№ 1483
гр. Варна , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503683 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.407, ал.1 от ГПК и е образувано по частна жалба вх.
№ 279613/06.11.2020г. по описа на ВРС от М. К. Т., ЕГН ********** от с. Горен Чифлик, ул.
„Дунав“ № 8 срещу разпореждане № 267315 от 27.10.2020г. по гр. дело № 7430/2017г. на
ВРС, ХL-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за издаване
на три броя изпълнителени листове, които да удостоверяват поотделно правото на
принудително изпълнение срещу тримата ответници по делото.
В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт,
основани на правото на ЕС и на националното право. Отправеното искане е да се отмени
обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да се разпореди издаването на
исканите изпълнителни листове, както и присъждане на сторените съдебни разноски във
въззивното производство.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Софийски градски съд, с
който жалбата се оспорва като неоснователна. Изразено е становище, че претенцията на
ищеца е била една спрямо солидарно отгворни лица и за нея следва да се издаде един
изпълнителен лист, който да възпроизвежда точно от субективна и обективна страта
диспозитивите на влезлите в сила осъдителни решения. Моли да се остави без уважение
частната жалба и за присъждане на разноски.
Останалите въззиваеми – Върховен касационен съд и Районен съд – София, не са
депозирили отговори на частата жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 407, ал.1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С влязло в сила на 14.11.2019г. решение на РС-Варна от 30.07.2018г. по гр. дело №
7430/2017г. на ВРС, ХL-ти състав, е уважен предявения от М. К. Т. срещу Районен съд –
София, Софийски градски съд и Върховен касационен съд иск с правно основание чл.2б
,ал.1 от ЗОДОВ, като ответноците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата в общ
размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
1
на гр.д. № 13755/2006г. по описа на РС – София, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
С молба от 26.02.2020г. жалбоподателят е поискал от първоинстанционния съд да му
бъдат издадени отделни изпълнителни листове срещу всеки от солидарно отговорните
ответници за присъдените в негова полза парични суми. Към молбата е приложена вносна
бележка за сумата от 15 лв., с посочено основание – за издаване на 3 бр. изп. листове по гр.д.
№ 7340/2017г. С разпореждане от 09.10.2020г. съдът е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист.
С обжалваното разпореждане от 27.10.2020г. първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на жалбоподателя с мотива, че издаването на отделни изпълнителни
листове срещу тримата длъжници би създало предпоставки за неколкократно изпълнение на
едно и също вземане от бюджета на трите институции.
За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК изпълнителен лист се издава, след
като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Изпълнителното основание очертава предмета и
страните на принудителното изпълнение, поради което издаваният въз основа на него
изпълнителен лист трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното
основание. Когато изпълнителното основание удостоверява няколко притезания, за всяко
притезание може да се издаде отделен изпълнителен лист и в този смисъл е разпоредбата на
чл. 408, ал.2 от ГПК, която касае хипотезата на решение, постановено при обективно или
субективно съединяване на искове. Такъв е случая, когато длъжникът е осъден да предаде
няколко вещи или няколко длъжници дължат отделни части от една обща сума /така
„Българско процесуално право“, девето преработено и допълнено издание, 2012г., стр. 948/.
В случая, постановеното по воденото дело между страните решение на ВРС, частично
отменено с решение на ВОС, е редовно от външна страна. Същото е влязло в законна сила,
поради което съставлява изпълнително основание по смисъла на чл.404, ал.1, предл. първо
от ГПК, а присъдените суми подлежат на принудително изпълнение. С него тримата
ответници са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5000 лв., както и
направените от последния разноски. Касае е се за едно вземане, което се дължи общо от
ответниците и следва да се издаде един изпълнителен лист. Съдът няма как да обозначи в
отделните изпълнителни листове коя част от решението ще се изпълнява по тях, тъй като
сумата се дължи общо от солидарните длъжници и не е налице хипотезата на чл.408, ал.2 от
ГПК.
С оглед изложените съображения, като е оставил без уважение молбата за издаване на
три изпълнителни листове срещу всички солидарни длъжници, районният съд е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПрП
вр. чл.25а, ал.3 от НЗПрП частният въззивник следва да заплати на частния въззиваем
Софийски градски съд направените разноски в настоящето производство в размер на 50 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 267315 от 27.10.2020г. по гр. дело № 7430/2017г.
на ВРС, ХL-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
издаване на три броя изпълнителени листове, които да удостоверяват поотделно правото на
принудително изпълнение срещу тримата ответници по делото.
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН ********** от с. Горен Чифлик, ул. „Дунав“ № 8 да заплати
на Софийски градски съд сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направени
разноски по ч.в.гр.д. № 3683/2020г. на ВОС, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на
противното от чл.274, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3