Определение по дело №4837/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5293
Дата: 13 октомври 2016 г.
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20121100904837
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 юли 2012 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е  Н   И   Е

Гр.С., …. октомври 2016 година

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и седми септември 2016 година, в състав:

                                                         СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№4837 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.

                   Производството е образувано по възражение вх.№100882/27.07.2016г., подадена от кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „С.П.“ ЕООД – С.П., чрез адв.А.Р., с което страна оспорва валидността на обезпечението на друг кредитор с прието вземане – „Ю.Б.“ АД, представляващо договорна ипотека по отношение на недвижими имот, обективирана в нот. акт №74, рег.2047, нот.дело № 433/2007г. по описа на нотариус М., рег.№50 на НК.Твърди, че договорът за ипотека е нищожен, тъй като нарушена нормата на чл.167 ЗД, задължаваща специалността на ипотеката.В настоящия случай такава специалност не е налице, касателно бъдещите постройки, което е нарушение на разпоредбата на чл.167, ал.3 ЗЗД, а не може да се направи извод и за тъждество на имотите, върху които е учредена ипотеката с изградените впоследствие такива, което е нарушение на нормата на чл.170 ЗЗД.Ето защо твърди, че банката няма качество на привилегирован кредитор.Моли съда да уважи стореното възражение, с отбелязване в списъка на приетите вземания.

                   Кредиторът, чието обезпечение е оспорено, като съществуващо- „Ю.Б.“ АД, не оспорва допустимостта на възражението, неговата основателност.Твърди, че интерпретацията на фактите, които е направено от възразилия кредитор противоречи на задължителната съдебна практика,        постановено по реда на чл.290 ГПк, от ВКС, с които се приема, че ипотека върху бъдещи постройки е действителна, след като е налице постигнато съгласие в този смисъл от страните по ипотечната сделка.В процесния договор между ипотекарния длъжник и банката е налице такава уговорка, а възразилият кредитор сам е представил протокол от компетентните длъжностни лица, в който е констатирано, че жилищната сграда, изградена в имота е в степен на груб стоеж, в съответствие с одобрени строителни книжа и издаденото разрешение за строеж.Освен това простото твърдение за липса на тъждество между имотите в нот. акт и построените сгради не води до необходим извод, че е налице липса на тъждество.

                   Синдикът не оспорва допустимостта на възражение, а неговата основателност.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   Възражението на кредиторът с прието вземане – С.П. е подадено в срока по чл.690 ТЗ- в 7-дневен срок от обявяването на списъка с предявени приети вземания в ТР, което действие е извършено на 20.07.2016г.Ето защо възражението е допустимо като подадено в срока, от надлежна страна и с него се атакува валидност на обезпечителната сделка- договорът за ипотека, със съществуването на което на кредиторът „Ю.Б.“ АД се отрежда място по чл.722, т.1 ТЗ за удовлетворяване на вземанията.

                   По основателността на възражението.

                   Настоящият състав не възприема тезата на възразилия кредитор, че не е налице специалност на ипотеката.

                   От представения с молбата, с която банката е предявила вземането си, нот. акт №074, рег.№2047, нот.дело №43382007г. по описа на нотариус Светлана М., с район на действие този на СРС и рег.№50 на НК.По силата на постигнатото съгласие страните са приели, че за обезпечение на вземането на банката, длъжникът учредява в нейна полза ипотека върху УПИ №2-1462, в кв.45 по устройствения план на С., местност „О.К.“, с площ от 2 174 кв.м, при граници по скица: ,лица, УПИ 19-1458, УПИ 20-1459, УПИ 21-1460, УПИ 10-759, УПИ 11-760, УПИ 17-1176, УПИ 16-1149, УПИ 17-763, УПИ1 -762, като страните са постигнали съгласие, че ипотеката върху този имот преминава по право ивърху всички обекти, които ще се построят, съответно надстрят върху този имот, както и че тази ипотека обхваща ипотекирания имот, независимо от промените в регулацията, промени в предназначението на изградените върху него сгради или последващи преустойства в тях, включително, но не само и върху предвидените за изграждане в момента, съобразно одобрени строителни книжа две жилищни сгради с подземни гаражи.

                   По делото е представен договор за банков кредит №100-628 от 05.10.2007г., сключен между банката и „С.П.“ООД, в който се сочи, че банката предоставя на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер до 1 500 000 евро, с цел финансиране изграждането на две жилищни сгради в имота, описан в чл.35 от договора, съгласно разрешение за строеж №22“/13.08.2007г.

                   По делото е представен констативен протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ,,достоверяващ, че обектът „жилищна сграда с подземни гаражи“ в кв.45, УПИ 2-1462, в кв.“О.К.“ е сграда,завършена в груб строеж, по смисъла на параграф 5, т.46 ЗУТ, в съответствие с одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж №224/13.08.2007г. на „С. П.“ ООД.Документът носи дата 14.10.2008г.

   В решение № 39/24.03.2014 г. по гр. д. № 5059/2013 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 142/08.07.2014 г. по гр. д. № 396/2014 г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 1/19.02.2015 г. по гр. д. № 3424/2014 г. на ВКС, ГК, ІII г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК от състави на ВКС, Гражданска колегия, които формират задължителна практика по смисъла по поставения въпрос. В същите е прието, че ипотекарният длъжник, като собственик на терена, разполага с възможност да го застрои и това право ипотекарният кредитор не може да ограничава. Ето защо, при постигнато съгласие при сключване на договора за учредяване на ипотека върху незастроен имот, е допустимо да се уговори разпростиране на действието на ипотеката върху сградите, които ще бъдат построени в него. Съгласно посочените решения на ВКС, такава уговорка не противоречи на чл. 166, ал. 2 от ЗЗД. След като в договора изрично е посочено, че ипотеката разпростира действието си и върху сградите, които ще бъдат построени в имота по одобрени строителни книжа, сградите са в достатъчна степен индивидуализирани, за да се приеме, че е налице яснота относно предмета на ипотеката и изискването на чл. 166, ал. 2 от ЗЗД е спазено. Пълната индивидуализация на сградата и на отделните обекти в нея към момента на учредяване на ипотеката е практически невъзможно, но доколкото застроеният имот по приращение принадлежи на същия собственик и след застрояването представлява единен обект на право на собственост следва да се приеме, че изискването на чл. 166, ал. 2 от ЗЗД е спазено чрез посочване на местоположението, границите и площта на терена, както и на бъдещата сграда в него. Такава уговорка не противоречи и на изискването начл.167, ал.3 ЗЗД.Изискването за специалност касае принадлежността на правото на собственост върху вещта към момента, в който ипотеката ще произведе действие. В подобна хипотеза ипотечното право върху бъдещата вещ ще възникне при условие, че вещта бъде създадена и правото на собственост върху нея принадлежи на ипотекарния длъжник.В настоящия случай правото на собственост по отношение на сградите не е напускало патримониума на длъжника.Представеният констативен протокол удостоверява степента на завършеност на строежа и съответствието му с даденото разрешение №224/2007г., цитирано и в договора за кредит.Т.е.  налице е надлежно дадено разрешение за строеж, удостоверено, че изпълненото върху имота, като груб строеж, съответства на даденото разрешение и по тези данни е възможно да бъде извършена индивидуализация на обектите, които ще бъдат построени.това означава, че изискването на чл. 166, ал. 2 от ЗЗД за индивидуализация на ипотекирания имот следва да се приеме за спазено, тъй като в договора е посочено, че ипотеката ще има действие и върху построеното въз основа на построеното съгласно даденото разрешение за строеж. Ипотеката в този случай ще се счита учредена под условие и ще произведе действие от момента на завършване на строителството, ако след построяването на сградата е налице тъждество между посочения в ипотечния договор и реално възникнал недвижим имот и този имот е собственост на учредителя на ипотеката.

Ето защо макар и допустимо направено възражение от кредитора С.П. се явява неоснователно.Спазено е изискването за специалност на ипотеката, а твърдението за липса на тъждество се явява неустановено в процеса.

   При изложеното съдът намира, че възражението следва да бъде оставен без уважение, а списъкът на приетите, предявени вземания – одобрен.

 Водим от това съдът

О    П   Р    Е    Д    Е    Л    И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ВЪЗРАЖЕНИЕ с вх.№100882/27.07.2016г., подадено от кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „С.П.“ ЕООД – С.П., чрез адв.А.Р., с което страна оспорва валидността на обезпечението на друг кредитор с прието вземане – „Ю.Б.“ АД, представляващо договорна ипотека по отношение на недвижими имот, обективирана в нот. акт №74, рег.2047, нот.дело № 433/2007г. по описа на нотариус М., рег.№50 на НК.

На основание чл.692 ТЗ ОДОБРЯВА списък на предявени и приети вземания, изготвено от синдика на „С.П.“ ЕООД, обявен в ТР на 20.07.2016г.

Определението не подлежи на обжалване и препис от него да се изпрати на АВ – ТР за вписването му по партидата на несъстоятелното дружество „С.П.“ ЕООД.

 

 

                                                   СЪДИЯ: