№ 53
гр. Р., 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20225520200182 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Е. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. С. ул. „Т.” № 2, вх.А,
ет.3, ап. 5, против Наказателно постановление № 22-0327-000239 от 15.06.2022 година на
Началник РУ при ОДМВР С.З., РУ Р., с което за административно нарушение по чл. 119, ал.
1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г.
за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение са отнети 8 контролни точки.
С жалбата се иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконо-съобразно. Жалбоподателя твърди, че съставения
акт не съдържа всички необходими реквизити, акта е необоснован и не са налице
доказателства, които да установят твърдяното нарушение. Излагат се твърдения за
допуснати процесуални нарушения, както и несъобразяване с разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява. Не се явява и упълномощения му
защитник адв.А., но в писмено становище адв.А. поддържа жалбата и моли наказателно
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, излага доводи за процесуални
нарушения и недоказаност на сочените нарушения. Иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление и претендира разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
1
Административно наказващия орган, редовно и своевременно призован не изпраща
представител, но в представеното писмено становище оспорва подадената жалба. Сочи, че
наказателното постановление било издадено при съобразяване с материалния и
процесуалния закон. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. Моли да му
бъде изплатено юристконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура гр.С.З., ТО Р.- редовно призована не изпраща представител, не
излага становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
На 19.05.2022 годинА в 12,12часа актосъставителят Е. В. В., съвместно със св. И. К.
И. били на работа, като в гр.Р., на кръстовището, на бул. „Г.Д.” и ул. „Т.Д” – в посока север-
юг забелязали, че водача на лек автомобил „Ф.М.”, с рег. № Х ххххКТ, не пропуснал
пешеходци, който минавали на пешеходната пътека. Свидетелите извършили проверка на
водача, при което установили, че това е жалбоподателя Е. Д. Д., който управлявал процесния
автомобил. При направената проверка се установило, че автомобила е собственост на Р. Г.а
Д.а след което св. В. в присъствието на св. И. съставил на жалбоподателя Д. акт за
установяване на административно нарушение № 22-0327-000239 за това, че на 19.05.2022г. в
12,12ч. в гр. Р. на кръстовището, на бул. „Г.Д.” и ул. „Т.Д” – в посока север-юг управлява
лек автомобил „Ф.М.”, с рег. № Х ххххКТ, като на кръстовището образувано от бул. „Г.Д.” и
ул. „Т.Д” на пешеходна пътека тип „З” не пропуска пресичащи пешеходци. Актът е съставен
на място на проверката в присъствие на жалбоподателя, който го подписал и заявил, че има
възражения. В акта било отбелязано, че има такива, без изложение, и му било обяснено, че
може да депозира такива в 7-дневен срок. В определения срок не постъпили писмени
възражения.
Въз основа на съставения акт на 19.05.2022 година Началникът на РУ при ОДМВР –
С.З., РУ Р. е издал атакуваното наказателно постановление № 22-0327-000239, с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя на 19.05.2022 година,
като в законоустановения срок срещу него е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с разпита
на свидетелите – актосъставителят В. и свидетелят по акта И., като и двамата са
категорични, че са видели, че жалбоподателя не е пропуснал пресичащи по пешеходната
пътека пешеходци. От показанията на тези свидетели се установяват обстоятелства,
свързани с извършената проверка и установеното в хода на същата, както и процедурата по
съставяне на АУАН.
По делото е приложена справка за нарушител/водач, от която е видно, че
жалбоподателят е санкциониран за нарушения по ЗДвП.
2
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, които са безпротИ.речиви, относно
подлежащите на доказване факти, и се подкрепят от останалия доказателствен материал,
поради което съдът кредитира същите. Не се установяват протИ.речия в показанията им. За
всички съществени факти по извършената проверка и направените при нея констатации
относно дата, мястото и обстоятелствата, свидетелите дават еднопосочни показания,
отличаващи се с житейска убедителност, същите пресъздават пряко възприети от тях
обстоятелства, като същевременно соченото от тях се подкрепя от приложените по делото
писмените доказателства. Установената фактическа обстановка се потвърждава и от
приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства. При формиране на изводите си съдът съобрази, че редовно съставеният
АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на
Наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушенията елементи. Наличието на
тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да
бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай
АУАН е съставен от свид. В., който дава пълно описание на нарушението и
обстоятелството, при което същото е извършено. Абсолютно същата фактическа обстановка
се установява и от показанията на свидетеля И.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42
от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и
нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание
за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението в тази
насока. При съставянето на АУАН нарушенията са описано с всички съставомерни
3
признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а посочените от
жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита.
Съдът не споделя възраженията на защитника на жалбоподателя адв.А. относно
обстоятелството, че категорично не било установено мястото на извършеното нарушение,
както и че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган съгласно чл.189,
ал. 12 от ЗДвП. Категорично е установено мястото на извършеното нарушение - в гр. Р. на
кръстовището, на бул. „Г.Д.” и ул. „Т.Д” – в посока север-юг. По делото са изискани и
постъпили трудов договор на актосъставителя В., длъжностна характеристика и заповед, от
които е видно каква длъжност е изпълнявал към момента на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. От същите е видно, че актосъставителя В. е
компетентен орган да издава наказателни постановления.
Изложените аргументи за липса на ясно описание на нарушенията не могат да бъдат
споделени. Това е така, тъй като, както в АУАН, така и в НП е описано, кога, къде и по
какъв начин е установен жалбоподателя и в какво се изразява неправомерното му поведение.
Досежно нарушението по чл. 119 от ЗДвП посочването, че не е пропуснал пресичащи
пешеходци не води до неяснота на вмененото на жалбоподателя „административно
обвинение”, доколкото ясно е посочено и в АУАН, и в НП, че е имало пешеходци, които са
пресичали по пешеходната пътека. Не може да бъдат приети за основателни и доводите, че
не било посочено, какво точно следвало да направи жалбоподателя, доколкото и в АУАН и
в НП е посочено, че не е пропуснал преминаващи пешеходци, каквото е и посоченото от
законодателя съобразно приложената материална норма.
Неоснователно е и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в
АУАН и НП неясно е посочено къде се е намирала процесната пешеходна пътека, което
водело до неясното, относно мястото на нарушение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е
посочено, на кое кръстовище с посочване наименованията на улиците, от които е
образувано. Същевременно, в АУАН и НП е посочена и посоката на движение на лекия
автомобил. В този смисъл възражението на процесуалния представител на жалбоподателя се
явява неоснователно.
С даденото описание според настоящия съдебен състав става ясно за нарушителят въз
основа на какви факти е прието, че са осъществени сочените в АУАН и НП
административни нарушения, поради което и съдът счита, че са изпълнени законовите
изисквания на чл. 42 от ЗАНН по отношение на съставения АУАН и на чл. 57 от ЗАНН по
отношение на издаденото НП и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на Д. и същия е бил
наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства,
обстоятелството, че в акта е вписано само, че има възражения, не води до извод, че е
допуснато съществено процесуално нарушение. На същия е разяснена възможността да
4
депозира писмени такива в седмодневен срок, но той не се е възползвал от това си право. В
акта е посочено, че има възражения, поради което и не се променя извода, че е бил наясно за
какво е привлечен към отговорност, това се установява и от депозирането на жалба срещу
процесното НП, което обуславя извода за реализирано и упражнено право на защита в пълен
обем от страна на жалбоподателя.
Гореизложеното налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил
визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите
разпоредби, които са нарушени, поради което и не са налице предпоставки за отмяна на
процесното НП на процесуално основание.
От материално правна страна съдът намира следното:
По отношение нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна
пътека водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Санкционната
норма на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП гласи, че се наказва с „Глоба” в размер на 100 лева
водача, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. В случая се
установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателя, управлявайки процесния
автомобил не е спазил това си задължение и не е пропуснал преминаващи пешеходци по
пешеходната пътека на посоченото в акта и наказателното постановление място и време.
Именно с това си бездействие жалбоподателя е осъществил състава на разглежданото
административно нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна. Разпитаните в
хода на производството са категорични относно поведението на жалбоподателя Д.
непосредствено преди спирането му от контролните органи, същите чрез показанията си
установяват, че не е пропуснал, респ. е отнел предимството на пресичащи пътното платно
пешеходци. В случая основният факт, обуславящ осъществяването на процесното
нарушение съдът приема за установен по безспорен и категоричен начин. Установи се и
местонахождението на процесната пешеходна пътека, както е описано и в НП. В случая
няма спор и че същата е обозначена и със съответната маркировка. Ето защо според
настоящия състав в случая събраните по делото доказателства установяват по безспорен
начин, че жалбоподателя е извършил процесното нарушение от обективна страна, а
възраженията в обратна насока са неоснователни.
Съдът приема административното нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП за виновно
осъществено, тъй като Д. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения,
предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване.
След като административно наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на
административните наказания е съобразил приложимите в случая правни норми, правилно
5
на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 100 лева, което е и единствената императивно установена алтернатива на
законодателя за това нарушение. Именно императивния характер на вида и размера на така
наложеното административно наказание, изключват преценка на чл. 27 от ЗАНН.
Така наложеното наказание в императивно установен размер, съдът намира за
съобразено със закона, тежестта на констатираното нарушение и адекватно на извършеното,
като именно наказания в този размер ще осъществят целите си по чл. 12 от ЗАНН.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не следва да бъде обсъждано
приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото според разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН. Предвид изложеното съдът
прие, че извършването на нарушението, за което е наложено наказание с процесното
наказателно постановление, както и участието на жалбоподателя се установиха по
безспорен начин. Доказателства, формиращи различни от направените изводи не се
ангажираха по делото, като това се потвърждава и от самият акта за установяване на
административно нарушение, който предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното, като същата не се обори от събраните
доказателства.
След като не констатира нарушения в производството по ангажиране на отговорност
и прие вменените нарушения за доказани от обективна и субективна страна съдът намира,
че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи
преценката за отнемане на контролни точки и съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д,
ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената
дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две
съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-С.З. именно в полза
на същата в качеството й на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0327-000239/ 15.06.2022г.,
издадено от Началник РУ към ОД МВР С.З., РУ Р., с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., както и е
постановено отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на Е.
Д. Д., с ЕГН ********** с адрес гр. С. ул. „Т.” № 2, вх.А, ет.3, ап. 5, за извършено
нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., с ЕГН ********** с адрес гр. С. ул. „Т.” № 2, вх.А, ет.3, ап. 5, да
заплати на Областна дирекция на МВР С.З. сумата от 100 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., с ЕГН ********** с адрес гр. С. ул. „Т.” № 2, вх.А, ет.3, ап. 5, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Р. държавна такса в
размер на 5лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. С.З.
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
7