Решение по дело №1176/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

 

Образувано е по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от Й. Б. (U. B.), гражданин на Република Т., срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ в Министерство на вътрешните работи, с цена на иска – 3 000 лева, претенция за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от незаконосъобразни действия на служители на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград по въвеждане и поддържане на данните на Й. Б. в информационната система на МВР – АИС „НМАП“ („Налагани мерки за административна принуда за чужденец“) и в АИС „ИД“ („Издирвателна дейност“).

В исковата молба се твърди, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка забрана за влизане на чужденец в Република България с рег.№ 4536 РАМ-17 от 02.02.2023 г. на Началника на ГПУ - Свиленград на ищеца била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за влизане в Република България за срок от три години, считано от 02.02.2023 г. до 01.02.2026 г. Липсвало разпореждане за допускане на предварително изпълнение на посочения административен акт, нито такова било допуснато по силата на закона. Въпреки липсата на предпоставки за изпълнението на тази заповед, административният орган я изпълнил, като въвел и поддържал данните на Й. Б. в информационната система на МВР - АИС „НМАП“ и в АИС „ИД“, съответно ищецът противоправно не бил допуснат да влезе в страната. В тази връзка се твърди, че действията на служителите на ГПУ - Свиленград по въвеждане и поддържане на данните на Й. Б. в информационната система на МВР - АИС „НМАП“ и в АИС „ИД“ са незаконосъобразни. От това незаконно изпълнение на неподлежащ на изпълнение административен акт, Й. Б. в продължение на месеци търпял вреди – загуба на работа и прехрана, стрес и семейни проблеми, за чието обезщетяване справедливият размер възлизал на 3 000 лева. С оглед на така изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.02.2023 г. до 31.10.2023 г., причинени от незаконосъобразни действия на служителите на ГПУ - Свиленград по въвеждане и поддържане на данните на ищеца в информационната система на МВР - АИС „НМАП“ и в АИС „ИД“, при липса на законово основание за това, а именно влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение административен акт. Ищецът претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответната страна - ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” в Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител, депозира по делото в законоустановения едномесечен срок писмен отговор, в който посочва, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че не са налице задължителните елементи на сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразни действия на служители на ГПУ - Свиленград, при или по повод изпълнение на административната им дейност, причинени неимуществени вреди, както и пряка причинно-следствена връзка между действията на служителите и твърдените от ищеца вреди. Твърденията на ищеца, че недопускането му до територията на България е довело до загуба на работата му, огромен стрес и семейни проблеми, били недоказани, но дори и да било така, следвало да се приеме, че недопускането му е в резултат на негови неправомерни действия, довели до осъдителна присъда за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1 от НК, която присъда, от своя страна, послужила като основание да му бъде наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане в РБългария на чужденец“ с рег.№ 4536 РАМ-17/02.02.2023 г. на За Началник на ГПУ - Свиленград. Действията по въвеждане и поддържане в информационните системи АИС „НМАП“ и АИС „ИД“ на данните за наложената ПАМ се основавали на закона и заповедта за налагане на ПАМ. В случая на 17.02.2023 г. по отношение на ищеца бил обективиран отказ за влизане в страната от контролиращ служител при ГКПП - Капитан Андреево, издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България - вписан със забрана за влизане в страната, в националния списък. С Разпореждане № 2708/21.08.2023 г. по частно адм. дело № 915/2023 г. на Административен съд - Хасково, искането на Й. Б. за преустановяване на фактическите действия по поддържане в АИС „НМАП“ и АИС „ИД“ на данните относно наложената му ПАМ, било отхвърлено. С Определение № 8497/31.08.2023 г. по адм.д. № 7986/2023 г. на Върховен административен съд, разпореждането било оставено в сила, като в посочените актове на съда били изложени подробни мотиви относно законосъобразността на поддържането на данните на ищеца в информационните масиви на МВР. Изпълнението на Заповед рег.№ 4536-РАМ-17/02.02.2023 г. на началника на ГПУ - Свиленград било предмет на проверка и в производство във връзка с постановения отказ на Б. за влизане в РБългария, водено по адм.д.№ 2688/2023 г. на АССГ, който отхвърлил жалбата срещу отказа за влизане в страната. Решението било обжалвано пред ВАС и било образувано адм.д. № 7466/2023 г. на ВАС, което към момента не било приключило. Ето защо, действията на служителите на ГПУ - Свиленград по поддържане в АИС ,,НМАП“ и АИС „ИД“ на данните на Й. Б. относно наложената му ПАМ, били законосъобразни. С оглед гореизложеното, се моли да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената по делото защита от юрисконсулт.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Посочва, че предявеният иск е недоказан и следва да бъде оставен без уважение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Видно от Докладна записка рег.№ 4536р-2377/28.01.2023 г., изготвена от Инспектор 01 група на ГКПП „Капитан Андреево“ до За Началник на ГПУ – Свиленград (л. 82), на 27.01.2023 г. около 22:40 ч. на ГКПП Капитан Андреево – шосе на влизане в РБългария била извършена проверка от служители на ГПУ - Свиленград на автобус марка „Мерцедес“ с турски рег. № ********, пътуващ по направление Република Румъния, с водач турския гражданин A. A., легитимирал се с паспорт, издаден от Република Турция № ********* и персонал - ищецът Й. Б. (B. U.), гражданин на Република Т., роден на [дата]., легитимирал се с паспорт № *********, и турският гражданин A. T., роден на [дата]., легитимирал се с паспорт, издаден от Република Т. № *********. При физическа проверка в тайник зад резервоара на автобуса било установено укрито лице от мъжки пол, по негови данни гражданин на С., без документи за самоличност, представил се като Saleh Ramzi Hussam, роден на [дата]. Шофьорът, персоналът на автобуса и укритото лице били задържани със заповеди за полицейско задържане от № 4536зз-20/28.01.2023 г. до № 4536зз-23/28.01.2023 г., считано от 00.00 часа и били приведени в ПНЗЛ на ГПУ - Свиленград.

С докладната записка по повод констатираното незаконно превеждане на чуждия гражданин през границата на страната, началникът 01 група при ГКПП „Капитан Андреево“ e отправил предложение до началника на ГПУ – Свиленград спрямо тримата граждани на Република Т. – шофьора на автобуса и обслужващия персонал, както и спрямо укрития чужд гражданин да бъдат наложени принудителни административни мерки по ЗЧРБ.

Със Заповед рег. № 4536 РАМ - 17/02.02.2023 г., издадена от заместващия началника на ГПУ – Свиленград (л. 80), на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ на ищеца Й. Б. е наложена принудителна административна мярка – забрана за влизане на чужденец в Република България, за срок от три години, считано от 02.02.2023 г. до 01.02.2026 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично, срещу подпис, в деня на издаването й - на 02.02.2023 г., в присъствието на преводач. В заповедта липсва разпореждане за допускане на предварителното й изпълнение по смисъла на чл. 44, ал. 3 от ЗЧРБ.

Заповедта е обжалвана от Й. Б., във връзка с което в Административен съд – София-град е образувано адм. дело № 2399/2023 г. по описа на съда (л. 7), като видно от извършената служебна справка в официалния сайт на съда с Решение № 7160/21.11.2023 г. жалбата, депозирана от Й. Б., е отхвърлена. При справка в официалния сайт на Върховен административен съд се установява, че към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело произнасяне във връзка с оспорването на постановеното от Административен съд – София-град решение липсва.

Съгласно Протокол УРИ 351р-19248/17.08.2022 г. (л. 8), ЗППАМ с рег.№ 4536 РАМ-17/02.02.2023 г. за налагане на ищеца на „Забрана за влизане в Република България“, е въведена в АИС „НМАП“ на 02.02.2023 г. в 15:28 ч., като на 14.02.2023 г. в 15:15 ч. е коригирано правното основание за налагане на мярката. Заповедта е въведена в АИС „ИД“ на 02.02.2023 г. в 15:29 ч. Длъжностното лице, въвело данните, е А. Г. Т. – инспектор в ГПУ - Свиленград. Към датата и часа на извършената проверка – 17.08.2023 г. в 11:40 часа данните за наложената ПАМ продължават да се поддържат и се основават на издадената ЗППАМ.

В писмо № УРИ 00-1343/17.08.2023 г. (л. 9) на Началника на ГПУ – Свиленград до Административен съд - Хасково е посочено, че задължението за въвеждане на наложените принудителни административни мерки по ЗЧРБ в подсистемата АИС „НМАП“ било в изпълнение на ангажиментите на Република България, заложени в Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2013 година за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и в Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО)№ 1987/2006 в областта на контрола на незаконната миграция.

Разработената подсистема АИС „НМАП“ била въведена в редовна експлоатация с реални данни от 01.02.2022 г. със Заповед № 8121з-116/02.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която заповед били утвърдени и Организационно-технологични правила за работа от потребители на подсистемата.

Видно от представената по делото електронна справка за съдимост на лицето Й. Б., издадена на 22.03.2024 г. (л. 84), ищецът е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. и т. 4, във вр. ал. 1 от НК за това, че на 27.01.2023 г. през ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе превел през границата на страната чуждия гражданин – С. Р. Х., без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането използвал МПС. Със Споразумение № 17/02.02.2023 г., в сила на 02.02.2023 г., по НОХД № 43/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград същият е признат за виновен и осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на 10 000 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години.

Ищецът представя по делото документ, издаден от Даг Люкс Перла Туризъм в превод от турски език (л. 13), в който се посочва, че Ю. Б., един от служителите в компанията, с персонален номер 14108049984, е работил като шофьор приблизително осем месеца между 2022 и 2023 година. Същият получавал заплата от 1000 евро по време на работния период. Поради извършване на престъпление в Република България през януари 2023 г. и наложена му забрана за влизане в страната, и тъй като фирмата пътувала на територията на Република България, трудовият договор на Ю. Б. бил прекратен.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

По допустимостта на производството:

Ищецът твърди, че претендираните вреди са настъпили от незаконосъобразни действия на служители на Гранично полицейско управление – Свиленград по въвеждане и поддържане на данните в информационните системи на МВР, свързани с наложената на ищеца принудителна административна мярка - забрана за влизане в Република България. Предвид факта, че пасивната процесуалноправна легитимация на ответника е обусловена единствено от твърдението на ищеца за субекта, накърнил претендираното от него спорно материално субективно право, настоящата инстанция приема, че самото твърдение за принадлежност на ищеца на накърненото спорно право е достатъчно като процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск.

В тази връзка и предвид наличието на надлежна активна процесуалноправна легитимация, следва да се приеме, че предявеният осъдителен иск се явява процесуално допустим – подаден е от активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла неимуществени вреди в размер на 3 000 лева за периода от 02.02.2023 г. до 31.10.2023 г., причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, състоящи се във въвеждане и поддържане на данните за постановената спрямо ищеца забрана за влизане на територията на страната в информационните системи на МВР, без да е налице влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение административен акт.

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност, тъй като по исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес, и с правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определени трудови или служебни функции. В случая, такова юридическо лице е Главна дирекция "Гранична полиция" в Министерство на вътрешните работи, съгласно чл. 38, т. 4 от ЗМВР, тоест искът за обезщетение е насочен срещу надлежен ответник, притежаващ самостоятелна правосубектност.

 

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

В съответствие с нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, причинени на гражданите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите (чл. 205 АПК).

Деликтната отговорност на държавата/общините не се презумира от закона, поради което в тежест на ищеца (по аргумент от нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК) е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на отговорността, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили онези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в случая (с оглед фактическите твърдения на ищеца) включва в своята кумулативна даденост: действие на длъжностно лице или орган на ответника; незаконосъобразност на действието; наличие на причинена вреда и нейния размер; причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилия вредоносен резултат, като липсата на който и да е от елементите на този фактически състав обуславя неоснователност на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.

Според нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато претенцията се основава на действие или бездействие, то неговата незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, какъвто е настоящият случай.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че незаконосъобразно е онова действие, което не се основава на административен акт или на закон. Незаконосъобразното действие или бездействие е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, само когато е осъществено при или по повод изпълнение на административна дейност. Административна дейност е тази, която се осъществява от органите на държавната власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с властнически правомощия. Действие или бездействие по повод административна дейност на държавен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е дейността, която той изпълнява по силата на закона и за която е създаден, нейната реализация, за което са му предоставени властнически правомощия, по силата на които може да създава промени в правната сфера на физическите и юридическите лица, да предизвиква едностранни правни последици в техния патримониум. Затова, както вече бе отбелязано, незаконосъобразна ще е дейността на административния орган или негови длъжностни лица, която не се основава на закона или на административен акт, като в съответствие с нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието на митническия орган следва да се установи от съда, пред който е предявен искът за присъждане на обезщетение, съответно по аргумент от нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК на ищеца е възложена доказателствената тежест да установи тази незаконосъобразност.

В случая от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че в периода, за който се претендира обезщетение - от 02.02.2023 г. до 31.10.2023 г., в информационните системи на МВР - АИС „Налагани мерки за административна принуда за чужденец“ и в АИС „Издирвателна дейност“, са били въведени, а след това и поддържани данните за наличие на наложена на ищеца принудителна административна мярка - забрана за влизане в Република България. Безспорно бе установен и фактът, че тази забрана е наложена по силата на Заповед за налагане на принудителна административна мярка рег.№ 4536-РАМ-17/02.02.2023 г., издадена от заместващия Началника на ГПУ – Свиленград, за срок от три години, считано от 02.02.2023 г. до 01.02.2026 г. Доказан бе и факта, че в процесния период от 02.02.2023 г. до 31.10.2023 г. заповедта не е влязла в законна сила – същата е оспорена по съдебен ред, като до момента на приключване на устните състезания по настоящото дело липсва произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по оспорването. Следва да бъде отбелязано обаче, че въпросът дали ЗНПАМ рег.№ 4536-РАМ-17/02.02.2023 г. е законосъобразен административен акт или не, се явява ирелевантен за настоящото производство, доколкото в същото се претендират вреди, произтичащи не от твърдение за незаконосъобразност на заповедта (вреди от незаконосъобразен акт), а от действието по въвеждане на данните за наложената с тази заповед забрана за ищеца за влизане в страната, преди влизането й в сила и при липсата на допуснато предварително изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид, че действително в текста на заповедта липсва включено разпореждане за предварително изпълнение на акта по смисъла на чл. 60 от АПК (чл. 44, ал. 3 от ЗЧРБ), нито е допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на отделен закон по смисъла на чл. 166, ал. 4 от АПК или от съда по чл. 167 от АПК.

Тоест основният спорен въпрос е незаконосъобразно ли е действието по въвеждане и поддържане на данните за наложената на ищеца забрана за влизане в Република България в информационните системи на МВР. Ищецът обосновава незаконосъобразността на тези действия, позовавайки се на факта, че въвеждането и поддържането на данните представлява действие по изпълнение на принудителната административна мярка, преди влизането й в сила. В тази връзка следва да се има предвид, че понятието „наложени принудителни административни мерки“ може да се тълкува по два начина – по-широкото понятие обхваща принудителни административни мерки, които са издадени и представляват годно изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК, а по-тясното – само издадени ПАМ, които не представляват годно изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК. Налагането на принудителна административна мярка и при двете хипотези обаче се различава от действията по нейното изпълнение. В случая липсват данни за предприети спрямо Й. Б. действия по изпълнение на административния акт. Въвеждането и поддържането на данните за постановената спрямо ищеца забрана в регистрите на МВР не са действия по изпълнение на невлязлата в сила принудителна административна мярка, съответно обстоятелството, че заповедта за налагане на ПАМ спрямо ищеца е отразена в информационните масиви на МВР не е действие по изпълнение на акта. Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗЧРБ, с цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват данни, включително относно наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци (чл. 54, ал. 2, т. 5 от ЗЧРБ). Според чл. 54, ал. 4 от ЗЧРБ, службите за административен контрол на чужденците към МВР обработват различни данни, сред които и тези по т. 21 – наложени мерки за административна принуда, каквато безспорно е и наложената със Заповед рег. № 4536 РАМ-17/02.02.2023 г. Съгласно чл. 2 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР, личните данни се обработват в автоматизирани и неавтоматизирани информационни фондове, които информационни фондове са регистри с лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД. Съгласно чл. 61 от ЗЧРБ, Министерството на външните работи поддържа регистър, съдържащ данните по чл. 54, ал. 4, които данни се обработват от службите за административен контрол на чужденците към Министерство на вътрешните работи (§ 1, т. 5 ДР от ЗЧРБ), а съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗБЛД, в информационния фонд се съхраняват и данни за наложени мерки за държавна принуда, свързани с документи за самоличност и с разрешенията за пребиваване на чужденци или пребиваването им в Република България. Тази дейност на компетентните органи обаче е различна от налагането на принудителни административни мерки по чл. 44 от ЗЧРБ и от действията по изпълнението на тези заповеди. Тоест вписването и поддържането в АИС на МВР на данните за наложени мерки за административна принуда не е действие по изпълнението на тези мерки (вж. в този смисъл Определение № 758 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10853/2023 г., IV о.).

Наред с горното, видно от писмо № УРИ 00-1343/17.08.2023 г. (л. 9), задължението за въвеждане на наложените ПАМ по ЗЧРБ в подсистемата в АИС „НМАП“ е в изпълнение на ангажиментите на РБългария, заложени в Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2013 година за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и в Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система в областта на граничните проверки. Този факт потвърждава още веднъж извода, че въвеждането и поддържането на данните на Й. Б. в АИС „НМАП“ за наложената му забрана за влизане в страната са нормативно обосновани. В случая, видно от посоченото в ЗППАМ рег.№ 4536 РАМ-17/02.02.2023 г., Й. Б. е осъден за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал.1 от НК, което осъждане представлява и основанието за налагане на ПАМ. В тази връзка и с оглед целите по чл. 24 и чл. 25 от Регламент (ЕС) 2018/1861, служителят от ГПУ - Свиленград е следвало да въведе в АИС „НМАП“ и АИС „ИД“ горевизираните данни относно гражданина на трета страна, които данни са необходими при преценка за евентуално въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.

Мотивирана от горното, настоящата инстанция приема, че въвеждането и поддържането на данните на Й. Б. в АИС „НМАП“ и „ИД“ за наложената му ПАМ по чл. 42з, ал. 1 т. 1, вр. чл. 10, ал. 1 т. 4 от ЗЧРБ, е обвързано с издадената Заповед рег.№ 4536 РАМ-17/02.02.2023 г. на За Началника на ГПУ – Свиленград и в този смисъл осъществените действия се основават на административен акт. Доколкото, както вече бе посочено, тези действия не са такива по изпълнение на заповедта, ирелевантно е обстоятелството, че тази заповед към момента не е влязла в сила, респективно, че не е допуснато предварителното й изпълнение.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че твърдените от ищеца вреди, предвид техния характер – загуба на работа и препитание, причинени от невъзможността да преминава през територията на Република България, могат да бъдат претендирани при установяване на незаконосъобразност на административните актове, с които му е наложена забрана за влизане в Република България, съответно постановен е изричен отказ за влизане в страната.

Предвид изложеното, искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностно лице на ответника, състоящо се във въвеждане и поддържане на данните на Й. Б. в информационната система на МВР – АИС „НМАП“ и АИС „ИД“, е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.

При посочения изход на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 144 от АПК, на Агенция "Митници" се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ това възнаграждение е от 100 до 360 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, конкретният размер по всеки спор се определя от съда. В тази връзка съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Б. (U. B.), гражданин на Република Турция, роден на [дата]., срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ в Министерство на вътрешните работи, иск за сума в размер на 3 000 лева - претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.02.2023 г. до 31.10.2023 г., причинени от незаконосъобразни действия на служителите на ГПУ - Свиленград по въвеждане и поддържане на данните на Й. Б. в информационните системи на МВР, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Й. Б. (U. B.), гражданин на Република Т., роден на [дата]., да заплати на АГЕНЦИЯ "МИТНИЦИ" – гр.София, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.