РЕШЕНИЕ
№ 1268 дата 08 октомври 2020г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ХІІІ-ти състав,
в публично заседание
24 септември 2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Дарин
Христов
разгледа докладваното
от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 1207 по описа за 2020 год. и за да се произнесе
взе предвид следните
обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Гала Трейд“ ООД, със седалище и адрес на управление в
с.Лозенец, общ.Царево, м.“Иванови ливади“, представлявано от управителяГ.Т.С.против
Решение № 468/21.04.2020г. постановено по НАХД № 406/2020г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия Г № 0000205 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от Сектор “ПП” при ОД
на МВР - Бургас,
с който, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и на
основание чл.638, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 и чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева.
Съдебното
решение се обжалва като неправилно, като касаторът твърди, че липсва описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което счита за
съществено нарушение, нарушаващо правото му на защита. Оспорва съставомерността
на деянието и възразява за ангажиране отговорността му в нарушение на чл.34,
ал.1 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и на издадения електронен
фиш.
В
съдебно заседание касаторът се представлява
от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът
по касация не се представлява.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в
предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Бургаският
административен съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на постановеното съдебно
решение.
На
12.10.2018г., в 13:48ч., лек автомобил с марка „Мерцедес“ с рег.№ А0320НК, е
заснет с автоматизирано техническо средство/система тип m*SpeeDet № SD2D0021 в гр.Бургас,
по булевард „Сан Стефано“ в посока от Новата поща към кръстовище с улица
„Странджа“, като след справка в сайта на Гаранционен фонд по регистрационен
номер на автомобила е установено, че за същия няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, а след справка в централна база данни на КАТ е
установено, че превозното средство е собственост на „Гала Трейд“ ООД. С
издаването на процесния електронен фиш серия Г № 0000205, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. чл.638,
ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на
2 000лв.
За
да потвърди издадения електронен фиш, районният съд е преценил, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното дружество. По същество, предвид установената липса на сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и с оглед събраните доказателства съдът е обосновал извод за правилно
ангажиране отговорността на дружеството – собственик на МПС.
Решението
е правилно. Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка,
която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия
съдебен състав.
Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”,
т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. От своя
страна съгласно даденото § 1, т.33 от КЗ легално определение за понятието
„автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на
моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му
може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор
за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е било спряно от движение. Правното
основание за издаване на електронния фиш е разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ,
според която когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1, съгласно която „на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се налага: 1.
глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2.
имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец“.
Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
В
случая, установената фактическа обстановка - управление на МПС, за което няма
сключена застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на
нарушението в издадения електронен фиш и се потвърждава от събраните по делото
доказателства. Неоснователно е възражението на касатора, че въззивният съд не е
отчел допуснати процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, досежно
неговите реквизити, в частност - описание на нарушението и обстоятелствата при
които е извършено. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно
уредени от законодателя в чл.189, ал.4
от ЗДвП, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Специалният закон - КЗ, препраща към ЗДвП относно
задължителните реквизити на ЕФ и е видно, че процесният съдържа данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на санкцията, срок и начин на
плащане. На следващо място, по несъмнен начин става ясно и чия
административнонаказателна отговорност е ангажирана, а именно – на юридическото
лице, което от своя страна е посочено с конкретни данни и пълна идентификация,
поради което неоснователни са възраженията на касатора в тази насока.
Разпоредбата на чл.638,
ал.4 от КЗ е категорична, че при установено управление на МПС без
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, отговорността се понася от собственика на
МПС под формата на налагане на глоба или имуществената санкция по ал.1, т.е.
изричното посочване на имуществената санкция като наказание за нарушение по
тази разпоредба, ясно сочи, че законодателят включва в кръга на субектите на
нарушението и юридическите лица, независимо от факта кое физическо лице е
управлявало автомобила. Разпоредбата на чл.647, ал.3, изр.последно от КЗ също
подкрепя правния извод за правилно ангажиране с електронен фиш отговорност на
собственика на МПС, независимо от вида на субекта - физическо или юридическо
лице. Съдържащата се в тази разпоредба изрична забрана за прилагане на
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение по КЗ е показателна,
че законодателят при установяване субекта на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ
не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а
определя като субект на това нарушение собственика на това МПС. Именно
определянето на собственика на МПС като субект на нарушенията по чл.638, ал.4 и
ал.6 от КЗ позволява тези нарушения да бъдат установявани с автоматизирано
техническо средство или система.
Неоснователно
е възражението за изтекъл срок по чл.34, ал.1, предл.второ от ЗАНН, като
касаторът сравнява датата на нарушението – 12.10.2018г. с датата на връчване на
ЕФ на 23.12.2019г. и оттук извежда довод за изтекъл 1-годишен срок от
извършване на нарушението. Преди всичко следва да се отбележи, че датата на
връчване на ЕФ няма отношение към течението на срока. Също така, предвид
изричната законова регламентация ЕФ не съдържа дата на издаване спрямо която да
се съпостави течението на срока.
Неясно
остава възражението относно твърдяната неправилна правна квалификация.
Касаторът посочва, че органът е следвало да посочи, че налага санкцията на
основание чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, но е видно, че органът е
посочил точно тази разпоредба, поради което санкционната норма е правилно
приложена.
На
основание гореизложеното, поради липса на отменителни основания, решението
следва да се остави в сила, с оглед на което и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 468/21.04.2020г. постановено по НАХД № 406/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: