури не документират реална стопанска операция между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, от
една страна и „***“ ЕООД от друга (л.49 т.12 от досъдебното производство).
В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е
длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по
образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл.157) подс.М. наредил на свид.М. К. да изготви проект на справка-
декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на
задълженията свид.М. К., за отчетния период м.декември 2012г., изготвил проект на
справка-декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност -
продажби) той отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 92987.20 лева и
начислен ДДС в размер на 18597.44 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на
данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 88170.59 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 17634.12 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и
стойностите и съответно ДДС на посочените осем броя фактури с издатели „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД с обща данъчна основа 86983.33 лева и общо ДДС – 17396.67
лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в който
счетоводителката отразила ДДС за внасяне в размер на 963.32 лева, вместо ДДС за внасяне в
размер на 18359.99 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на посочените по-
горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на справката-декларация и проекта
на дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от подс.М..
На 14.01.2013 г. свид.М. К. (по силата на упълномощаването от подс.М.) подал по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за
покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника.
Всички подадени документи били входирани с №16002108688 от 14.01.2013г. за данъчния
период м.декември 2012г. (л.48 т.12 от досъдебното производство).
По описания по-горе начин подс.М. е потвърдил неистина относно размера на
19
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 17634.12 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от назначената
съдебно-счетоводна експертиза) е 237.45 лева (разлика между ДДС по декларирани всички
доставки - 17634.12 лева и ДДС по доставките по осемте фактури с издатели „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД – 17396.67 лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В”
декларирал ДДС за внасяне в размер на 963.32 лева (което е разликата между ДДС по
всички продажни фактури – 18597.44 лева и ДДС по всички покупни фактури – 17634.12
лева), а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 18359.99 лева (сбор между
ДДС по фактурите на „***“ ЕООД и „***/“ ЕООД – 17396.67 лева и декларирания ДДС за
внасяне – 963.32 лева), и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 18166.84
лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС
(м.декември 2012г.) по неполучена доставка от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, подс.М.
постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество
„***“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за
данъчен период м.декември 2012г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките
на „***“ ЕООД фактури с доставчици „***“ ЕООД и „***“ ЕООД са оказали влияние в
посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за
данъчно събитие е посочено доставка на стоки (неуточнени какви). Въпреки, че формално са
били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално
тези стоки не са били закупени от подс.М. за „***“ ЕООД от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.
Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 17634.12 лева, а действително
установения е 237.45 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил
отразен ДДС за внасяне в размер на 963.32 лева, при действително установен ДДС за
внасяне в размер на 18359.99 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в
размер на 18166.84 лева.
По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.декември 2012г.,
подсъдимият М. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „***“
ЕООД в размер на 18166.84 лева.
В изпълнение на намисленото в началото на м.януари 2013г. подсъдимият М., по
неустановен начин се снабдил с пет броя фактури за покупки на „стоки“ (неустановено
какви) с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***. Това били данъчни фактури с №№
********** от 07.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 1320,00 лева, ********** от 21.01.2013г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2440,00 лева, ********** от 22.01.2013г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2000,00 лева, **********
от 24.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
2480,00 лева и ********** от 25.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 1950,00 лева. Това подсъдимият М. извършил, съзнавайки че в
този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него
дружество и „***“ ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от едното дружество на
другото.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно
изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.
По нареждане на подсъдимия М., свид.М. К. технически отразил, наред с други
20
фактури, посочените покупни фактури в дневника за покупки на „***“ ЕООД за същия
месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези
фактури не документират реална стопанска операция между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД
(л.52 т.12 от досъдебното производство).
В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е
длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по
образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл.157) подс.М. наредил на свид.Мирослав Кьосев да изготви проект на
справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на
задълженията свид.М. К., за отчетния период м.януари 2013г., изготвил проект на справка-
декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена стойност -
продажби) той отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 51480.00 лева и
начислен ДДС в размер на 10296.00 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на
данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 51227.57 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 10245.52 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и
стойностите и съответно ДДС на посочените пет броя фактури с издател „***“ ЕООД с
данъчна основа 50950.00 лева и ДДС – 10190.00 лева. Това отразяване довело и до промяна
в раздел „В“ (Резултат за периода), в който счетоводителката отразила ДДС за внасяне в
размер на 50,48 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 11440.48 лева, съгласно ССчЕ,
която е изключила стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по нереални
сделки. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително
и дневника за продажби) били одобрени от подс.М..
На 14.02.2013 г. свид.М. К. (по силата на упълномощаването от подс.М.) подал по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за
покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника.
Всички подадени документи били входирани с №16002129291 от 14.02.2013 г. за данъчния
период м.януари 2013г. (л.51 т.12 от досъдебното производство).
По описания по-горе начин подс.М. е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 10245.52 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от назначената
съдебно-счетоводна експертиза) е 55.52 лева (разлика между ДДС по декларирани всички
доставки - 10245.52 лева и ДДС по доставките по петте фактури с издател „***“ ЕООД –
10190.00 лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за
внасяне в размер на 50,48 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни фактури
– 10296,00 лева и ДДС по всички покупни фактури – 10245,52 лева), а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 10240.48 лева (сбор между ДДС по фактурите на
„***“ ЕООД – 10190.00 лева и декларирания ДДС за внасяне – 50,48 лева), и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 10190.00 лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.януари
2013г.) по неполучена доставка от „***“ ЕООД, подс.М. постигнал целта да редуцира
дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „***“ ЕООД се явявало
продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.януари
2013г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „***“ ЕООД фактури с
доставчик „***“ ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия
данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки
(неуточнени какви). Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на
стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от подс.М. за
„***“ ЕООД от „***“ ЕООД.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.
21
Назначената ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 10245.52 лева, а действително
установения е 55.52 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил
отразен ДДС за внасяне в размер на 50,48 лева, при действително установен ДДС за внасяне
в размер на 10240.48 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на
10190.00 лева.
По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.януари 2013г.,
подсъдимият М. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „***“
ЕООД в размер на 10190.00 лева.
В изпълнение на намисленото в началото на м.февруари 2013г. подсъдимият М., по
неустановен начин се снабдил с три броя фактури за покупки на „стоки“ (неустановено
какви) с посочен доставчик „***“ ЕООД с ЕИК ***. Това били данъчни фактури с №№
********** от 26.02.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 1400,00 лева, ********** от 26.02.2013г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2440,00 лева и ********** от 28.02.2013г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1020,00 лева с посочен
доставчик ***. Това подсъдимият М. извършил, съзнавайки че в този момент не се
осъществява реална търговска дейност между представляваното от него дружество и „***“
ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от едното дружество на другото.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри –
дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно
изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.
По нареждане на подсъдимия М., свид.М. К. технически отразил, наред с други
фактури, посочените покупни фактури в дневника за покупки на „***“ ЕООД за същия
месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези
фактури не документират реална стопанска операция между „****“ ЕООД и „***“ ЕООД
(л.55 т.12 от досъдебното производство).
В изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е
длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по
образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл.157) подс.М. наредил на свид.М. К. да изготви проект на справка-
декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В изпълнение на
задълженията свид.Мирослав Кьосев, за отчетния период м.февруари 2013г., изготвил
проект на справка-декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък върху добавена
стойност - продажби) той отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС
27605.00 лева и начислен ДДС в размер на 5521.00 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено
право на данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 26656.92 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5331.41 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били
включени и стойностите и съответно ДДС на посочените три броя фактури с издател „***“
ЕООД с данъчна основа 24300.00 лева и ДДС – 4860.00лева. Това отразяване довело и до
промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в който счетоводителката отразила ДДС за
внасяне в размер на 189,59 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 5049.59 лева, съгласно
ССчЕ, която е изключила стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по
нереални сделки. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки
(включително и дневника за продажби) били одобрени от подс.М..
На 13.03.2013 г. свид.М. К. (по силата на упълномощаването от подс.М.) подал по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за
22
покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника.
Всички подадени документи били входирани с №16002146315 от 13.03.2013 г. за данъчния
период м.февруари 2013г. (л.54 т.12 от досъдебното производство).
По описания по-горе начин подс.М. е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5331.41 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установения (от назначената
съдебно-счетоводна експертиза) е 471.41 лева (разлика между ДДС по декларирани всички
доставки - 5331.41 лева и ДДС по доставките по трите фактури с издател „АМИГО 2005“
ЕООД – 4860.00лева) и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС
за внасяне в размер на 189,59 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни
фактури – 5521,00 лева и ДДС по всички покупни фактури – 5331,41 лева), а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 5049.59 лева (сбор между ДДС по фактурите на
„***“ ЕООД – 4860.00 лева и декларирания ДДС за внасяне – 189,59 лева), и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 4860.00лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС
(м.февруари 2013г.) по неполучена доставка от „***“ ЕООД, подс.М. постигнал целта да
редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „***“ ЕООД се явявало
продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период
м.февруари 2013г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „***“ ЕООД
фактури с доставчик „***“ ЕООД са оказали влияние в посока намаляване на дължимия
ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай за данъчно събитие е посочено
доставка на стоки (неуточнени какви). Въпреки, че формално са били съставени документи
за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били
закупени от подс.М. за „***“ ЕООД от „***“ ЕООД.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
бил начислен неправомерно от издателя на фактурите.
ССЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 5331.41 лева, а действително установения е
471.41 лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за
внасяне в размер на 189,59 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на
5049.59 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 4860.00лева.
По описания по-горе начин, с подадената справка-декларация за м.февруари 2013г.,
подсъдимият М. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „***“
ЕООД в размер на 4860.00лева
На 12.03.2013г. подсъдимият Т. Р. М. прехвърлил дружествените дялове на „***“
ЕООД на В. М. М., ЕГН ********** от гр.Пловдив, който станал едноличен собственик и
*** на дружеството (л.55 т.1 от досъдебното производство). Променен бил е адрес на
управление на дружеството – гр.Пловдив, ***. Промените били вписани на 17.03.2013г. На
13.03.2013г. В.М. упълномощил подсъдимия да извършва всякакъв вид дейност с фирмата
(л.67 т.12 и л.124 т.17 от досъдебното производство). На 30.03.2013г. между подсъдимия и
новия собственик бил подписан приемо-предавателен протокол. С него на М. били
прехвърлени всички счетоводни документи на дружеството (л.28 т.21 от досъдебното
производство).
На 30.01.2014г. В. М. М.прехвърлил дружествените дялове на В.Х. А. от гр.Г. О.,
който станал едноличен собственик и *** на дружеството (л.84 т.21 от досъдебното
производство). Промените били вписани на 31.01.2014г. Бил променен адреса на управление
на дружеството – ***
Дружество „***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив (л.5 т.5 от
досъдебното производство) било учредено на 22.02.2010г. от г Ц. Б.. Дружеството било
вписано в Търговски регистър на 25.02.2010г. На 16.04.2010г. дружеството било
регистрирано по ЗДДС. На 26.09.2011г. Г. Ц. Б. прехвърлил дружествените си дялове на Т.
Ц. Б.. Последният станал едноличен собсвеник на дружеството и негов ***. Промените били
23
вписани в Търговски регистър на 27.09.2010г. На 11.04.2012г. Т. Ц. Б. прехвърлил
дружествените си дялове на В. М. М. ЕГН **********. Последният станал едноличен
собсвеник на дружеството и негов ***. Променен бил и адреса на управление на
дружеството в гр.Пловдив, ***. Промените били вписани в Търговски регистър на
23.04.2012г. На 30.05.2012г. седалището и адрес на управление на дружеството били
преместени в гр.Хасково. Промените били вписани в Търговски регистър на 01.06.2012г. На
27.11.2012г. Дружеството било дерегистрино по ЗДДС. Двете данъчни фактури за
м.декември 2012г. с отразен доставчик „***” ЕООД са с дата на издаване следваща датата
27.11.2012г., на която това дружество е било дерегистрарано по ЗДДС.
За дружество „***” ЕООД Т. Ц. Б. в показанията си обяснява, че е продал
дружеството на В. М.М., чрез посредничеството на Н. Т. А.(стар собственик на „***“ - л.78
и л.83 т.21 от досъдебното производство, осъждан за извършено престъпление по чл.257 ал.1
вр. чл.255 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК по НОХД №26/2009г. на ОС-Пловдив и изтърпял
наказание „лишаване от свобода“ на 01.07.2010г.), тъй като не било икономичски изгодно да
продължава дейността. До 11.04.2012г. „ИСТ–2010” ЕООД не е имало търговски отношения
с „***“ ЕООД. След това Н. А. наел счетоводителя С. Б. К. (л.169 и л.171 т.21 от
досъдебното производство), от която искал единствено да въвежда фактури на „***” ЕООД
в дневниците за покупки и/или продажби и да изготвя справки по ЗДДС, като
предоставял различни фактури, в които в повечето случаи пишело единствено „стока“, без
да прилага към тях каквито й да се други документи – описи, касови бонове, стокови
разписки или превозни документи.
В. М. М. починал на 03.03.2017г. (л.197 т.21 от досъдебното производство).
Свидетелката М. Й. С.(л.172 т.21 от досъдебното производство) го познавала и знаела, че в
различни периоди от 2010г. до 2017г. е бил безработен или с временна работа. Живеел като
клошар, в последствие и в квартира, която тя му била наела. За него знаела също, че на
името му имало регистрирани фирми, но никога не бил работил с такива. Не бил извършвал
и никакви търговски сделки, или да е издавал фактури. Не знаела да е била упълномощавана
от подсъдимия. От извършените нотариални справки (л.126-128 т.17 от досъдебното
производство) е видно, че В.М. М. е бил упълномощител от името на различни фирми,
включително и „***” ЕООД, на М. С., на С. К., на Н. С., на адв.К. Т. и на подсъдимия.
В хода на досъдебното производство подсъдимият представил оригинали на фактури
издадени от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД (т.18 от досъдебното производство), които не е
представил по време на данъчната ревизията. От тях е видно, че отразеното в тях като
предмет на доставка се различава от това, което е било вписано в дневника за покупки на
„***“ ЕООД.
Дружество „***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Асеновград било
учредено през 2006г. от Я. Т. М.. Дружеството било вписано в Търговски регостър с
решение №6383 от 17.10.2005г. по ф.д. №3339/2005г. но ОС-Пловдив. На 23.07.2010г.
дружеството било регистрирано по ЗДДС. На 22.08.2012г. Я. Т. М. прехвърлил
дружествените си дялове на В.М. М. ЕГН **********. Последният станал едноличен
собственик на дружеството и негов ***. Променен бил и адреса на управление на
дружеството в гр.Пловдив, ***. Промените били вписани в Търговски регистър на
22.08.2012г.
След това Н. А.наел отново счетоводителя С. Б. К. (л.169 и л.171 т.21), на която най-
напред заявил, че спира да работи с „***” ЕООД и продължава същата работа с фирма
„***” ЕООД. И отново поискал от счетоводителката единствено да въвежда фактури на
„***” ЕООД в дневниците за покупки и/или продажби и да изготвя спрваки по ЗДДС. За
целта той продължил да и предоставя различни фактури, в които пишело „шевни машини“,
„плодове“, „зеленчуци“, „софтуерни продукти“ и др., без да прилага към тях каквито й да се
други документи – описи, касови бонове, стокови разписки или превозни документи. В
началото на 2013г. такива фактури пред счетоводителя (по указания на Н. А.) започнала да
представя М. М. С. от гр.А. (л.191 т.21). Всеки път тя била придружавана от Н. Х. С. (л.177
т.21). През м.март 2013г. отношенията между счетоводителя С. К.и Н. А. били прекратени, а
24
последния заедно със съпругата си Г. В. А. (стар собственик на „***“ - л.70 и л.75 т.21)
напуснали пределите на Р.България и се установили на работа във Ф.Р.Германия. На
19.03.2013 г. дружеството било дерегистрирано по ЗДДС. В хода на разследването както и в
хода на ревизията не са били открити, предоставени и приложени фактури, документи за
извършено плащане, договори, приемно–предавателни протоколи, стокови разписки,
товарителници, пътни листи и други, удостоверяващи прехвърлянето на собствеността на
стоките и/или услугите по гореописаните фактури издадени от „***” ЕООД.
Липсвали технически паспорти, информация относно техническите и
идентификационните характеристики: фабричен номер, тегло, мощност и други
идентификационни и технически данни за стоките, предмет на доставка по съответните
фактури, издадени през ревизирания период от този доставчик на „***” ЕООД. Липсвали
данни били ли са нужни допълнителни технически средства, необходими за товаро-
разтоварване на тези машини или е достатъчен само човешки фактор, за да извърши тези
действия. Липсват данни по какъв начин дружеството е правило заявките, поръчките към
фирмата доставчик „***” ЕООД за доставката на стоките по фактурите, издадени между
тях (по телефона, факс, поща, електронна поща, куриер или по друг начин; лицето,
направило заявката/поръчката от негова страна на горепосочените доставчици и съответно
лицето, приело заявката/поръчката от тяхна страна за доставката на стоки; по какъв
критерий са избрани и как е осъществен контакта с горепосочените доставчици, има ли
предварително договаряне, оферти от тяхна страна).
Със заповеди на Директор на ТД на НАП-Пловдив от м.август и от м.ноември 2013г.
на дружеството „***“ ЕООД била извършена данъчна ревизия по ЗДДС за периода
01.10.2010г. до 30.06.2013г. в състав К. Г. Н. (л.36 т.21 от досъдебното производство) –***
по приходите и г*** по приходите П.И. А. (л.38 т.21). Бил изготвен РД № 1305523 от
27.12.2013г.(л.117 т.12 от досъдебното производство). На това основние бил съставен и
ревизионен акт №********* от 14.03.2014г. (л.79 т.12).Актът бил връчен на 16.04.2013г. по
реда на чл.32 от ДОПК. Ревизионният акт не бил обжалван и бил влязъл в сила.
Установените с него данъчни задължения не били внесени в бюджета (л.34 т.17 от
досъдебното производство).
Тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав установи при проведено
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и прие за установена въз
основа показанията на свидетелите: Д. И. Й. (стар *** Ди Ти Комерс – л.56 т.2 от
досъдебното производство); Б. Д. Г. (*** Делта Трейд и „***“ – л.21 т.3 и л.40 т.21 от
досъдебното производство); С. Й. Г. (*** ЕТ „Стефи“ – л.46 т.4 от досъдебното
производство); Т. Ц. Б. (*** ИСТ – л.45 т.5 от досъдебното производство); Я. Т. М. (***
Амиго - л.21 т.6 от досъдебното производство); 6. К. Г. Н. (НАП Хасково - л.36 т.21 от
досъдебното производство); П. И. А. (НАП Хасково – л.38 т.21 от досъдебното
производство); Г. В. А. (стар собственик на „***“ - л.70 и л.75 т.21 от досъдебното
производство); Н. Т. А. (стар собственик на „***“ - л.78 и л.83 т.21 от досъдебното
производство); В. Х.А. (нов собственик на „***“ – л.84 т.21 от досъдебното производство);
Г. Б. Г. (***в Графит, Джи Ди и ЕТ „С.“ – л.93 т.21 от досъдебното производство); И. Г. Р.
(работник „***“ – л.95 т.21 от досъдебното производство); С. С.А. (*** ЕТ“С.“ и „***“ – л.96
т.21 от досъдебното производство); Й. Т. Я. (**** ЕТ“С.“ и Г.– л.104 т.21 от досъдебното
производство); М. Р. Р. (** „***“ - л.105 т.21 от досъдебното производство); Г. М. Ч. -
(*** „***“ и ЕТ „Стефи“ - л.141 т.21 от досъдебното производство); В. С. И. (*** в „***“ –
л.145 т.21 от досъдебното производство); Н.Г.П (*** „***“ – л.148 т.21 от досъдебното
производство); Ц. П. П. (*** „***“ – л.149 т.21 от досъдебното производство); М. К. К. (***
„***“ – л.162 т.21 от досъдебното производство); С. И. Х. (**** „***“ – л.163 т.21 от
досъдебното производство); Д. Е. П. (*** „***“ – л.164 т.21 от досъдебното производство);
С.Б. К. (*** ИСТ – л.169 и л.171 т.21 от досъдебното производство); М. Й. С. (*** на ИСТ –
л.172 т.21 от досъдебното производство); Н. Х. С. (*** на ИСТ - л.177 т.21 от досъдебното
производство); М. М.С.(попълвала фактури – л.191 т.21 от досъдебното производство);
Д. Я. А. (представител на НАП) – л.291 т.21 от досъдебното производство) – всички дадени
25
в хода на досъдебното производство, прочетени и присъединени по реда на чл.283 от НПК;
писмените доказателствени средства – протоколи, удостоверения за актуално състояние,
фактури, ревизионен доклад и ревизионен акт с приложения, насрещни проверки на
доставчици, счетоводни регистри по ЗДДС, справки-декларации, фактури, характеристична
справка и справка за съдимост, съдебно-счетоводна експертиза.
По делото са прочетени и присъединени като писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, пряко свързани с предмета
на доказване: уведомление НАП – т.1 л.5; справка МВР за фирми – т.1 л.38; справка трудови
договори „***“ - л.45-47 т.1; удостоверение за актуално състояние на „***“ л.52 – 57 т.1;
справка АИС - л.60 т.1, л.11 т.2; справка МПС „***“ - л.63 т.1; анализ на сделките - л.1 т.2;
актуално състояние *** – л.6, л.16, л.39, л.55 т.2; договор за покупка на дял на *** –
корицата на том 2; актуално състояние Делта Трейд – корица на том3, 1 – 17; фактура № 126
от 18.01.2013г. – л.23-31 т.3; договор наем Делта Трейд – л.33 т.3; справка НАП Делта
Трейд – л.37 т.3; СДД Делта Трейд – л.40 -47 т.3; РА – л.48 и л.58 т.3; протокол проверка
„***“ – л.97 т.3; фактури ЕТ „С.“ – л.24 л.61-90 т.4; справки НАП ЕТ „С.“ – л.5-42 т.4;
решение АС Пловдив – л.50 т.4; счетоводни документи ЕТ „С.“ – л.91-136 т.4; счетоводен
анализ ЕТ „С.“ - л.139-142 т.4; документи ИСТ – л.1-13 т. 5; документи ИСТ НАП – л.14-36
т.5; договор за прехвърляне на дял на ИСТ – л.47-50 т.5; документи А. – л.1-16 т.6; актуално
състояние Д. - л.23 т.6; документи *** – л.1-13 т.7; оригинали на фактури на ***и – л.22-40
т.7; счетоводни документи на Ви Ен Джи – л.41-58 т.7; решение АС Пловдив за Джи Ди – л.1
т.8; копия на фактури на Джи и Джи – л.12-13 т.8; документи Джи и Джи – л.14 -22 т.8;
документи от НАП за Джи и Джи – л.33-71 т.8; документи Би Софт – л.1-17 т.9; фактури на
Би Софт – л.33-39 т.9; документи Диско дизайн – л.1-18 т.10; фактури на Диско Дизайн –
л.12-62 т.10; актуално състояние Диско Дизайн – л.64 т.10; документи Квалитет – л.1 т.11;
договори Квалитет и стокови разписки – л.27-56 т.11; фактури Квалитет – л.57-64 т.11; СД
по ЗДДС на „***“ - л.1-66 т.12; пълномощно – л.67 т.12; счетоводни документи „***“ –
л.70-78 т.12; РА „***“ – л.79 т.12; РД „***“ – л.117 т.12; счетоводни и други документи
Квалитет – л.184-213 т.12; документи Диско Дизайн – л.214-219 т.12, л.1, л.18 т.13;
документи и фактури Ди Ти Комерс – л.19-229 т.13; документи НАП Делта Трейд – л.230 –
269 т.13; документи НАП Амиго – л.270-275 т.13, л.1-11 т.14; документи НАП ИСТ – л.13-31
т.14; документи НАП ЕТ „Стефи“ – л.32–136 т.14; документи НАП Био Софт – л.155 т.14;
документи НАП Джи и Джи – л.156-178 т.14; документи НАП Ви Ен Джи – л.179-205 т.14;
документи НАП „***“ – л.206 –233 т.14, л.1-71 т.15; документи НАП *** и „***“ НГ – л.72-
129 т.15; документи НАП „***“ и ЕТ „С.“ – л.130-214 т.15; справка трудови договори Ди Ти
Комерс – л.238 т.15; справки банки за „***“ – л.2-7, л.20-122 т.16; справка НАП за подадени
Заявления на „***“ – л.2-23 т.17; справка НАП „***“ изп.дело – л.35 т.17; справка „***“ IP-
адреси – л.38-59 т.17; справка IP адреси ЕТ „С.“ – л.65–80 т.17; справка НАП-Шумен Ди Ти
Комерс – л.82 т.17; справка „***“ ел.подпис – л.84-88 т.17; документи нотариуси – л.97- 133
т.17; счетоводни документи и фактури - оригинал ИСТ от м.05.2012г. до м.02.2013г. - т.18;
ССчЕ – т.19; искания и постановления за продължаване на срокове – т.20; документи за
продажба на дялове на „***“ – л.8-12 т.21; адвокатско пълномощно – л.18 т.21; документи
НАП за предаване на счетоводни документи - л.28-33 т.21; протокол за опис на стоки – л.42-
46 т.21; решение АС Пловдив – л.47-64 т.21; оборотни ведомости „***“ – л.150-161 т.21; акт
за смърт на В.М.– л.197 т.21; справки АИС за свидетели – л.200-282 т.21; пълномощно НАП
– л.290 т.21; характеристични справки – л.60 т.1, л.11 т.2, л.256 и л.284 т.21; справки
съдимост – л.2 т.20.
По делото се прочете и прие от съда без възражения от страните по реда на чл.283 от
НПК заключение по съдебно-счетоводна експертиза (т.19 от досъдебното производство),
назначена в досъдебното производство. Вещото лице е изследвало приложените, прочетени
и приети в хода на съдебното следствие писмени доказателства – фактури, дневници за
продажби, дневници за покупки, справки декларации на, като е установил, че :
За данъчния период от 01.05.2012 г. до 31.05.2012 г. от „***” ЕООД, с ЕИК:
********* била подадена справка–декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, с вх. № 1600-
26
1965707 от 14.06.2012 г. в която, в Раздел А били отразени общ размер на данъчните основи
за облагане с ДДС: 39 196.40 лв. и начислен ДДС по облагаемите доставки: 7 839.28 лв., в
Раздел Б били отразени общ размер на данъчните основи на доставки с право на пълен
данъчен кредит: 37 767.42 лв. и ДДС с право на данъчен кредит: 7 553.48 лв., а в раздел В:
резултат за периода, ДДС за внасяне: 285.80 лв.
Вещото лице посочва, че съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем и от всяко
лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от ЗДДС. Съгласно чл.
124, ал. 1 от ЗДДС, дружеството било включило в дневниците си за продажби и покупки
горепосочените стойности и съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС било подало справка–
декларация и отчетните си регистри за съответния данъчен период.
Вещото лице е установило, че през отчетния период в дневниците за покупки по
ЗДДС на „***” ЕООД били отразени следните фактури, издадени от „Ист–2010” ЕООД, по
които бил ползван пълен данъчен кредит от дружеството: ********** от 17.05.2012г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 200.00 лева;
********** от 18.05.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 2 440.00 лева и ********** от 22.05.2012г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2 400.00 лева.
Вещото лице е обяснило, че за тези фактури били открити, предоставени и приложени
по досъдебното производство фактури, документи отразяващи извършено плащане,
договори, приемно–предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници, пътни листи
и други, удостоверяващи прехвърлянето на собствеността на стоките и/или услугите по
гореописаните фактури издадени от „Ист–2010” ЕООД, поради което експертизата е приела,
че не били налице реално осъществени доставки по процесните фактури съгласно
разпоредбите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което „***” ЕООД било ползвало
неправомерно данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС в
общ размер на 7 040.00 лв. /данъчната основа е в общ размер на 35 200.00 лв./.
Експертизата счита, че в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „***” ЕООД
за данъчния период от 01.05.2012 г. до 31.05.2012 г. следвало да бъдат включени следните
стойности: Раздел А: Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС: 39 196.40 лв.;
Начислен ДДС по облагаемите доставки: 7 839.28 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните
основи на доставки с право на пълен данъчен кредит: 2 567.42 лв.; ДДС с право на данъчен
кредит: 513.48 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за внасяне: 7 325.80 лв.
На това основание експертизата е приела, че задълженията по ЗДДС на „***” ЕООД
за данъчният период от 01.05.2012 г. до 31.05.2012 г. били в размер на 7 040.00 лв.
/данъчната основа е в размер на 35 200.00 лв./.
Вещото лице е приело, че за данъчния период от 01.06.2012 г. до 30.06.2012 г. от „***”
ЕООД, с ЕИК: ********* била подадена справка–декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, с вх.
№ 1600-1985671/15.07.2012 г., както следва: Раздел А: Общ размер на данъчните основи за
облагане с ДДС: 29 842.50 лв.; Начислен ДДС по облагаемите доставки: 5 968.50 лв.; Раздел
Б: Общ размер на данъчните основи на доставки с право на пълен данъчен кредит: 29 057.10
лв.; ДДС с право на данъчен кредит: 5 811.41 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за
внасяне: 157.09 лв.
Вещото лице е обяснило, че съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът бил изискуем и от
всяко лице, което посочело данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от ЗДДС. Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ЗДДС, дружеството било включило в дневниците си за продажби и покупки
горепосочените стойности и съгласно чл.125, ал. 1 от ЗДДС било подало справка–
декларация и отчетните си регистри за съответния данъчен период.
Вещото лице е установило, че този отчетен период в дневниците за покупки по ЗДДС
на „***” ЕООД били отразени следните фактури, издадени от „И.–2010” ЕООД, по които
бил ползван пълен данъчен кредит от дружеството: ********** от 23.05.2012г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 240.00 лева и **********
от 14.06.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
27
2 849,20 лева
Вещото лице е обяснило, че не били открити, предоставени и приложени по
досъдебното производство фактури, документи отразяващи извършено плащане, договори,
приемно–предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници, пътни листи и други,
удостоверяващи прехвърлянето на собствеността на стоките и/или услугите по
гореописаните фактури издадени от „И.–2010” ЕООД, поради което приема, че не били
налице реално осъществени доставки по процесните фактури съгласно разпоредбите на чл.
6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което „***” ЕООД било ползвало неправомерно данъчен кредит
по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС в общ размер на 5 089.20 лв.
/данъчната основа е в общ размер на 25 446.00 лв./.
Експертизата счита, че в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „***” ЕООД
за данъчния период от 01.06.2012 г. до 30.06.2012 г. следвало да бъдат включени следните
стойности: Раздел А: Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС: 29 842.50 лв.;
Начислен ДДС по облагаемите доставки: 5 968.50 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните
основи на доставки с право на пълен данъчен кредит: 3 611.10 лв.; ДДС с право на данъчен
кредит: 722.21 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за внасяне: 5 246.29 лв.
Експертизата счита, че задълженията по ЗДДС на „***” ЕООД за данъчният период от
01.06.2012 г. до 30.06.2012 г. били в размер на 5 089.20 лв. /данъчната основа е в размер на
25 446.00 лв./.
Вещото лице дава заключение, че за данъчния период от 01.07.2012 г. до 31.07.2012 г.
от „***” ЕООД, с ЕИК: ********* била подадена справка–декларация по чл. 125, ал. 1 от
ЗДДС, с вх. № 1600-2006743/14.08.2012 г., както следва: Раздел А: Общ размер на данъчните
основи за облагане с ДДС: 107 577.80 лв.; Начислен ДДС по облагаемите доставки:
21 515.56 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните основи на доставки с право на пълен
данъчен кредит: 100 127.14 лв.; ДДС с право на данъчен кредит: 20 025.42 лв.; Раздел В:
Резултат за периода, ДДС за внасяне: 1 490.14 лв.
Вещото лице е обяснило, че съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът бил изискуем и от
всяко лице, което посочело данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от ЗДДС. Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ЗДДС, дружеството било включило в дневниците си за продажби и покупки
горепосочените стойности и съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС било подало справка–
декларация и отчетните си регистри за съответния данъчен период.
Вещото лице обяснява, че през отчетния период в дневниците за покупки по ЗДДС на
„***” ЕООД били отразени следните фактури, издадени от „И.–2010” ЕООД, по които бил
ползван пълен данъчен кредит от дружеството: ********** от 11.06.2012г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1820.00 лева, ********** от
25.06.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
424,00 лева, ********** от 19.07.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2 440.00 лева, ********** от 25.07.2012 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 480.00 лева, ********** от
26.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2
400.00 лева, ********** от 27.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2 440.00 лева, ********** от 28.07.2012 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 492.00 лева, ********** от
29.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
840.00 лева, ********** от 29.07.2012 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2 000.00 лева и ********** от 30.07.2012 г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 480.00 лева.
Вещото лице е обяснило, че в хода на разследването не били открити фактури,
документи отразяващи извършено плащане, договори, приемно–предавателни протоколи,
стокови разписки, товарителници, пътни листи и други, удостоверяващи прехвърлянето на
собствеността на стоките и/или услугите по гореописаните фактури издадени от „И.–2010”
ЕООД, поради което експертизата е приела, че не били налице реално осъществени доставки
28
по процесните фактури съгласно разпоредбите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което „***”
ЕООД било ползвало неправомерно данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и
чл. 71, т. 1 от ЗДДС в общ размер на 19 816.00 лв. /данъчната основа е в общ размер на 99
080.00 лв./.
Експертизата счита, че в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „***” ЕООД
за данъчния период от 01.07.2012 г. до 31.07.2012 г. следвало да бъдат включени следните
стойности: Раздел А: Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС: 107 577.80 лв.;
Начислен ДДС по облагаемите доставки: 21 515.56 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните
основи на доставки с право на пълен данъчен кредит: 1 047.14 лв.; ДДС с право на данъчен
кредит: 209.42 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за внасяне: 21 306.14 лв.
Експертизата счита, че задълженията по ЗДДС на „***” ЕООД за данъчният период от
01.07.2012 г. до 31.07.2012 г. били в размер на 19 816.00 лв. /данъчната основа е в размер на
99 080.00 лв./.
Вещото лице дава заключава, че за данъчния период от 01.08.2012 г. до 31.08.2012 г.
от „***” ЕООД, с ЕИК: ********* била подадена справка–декларация по чл. 125, ал. 1 от
ЗДДС, с вх. № 1600-2026804/14.09.2012 г., както следва: Раздел А: Общ размер на данъчните
основи за облагане с ДДС: 25 750.00 лв.; Начислен ДДС по облагаемите доставки: 5 150.00
лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните основи на доставки с право на пълен данъчен
кредит: 25 162.53 лв.; ДДС с право на данъчен кредит: 5 032.50 лв.; Раздел В: Резултат за
периода, ДДС за внасяне: 117.50 лв.
Вещото лице обяснява, че съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът бил изискуем и от всяко
лице, което посочело данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от ЗДДС. Съгласно чл.
124, ал. 1 от ЗДДС, дружеството било включило в дневниците си за продажби и покупки
горепосочените стойности и съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС било подало справка–
декларация и отчетните си регистри за съответния данъчен период.
Вещото лице е установило, че през отчетния период в дневниците за покупки по
ЗДДС на „***” ЕООД били отразени следните фактури, издадени от „И.–2010” ЕООД, по
които бил ползван пълен данъчен кредит от дружеството: ********** от 06.08.2012г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 460.00 лева,
********** от 13.08.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 1400,00 лева, ********** от 22.08.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 830.00 лева и ********** от 25.08.2012 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 200.00 лева.
Вещото лице обяснява, че не са били открити, предоставени и приложени по
досъдебното производство фактури, документи отразяващи извършено плащане, договори,
приемно–предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници, пътни листи и други,
удостоверяващи прехвърлянето на собствеността на стоките и/или услугите по
гореописаните фактури издадени от „И.–2010” ЕООД, поради което експертизата приема, че
не били налице реално осъществени доставки по процесните фактури съгласно
разпоредбите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което „***” ЕООД било ползвало
неправомерно данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС в
общ размер на 4 890.00 лв. /данъчната основа е в общ размер на 24 450.00 лв./.
Експертизата счита, че в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „***” ЕООД
за данъчния период от 01.08.2012 г. до 31.08.2012 г. следвало да бъдат включени следните
стойности: Раздел А: Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС: 25 750.00 лв.;
Начислен ДДС по облагаемите доставки: 5 150.00 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните
основи на доставки с право на пълен данъчен кредит: 712.53 лв.; ДДС с право на данъчен
кредит: 142.50 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за внасяне: 5 007.50 лв.
Експертизата счита, че задълженията по ЗДДС на „***” ЕООД за данъчният период от
01.08.2012 г. до 31.08.2012 г. били в размер на 4 890.00 лв. /данъчната основа е в общ размер
на 24 450.00 лв./.
29
Вещото лице дава заключение, че за данъчния период от 01.09.2012 г. до 30.09.2012 г.
от „***” ЕООД, с ЕИК: ********* била подадена справка–декларация по чл. 125, ал. 1 от
ЗДДС, с вх. № 1600-2047220/15.10.2012 г., както следва: Раздел А: Общ размер на данъчните
основи за облагане с ДДС: 35 320.00 лв.; Начислен ДДС по облагаемите доставки: 7 064.00
лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните основи на доставки с право на пълен данъчен
кредит: 34 861.58 лв.; ДДС с право на данъчен кредит: 6 972.31 лв.; Раздел В: Резултат за
периода, ДДС за внасяне: 91.69 лв.
Вещото лице обяснява, че съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем и от всяко
лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от ЗДДС. Съгласно чл. 124,
ал. 1 от ЗДДС, дружеството било включило в дневниците си за продажби и покупки
горепосочените стойности и съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС било подало справка–
декларация и отчетните си регистри за съответния данъчен период.
Вещото лице е установило, че през отчетния период в дневниците за покупки по
ЗДДС на „***” ЕООД били отразени следните фактури, издадени от „И.–2010” ЕООД, по
които е ползван пълен данъчен кредит от дружеството: ********** от 17.09.2012г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2372.00 лева,
********** от 18.09.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 1912,00 лева и ********** от 25.09.2012г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 2440.00 лева.
Вещото лице обяснява, че не са били открити, предоставени и приложени по
досъдебното производство фактури, документи отразяващи извършено плащане, договори,
приемно–предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници, пътни листи и други,
удостоверяващи прехвърлянето на собствеността на стоките и/или услугите по
гореописаните фактури издадени от „И.–2010” ЕООД, поради което експертизата приема, че
не били налице реално осъществени доставки по процесните фактури съгласно
разпоредбите на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, поради което „***” ЕООД било ползвало
неправомерно данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС в
общ размер на 6 724.00 лв. /данъчната основа е в общ размер на 33 620.00 лв./.
Експертизата счита, че в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „***” ЕООД
за данъчния период от 01.09.2012 г. до 30.09.2012 г. следвало да бъдат включени следните
стойности: Раздел А: Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС: 35 320.00 лв.;
Начислен ДДС по облагаемите доставки: 7 064.00 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните
основи на доставки с право на пълен данъчен кредит: 1 241.58 лв.; ДДС с право на данъчен
кредит: 248.31 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за внасяне: 6 815.69 лв.
Експертизата счита, че задълженията по ЗДДС на „***” ЕООД за данъчният период от
01.09.2012 г. до 30.09.2012 г. Били в размер на 6 724.00 лв. /данъчната основа е в размер на
33 620.00 лв./.
Вещото лице дава заключение, че за данъчния период от 01.11.2012 г. до 30.11.2012 г.
от „***” ЕООД, с ЕИК: ********* била подадена справка–декларация по чл. 125, ал. 1 от
ЗДДС, с вх. № 1600-2087976/14.12.2012 г., както следва: Раздел А: Общ размер на данъчните
основи за облагане с ДДС: 55 237.15 лв.; Начислен ДДС по облагаемите доставки: 11 047.43
лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните основи на доставки с право на пълен данъчен
кредит: 59 087.94 лв.; ДДС с право на данъчен кредит: 11 817.60 лв.; Раздел В: Резултат за
периода, ДДС за възстановяване: 770.17 лв.
Вещото лице е обяснило, че съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът бил изискуем и от
всяко лице, което посочело данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от ЗДДС. Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ЗДДС, дружеството било включило в дневниците си за продажби и покупки
горепосочените стойности и съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС било подало справка–
декларация и отчетните си регистри за съответния данъчен период.
Вещото лице е установило, че през отчетния период в дневниците за покупки по
ЗДДС на „***” ЕООД били отразени следните фактури, издадени от „И.–2010” ЕООД, по
които бил ползван пълен данъчен кредит от дружеството: ********** от 03.11.2012г. с
30
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2000.00 лева,
********** от 14.11.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 2054,60 лева, ********** от 15.11.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 1980,00 лева, ********** от 19.11.2012г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1092,00 лева, **********
от 19.11.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
2440,00 лева, и ********** от 20.11.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2110,00 лева.
Вещото лице обяснява, че не са били открити, предоставени и приложени по
досъдебното производство фактури, документи отразяващи извършено плащане, договори,
приемно–предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници, пътни листи и други,
удостоверяващи прехвърлянето на собствеността на стоките и/или услугите по
гореописаните фактури издадени от „И.–2010” ЕООД, поради което експертизата счита, че
не били налице реално осъществени доставки по процесните фактури съгласно
разпоредбите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което „***” ЕООД било ползвало
неправомерно данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС в
общ размер на 11 676.60 лв. /данъчната основа е в общ размер на 58 383.00 лв./.
Експертизата счита, че в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „***” ЕООД
за данъчния период от 01.11.2012 г. до 30.11.2012 г. следвало да бъдат включени следните
стойности: Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС: 55 237.15 лв.; Начислен
ДДС по облагаемите доставки: 11 047.43 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните основи на
доставки с право на пълен данъчен кредит: 704.94 лв.; ДДС с право на данъчен кредит:
141.00 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за внасяне: 10 906.43 лв.
Експертизата счита, че задълженията по ЗДДС на „***” ЕООД за данъчният период от
01.11.2012 г. до 30.11.2012 г. били в размер на 10 906.43 лв. /данъчната основа е в размер на
54 532.21 лв./, а разликата между констатирания неправомерно ползван данъчен кредит през
периода и дължимия данък по ЗДДС, която била в размер на 770.17 лв. /11 676.60 лв. -
10 906.43 лв./, с данъчна основа в размер на 3 850.79 лв. се приспадала неправомерно от
дружеството в следващия данъчен период по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС и била дължима
именно тогава.
Вещото лице дава заключение, че за данъчния период от 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г.
от „***” ЕООД, с ЕИК: ********* била подадена справка–декларация по чл. 125, ал. 1 от
ЗДДС, с вх. № 1600-2108688/14.01.2013 г., както следва: Раздел А: Общ размер на данъчните
основи за облагане с ДДС: 92 987.20 лв.; Начислен ДДС по облагаемите доставки: 18 597.44
лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните основи на доставки с право на пълен данъчен
кредит: 88 170.59 лв.; ДДС с право на данъчен кредит: 17 634.12 лв.; Раздел В: Резултат за
периода, ДДС за внасяне: 963.32 лв.; Раздел Г: Данък за внасяне, приспаднат по реда на чл.
92, ал. 1 от ЗДДС: 770.17 лв. - Данък за внасяне след приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от
ЗДДС: 193.15 лв.
Вещото лице е обяснило, че съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем и от всяко
лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от ЗДДС. Съгласно чл.
124, ал. 1 от ЗДДС, дружеството било включило в дневниците си за продажби и покупки
горепосочените стойности и съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е подало справка–декларация и
отчетните си регистри за съответния данъчен период.
Вещото лице е установило, че през отчетния период в дневниците за покупки по
ЗДДС на „***” ЕООД били отразени следните фактури, издадени от „И.–2010” ЕООД и
„***” ЕООД, по които бил ползван пълен данъчен кредит от дружеството: ********** от
17.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
2000.00 лева с посочен доставчик *** ЕООД; ********** от 17.12.2012г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик
*** ЕООД; ********** от 14.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик ***; ********** от
31
19.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
1240,00 лева с посочен доставчик ***; ********** от 20.12.2012г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 20080,00 лева с посочен доставчик
***; ********** от 21.12.2012г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик ***; ********** от 28.12.2012г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2236,67 лева с
посочен доставчик *** и ********** от 29.12.2012г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева с посочен доставчик ***.
Вещото лице твърди, че не били открити, предоставени и приложени по досъдебното
производство фактури, документи отразяващи извършено плащане, договори, приемно–
предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници, пътни листи и други,
удостоверяващи прехвърлянето на собствеността на стоките и/или услугите по
гореописаните фактури издадени от „И.–2010” ЕООД и „***” ЕООД, поради което
експертизата приема, че не били налице реално осъществени доставки по процесните
фактури съгласно разпоредбите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което „***” ЕООД е
ползвало неправомерно данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1
от ЗДДС в общ размер на 17 396.67 лв. /данъчната основа е в общ размер на 86 983.33 лв./.
Експертизата счита, че в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „***” ЕООД
за данъчния период от 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. следвало да бъдат включени следните
стойности: Раздел А: Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС: 92 987.20 лв.;
Начислен ДДС по облагаемите доставки: 18 597.44 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните
основи на доставки с право на пълен данъчен кредит: 1 187.26 лв.; ДДС с право на данъчен
кредит: 237.45 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за внасяне: 18 359.99 лв.; Раздел Г:
Данък за внасяне, приспаднат по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС: 0.00 лв.; Данък за внасяне
след приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС: 18 359.99 лв.
Експертизата счита, че задълженията по ЗДДС на „***” ЕООД за данъчният период от
01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. били в размер на 18 166.84 лв. /данъчната основа е в размер на
90 834.12 лв./
Вещото лице дава заключение, че за данъчния период от 01.01.2013 г. до 31.01.2013 г.
от „***” ЕООД, с ЕИК: ********* била подадена справка–декларация по чл. 125, ал. 1 от
ЗДДС, с вх. № 1600-2129291/14.02.2013 г., както следва: Раздел А: Общ размер на данъчните
основи за облагане с ДДС: 51 480.00 лв.; Начислен ДДС по облагаемите доставки: 10 296.00
лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните основи на доставки с право на пълен данъчен
кредит: 51 227.57 лв.; ДДС с право на данъчен кредит: 10 245.52 лв.; Раздел В: Резултат за
периода, ДДС за внасяне: 50.48 лв.
Вещото лице е обяснило, че съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем и от всяко
лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от ЗДДС. Съгласно чл. 124,
ал. 1 от ЗДДС, дружеството било включило в дневниците си за продажби и покупки
горепосочените стойности и съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е подало справка–декларация и
отчетните си регистри за съответния данъчен период.
Вещото лице е обяснило, че през през отчетния период в дневниците за покупки по
ЗДДС на „***” ЕООД били отразени следните фактури, издадени от „***” ЕООД, по които
бил ползван пълен данъчен кредит от дружеството: ********** от 07.01.2013г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1320,00 лева, **********
от 21.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
2440,00 лева, ********** от 22.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2000,00 лева, ********** от 24.01.2013г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2480,00 лева и ********** от
25.01.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
1950,00 лева.
Вещото лице твърди, че не са били открити, предоставени и приложени по
досъдебното производство фактури, документи отразяващи извършено плащане, договори,
32
приемно–предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници, пътни листи и други,
удостоверяващи прехвърлянето на собствеността на стоките и/или услугите по
гореописаните фактури издадени от „****” ЕООД, поради което експертизата приема, че не
са налице реално осъществени доставки по процесните фактури съгласно разпоредбите на
чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което „***” ЕООД било ползвало неправомерно данъчен
кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС в общ размер на 10
190.00 лв. /данъчната основа е в общ размер на 50 950.00 лв./.
Експертизата счита, че в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „***” ЕООД
за данъчния период от 01.01.2013 г. до 31.01.2013 г. следвало да бъдат включени следните
стойности: Раздел А: Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС: 57 480.00 лв.;
Начислен ДДС по облагаемите доставки: 11 496.00 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните
основи на доставки с право на пълен данъчен кредит: 277.57 лв.; ДДС с право на данъчен
кредит: 55.52 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за внасяне: 11 440.48 лв.
Според експертизата задълженията по ЗДДС на „***” ЕООД за данъчният период от
01.01.2013 г. до 31.01.2013 г. са в размер на 10190.00 лв. /данъчната основа е в размер на 50
950.00 лв./ без стойностите по фактурата на Делта трейд ЕООД, тъй като в тези стойности са
включени данни по фактура ********** от 18.01.2013г. издадена от *** ЕООД, ЕИК
*********, с данъчна основа 6000,00 лева и ДДС 1200,00 лева, която фактура не е част
предмет на обвинението, което е счело, че няма данни да е била предмет на престъпление
или средство за извършване на такова.
Вещото лице дава заключение, че за данъчния период от 01.02.2013 г. до 28.02.2013 г.
от „***” ЕООД, с ЕИК: ********* била подадена справка–декларация по чл. 125, ал. 1 от
ЗДДС, с вх. № 1600-2146315/13.03.2013 г., както следва: Раздел А: Общ размер на
данъчните основи за облагане с ДДС: 27 605.00 лв.; Начислен ДДС по облагаемите
доставки: 5 521.00 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните основи на доставки с право на
пълен данъчен кредит: 26 656.92 лв.; ДДС с право на данъчен кредит: 5 331.41 лв.; Раздел В:
Резултат за периода, ДДС за внасяне: 189.59 лв.
Вещото лице е обяснило, че съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът бил изискуем и от
всяко лице, което посочело данъка във фактура и/или известие по чл. 112 от ЗДДС. Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ЗДДС, дружеството било включило в дневниците си за продажби и покупки
горепосочените стойности и съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е подало справка–декларация и
отчетните си регистри за съответния данъчен период.
Вещото лице у установило, че през отчетния период в дневниците за покупки по
ЗДДС на „***” ЕООД били отразени следните фактури, издадени от „Амиго 2005” ЕООД,
по които бил ползван пълен данъчен кредит от дружеството: ********** от 26.02.2013г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1400,00 лева,
********** от 26.02.2013г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 2440,00 лева и ********** от 28.02.2013г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 1020,00 лева.
Вещото лице твърди, че не са били открити, предоставени и приложени по
досъдебното производство фактури, документи отразяващи извършено плащане, договори,
приемно–предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници, пътни листи и други,
удостоверяващи прехвърлянето на собствеността на стоките и/или услугите по
гореописаните фактури издадени от „*** ЕООД, поради което експертизата приема, че не са
налице реално осъществени доставки по процесните фактури съгласно разпоредбите на чл.
6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което „***” ЕООД било ползвало неправомерно данъчен кредит
по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС в общ размер на 4 860.00 лв.
/данъчната основа е в общ размер на 24 300.00 лв./.
Експертизата счита, че в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС на „***” ЕООД
за данъчния период от 01.02.2013 г. до 28.02.2013 г. следвало да бъдат включени следните
стойности: Раздел А: Общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС: 27 605.00 лв.;
Начислен ДДС по облагаемите доставки: 5 521.00 лв.; Раздел Б: Общ размер на данъчните
33
основи на доставки с право на пълен данъчен кредит: 2 356.92 лв.; ДДС с право на данъчен
кредит: 471.41 лв.; Раздел В: Резултат за периода, ДДС за внасяне: 5 049.59 лв.
Експертизата счита, че задълженията по ЗДДС на „***” ЕООД за данъчният период от
01.02.2013 г. до 28.02.2013 г. били в размер на 4 860.00 лв. /данъчната основа е в размер на
24 300.00 лв./.
Вещото лице е определило общото установено задължение за ДДС (в инкриминирания
период) размер на 87682,47 лева не начислено ДДС на продажбите. По делото нямало данни
за погасяване на периодични данъчни задължения или авансово внесени такива в държавния
бюджет и същите били дължими. Имало има извършено плащане на 01.04.2016 г. в размер
на 657.21 лв. за погасяване на задължения за периода 01.10.2011 г. – 31.10.2011 г., коетно е
извън инкриминилания период по настоящкото дело.
Експертизата заключава, че през периода от 01.10.2011 г. до 30.06.2013 г. в „***”
ЕООД била водена счетоводна отчетност – отчетни регистри, дневник на покупките и
дневник на продажбите съгласно чл. 124 от ЗДДС, изготвяна била и била подавана
ежемесечно справка–декларация съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС, но при осъществяване на
стопанска дейност били налице и нарушения на ЗДДС, изразяващи се в не начисляване на
дължимия данък по осъществени продажби от „***” ЕООД съгласно разпоредбите на чл. 86
от ЗДДС, както и приспадане на данъчен кредит по фактури, по които не се доказвали
реално осъществени доставки на стоки по чл.6 и/или услуги по чл.9 от ЗДДС, поради което
„***” ЕООД било ползвало неправомерно данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал.1,
т.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС, респективно водещи до некоректно отразени стойности в дневника
на покупките и дневника на продажбите съгласно чл.124 от ЗДДС, както и до некоректно
определяне и деклариране на данъчните задължения по ЗДДС на дружеството в справка–
декларация съгласно разпоредбите на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът кредитира с доверие заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
изготвено от лице с необходимите специални знания, компетентно и обосновано.
По доказателствата:
Подсъдимият М. не е дал обяснения в досъдебното производство, а пред съда изрази
единствено съжаление за стореното и направи самопризнание, по смисъла и реда на чл.371
т.2 от НПК. Показанията на разпитаните в хода на досъдебното следствие свидетели и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства подкрепят
направеното от подсъдимия пред съда самопризнание за фактите и обстоятелствата
отразени в обстоятелствената част на ОА с твърдението, че те са се случили именно по
същия начин по който са отразени в обвинителния акт, даденото съгласие да не се провежда
разпит на свидетелите и вещите лица и да се ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, и съдът го одобри, след
като констатира, че тези действия по разследването са извършени при условията и по реда,
предвидени в НПК. В това число и назначената по досъдебното производство ССЕ приета и
присъединена по реда на чл.374 вр. чл.372 ал.2 от НПК.
Съдът възприема показанията на свидетелите разпитани в досъдебното производство
като непротиворечиви и кредитира ССЕ като извършена от експерт, имащ необходимите
специални знания и опит, и като добросъвестно и обективно изготвено, обосновано и
изчерпателно, съответстващо на останалите доказателства по делото.
Съдът приема за установена изложената фактическа обстановка при условията на
чл.373 ал.3 от НПК, тъй като не установи процесуални нарушения при спазването на
условията и по реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на свидетелите и
протоколирането им в досъдебното производство, както по назначаването и изготвянето на
експертното заключение на ССЕ и като счита, че направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, съдът прие, че не е необходимо да събира други доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
34
Нито в хода на данъчната ревизия, нито в хода на досъдебното наказателно
производство са били открити, предоставени и приложени фактури, документи за
извършено плащане, договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки,
товарителници, пътни листи и други, удостоверяващи прехвърлянето на собствеността на
стоките и/или услугите по гореописаните фактури издадени от „И.–2010” ЕООД. От страна
на доставчика не са представени данни за наличие на кадрова, техническа и ресурсна
обезпеченост. Такива не се представят и пред съда.

От правна страна:
Установяването на данъчните задължения е нормативно уредено в Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс. Според чл. 108, ал.1 от ДОПК данъчните задължения се
установяват с ревизионен акт, а в чл. 118, ал.1 от ДОПК е пояснено, че с ревизионният акт се
установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни
осигурителни вноски; възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на
възстановяване, когато това е предвидено в закон; възстановяват недължимо платени или
събрани суми. На ръководената от подсъдимия Т. Р. М. фирма „***“ ЕООД е била
извършена проверка от органа по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив и констатациите са
намерили отражение в ревизионен доклад и ревизионен акт. Съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС,
като регистрирано лице по този закон, „***“ ЕООД задължително е трябвало да води
регистри – дневник за покупките, дневник за продажбите, а съгласно чл. 125 от ЗДДС за
всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа на тези регистри,
които се подават заедно със справката-декларацията за съответния данъчен период.
Подсъдимият е бил фактически ръководещия и осъществяващ дейността на данъчно
задълженото лице и той е трябвало да подава лично или чрез упълномощено лице
декларации пред органа по приходите. Удостоверяването на истината във всяка една
писмена декларация произтича от данъчен закон – ДОПК и в конкретните данъчни
отношения – ЗДДС и това е от основно значение за правилното, пълно и достоверно
установяване на данъчните задължения. Всяка една писмена декларация се подава пред
органа по приходите – процесните са подведомствени на ТД на НАП гр. Пловдив.
Подсъдимият е сторил това като е съзнавал наличието на констатираните от данъчната
ревизия фактури за покупки и липсата на реални сделки, стоящи зад тях, и е подавал
данъчни декларации по изискването на данъчни закони и така пред органа по приходите
удостоверявайки неистини, което е довело до противоправен резултат и довършване на
престъпните състави по чл.255, ал.1, т.2, пр.първо от НК. Отразяването на неверни
обстоятелства в дневници за продажби и дневници за покупки е било с цел избягване на
установяването и плащането на данъчни задължения – което осъществява състава на чл.255,
ал.1, т.6, np. първо от НК. Данъчен кредит по ЗДДС е сумата на данъка, която
регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за
получени стоки или услуги по облагаема доставка. Чрез приспадане на неследващ се
данъчен кредит подсъдимият е съставил документи с невярно съдържание – отчетни
регистри дневници за покупки и с това е реализирал състава на чл.255, ал.1, т.7 от НК в
девет последователни данъчни периода от м. 05. 2012 г. до м. 03. 2013 г.
Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира за безспорно установено, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните белези на престъплението
по чл. 255, ал.3, вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК.
В съответствие с приетия в чл.93 т.14 от НК критерий, укритото данъчно
задължение с тези декларации се определя като “големи размери” и „особено големи
размери”. Според чл. 93, т.14 от НК (ДВ бр. 21/2000г. „данъци в големи размери” са такива,
които надхвърлят 3000 лева, а „особено големи размери” – надхвърлящи 12 000 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/1998 г. при определяне на квалифициращите признаци
„големи размери“ и „особено големи размери “за различните престъпления, ако друго не е
посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението,
35
която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната
минимална работна заплата. Безспорно се установява от обсъдения по-горе доказателствен
материал, че избягването на плащането на данъчни задължения от ДДС, съгласно посочения
критерий е в особено големи размери – общо в размер на 87682,47лв. за периода от м. 05.
2012 г. до м. 03. 2013 г.
Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление, като е
осъществено чрез деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От обективна страна събраните и приобщени в хода на съдебното следствие
доказателства, изброени по-горе доказват еднопосочно и еднозначно и безпротиворечиво
осъществяването на инкриминираните деяния. От субективна страна подсъдимият е
осъществил престъплението при форма на вината – пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал настъпването им. Безспорно е, че подсъдимият е знаел какво е съдържанието на СД по
ЗДДС и какъв е резултата от така декларираните и осчетоводени данни и го е целял, т.е.
налице е субективна съставомерност на извършените деяния. Подсъдимият е знаел
противоправността на деянията си, съзнавал е общественоопасния им характер и е целял
противоправния резултат от тях – избягване плащането на данъчни задължения. Нарушени
са правни норми уреждащи задълженията за данъци, с което е увреден фиска.

Относно вида и размера на наказанието:

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, се взеха предвид
изтеклия значителен период от време от извършването на престъплението (близо 10 години),
трудовата ангажираност, което сочи на отговорно отношение към обществото и
натрупаните към него задължения, семейната му ангажираност.
Отегчаващи отговорността обстоятелства по делото са размера на вредните
последици, относителната продължителност на престъпната дейност, за което е повдигнато
обвинението.
Наказанието за продължаваното престъпление съдът определи съобразно нормата на
чл.26 ал.2 от НК съобразно включените в продължаваното престъпление деяния, взети в
тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
Наказанието лишаване от свобода се определи от съда при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства на минимума от три години и това наказание, при условията на
чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК, се намали с една трета, като наложи наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години, като съответстващо на целите по чл.36 от НК.
Съдът не наложи кумулативното наказание конфискация, като по делото не се
установи имущество върху което да се изпълни.

Съдът намери, че са налице формалните условията на чл. 66 ал.1 от НК по отношение
на наложеното наказание по настоящото дело, а от гледна точка общите цели на наказанието
по чл.36 от НК и специалния възпитателен и поправителен ефект на наказанието уреден в
нормата на чл.66 и следващите от НК, съдът прецени, не се налага наказанието „лишаване от
свобода” да бъде изтърпяно реално, поради което отложи изтърпяването му за срок от
четири години в рамките предвидени в чл.66 ал.2 от НК. Според съда, това ще способства
преди всичко за поправянето на осъдения и от там за постигането целите по чл.36 от НК.
Предвид характеристичните данни на подсъдимия, съдът намери, че реалното изтърпяване
36
на наказанието „лишаване от свобода” няма да доведе до желания превъзпитателен ефект.

По отношение предявения граждански иск:

Съдът намери същия за доказан по основание и размер. През инкриминирания период
Т.М. е бил едноличен собственик на „***“ ЕООД. Спрямо дружеството е налице
самостоятелно изпълнително основание за установените от ТД на НАП Пловдив неплатени
данъчни задължения, но отговорността на едноличния събственик и *** на дружеството по
гражданския иск, съдът намери, че следва да се ангажира на самостоятелно деликтно
основание, въз основа на което вредата причинена на Държавата с извършеното от
подсъдимия престъпление да бъде репарирана именно от отговорното за настъпването
лице – подсъдимия. Размерът на вредите е установен от ССЕ и приложения по делото
ревизионен акт и се присъди като обезщетение за имуществени вреди причинени от
подсъдимия на Държавата, ведно със законните лихви от момента на довършване на
деянието – 13.03.2013г. претенцията на гражданския ищец за присъждане на лихви считано
от датата на настъпване на всеки отделен падеж на данъчните задължения, съдът отхвърли
като неоснователен.

В тежест на подсъдимия се възложиха направените по делото разноски за експертиза в
досъдебното производство, за представителство на гражданския ищец, за държавна такса
върху уважения граждански иск.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Председател:

37
Съобщи за изтекли лични данни