№ 15259
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20221110163913 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на П. К. Ф., ЕГН **********, адрес: гр. С****, срещу А д г о
„А и А“, адрес: гр. С****, към юридическото лице Фондация „С г д“, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: с. В****. Ищцата твърди, че апартамент № 1, находящ се в
гр. С****, бил отдаден под наем на ответника Фондация „С г д“. Твърди, че посоченият
обект се използвал от трима учители, които в своята работа си служели с три кучета с
терапевтична цел. Излага, че на 10.03.2022 г. в 18:00 ч., на площадката на първия етаж във
входа на процесната сграда, едно от кучетата от апартамент № 1, голямо, бяло, с петна, без
повод и намордник, скочило върху ищцата и я захванало с предните си лапи, при което
същата залитнала, стреснала се и започнала да трепери от уплаха. След това на ищцата
станало лошо и пила успокоителни. Заявява, че това състояние продължило до 12.03.2022 г.,
поради което ищцата посетила УМБАЛ „Пирогов“, където било установено, че следва да
постъпи по спешност за болнично лечение, но последната се прибрала вкъщи, след което
към 20:00 ч. същата вечер отново се почувствала зле и постъпила в УМБАЛ „Пирогов“, в
кардиологичния отдел, където на ищцата били поставени системи. Твърди, че в резултат от
процесния инцидент е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в следното: болки и
страдания, влошено здравословно състояние, кардиологични смущения, унижение, стрес,
разстройство на съня, страх от кучета, които състояния продължавали и към настоящия
момент, като ищцата продължавала да пие лекарства и да ходи по болници. Ето защо
предявява настоящия иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на
2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху посочените суми, считано от 10.03.2022 г. до окончателното заплащане. Претендира
заплащането и на направените по делото разноски.
1
Ответникът Фондация „С г д“ оспорва предявения иск. Не се оспорват обстоятелствата, че
ответникът е наемател на процесния апартамент № 1, като твърди, че наемодатели по
договора били И. Ц. и С К.а, както и че във връзка с работата си с деца с увреден слух
притежават три кучета, порода „Парсън ръсел териери“. Посочва, че ищцата е имала
тенденциозно агресивно поведение към децата и персонала на фондацията, като
неколкократно е нахълтвала в апартамента във видимо нетрезво състояние, като веднъж е
започнала да се въргаля по земята и да прегръща кучетата. Твърди, че доколкото процесното
куче било под 10 кг. не се изисквало същото да е с намордник, като оспорва да е налице
нападение от страна на кучето, както и причинно-следствената връзка. Ето защо моли за
отхвърляне на предявения иск, като претендира и разноски по производството.
В откритите съдебни заседания, всяка от страните се представлява от надлежно
упълномощените си процесуални представители, които поддържат съображенията си,
изложени в подадените искова молба и отговор на исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна и правна, следното:
На 10.03.2022г., около 18:00 ч., се провеждало общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. С*****. Ищцата, в качеството си на
собственик на самостоятелен обект в сградата, също присъствала на общото събрание.
Общото събрание се провеждало на площадката, на която бил разположен и апартамент №
1, който през исковия период бил отдаден под наем на ответника за извършване на
дейността му по обучение, подпомагане и терапевтични занимания с деца с увреден слух. За
осъществяване на дейността си, ответникът използвал и специално обучени общо три броя
кучета, порода “Парсън ръсел териер”, сред който и женско куче, бяло на цвят, отговарящо
на името Айра. Процесното куче, било регистрирано по надлежния ред, като негови
собственици в издадения му ветеринарен паспорт били вписани лицата - И. и Л Т. На кучето
бил поставен и микрочип. Свидетелят И. Т /собственик на кучето Айра/, участвал в
дейността на ответника, като подпомагал децата, посещаващи фондацията да се интегрират
по-лесно, в т.ч. чрез терапевтични методи, включващи участието на процесното куче. В деня
на провеждане на общото събрание, ищцата, заедно със св. В, св. К, както и други етажни
собственици, се били събрали пред вратата на апартамент № 1, като ищцата била с гръб към
нея. Същевременно, при излизането си, за да изведе кучето Айра на вечерната му разходка
навън, св. Т следвало да премине през мястото, където се провеждало събранието, като
сторил това, водейки кучето на повод до себе си. При излизането им от вратата на
апартамент №1, кучето, тръгвайки напред, подскочило зад крака на ищцата, която се
намирала в най-голяма близост, като същата понеже била в гръб, се стреснала и се
разтреперила. Ищцата се приближила към св. В, която започнала да я успокоява, като я
посъветвала да се качи до жилището си, за да си вземе нещо за успокоение. Ищцата се
качила до жилището си, където взела успокоителни, като поради учестеното сърцебиене, на
следващия ден посетила болница “Пирогов”, където била прегледана и хоспитализирана.
Направено й било ЕКГ и изследвания, като се установили ритъмни нарушения в резултат на
2
предсърдно мъждене. Ищцата била изписана преди срока на престоя си с подобрение, като й
била предписана съответната медикаментозна терапия.
Съдът установи посочената по-горе фактическа обстановка, в т.ч. механизма на настъпване
на уврежданията, интензитета им, от приетите писмени доказателства, свидетелските
показания. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се
установява, породата на кучето, както и неговите външни физически белези, цвят на
козината, приблизителна големина, поради което съдът приема, че вещта, предмет на
настоящото производство е индивидуализирана.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, както и от събраните по делото
доказателства, се формират следните правни изводи:
Предявен е осъдителен искове с правно основание чл.50 от ЗЗД за сумата от 2000 лв., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, представляваща
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, в резултат на въздействие от
вещ /куче/, върху която следва да се осъществява надзор.
Отговорността по чл.50 ЗЗД, е обективна отговорност за вреди, причинени от вещ, в
резултат на присъщи на същата характеристики, а не и в резултат на чуждо противправно
поведение. Фактическият състав на отговорността по чл.50 ЗЗД, включва наличието на
настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени такива, в резултат на вещ, като
настъпването на вредите е в резултат от характеристики на самата вещ.
На следващо място, за да възникне отговорността по чл.50 ЗЗД, е необходимо вещта, в
резултат на действието на която са настъпили вредите, да има собственик и/или лице, под
чийто надзор се е намирала към момента на тяхното настъпване.
От събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установи, че кучето порода
“Парсън ръсел териер”, бяло на цвят, отговарящо на името Айра, при излизането си от
вратата на апартамент №1, водено от св. И. Т - негов собственик, е подскочило към крака на
ищцата, която към този момент била с гръб, като между кучето и ищцата не е имало никакво
друго механично съприкосновение, в т.ч. одраскване, ухапване и пр. От показанията на св. Т
и св. К се установява, че при напускането на апартамента, кучето е било със стопанина си,
който го водил на повод. Както св. К, така и св. В, сочат, че ищцата е била с гръб, както и е
била най-близко до вратата на апартамента, от който е излязъл св. Т, водейки кучето, като
свидетелите сочат, че същото единствено е подскочило към крака на ищцата, което според
св. К било по-скоро израз на радост, отколкото на нападение. Св. Т сочи още, че ищцата
неколкократно е посещавала апартамента, където ответника е осъществявал своята
терапевтична работа с децата от фондацията, в т.ч. и в присъствието на кучетата, за
извършване на дребни услуги, като при едно от посещенията, ищцата сама се насочила към
кучетата и легнала на земята, за да си играе с тях, като споделила със свидетеля, че обича
кучета, както и какъв бил според нея подходящият език, на който следвало да се отправят
команди до тях. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на разпитаните
по делото свидетели, досежно обстоятелствата, посочени по-горе и свързани с механизма на
твърдяния деликт. В тази връзка следва да се отбележи, че соченият от ищцата в исковата
молба, механизъм, не съответства на събраните по делото доказателства. По делото липсват
3
каквито и да било доказателства, че кучето е скочило върху ищцата в гръб и я захванало с
предните си крака, в резултат на което тя залитнала, както и че било без повод и намордник,
както се твърди в исковата молба. Единствено в показанията си св. В твърди, че кучето не е
било вързано на повод, като съдът не кредитира показанията й в тази тяхна част, тъй като от
една страна същите не кореспондират с останалите събрани гласни доказателства, и от друга
страна следва да се има предвид относително продължителния период от време между
разпита на свидетелката и настъпване на обстоятелствата, за който е разпитана, в т.ч. като се
отчете настъпилата суматоха при възприемане на конкретното обстоятелство от
свидетелката, с оглед обстоятелството, че след като се стреснала ищцата, се насочила
именно към св. В, която започнала да я успокоява.
По отношение на твърдението, че задължение на стопанина му е било, процесното куче да
се разхожда с намордник, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи
установеното в разпоредбата на чл.13, т.1 вр. чл.11, т.1 и т.2 от Наредба за придобИ.е,
притежаване и отглеждане на жИ.тни /кучета и котки/ на територията на Столична община,
приет от Общинския съвет с Решение №379 от 23.06.2011г., в изпълнение на ЗЗЖ и
останалите императивни законодателни разпоредби, съобразно която е налице задължение
на собственика, осъществяващ надзор над жИ.тното, да разхожда на обществени места
кучето на повод до 1,5 м., а при кучета над 10 кг. - на неразтеглив повод до 1,5 м., или с
намордник. От събраните по делото писмени доказателства - ветеринарен паспорт, снимка
на процесното куче, както и от показанията на св. Т не се установи процесното куче да
тежало над 10 кг. към 10.03.2022г., /видно от датата на издаване на паспорта - 04.06.2021г. и
от показанията на собственика, се установява, че то е било на възраст около година/, с оглед
на което да е съществувало и нормативно установено задължение на собственика му да го
разхожда с поставен намордник.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства не се установи наличието на протИ.поравно поведение от страна на лицето,
задължено да упражнява надзор върху процесното куче - св. И. Т.
На следващо място, настоящият съдебен състав не приема, и че в резултат от действието на
вещта /кучето/, на ищцата са причинени посочените в исковата молба, неимуществени
вреди.
От представената и приета по делото медицинска документация, в т.ч. от проведените
амбулаторни прегледи, се установява, че ищцата е страдала от заболяване на щитовидната
жлеза, за което свидетелства в показанията си и св. В, както и от хипертония. При
постъпването си за болнично лечение е установено, че същата е имала ритъмни нарушения в
сърдечната дейност, както и предсърдно мъждене. След провеждане на необходимите
изследвания, ищцата е освободена преди изтичане на срока за хоспитализация, с подобрение
като й е назначена терапия.
От събраните по делото доказателства, се установи че действително ищцата е изпитала
първоначален уплах, но от последващите й действия, /обстоятелството, че същата е
потърсила медицинска помощ едва на следващия ден, като сама е постъпила за преглед и
лечение/, не би могло да се приеме, че същите по своето естество и интензитет на
4
въздействие, са в пряка причинно-следствена връзка с твърдяните като претърпени
неимуществени вреди, свързани с твърдения за усложняване на здравословното й
състояние, постъпването й за лечение в болнично заведение и пр. Отразените в
медицинската документация, заболявания от които страда ищцата, съдът намира, че нито са
се породили от конкретната случка, предмет на делото, нито твърдяното влошаване на
състоянието на ищцата, е обусловено изключително от настъпването й. Видно и от
показанията на разпитаните по делото свидетели и съседи на ищцата - св. К, същата е имала
конфликти не само с ответника, но и с други съседи, писала е жалби до различни
институции и пр. Свидетелят Т сочи и че същата неколкократно е изпадала в конфликти с
децата, посещаващи терапия, както и е проявявала нетипично поведение, провокирано
според него от употребата й на алкохол.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че от анализа на събраните по делото
доказателства , не се установява наличието на протИ.правно поведение, както и причинно-
следствена връзка между твърдяното като осъществено такова, изразяващо се в липса на
надзор от собственика на вещта /кучето/ и твърдяните като настъпили за ищцата,
неимуществени вреди, с оглед на което исковата претенция за обезщетение в размер на 2000
лв., следва да бъде отхвърлена в цялост.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, сторени в
настоящото производство, в общ размер на 800 лв., като без уважение като неоснователно
следва да бъде оставено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
см. на чл.78, ал.5 ГПК. Съдът намира, че същият е съобразен с размера на първоначално
предявените искови претенции, с броя на проведените съдебни заседания по делото, с
фактическата и правна сложност на същото, както и с обема на осъществената процесуална
защита.
Ищцата следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС и сумата в размер на 300 лв. -
възнаграждение за особения представител на ответника И. Й. К. с ЕГН **********, адв. Д.,
съобразно протоколно определение № 22738/11.10.2023г., потвърдено с влязло в законна
сила Определение №2836/13.02.2025г., по ч.гр.д.№13829/2024г. на СГС.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от П. К. Ф., с ЕГН **********,
срещу А д г о “А и А” към Фондация “С г д” с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: с. В****, иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, сумата от 2000 лв. /две хиляди
лева/, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, преживян стрес, в резултат
на нападение от куче, в резултат на осъществено бездействие, ведно със законната лихва от
10.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, П. К. Ф., с ЕГН **********, да заплати на А д г
о “А и А” към Фондация “С г д” с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с.
В****, сумата от 800 лв., разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, П. К. Ф., с ЕГН **********, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския районен съд, сумата от 300 лв. -
изплатено възнаграждение за особения представител на ответника И. Й. К. с ЕГН
**********, адв. Д., съобразно протоколно определение № 22738/11.10.2023г., потвърдено с
влязло в законна сила Определение №2836/13.02.2025г., по ч.гр.д.№13829/2024г. на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6