Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№288

                                             гр. Габрово,09.09.2020г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  осемнадесети   август през  две  хиляди  и  двадесета  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА и  в  присъствието на прокурора .................................като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№2141 по  описа  за  2019г.  и  за да  се произнесе взе  предвид  следното:

 

         

         Предявен  е  иск  с  правно основание чл. 224, ал. 1  от  КТ.

         Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответник въз основа на трудов договор с №200593 от 25.10.2005г. и допълнително споразумение с №201801 от 14.09.2018г.. Със Заповед №201802  от  19.09.2018г. на  работодателя е прекратено  трудовото  правоотношение между страните, считано  от 20.09.2018г.. Със заповедта  на ищеца е начислено  обезщетение по  чл.224,ал.1 от КТ за неизползван  платен  годишен отпуск за 44дни, което не е определено  по  размер. Тъй като обезщетението  не е изплатено, ищецът е  сигнализирал Инспекция по  труда -гр.Габрово, която с писмо от  29.11.2018г. го уведомява  за резултатите  от  извършената  проверка. В  писмото е посочено, че дължимото   нетно  обезщетение е в  размер  на  1191.92лв., и е начислено  във  ведомостта за трудови  възнаграждения  за  м.09.2018г.., но  не  е изплатено.

          ИСКА  СЕ,  съдът  да осъди  ответника  да  заплати на ищеца, сумата от  1191.92лв., а след допуснатото намаление на иска по реда  на чл.214,ал.1 от ГПК, сумата от 1189.19лв., представляваща обезщетение за 44дни  неизползван платен годишен отпуск за  периода 13.09.2016г.- 20.09.2018г., ведно със законната  лихва, считано  от  08.11.2019г. до изплащане на  сумата.

         Ответникът в отговява си оспорва предявения иск. Възразява, че ответното дружество не е отлагало платения годишен отпуск, който се е полагал на ищцата за 2018 г., както и че не е налице неосигуряване на ползването на отпуска от ищцата в срока на чл. 186 ал. 2  от  КТ. 

          Възразява, че ответното дружество не е възпирало ищцата да ползва платения си годишен отпуск, но дори е имало неизползван платен годишен отпуск от ищцата то същият е погасен по давност, поради което не се дължи обезщетение  от ответното дружество.

          Съдът, като  взе предвид представените по делото писмени  доказателства: заповед №201802/19.09.2018г., писмо изх.№ 18098842/29.11.2018г. на Инспекция по труда- Габрово, писмо изх.№ *********/05.03.2019г. на Инспекция по труда – Габрово, както и  заключението  на  вещото лице,  приема за установено от  фактическа и правна  страна  следното:

          За да се уважи искът по чл. 224 от КТ за присъждане на обезщетение за неизползван ПГО следва да се докаже по безспорен начин, че на ищеца е останал платен годишен отпуск, който не е използвал, за посочения период, както и размера на дължимото обезщетение за  неизползван ПГО.

          Ответната страна следва да установи възражението си, че правото на ищеца да ползва този отпуск се е погасило по давност.

          От гореописаните  писмени доказателства и от заключението  на съдебно-счетоводната  експертиза, което  не оспорено  от  страните и съдът  цени  като  компетентно  и обосновано се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, считано от 25.10.2005г. на длъжност „квалифициран  обущар”.  От 13.09.2016г. излиза в отпуск  по  майчинство, който продължава  до   13.09.2018г.. На 14.09.2018г. между  страните  е сключено допълнително  споразумение №201801, с което  ищецът е назначен  на  нова  длъжност „технически сътрудник”.

           Със Заповед №201802/19.09.2018г. е прекратено трудовото  правоотношение с ищеца, считано  от  20.09.2018г., като   в  същата е отразено, че  на лицето се начислява обезщетение  за  неизползван  платен  годишен  отпуск за  44дни.

           В.лице  В.А., след  като е извършила  проверка  в счетоводството  на  ответното дружество  в  заключението  си посочва, че на Е.  Т.Н.  е начислена  брутна сума  за обезщетение по  чл.224, ал.1 от КТ  в  размер  на  1246.67лв., и сума  за получаване   в  размер  на  1191.92лв., която сума е сбор от стойността  на обезщетението  и стойността  на РЗ  за  месеца.

         Съгласно  заключението  на в.лице, размерът  на  начислената  брутна  сума  за обезщетение по  чл.224, ал.1 от КТ  е  1321.31лв.. Дължимото  нетно обезщетение  за неизползван  платен  годишен отпуск от  ищеца  е  в  размер  на  1189.19лв..

         При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:

         Съдът намира за безспорно доказано, че между страните е съществувало ТПО, което е прекратено. За периода  от 13.09.2016г./датата на която ищецът излиза в  отпуск по майчинство/ до  20.09.2018г./датата на прекратяване  на трудовото  правоотношение/, ищецът е имал право на 44 дни платен годишен отпуск, които не е използвал и за които му се дължи обезщетение. Възражението на ответника за погасяването му по давност е неоснователно.

         Съгласно  разпоредбата  на  чл.176а, ал.2 от ГПК, когато  платеният годишен  отпуск  е отложен  при условията на чл.176,ал.4 от ГПК, правото  за ползването му  се погасява по давност  след  изтичане   на две години  от  края  на годината, в  която е отпаднала   причината   за неизползването  му.

         В случая  ползването  на платения годишен  отпуск  на ищцата   за периода   от 13.09.2016г. до 13.09.2018г. е  отложено, тъй като не е имала  възможност  да го ползва  поради ползване  на  отпуск  за раждане  и отглеждане на дете по смисъла  на  чл.176,ал.4 от ГПК.

         Тъй като в случая са налице  предпоставките  на чл. 176а, ал.2 от КТ, отпускът за периода 2016г.- 2018г. включително, би се погасил по давност в случай, че не е ползван, на 13.09.2020г.

         Трудовото правоотношение между страните  е прекратено на 20.09.2018г., на която дата  правото  на отпуск не е погасено, и от която дата правото на ползване на същия се трансформира в право на ищеца да получи обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ, което се погасява с тригодишна давност от датата на прекратяване на ТПО. Исковата молба е заведена на 08.11.2019г., /малко повече от една година след прекратяването/, поради което и правото на ищеца да получи обезщетение не е погасено по давност, нито пък преди това се е погасило правото на отпуск на ищеца. Поради  това  възражението на ответника е  неоснователно.

          По изложените съображения, ответното  дружество дължи  на ищеца обезщетение за всички 44 дни платен годишен отпуск за периода 13.09.2016г.- 20.09.2018г., което  е  в  размер  на 1189.19лв., съгласно  заключението  на  вещото лице. Следователно предявеният иск  по  чл.224, ал.1 от  КТ е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. Ответникът  „Меркурий П  и П „ АД  следва да бъде  осъдено  да заплати на ищеца Е.Т.Н., сумата от 1189.19лв., представляваща обезщетение за 44дни  неизползван платен годишен отпуск за  периода 13.09.2016г.- 20.09.2018г., ведно със законната  лихва, считано  от  08.11.2019г. до изплащане на  сумата.

         С  оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата  на  чл.78,ал.6 от ГПК,  ответникът  следва  да бъде осъден  да заплати държавна  такса  върху уважения иск  в  размер  на 50.00лв., както  и депозит  за  в.лице в  размер  на 100лв., а в случай на издаване  на изпълнителен  лист и д.такса  в  размер   на 5.00лв.,  по сметка на  Районен  съд –Габрово.

         Воден  от  горното, съдът 

 

                                 Р     Е     Ш     И :

 

         ОСЪЖДА „МЕРКУРИЙ П И П” АД, ЕИК107584523,  със седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.” Орловска” №60, представлявано от  С.П.П.  и Б.  П.П. –заедно  и поотделно да заплати на Е.   Т.  Н., ЕГН**********,с  адрес: ***, с  процесуален  представител: адвокат  И.Ж. ***, назначен  с Решение  №356/08.10.2019г. на НБПП, сумата от 1189.19лв. /хиляда сто осемдесет и девет лева и деветнадесет ст./, представляваща обезщетение за 44дни  неизползван платен годишен отпуск за  периода 13.09.2016г.- 20.09.2018г., на основание чл.224,ал.1 от КТ, ведно със законната  лихва, считано  от  08.11.2019г. до изплащане на  сумата.

         ОСЪЖДА „МЕРКУРИЙ П И П” АД, ЕИК107584523,  със седалище и адрес на управление: гр.Габрово, ул.” Орловска” №60, представлявано от  С.П.П.  и Б.  П.П. –заедно  и поотделно, да заплати да заплати държавна  такса  върху уважения иск  в  размер  на 50.00лв./петдесет  лева/, както  и депозит  за  в.лице в  размер  на 100лв./сто  лева/,а в случай на издаване  на изпълнителен  лист и д.такса  в  размер   на 5.00лв./пет  лева8,  по сметка на  Районен  съд –Габрово, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.

 Решението  подлежи на  въззивно  обжалване пред Габровски окръжен съд  в двуседмичен  срок  от  връчването  му на  страните.

                                                                                           

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: