Р Е Ш Е Н И Е
№ 116 10. 04. 2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
На 10. 03. 2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Милена Даскалова
Членове : Методи Величков
Димитър Ковачев
Секретар : Ива Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 67 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 853 от 07. 06.
2019г., постановено по гр. д. № 5525 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд
е разпределено реалното ползване на
недвижим имот с административен адрес: ***, с площ по нотариален акт 512 кв.м.,
а по скицата, издадена от СГКК гр.Перник-523 кв.м., представляващо ПИ с
идентификатор 55871.503.741 по КККР на гр.Перник, утвърдена със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК, и съседи 55871.503.740, 55871.503.822,
55871.503.754, съобразно предложения вариант ПЪРВИ от заключението на вещото
лице А.Ц., при което:
- на ищците Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес *** се дава площта от 261,50 кв.м. заключеното
пространство между букви АБВГДЕЖЗИЙКА, съгласно преподписаната от съда
скица, явяваща се неразделна част от
настоящото решение.
- на ответниците В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с
постоянен адрес *** 28 се дава площта от 261,50 кв.м. заключеното пространство
между букви АКЙИЗЖЕДГОНМЛА, съгласно преподписаната от съда скица, явяваща се неразделна част от настоящото
решение.
С решението е
осъдена В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с постоянен адрес *** да заплатят
на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес *** сумата от 37,05 /тридесет и седем лева и 5 ст./ – обезщетение за
ползата, от която са лишени ищците за площ от 9,5 кв. м. за периода от
12.04.2018г. до 09.08.2018г., като отхвърля иска за сумата до 80,00 лв. като
неоснователен.
С решението е
осъдена В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с постоянен адрес *** да заплатят
на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес *** сумата от по 9,50 лв. /девет лева и петдесет стотинки/ месечно за
времето от 09.08.2018г. до влизане в сила на настоящето решение, като отхвърля
иска за сумата до 20,00 лв., като неоснователен.
С решението са
осъдени В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с постоянен адрес *** да заплатят
на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес *** сумата от 65,00 /шестдесет и пет лева/ – съдебно деловодни разноски
по иска по чл. 32, ал. 1 от ЗС.
С решението са
осъдени В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с постоянен адрес *** да заплатят
на Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес *** сумата от 95,00 /деветдесет и пет лева/ – възнаграждение за
адвокатско представителство по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
С решението са
осъдени Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес *** да заплатят на В.П.П. с ЕГН ********** *** сумата от 105,00
/сто и пет лева/ – възнаграждение за адвокатско представителство по иска по чл.
31, ал. 2 от ЗС.
С решението са
осъдени Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес *** да заплатят по сметка на Районен съд Перник сумата от 52,81
лв. /петдесет и два лева и 81 ст./ – държавна такса, съобразно отхвърлената
част от исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
С решението са
осъдени В.П.П. с ЕГН ********** *** и Р.П.П. с постоянен адрес *** да заплатят
по сметка на Районен съд Перник сумата от 47,19 лв. /четиридесет и седем лева и
19 ст./ – държавна такса, съобразно уважената част от исковете по чл. 31, ал. 2
от ЗС.
Недоволна от
решението, само в частта му, с която
е извършено разпределение на ползване на имота, е останала В.П., която го е
обжалвала в тази му част. По съображения изложени в жалбата и след допълнителното
й конкретизиране, същата моли решението да бъде отменено в обжалваната му част
и да се извърши разпределение на ползването на недвижимия имот съгласно вариант
II от съдебно – техническата експертиза на вещото лице инж. А.Ц.. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание чрез адвокат Н. К..
Р.П.П., не е
изразила становище по въззивната жалба.
Г.В.А. и А.Д.А.,
чрез адвокат М.Х., са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. С него
оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят решението в обжалваната му
част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Молят да им бъдат
присъдени направените разноски пред Пернишкия окръжен съд. Поддържат писмения
си отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат М.Х.. Същата моли да й бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
За да постанови
решението си, Пернишкият районен съд
е приел следното:
Отбелязал е, че дворното място, предмет
на разпределение на правото му на ползване, е недвижим имот с административен
адрес: ***, с площ по нотариален акт 512 кв.м., а по скицата, издадена от СГКК
гр.Перник-523 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 55871.503.741 по КККР на
гр.Перник, утвърдена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК. Посочил
е, че мястото е оградено с ограда.
Приел е, че ищците и ответниците
са съсобственици при равни права на дворното място /при ½ ид. част за
ищците и ½ ид. част за ответниците/ като налице е обикновена
съсобственост и при липсата на решение на мнозинството как следва да се ползва
общата вещ, искът по член 32, ал. 2 от ЗС е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
Отбелязал е, че в производството
по член 32, ал. 2 от ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен
спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това,
което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общия
имот. Посочил е, че при разпределяне на правото на ползване даден обект, следва
да е налице възможност с оглед на фактическото положение, да се разпредели
ползването съобразно правото на собственост. Тъй като страните не могат
доброволно да разпределят правото на ползване, то съда следва да възприеме един
от вариантите предложени от вещото лице.
Посочил е, че съобразно
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по
т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността и да
постанови целесъобразното разпределяне на ползването, съобразено във възможно
най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността.
Позовал се е на константаната
съдебна практика, обективирана в решение № 147/01.02.2016 г. по гр.д. №
3037/2015 г., II ГО на ВКС, решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009
г., I ГО на ВКС, решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., II ГО
на ВКС, решение № 338 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 176/2008 г., III ГО на ВКС,
решение № 59 от 4.03.2009 г. по гр. д. № 67/2008 г., II ГО на ВКС, решение №
1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/2007 г., I ГО на ВКС, решение № 1150 от
2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007 г., V ГО на ВКС и др., че съдебната администрация
се осъществява при съобразяване с правата на съсобствениците, изградените от
тях подобрения и установеното фактическото състояние до възникване на спора,
както и с предназначението на вещта, като съдът няма право да предписва или да
взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на
отделни дялове за ползване.
Съдът е направил извод, че
разпределянето на процесното дворно място следва да бъде извършено, като се
отчетат съществуващите постройки, ползвани от всяка една от страните, т.е.
съобразно действителното положение.
Отбелязал е, че вариантите за
разпределение са изготвени от вещото лице.
Счел е, че вариант I на
разпределение е най-целесъобразен, защото позволява свободен достъп на всички
съсобственици до притежаваните от тях сгради и обособените им входове и
ползването на сградите според фактическото им предназначение. По отношение на
сочената от ответниците създадена „несправедливост“ от фактическото ползване на
имот с по-голяма площ от този посочена в нотариалния акт, съдът е приел, че няма
правомощия да се произнася, администрирайки граждански правоотношения, тъй като
решаващият орган е ограничен единствено до възможността да разпредели
ползването на имота така, че всеки съсобственик да ползва самостоятелните
обекти в имота съобразно действителното фактическо положение.
Отбелязал е, че ищците молят
разпределението да бъде извършено по вариант първи от заключението за двора, а
ответниците изразяват становище, че наследодателите на настоящите приобретатели
са извършили разпределение, което е и настоящето състояние на имота и не е
необходимо и допустимо да се извършва ново разпределение. Съдът е отбелязал, че
по този начин се твърди, че е налице взето решение на мнозинството от дата предхождаща
подаването на исковата молба, но не се сочат доказателства от ответниците в
тази насока. Съдът е отбелязал, че дори и да е имало такова, то същото не се
отразява на допустимостта на настоящото производство, тъй като след неговото
приемане е настъпила съществена промяна в обстоятелствата – извършено е
строителство на нови постройки в имота, която промяна създава обективни пречки
за ползването на определените с решението на мнозинството реални части на
съсобствениците (в този смисъл – решение № 143/06.10.2015 г. по гр.д. №
1325/2015 г., I ГО на ВКС, решение № 97/10.07.2013 г. по гр.д. № 866/2012 г., I
ГО на ВКС и др.).
С оглед изготвената по делото
експертиза са налице два варианта на разпределение на ползването на
съсобствения имот, предмет на делото. Съдът, извършвайки преценка за
целесъобразност, е намерил за най – оптимален първия вариант за разпределение
на ползването на процесния имот, при който са съобразени квотите на страните в
съсобствеността, както и се отдава значение, доколкото е възможно те да се
поставят в частта от имота, която се предоставя на този, който ги е построил
или ползва, и при условие, че това да не
пречи на другия съсобственик, да не нарушава неговите права и да не води до
намаляване на неговата част с оглед правата му в съсобствеността. Съгласно този
вариант на всяка от страните е предоставена за ползване определена площ, равна
на площта, предоставена за ползване на другата страна, ведно с ползваните от
всеки един от съсобствениците сгради.
Посочил е, че при така възприетия
от съда вариант е дадена възможност на всеки един от съсобственици да има
индивидуално определен дял за реално ползване на имота, осигурен е достъп до
определения му дял и излаз на път, без да се засяга ползването на постройките
на всеки един от съсобствениците, без да е необходимо да се извършват някакви
съществени строителни работи. Съдът не е възприел втория вариант на разпределение по заключението на
в.л., доколкото при него се предвиждат допълнителни строителни работи,
включително и разрушаване и местене на оградата.
Съдът е отбелязал, че при първия вариант
ищците ще ползват по предназначение постройките в двора, ответниците също ще
могат да ползват безпрепятствено изградените от тях постройки. Посочил е, че при
този вариант двата дяла са обособени изцяло като самостоятелни, като има
минимална контактна зона с оглед влошените отношения между страните. Отбелязал
е, че този вариант е най-целесъобразен, тъй като всяка една от страните
получава дял равен на другата страна, не е необходимо никакво преустройство в
имота, страните получават достъп до ползваните от тях постройки.
По отношение на иска по чл. 31,
ал. 2 от ЗС е изложил своите мотиви защо претенцията е основателна, но в тази
част решението не е обжалвано.
Пернишкият районен съд е
определил разноските, съобразно изхода по делото и ги е присъдил.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна
и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за
валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен
съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от
съдия при Пернишкия районен съд, в кръга на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Пернишкият окръжен съд намира, че
решението се явява процесуално допустимо. Страните по делото не могат да си
разпределят ползването на дворното място, като в тази насока са изпратената
нотариална покана и протокол на нотариус М.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, от
доводите на насрещните страни и от събраните по делото доказателства, Пернишкия
окръжен съд намира следното :
Предмет на настоящето дело е разпределение
ползването на дворното място, на недвижим имот с административен адрес: ***. Дворното място е с площ по нотариален акт от 512 кв.м., но регилацията не е приложена, а по скицата, издадена от СГКК гр.Перник-523 кв.м., същото представлява ПИ с идентификатор 55871.503.741 по КККР
на гр.Перник, утвърдена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК. Мястото е оградено с ограда. Още праводателите на страните по
делото са си разпределили доброволно правото на ползване на този имот, като са
поставили междинна ограда вътре в него. По делото е установено, че при това
разпределение на ползване ответниците ползват с 9кв. м. повече от полагащото им
се вещно право, за което има присъдено обезщетение от страна на Пернишкия
районен съд, като в тази част решението не е обжалвано и то е влязло в законна
сила. Тези обстоятелства се установяват
от приложените по делото нотариален акт, скици и най – вече от допълнителното
заключение на вещото лице инж. А.Ц., което не е оспорено от страните.
По делото не се спори, че ищците и ответниците са съсобственици при равни
права на дворното място - ½ ид. част за
ищците и ½ ид. част за ответниците. Не се спори, че ищците са собственици на югоизточната
част от построената в дворното място сграда - близнак, а двете ответници са
собственици на североизточната част на същата сграда - близнак. По делото не се спори, че ищците
са собственици на едни стопански постройки, а ответниците са собственици на
други стопански постройки, като при досегашното доброволно разпределение на
дворното място ищците са ползвали частта от къщата – близнат и техните
стопански постройки, на които са собственици, а ответниците са ползвали частта
от къщата и техните стопански постройки на които са собственици.
Както беше отбелязано по – горе,
вещото лице инж. А.П. е установило, че ответниците ползват с 9 кв. м. повече от
полагащото им се право, поради което в първоначалното си заключение е дало два
варианта на разпределението на правото на ползване, при всеки един от които
ищците и ответниците биха получили равни права на ползване върху дворното
място, съответствещи на тяхната ½ идеална част от правото им на
собственост – по 261,50 кв.м. При първия вариант би се запазила досега
съществуващата вътрешна /междинна/ ограда като граница за разпределението на
ползването, а при втория вариант би се изправило скосяването между точки А-К и
точки Е-Ж и по делото няма никакви данни, че това би затруднило подхода за
ползването на гаража от ответниците по делото. Съгласно заключението на вещото
лице вторият вариант е по – неудачен, тъй като промяната от досегашното
ползване следва да се направи на две места – от към ул. „***“ и в задната част
на имота, където има ограда и подпорна
стена за нея, като при приемане на втория вариант, това би довело до разрушаване
и местене на междинната /вътрешната
ограда/, включително и подпорната стена.
При това положение Пернишкият
окръжен съд намира, че разпределението на ползването следва да се извърши по
първия вариант от заключението на вещото лице, при който максимално се запазва
досегашното разпределение на правото на ползване и в каквато насока е
константната практиката на ВКС, цитирана от Пернишкия районен съд. Приемането
на втория вариант би довело до изместването на междинната граница и подпорната
стена под нея, което освен, че представлява промяна на фактическото ползване до
този момент, но и би довело до необосновани затруднения и разходи.
Тъй като мотивите на Пернишкия
окръжен съд съвпадат с тези на Пернишкия районен съд, то въззивната жалба се
явява неоснователна. Решението, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С
оглед изхода по делото и на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати адвокат М.М.Х.
***, сумата 200лв. за оказана безплатна правна помощ на Г.В.А. и А.Д.А., пред
Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното
и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 853 от 07. 06. 2019г., постановено по гр. д. № 5525 / 2018г. по
описа на Пернишкия районен съд, в
обжалваната му част, с която е извършено разпределение на ползването на
недвижимия имот.
Осъжда В.П.П., с ЕГН **********,***, да заплати адвокат
М.М.Х. ***, сумата 200лв. за оказана безплатна правна помощ на Г.В.А. и А.Д.А.,
пред Пернишкия окръжен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове : 1.
2.