ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 256
гр. Перник , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500385 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба с вх. № 412 от 29.01.2021 г. от К. П. К.,
с която е поискал да бъде образувано производство за изменение на решение № 250 от
16.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 385/2020 г. по описа на ПОС, в частта му за
разноските.
Ответниците по молбата – Г. В. И. и К. К. К. не представят отговор.
Молбата е подадена в срока по чл.248 от ГПК, от легитимирано лице, поради
което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
С решение № 250 от 16.11.2020 г., постановено по настоящото дело, по
подадена от К. П. К. въззивна жалба е обезсилил решение № 426 от 20.02.2020 г. по
гр.д. № 01710 по описа на Районен съд – Перник за 2017 г., в частта, в която К. П. К. е
осъден да заплати на Г.В. К. (И.) обезщетение за наемоподобен доход за имота,
находящ се в *** за периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2019 г. и за периода от 02.10.2019
г. до 30.10.2019 г., и за имота находящ се в *** за периода от 02.10.2019 г. до
30.10.2019 г., отменил е решението на първоинстанционния съд в частта, в която К. П.
К. е осъден да заплати на Г.В. К. (И.) с обезщетение за наемоподобен доход за имота,
находящ се в *** за периода от 01.03.2019 г. до 01.10.2019 г., за сумата над 1085 лева,
до присъдения размер от 1240 лева, и за имота находящ се в *** за периода от
01.03.2014 г. до 28.02.2019 г. за сумата над 472.50 лева до присъдения размер от 540
лева, и вместо това е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС от
Г.В. К. (И.) срещу К. П. К. за заплащане на обезщетение за наемоподобен доход за
имота, находящ се в *** за периода от 01.03.2019 г. до 01.10.2019 г., за сумата над 1085
1
лева, до присъдения размер от 1240 лева, и за имота находящ се в *** за периода от
01.03.2014 г. до 28.02.2019 г. за сумата над 472.50 лева до присъдения размер от 540
лева, като неоснователен и недоказан. Със същото решение ПОС е обезсилил
решението и в частта, в която К. П. К. е осъден да заплати на К. К. К. обезщетение за
наемоподобен доход за имота, находящ се в *** за периода от 02.10.2019 г. до
30.10.2019 г., отменил е решението в частта, в която К. П. К. е осъден да заплати К. К.
К. обезщетение за наемоподобен доход за имота, находящ се в *** за периода от
01.03.2014 г. до 28.02.2019 г. и за сумата над 945 лева до присъдения размер от 1080
лева, и вместо това е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС от
К. К. К. срещу К. П. К. за заплащане на обезщетение за наемоподобен доход за имота,
находящ се в *** за периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2019 г. и за сумата над 945 лева
до присъдения размер от 1080 лева, като неоснователен и недоказан. С решението
съдът се е произнесъл по направените от страните разноски, но не се е произнесъл по
направеното в открито съдебно заседание на 06.10.2020 г. своевременно искане на
въззивния жалбоподател чрез неговия адвокат, за присъждане на хонорар съгласно
чл.38 от ЗА.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките за
присъждане на съдебните разноски за адвокатски хонорар в полза на молителя, по реда
на чл.248 от ГПК. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната,
постигнала благоприятен изход за спора, което същата може да упражни във всяка
инстанция, в която приключва производството по делото.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение при осъществено безплатно процесуално представителство, съобразно
изхода на спора, като съдът определя и възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл.36, ал. от ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид изложеното, в полза на адвоката на въззивния жалбоподател (ответник
в първоинстанционното производство) – адв. С.И. Б. – САК, следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, съразмерно с
уважената част от въззивната жалба. Размерът на дължимите разноски за оказаната
безплатна правна помощ на К.К. пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената
част от жалбата възлиза на 53.77 лева, изчислен съгласно разпоредбата на чл.7, ал.4, вр.
с ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
към която норма препраща разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАдв. Дължимото на
адвоката възнаграждение съдът изчисли, като съобрази датата на представяне на
пълномощното от страната и с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция,
които разноски следва да бъдат възложени върху въззиваемата страна.
В горния смисъл, молбата за допълване на решението в частта за разноските е
основателна и следва бъде уважена.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 250 от 16.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 385/2020
г. по описа на ПОС, в частта за разноските, както следва:
2
ОСЪЖДА Г.В. К. (И.) с ЕГН ********** и К. К. К. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на адвокат С.И. Б., вписана в С. адвокатска колегия, с личен номер № ***,
сумата от 53.77 (петдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) лева – адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3