В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Славчева | |
Административно наказателно дело |
И за да се произнесе ,взе в предвид следното : Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Постъпила е жалба от С. М. Ч. с вх. № */09.02.2011 г. против наказателно постановление № * от 10.12.2010 година, издадено от началника на РУП Г.З., за допуснато нарушение на чл.55,А.4 от ЗМВР,тъй като не е изпълнил отправено му устно полицейско разпореждане от страна на полицейски орган,в изпълнение на функциите му по опазване на обществения ред,контрол по безопасността на движението и защита правата и свободите на гражданите,отправено му на 29.10.2010година в 17.00 часа,с което му е разпоредено в срок до 11.00 часа на 30.10.2010година да премести паркираният си личен лек автомобил с рег.№ *,като освободи един от входовете на къщата на Е. Ю. Ч.,намираща се в Г.Н. О.С.,като по този начин ограничава свободното ползване на входовете от Е. Ч.,и на основание чл.270,А. ЗМВР му е наложена глоба в размер на 100 лева. В жалбата е релевирано оплакване за неправилност на атакуваното наказателно постановление,поради неговата незаконосъобразност и необоснованоС.Прави се оплакване ,че с акта за установяване административното нарушение и атакуваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя за извършено от него нарушение на чл.55 А.4 от ЗМВР,без жалбоподателят е извършвал действия с които да е нарушил обществения ред, да е създал опасност за движението и да е нарушил правата и свободите на гражданите. Отправено му е от органите на МВР устно предупреждене да премести собствения си лек автомобил паркиран на празното пространство пред домът, в който живее в Г. Н.,като се поддържа,че мястото където е паркиран автомобила не пречи на Е. Ю. Ч. да ползва един от входовете на къщата си.Твърди се още,че о плакванията от последния са в резултат на влошените отношения между тях и водените съдебни дела по спорове за собственост . Иска се отмяна на наказателно постановление № * от 10.12.2010 г. издадено от Началника на РУП, Г. З. като издадено в нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост - липса на извършено административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от процесуалният си представител А.А., която поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. Въззиваемият Р. У. „. Г.З. се представлява от С. юриск.Д., който поддържа становище, че жалбата е неоснователна и атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Р. П. Г.З. редовно и своевременно призована не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалба е подадена в срок и от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт,поради което е процесуално допустима. С атакуваното наказателно постановление №* от 10.12.2010година, издадено от началника на РУП Г.З., за допуснато нарушение на чл.55,А.4 от ЗМВР,тъй като не е изпълнил отправено му устно полицейско разпореждане от страна на полицейски орган,в изпълнение на функциите му по опазване на обществения ред,контрол по безопасността на движението и защита правата и свободите на гражданите,отправено му на 29.10.2010година в 17.00 часа,с което му е разпоредено в срок до 11.00 часа на 30.10.2010година да премести паркираният си личен лек автомобил с рег.№ *,като освободи един от входовете на къщата на Е. Ю. Ч.,намираща се в Г.Н. О.С.,като по този начин ограничава свободното ползване на входовете от Е. Ч.,и на основание чл.270,А. ЗМВР му е наложена глоба в размер на 100 лева. От показанията на св.Б. Х. съставил акта за констатирано нарушение, се установява,че предвид постъпили от началото на 2009 г. в РУП –З. няколко жалби от лицето Е. Ч. – жител на Г. Н. ,по повод паркиран пред един от входовете на къщата му в Г. Н. лек автомобил ВАЗ с рег. *, собственост на С. М. Ч.. Според свидетеля автомобилът е паркиран по начин,който ограничава възможността собственика Е. Ч. да ползва един от входовете на къщата си. Свидетелят установява,че на 29.10.10 г.в участък полиция –Н. в 17:00 ч. отправил устно полицейско разпореждане на собственика на автомобила в срок до 11:00 ч. на следващия ден - 30.10.2010 г. да премести паркирания лек автомобил пред входа на къщата на Е. Ч., така че последния свободно да може да ползва входа,както и това,че е уведомил нарушителя,че при неизпълнение устното полицейско разпореждане ще му бъде съставен АУАН. Според свидетеля на 30.10.10 г. около 16:00 ч., с дежурните полицаи К. и Н. на място извършили проверка относно дали е преместен паркирания лек автомобил.На място установяват, че автомобила не е преместен и не е установен нормалния подход към къщата на Е. Ч.,предвид на което е съставен АУАН на основание чл. 55 ЗМВР,подписан от жалбоподателя с възражение,че е собственик на мястото и не е вход за къща.Според актосъставителя при предявяването на акта нарушителят се държал много грубо, арогантно, предизвикателно и казвайки, че при следващ път когато се налага да посетият имота ще предяви гражданско неподчинение и няма да ни допусне да вземем отношение.Свидетелят е категоричен,че улицата е тупик,като къщата на Е. Ч. се пада вляво(къщата е с два входа) , а процесния лек автомобил е паркиран на втория вход, на около 50 см. от входната врата,както и,че колата не се движи и не е карана отдавна. В този смисъл са и показанията на свидетелите по акта В. К. и В. Н.. Според свидетеля С. П.,ангажиран от нарушителя, жалбоподателят живее на ул. .............., главна улица, къщата е встрани. Установява също така,че улицата е перпендикулярна на ул. ......................, а процесният лек автомобил е оставен там от 4-5 години и не е в движение.Според свидетеля колата е пред къщата на жалбоподателя и не пречи.Установява също така,че къщите са една до друга, а тази на Е. Ч. има два входа и колата на жалбоподателя паркирана зад входа, в дъното не пречи и спокойно се минава. Свидетелят живее на 200 м. в близост до къщата на С., като ги дели дере и две къщи. Установява,че сега колата е на 5-6 до 10 м. напред от мястото където е паркирана по-рано. По делото е представено свидетелство за регистрация на автомобил .........,собственост на жалбоподателя,както и докладна записка относно извършена проверка от ПИ Ц.Б.,констативен протокол от 30.10.2010година за установените от контролните органи и докладна записка от ПИ Х..В нея е отбелязано,че по повод постъпили няколко жалби от лицето Е. Ч.,че пред един от входовете на къщата му има паркиран автомобил,собственост на С. Ч. му е отправено устно разпореждане в срок до 30.10.2010година – 11 часа да премести собствения си лек автомобил рег.№*,като по този начин освободи един от входовете на къщата му,за да го ползва свободно.Устното полицейско разпореждане е отправено в присъствието на В. К. и М. Х., като на следващия ден констатира от съответния орган неизпълнение. Съставен е АУАН № */01110 от 30.10.2010година,в присъствието на свидетеля М. Х.,върху който нарушителят е отбелязъл,че има възражения ,че е собственик на мястото,което не е вход на къщата на Е. Ч., а вход за останалата част на имота по нотариален акт *,том *,н.д.*2007 година,както и ,че се защитават интереси. При така установената фактическа обстановка, районният съд приема от правна страна,че е оспорен административен акт, който има характера на разпореждане на полицейски орган по чл. 55 ЗМВР. Според чл. 55 ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като в случаи като процесния, в които са постановени в писмена форма, подлежат на обжалване по реда на ЗАНН. Издадения административен акт, постановен в писмена форма, съдържа фактическите основания за издаването си,т.е юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица да узнаят какво е мотивирало административния орган да приеме именно това решение и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна, позволяват на съда да извърши проверката за законосъобразност на акта. В оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане е мотивирано, като фактическите обстоятелства, мотивирали административният орган да се произнесе с оспореното разпореждане, са изложени в АУАН и наказателното постановление и представената по делото докладни записки за съставен АУАН и за оказано съдействие от мл.ПИ К. и полицай ІІІ-та степен Н., приложени по делото. Т. е. мотивите са в смисъл, че преместването на автомобила се налага, тъй като с паркирането му по този начин на 50 см. от входа на Е. Ч.,с което пречи на достъпа на лицето да ползва един от входовете за къщата си. В този смисъл са всички приложени писмени доказателства по делото,включително и депозираните гласни показания на свидетелите Х.,Н.,К..В тази връзка съдът не кредитира показанията на доведения от нарушителя свидетел П.,в частта,в която твърди,че автомобилът не пречи на преминаването на собственика на къщата Е. Ч.,като противоречащи на останалите събрани доказателства по делото. В тази връзка не подÙежи на разрешаване в настоящото административно производство спорът за материално право между жалбоподателят собствеността на терена на улицата-тупик, който спор следва да се разреши по исков ред. В чл. 6 ЗМВР са регламентирани изчерпателно основните задачи на МВР, т. е. на неговите органи. Като такива основни задачи са изведени защитата на обществения ред и на правата и свободите на гражданите. Следователно, полицейските органи действително имат правомощия да издават разпореждания за преустановяване на действия и бездействия, нарушаващи обществения ред. За да са налице такива действия или бездействия обаче, те трябва да са извършени винаги в нарушение на установения в страната правен ред, т. е. да нарушават конкретна нормативна разпоредба, създаваща задължение за гражданите. В противен случай полицейското разпореждане би било издадено без законно основание и би представлявало полицейски произвол. Във връзка с горното, съдът намира, че редът за паркиране на моторни превозни средства, без значение чия е собствеността на пътя съгласно чл. 8 от Закона за пътищата, щом той е отворен за обществено ползване, е уреден в Закона за движение по пътищата, който в чл. 98, А. 2, т. 2 забранява паркирането на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Аналогична е и разпоредбата на чл. 101, А. 2, т. 2 ППЗДП. В случая се установява, че начина по който е паркирано процесното МПС затруднява достъпа до жилищната сграда на Емил Ч., като на практика я лишава от единия й подход. Ирелевантно за спора е ,че процесния личен автомобил на жалбоподателя от няколко години не е в движение. С оглед гореизложеното, съдът счита, че оспореното ,устно разпореждане е законосъобразно - издадено е от компетентен орган, в съответната форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Счита също така,че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 270,А.1 във връзка с чл.55, А. 4 ЗМВР, за което жалбоподателят е законосъобразно санкциониран на основание разпоредбата на чл. 270, А. ЗМВР, а наказателното постановление е издадено при спазване на административно-производствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението, правилно е определен видът и размерът на наложено наказание, като същото е определено в неговия минимум, с оглед тежестта на нарушението и степента на неговата обществена опаснос. Водим от гореизложените съображения,ще следва обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано и затова на основание чл. 63 ЗАНН ,съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № * от 10.12.2010 г., издадено от началника на РУП Г.З.,като правилно и законосъобразно издадено. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред административен съд Г.С.. СЪДИЯ:/п/ |