Решение по дело №9670/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 814
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20193110109670
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./20.02.2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9670 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./.

Производството е образувано по искова молба подадена от Н.Щ.В., ЕГН **********,***, Варненска област, п.к. 9000, ж.к. *****с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД против Застрахователна компания „Д.з." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от главен изпълнителен директор *****, за осъждане на застрахователя да й заплати следните суми: сумата от 1880.61 лева, представляваща определеното от ответното дружество обезщетение по заведена от ищцата претенция с №44010311801105, за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на ляв фар, предна броня, задна броня, десен фар, десен стоп, заден десен панел на калник, капак на резервоар, заден десен подкалник, греда на заден мост, десен тампон на заден мост, дясна конзола на заден мост, капачка на гърловина на резервоар, декоративна решетка, заден десен амортисьор, лява лайсна за предна броня, цяла лайсна за задна броня, рамка на дясна врата, преден капак, преден ляв калник, вътрешна основа на заден десен калник, външна основа на заден десен калник, на собственият й лек автомобил *****с per. №*****, причинени в резултат на реализирано на 23.11.2018 г., ПТП в гр.Варна, на кръстовището на бул. „*****" и бул. „*****", което ПТП е реализирано по вина на водача на товарен автомобил марка и модел „*****, per. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, в едно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми; сума в размер на 107,62 лева, предстанвляваща мораторна лихва за забава, считано от 26.11.2018 год. до завеждане на исковата молба в съда-20.06.2019 год.

В исковата молба и уточнителната молба към нея се твърди, че на 15.09.2017 г., с нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС, ищцата закупила лек автомобил марка ФИАТ, модел СТИЛО, с ДКН № *****, от лицето *****, който в договора изрично декларирал, че МПС-то, обект на продажба, не е обременено с вещни тежести, запори и възбрани. Твърди, че във връзка със задължението в определен срок да регистрира новозакупения автомобил в Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, установила, че върху същият е наложен запор от частен съдебен изпълнител. Твърди, че продавачът отново декларирал устно пред нея, че не му е било известно горното обстоятелство, т.е. съдия изпълнителя не го е уведомил за предприетите принудителни действия за събиране на задължения.

Твърди, че на 23.11.2018 г., около 16.30 ч., на кръстовището на бул. „*****" и бул. „*****", лично управлявайки собствения си лек автомобил *****с per. №*****, чакала да премине направо, в посока към бул. „Сливница". Била последна спряла кола в колоната когато усетила удар в задната дясна част на автомобила. Твърди, че ударът бил толкова силен, че изместил автомобила й напред, като по този начин се ударила в друг чакащ автомобил. Излязла от колата и видяла камион - цистерна с десен волан, който, опитвайки се да влезе в лентата за десен завой, ударил управлявания от нея автомобил отзад. Твърди, че веднага се обадих на телефон 112 и след около час пристигнали полицейски служители на КАТ - Варна и линейка на Спешна помощ, с която бил транспортиран до спешен център водача на автомобила, в който нейната кола се ударила, тъй като шофьора се оплаквал от болки във врата и главата. Твърди, че служителите на КАТ огледали местопроизшествието и изготвили констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2825, в който описали обстоятелствата и причините за ПТП-то. Съставили АУАН с №744945/23.11.2018 г. на водача на камиона и описали видимите щети по пострадалите ППС-та. Твърди, че на следващия ден транспортирала автомобила си, който не бил в движение, до сервиз. Твърди, че на 26.11.2018 г. посетила Центъра за обслужване на щети на „Д.З." ЕАД ***, ткъдето бил застрахован виновния автомобил. Претенцията й била заведена под № 440100311801105, като през същия ден - 26.11.2018 г., експерт на „Д.з." ЕАД г-н Киро Ангелов извършил оглед на щетите по автомобила и направил опис заключение по щета № 43080311801105, като й обяснил, че се налага допълнителен оглед, след като се демонтират брони и ходова част на автомобила. Твърди, че на 28.11.2018 г. същия експерт отново извършил повторен оглед на автомобила, за да опише щетите, видими след разглобяването на детайлите. В следствие извършените огледи били описани следните щети:

- За подмяна: ляв фар, предна броня, задна броня, десен фар, десен стоп, заден десен панел на калник, капак на резервоар, заден десен подкалник, греда на заден мост, десен тампон на заден мост, дясна конзола на заден мост, капачка на гърловина на резервоар, декоративна решетка, заден десен амортисьор;

- За ремонт 1-ва степен (лека деформация): лява лайсна за предна броня, цяла лайсна за задна броня, рамка на дясна врата;

- За ремонт 2-ра степен (средна деформация): преден капак, преден ляв калник;

- За ремонт 3-та степен (тежка деформация): вътрешна основа на заден десен калник, външна основа на заден десен калник;

- За боядисване на детайли: преден капак, предна броня, задна броня, лайсна за задна броня, панел за заден десен калник, вътрешна основа на заден десен калник, външна основа на заден десен калник, капак на резервоар, рамка на дясна врата.

Твърди, че впоследствие гореописаните имуществени вреди били остойностени от „Д.з." ЕАД и било определено обезщетение в размер на 1880.61 лв., за което била уведомена с писмо с изх. №0-92-17376/17.12.2018 г. на Ръководител сектор „Комплексни щети“ г-н Милен Китов.

Твърди, че „Д.з." ЕАД обаче отказало да й изплати обезщетението с мотива, че "към настоящия момент за застрахователя не е налице основание за удовлетворяване на претенцията...", доколкото е налице запор на автомобила.

Твърди, че към настоящия момент автомобила продължава да бъде нейна собственост и не е отремонтиран след катастрофата, тъй като не й е изплатено дължимото обезщетение. Твърди, че към момента на произшествието, автомобилът ми е бил технически изправен.

Приема, че налагането на запор върху МПС е действие на съдебния изпълнител, с което се разпорежда, че съответната вещ на длъжника е предназначена за принудително изпълнение. От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта /чл. 451, ал. 1 ГПК/. Заявява, че не тя е длъжник по този запор и липсва законова предпоставка, въз основа на която застрахователното дружество да й откаже изплащане на обезщетение.

С постъпилия отговор на исковата молба, ответникът „Д.з." ЕАД поддържа становище за неоснователност на исковите претенции. Не се оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с виновния водач. Не се оспорва ПТП да се дължи на виновно поведение от страна на застрахования водач, както и да са налице причинно-следствени връзки между ПТП и твърдените от ищеца увреждания. Не се оспорва размера на исковата претенция, доколкото той е определен от самото ответно дружество. Оспорва се единствено материално-правната легитимация на ищцата да получи застрахователното обезщетение, тъй като спрямо овтомобила бил наложен запор от ЧСИ, касаещо предходен собственик на автомобила. Приема, че в момента на практика ищцата не е собственик на автомобила.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Като писмени доказателства по делото бяха представени и приети: договор за покупко-продажба на МПС от 15.09.2017 г., добавък № 1 към полица от 05.04.2017 г., полиза за задължителна  застраховка гражданска отговорност от 05.04.2017 г., удостоверение от администрацията на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна от 09.10.2017 г., констативен протокол за ПТП от 23.11.2018 г., извадка от търговския регистър за актуално състояние на „Д.з.“ ЕАД, писмо от ДЗИ относно щета № 44010311801105, опис заключение по щета № 44010311801105/26.11.2018 г., писмо от ДЗИ до ищцата от дата 26.02.2019 г., писмо от ДЗИ до ищцата от дата 11.03.2019 г., удостоверение за наследници изх.№ АУ064269ВН от 02.07.2019 г., свидетелство за техническа изправност на ППС, констативен протокол за ПТП от 23.11.2018 г., писмо от ДЗИ до ищцата от 17.12.2018 г., приложение № 1, уведомление за щета № 43080311801105, Приложение1 от 26.11.2018 г., констативен протокол за ПТП от 23.11.2018 г., контролен талон № 5261680 и свидетелство за регистрация част ІІ, удостоверение за техническа изправност на ППС, удостоверение УРИ № 819000-38599 от 09.10.2017 г., договор за покупко-продажба на МПС от 15.09.2017 г., опис заключение на щета №  43080311801105/26.11.2018 г., писмено възражение вх.№ 16.19.02.2019 г., фактура № ********** от 24.11.2018 г., писмено становище № 16/22.03.2019 г., пълномощно от 21.03.2019 г., писмо относно щета 43080311801105 от ата 28.03.2019 г. и от дата 23.04.2019 г. 

От представен по делото и неоспорен договор за покупко-продажба на МПС от 15.09.2017 г. с нотариална заверка на подписите се установява, че на същата дата ищцата е придобила собствеността върху лек автомобил *****с per. №***** от лицето *****.

Предвид липсата на оспорване от ответната страна на валидно сключено застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил марка и модел „*****, per. № ***** съдът приема, че такава е била налична и съответното ответната страна е била обвързана с полица по Гражданска отговорност полица № BG/06/118000474087 със срок на действие 12 месеца, считано от 11:23 ч. на 05.02.2018 год. до 23:59 ч. на 04.02.2019 год.

Не се оспорва от страните, че на 26.11.2018 год. от ищцата Н.В. е подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка, заведена под № 43080311801105, като в уведомлението за щета е посочено, че на 23.11.2018 год., в гр. Варна, на кръстовището, образувано от бул. „*****" и бул. „*****" е настъпило ПТП по вина на водача на застрахованото МПС – товарен автомобил*****, per. № *****.

Следователно, процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило по време на действие на горепосочената застрахователна полица и ответното дружество се явява пасивно легитимирано по предявения иск.

Не се оспорва от страните, че експерти към ответното дружество - „Д.з." ЕАД са приели по образуваната преписка по щета, че дължимото на ищцата обезщетение е в размер на 1880,61 лв.

Не се оспорва от ответника, че това обезщетение на е изплатено, поради наложен от ЧСИ запор на лек автомобил „ ", per. № *****, за задължение на предишния собственик – праводателя на ищцата *****.

Безспорно установените факти и обстоятелства относно настъпването на пътно-транспортното произшествие описани в изготвения от участниците в ПТП двустранен протокол, заключението на вещото лице по възложената САТЕ, дават на съда да приеме, че именно по описания механизъм е възникнало ПТП, както и че вина за възникването му има единствено въдача на застрахования автомобил, който е нарушил категорични императивни разпоредби на ЗДвП.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение в размер на определения но неизплатен от ответната страна, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на  чл. 432 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Към процесната дата между ответното дружество и собственика на – товарен автомобил„*****, per. № *****, е било налице действително застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило вследствие на противоправното поведение на водача на – товарен автомобил„*****, per. № *****.

 Съдът приема за безспорно установен както механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, така и вината за него.

Вследствие на произшествието пострадалият лек автомобил е претърпял вреди, които следва да бъдат възстановени на ищцовата страна.

С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което са били причинени увреждания на лекия автомобил, собственост на ищцата, поради което предявеният иск за обезщетяването им е доказан по основание. Предвид липсата на оспорване на размера на претендираното обезщетние, съдът приема за доказн и неговия размер, а именно определената от самото ответно дружество сума от 1880.61 лв.

Спорен е единствено въпроса следва ли обезщетението да бъде изплатено на ищцата, предвид наложения запор на МПС за задължение на предишния му собственик.

Предвид предствения и неоспорен от ответника договор за покупко-продажба на лек автомобил с нотариална заверка на подписите, съдът приема за безспорно, че именно ищцата е собственик на увреденото вследствие застрахователното събитие МПС, поради което й се следва определоното от ответната страна заспратователно обещетенение.

С оглед направеното искане и уважената част на исковата претенция, се дължи обезщетение за забава от датата на подаване заявление за изплащане на обезщетение – 26.11.2018г. до датата на депозиране на ИМ-20.06.2019г. в претендирания размер от 107,62 лв.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ищцата се следват разноски. В същото време същата не е отправила искане и не е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторени разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Д.з." ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от главен изпълнителен директор *****, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Щ.В., ЕГН **********,***, Варненска област, п.к. 9000, ж.к. „*****", бл.59, вх.3, ет.8, ап.71 сумата от 1880.61 лева/хиляда осемстотин и осемдесет лева и 61 стотинки/, представляваща определеното от ответното дружество обезщетение по заведена от ищцата претенция с №44010311801105, за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на ляв фар, предна броня, задна броня, десен фар, десен стоп, заден десен панел на калник, капак на резервоар, заден десен подкалник, греда на заден мост, десен тампон на заден мост, дясна конзола на заден мост, капачка на гърловина на резервоар, декоративна решетка, заден десен амортисьор, лява лайсна за предна броня, цяла лайсна за задна броня, рамка на дясна врата, преден капак, преден ляв калник, вътрешна основа на заден десен калник, външна основа на заден десен калник, на собственият й лек автомобил *****с per. №*****, причинени в резултат на реализирано на 23.11.2018 г., ПТП в гр.Варна, на кръстовището на бул. „*****" и бул. „*****", което ПТП е реализирано по вина на водача на товарен автомобил марка и модел „*****, per. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми; сума в размер на 107,62 лева /сто и седем лева и 62 стотинки/, предстанвляваща мораторна лихва за забава, считано от 26.11.2018 год. до завеждане на исковата молба в съда-20.06.2019 год., на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: