№ 26731
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110167288 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М. срещу „В.К.“ ООД.
Предявен е и насрещен иск от „В.К.“ ООД срещу Е. Г. М..
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Ищецът Е. М. е предявил установителни искове с правно основание чл. 26, пр. 1, ев. пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ответникът по главния иск „В.К.“ ООД е предявил кумулативно съединени насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем Standard 14 №
5793917/04.03.2022 г. Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора следвало да заплати такса
за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 343,80
лв. Съгласно чл. 2 от договора за паричен заем, следвало да върне сумата по кредита с
включена такса за експресно разглеждане в общ размер на 1151,46 лв., при сума на
получаване е размер на 700 лв., при ГПР - 49,39 %, годишен лихвен процент - 40,32 % и
лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 18 вноски. В чл. 4, ал. 2 страните
уговорили и заплащането на неустойка в размер на 229,14 лв. По този начин общата сума,
която следвало да заплати ищеца била в размер на 1380,60 лв. Ищецът счита, че клаузата на
чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща заплащането на такса за „експресно разглеждане“,
както и клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение са нищожни поради противоречието им със закона – ЗЗП и
ЗПК, поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33 ЗПК, поради накърняване на добрите
нрави и поради това, че представляват неравноправни клаузи. Според ищеца процесните
суми по оспорените клаузи следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите,
1
като при невключването им се заобикаляла забраната ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Посочва, че
цитираните клаузи не са уговорени индивидуално, противоречат на чл. 10а ЗПК, както и на
чл. 33 ЗПК, както и са неравноправни, за което излага подробни доводи. С оглед изложеното
моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата, съдържаща
се в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5793917/04.03.2022 г.,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на
343,80 лв. и клаузата, съдържаща се в чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 229,14 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни. По отношение на уговорената неустойка счита, че
не е налице законова забрана задълженията да бъдат обезпечавани. Посочва, че длъжникът е
имал възможност да забави сключването на кредита или да откаже сключването на кредита
при несъгласие с уговорената неустойка, както и да се откаже от договора в 14-дневен срок.
Оспорва, че сумата е следвало да се включи при калкулацията на ГПР, доколкото
уговорената неустойка била условна. По отношение на уговорката за експресно разглеждане
на документи счита, че потребителят е имал свободата да избере дали да се възползва от нея
или да изчака 10 дни. Счита, че уговореният годишен процент на разходите отговаря на
изискванията на закона, като не са налице сочените основания за нищожност на оспорените
клаузи. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по главните искове е предявил и насрещни искове.
Посочва, че по договора за паричен заем „В.К.“ ООД е предоставило на Е. М. сумата от 700
лв., която той се задължил да върне на 18 равни двуседмични вноски, всяка в размер на
63,97 лв. Твърди, че М. дължи връщане на сумата от 700 лв., заедно с такса за експресно
разглеждане в размер на 343,80 лв., договорна лихва в размер на 107,66 лв., както и
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 343,80 лв., която била разпредена
на равни части по всяка вноска. На 30.06.2022 г. заемателят заплатил 200 лв., с оглед на
което към депозирането на насрещния иск дължал на заемодателя сумата от 1388,17 лв., от
които главница в размер на 665,99 лв., договорна лихва в размер на 95,33 лв. за периода от
02.04.2022 г. до 12.11.2022 г., неустойка в размер на 203,68 лв., такса за експресно
разглеждане в размер на 305,60 лв., както и законна лихва върху главницата за периода от
13.11.2022 г. до 15.02.2023 г. в размер на 17,57 лв. По изложените съображения ответникът
предявява насрещни искове за осъждане на Е. М. да заплати сумата от общо 778,89 лв. –
665,99 лв., представляваща дължима главница по договор за паричен заем Standard 14 №
5793917/04.03.2022 г., сумата от 95,33 лв. - договорна лихва за периода от 02.04.2022 г. до
12.11.2022 г. и законна лихва върху главницата за периода от 13.11.2022 г. до 15.02.2023 г. в
размер на 17,57 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещните искове, с който същите се
оспорват като неоснователни. Ответникът по насрещните искове счита, че процесният
договор за кредит е изцяло нищожен. Счита, че възнаградителната лихва е уговорена в
2
нарушение на добрите нрави, като нищожността на тази клауза обуславя нищожност на
целия договор. Сочи, че не са посочени условията за прилагането на годишния процент на
разходите. Твърди, че договорът е недействителен и защото не съдържа погасителен план,
както и уговорки относно възможността потребителят да се откаже от договора. Моли за
отхвърляне на насрещните искове. При уважаването им прави възражение за прихващане с
погасените от него суми по отношение на дължимата главница и лихва по договора за
кредит. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявените установителни искове с правно основание чл. 26, пр. 1, ев. пр. 2 ЗЗД, вр. чл.
10а ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл.
146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ищецът следва да докаже, че между страните е сключен
договор за заем със соченото в исковата молба съдържание, че договорът съдържа
оспорените от ищеца клаузи, както и че същите са нищожни на заявените в исковата молба
основания - а именно, че чрез същите се нарушават/ заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4
ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК, че са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗПК, евентуално, че оспорените клаузи накърняват добрите нрави, т. е. че
накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора с оспорените клаузи.
По предявените насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже сключването на договор
за заем със соченото съдържание, реалното предаване на заемната сума от заемодателя на
заемателя съгласно условията на договора, срока за погасяване на задължението и
настъпването на изискуемостта на вземането. По отношение на претендираната
възнаградителна лихва ищецът по насрещния иск следва да докаже наличието на валидно
сключена клауза за възнаградителна лихва, както и настъпването на предпоставките за
нейната дължимост и размера й. По отношение на претендираната лихва за забава ищецът
по насрещния иск следва да докаже наличието и размера на главния дълг, изпадането в
забава на ответника и размера на мораторната лихва. При доказване на тези обстоятелства
ответникът по насрещните искове следва да установи погасяване на дълга.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи в договора за
потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност
на клаузи от договора.
Съдът ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за
паричен заем Standard 14 № 5793917/04.03.2022 г., по силата на който Е. Г. М. е получил
3
сумата от 700 лв. – главница; че в договора е уговорена такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на кредит в размер на 343,80 лв. – чл. 1, ал. 3 и неустойка в
размер на 229,14 лв., дължима при неизпълнение на задължението на заемателя да осигури
обезпеченията, предвидени в договора – чл. 4, ал. 1 и ал. 2, както и че Е. Г. М. е погасил
сума в размер на 200 лв.
По доказателствата:
Страните са представили допустими и относими писмени доказателства, които следва да
бъдат приети.
Ответникът по главните искове и ищец по насрещните искове е поискал да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза, което искане следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 27.09.2023 г. от 09:20
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА на основание чл. 211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане предявения от „В.К.“
ООД срещу Е. Г. М. насрещен иск.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с насрещната искова молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в насрещната искова молба, като
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лв., вносим от „В.К.“ ООД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., която да се уведоми за възложената експертиза и да се
призове за съдебно заседание след представяне на доказателства за внесен депозит, като в
призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от една
седмица преди съдебното заседание с преписи за страните.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
4
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, на ищеца Е. М. – и
препис от отговора на исковата молба, на ответника „В.К.“ ООД – и препис от отговора на
насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5