и за да се произнесе,взе предвид следното:
С решение N 55/26.01.2005г., постановено по гр.д. N 829/2004г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Красимир Асенов Моллов от гр.Кърджали иск срещу Тодор Николов Кундев, с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ по запис на заповед от 20.03.2001г., като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Красимир Асенов Моллов, който го атакува като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Моли съда да отмени решението на Районен съд-Кърджали, вместо което да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си. Сочи нови доказателства. Ответникът се явява лично. Моли жалбата да не се приема. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна, поради което следва да се отмени решението на първоинстанционния съд. Съображенията на съда за това са следните: Пред Районен съд-Кърджали е подадена искова молба с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ, с която се иска да бъде осъден Тодор Николов Кундев да заплати на Красимир Асенов Моллов сумата от 3 000лв., представляваща главница по издадения от ответника запис на заповед, с която Кундев се обогатил във вреда на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на падежа 20.04.2001г. до окончателното й изплащане. В подкрепа на иска е представен като доказателство запис на заповед от 20.03.2001г. Ответникът по иска е представил заверено копие на нотариално заверена декларация – л.17, видно от която Красимир Асенов Моллов е декларирал, че “след като предадат на него и съпругата му Елена Александровна Моллова владението на имотите, а именно:магазин за търговия с хлебни изделия и закуски, с производствена част с обща застроена площ 134,82кв.м., и магазин за кафе и сладкарски изделия, със застроена площ 17,70 кв.м., находящи се в партерния етаж на жилищен блок №1 на бул.”България”, имот с пл.сн.№ 1113, в кв.96 по плана на гр.Кърджали, няма да има никакви финансови претенции към Тодор Николов Кундев и Никола Тодоров Кундев, и двамата от гр.Кърджали, лично и като едноличен търговец с фирма “Никола Кундев”, и че към момента на предаване на владението на описаните имоти двамата не му дължат никакви суми”. На гърба на декларацията, с ръкописен текст е добавено, че на 03.06.2002г. в гр.Кърджали на Красимир Моллов е отстъпена собствеността и е предадено владението върху описаните в декларацията недвижими имоти. Текстът е подписан от Кр.Моллов. Пред настоящата инстанция е представено доказателство – споразумителен протокол от 22.05.2002г., от който се установява, че ЕТ Никола Тодоров Кундев с фирма “Никола Кундев” от една страна, и Красимир Асенов Моллов и съпругата му Елена Александровна Моллова от друга страна, се споразумяли за това, че е ЕТ Никола Тодоров Кундев с фирма “Никола Кундев” се задължава в 10 дневен срок от подписване на този споразумителен протокол да отстъпи собствеността и предаде владението на Красимир Асенов Моллов и съпругата му Елена Александровна Моллова на недвижим имот - магазин за търговия с хлебни изделия и закуски, с производствена част с обща застроена площ 134,82кв.м., и магазин за кафе и сладкарски изделия, със застроена площ 17,70 кв.м., находящи се в партерния етаж на жилищен блок №1 на бул.”България”, имот с пл.сн.№ 1113, в кв.96 по плана на гр.Кърджали. При тези данни въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен и доказан, а атакуваното решението на първоинстанционния съд следва да се отмени. Не се спори между страните по делото, че на 20.03.2001г. е бил издаден запис на заповед, с издател Тодор Николов Кундев и поемател Красимир Асенов Моллов, за сума в размер 3 000лв., дата на падеж – 20.04.2001г. и място на падежа – гр.Кърджали. Записът на заповед валиден и редовен от външна страна, съдържа всички изискуеми реквизити, съгл.чл.535 от ТЗ. По делото не са представени доказателства сумата по записа на заповед да е била изплатена. Очевидно, към датата на предявяване на иска - 11.03.2004г. е бил изтекъл 3 годишния давностен срок по чл.531, ал.1 от ТЗ. Въпреки това, непредявяването на ефекта не освобождава издателя от поетото задължение за заплащане на сумата по записа; задължението е изискуемо, макар и записа да не е предявен. Това е така, тъй като удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. По повод представената по делото декларация, подписана от ищеца по делото Моллов, съдът съобрази следното: Записът на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създава задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. За неговата действителност не се изисква да бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от условията, които са уговорени между страните. Записът на заповед е едностранно волеизявление, абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като съществен елемент за издаването му основанието. Не предпоставя като условие за действителност наличността на друга основна сделка с каузален характер, нито пък валидност на правоотношението по каузалната сделка. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден.Когато записът на заповед се издава за изплащането на един съществуващ дълг, изпълнението на задължението по него не се подчинява на правилата, които са установени в гражданските закони за сделката между страните, защото той изключително зависи от своята форма, която създава менителнично задължение /Реш.1414/29.10.2003г. по гр.д.№ 2264/2002г., 2 г.о. на ВКС/. Ето защо, като не са представени доказателства, че сумата по записа на заповед е била платена, всяко друго доказателство за наличието или липсата на каквито и да било други финансови отношения /задължения/ между страните по делото са ирелевантни за настоящия спор. Ето защо следва атакуваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено, вместо което следва да се постанови друго, с което Тодор Николов Кундев да бъде осъден да заплати на Красимир Асенов Моллов сумата в размер на 3 000лв., представляваща главница по запис на заповед от 20.03.2001г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2001г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на делото и претенцията на жалбодателя за разноски, такива му се следват за двете инстанции в размер на 230лв. Водим от изложеното и на основание чл.208,ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение N 55/26.01.2005г., постановено по гр.д.N 829/2004г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ТОДОР НИКОЛОВ КУНДЕВ от гр.Кърджали, бул.”Беломорски” №77, бл.”Арда”, вх.А, ап.2, с ЕГН ********** да заплати на КРАСИМИР АСЕНОВ МОЛЛОВ от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” №1, бл.”ГУСВ”, вх.Б,, ет.1, ап.18 сумата в размер на 3 000лв., представляваща главница по запис на заповед от 20.03.2001г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2001г. до окончателното изплащане на тази сума, както и деловодни разноски в размер на 230лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ |