№ 1094
гр. Благоевград, 17.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Владимир Ковачев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200501190 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Ю. М. М. обжалва решение № 375 от 09.10.2025 г., постановено по гражданско
дело № 946 от 2024 г. на Районен съд **. В жалбата се сочи, че на М. е
наложена забрана да приближава жилището в гр. **, ж. к. „**, обитавано от
съпругата му, големия му син С. и дъщеря му Я.. Това жилище било
собственост на родителите на съпругата му и след скандала на 27.07.2024 г.
съпругата му се преместила да живее при тях. М. нямал друго жилище в гр. **
и останал да живее в семейното жилище в ж. к. „** В хода на делото били
постановени две незабавни заповеди за защита, като с първата заповед от
29.07.2024 г. му била наложена забрана да приближава жилището на
родителите на съпругата му - бл. 21, а с втората заповед за незабавна защита
от 04.10.2024 г. бил отстранен от семейното жилище в бл. 18. С втората
заповед не бил съгласен, но предвид липсата на правна възможност да
обжалва същата, я изпълнил. Жалбоподателят се изнесъл на квартира и до
постановяване на решението по делото бил извън семейното жилище. През
целия този период семейното жилище останало празно, жена му си живеела
при родителите с големия му син С. и дъщеря му Я., а М. и малкият му син Ю.
живеели на свободен наем. През целия този период М. всеки ден с колата
тръгвал от квартирата с малкия си син, взимал дъщеря си от бл. 21 и ги водел
на училище. В зимните месеци това било неотменно негово задължение и
съпругата му нямала нищо против. Със съпругата си не бил правил никакви
срещи, а и нямал за цел да създава предпоставки за конфликти. През целия
този период другото жилище било празно, а той плащал наем за квартира.
Постановявайки първоначалното решение, районният съд му наложил мерки,
които за него били прекалено несправедливи, но предвид времето, което
изминало - почти 1 година, той за себе си решил, че след като с това решение
ще отпадне отстраняването му от семейното жилище, по-добре да не се
занимава повече и със сина му Ю. да си се приберат вкъщи. Съпругата му
1
нямала никакво намерение да живее в семейното жилище, защото това било
свързано с грижи и разходи, с които тя не желаела да се обременява.
Същевременно пред Районен съд ** имало заведено дело за развод, в което
семейното жилище предстояло да бъде предоставено за ползване на един от
съпрузите. Постановеното решение за допълване било неправилно и
незаконосъобразно. Налагала се забрана на М. да приближава собственото си
жилище, в което съпругата му не живеела. Целта на това нейно искане била да
го постави във възможно най-неблагоприятната ситуация заедно с малкия им
син, а именно - да нямат къде да живеят. По отношение на мярката, касаеща
бл. 18 от ж. к. „Дунав“, районният съд неправилно преценил, че след като
съпругата не живее в този апартамент и то по нейно собствено желание,
забраната М. да доближава това жилище е относима към предмета на делото.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на искането за
допълване.
Адвокат М. Ч., процесуален представител на Ф. А. М., е подала отговор на
жалбата. Последната била неоснователна. В съдебното решение за допълване
подробно била изследвана фактическата обстановка, съпоставени били
доказателствата едно с друго и съдът произвел правилни, подробни и логични
правни и фактически изводи. Оспореното решение за допълване било
правилно, обосновано и законосъобразно и се моли същото да бъде оставено в
сила. По първоинстанционното дело били коментирани два адреса, а именно:
ж. к. „**, който бил адресът на семейното жилище на страните по делото,
закупено по време на брака и представляващо СИО, а вторият адрес - ж. к.
„**, бил адресът на родителите на Ф. и адресът, на който тя се изнесла след
като съпругът й нанесъл побой и й счупил носа. С оглед на обстоятелството,
че в окончателната заповед бил записан само адресът на жилището на
родителите на Ф., а в действителност семейното жилище, което било
съвместно обитавано от извършителя и нея, било пропуснато, адвокат Ч.
подала молба за допълване на съдебното решение. След като в хода на
първоинстанционното дело била постановена заповед за незабавна защита №
22 от 04.10.2024 г., Ф. и децата се върнали да живеят отново в своя дом, от
който няколко пъти Ю. М. бил извеждан от полицейските органи. На
22.07.2025 г. - датата, на която първоинстанционното решение влязло в сила,
домашният насилник отново се нанесъл принудително в семейното им
жилище. Ю. М. изчакал решението да влезе в сила, след което насилствено се
нанесъл в жилището, от което бил отстранен, а Ф. и децата отново били
принудени да отидат да живеят в апартамента на нейните родители. После
съдебното решение било допълнено, като ответникът подал въззивна жалба в
последния ден, само за да шиканира и отлага влизане в сила на допълненото
съдебно решение, за да може да остане да пребивава колкото се може по-
дълго в семейния им апартамент, без да се интересува, че трите му деца и
майка им са принудени да живеят заедно с родителите на Ф. в малък
апартамент и до настоящия момент. След като била постановена заповед за
незабавна защита № 22 от 04.10.2024 г., съгласно която извършителят бил
2
отстранен именно от съвместно обитаваното жилище в бл. 18, се наложило
няколко пъти да бъдат подавани жалби с молба полицейските органи да
окажат съдействие и да отстранят лицето Ю. М. от жилището, тъй като
същият отказвал доброволно да се изнесе и поне 3 пъти насилствено се
нанасял отново. Моли се за оставяне на обжалваното решение в сила и
присъждане на направените разноски.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което следва да се
разгледат в открито съдебно заседание. Страните не са направили
доказателствени искания. Не се налага и служебно събиране на доказателства.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се състои на
11.12.2025 г. и да започне в 09:30 ч. ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните
/жалбоподателят - на адрес гр. **, ж. к. „**, а въззиваемата - чрез адвокат Ч./,
като им СЕ ВРЪЧАТ и копия на настоящия съдебен акт, а на въззивника - и
копие на отговора на жалбата.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3