РЕШЕНИЕ
№ 1321
гр. Кюстендил, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20251520100288 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от адв.Й., в качеството
му на пълномощник на С. Е. Н., с ЕГН:**********, гр.***, ул. "***" **,
против "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н "Люлин", бул. "Панчо
Владигеров" 21, Бизнес център Люлин 6, ет.2, представлявано от
представители З. Д., А. Б. и М. Г., с цена на иска 971,75 лева, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №700/2012г. по описа на КРС, от които:
539, 84 лева – главница по Договор за потребителски заем, 359,16 лева –
възнаградителна лихва за периода от 12.11.2010г. до 27.05.2011г. и 72, 75 лева,
договорна лихва за периода от 03.12.2010г. до 28.03.2012г. Претендират се
разноски.
В исковата молба и уточнителните такива към нея, се твърди, че по
силата на изпълнителен лист от 16.05.2012 г., издаден по ч.гр.д. №700/2012 г.
по описа на КРС, ищцата била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД суми в общ размер на 971,75 лв., както следва: 539,84 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски заем, възнаградителна
лихва в размер на 359,16 лв. за периода от 12.11.2010 г. до 27.05.2011 г.,
договорна лихва в размер на 72,75 лв. за периода от 03.12.2010 г. до 28.03.2012
г., както и законна лихва от датата на завеждане на заявлението – 09.04.2012 г.
до окончателното изплащане на сумата и сторени деловодни разноски по
делото в размер на 125,00 лева. По този изпълнителен лист на 18.05.2012 г.
било образувано изп. дело №1079/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Х. с рег. № 743.
По силата на извършена на 15.05.2015 г. цесия на мястото на първоначалния
1
взискател по изп. дело №1079/2012 г. - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД /вече заличен търговец/, ЧСИ Е. Х. конституирала ответното дружество
"КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСМЪНТС БГ" ЕАД. Твърди се, че ищцата не е
извършвала плащания по горепосочените вземания след 21.09.2012 г. и не са
извършвани годни изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години,
считано то 26.06.2015 г. до предявяване на настоящите искове, поради което
вземанията били погасени по давност. Сочи се, че процесното вземане
произтичало от договор за кредит и била приложима общата 5-годишна
давност за главницата и 3-годишна погасителна давност за лихвите.
С оглед на това се иска да бъде установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество следните суми: 539,84 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски заем, възнаградителна лихва в размер на 359,16 лв.
за периода от 12.11.2010 г. до 27.05.2011 г., договорна лихва в размер на 72,75
лв. за периода от 03.12.2010 г. до 28.03.2012 г., както и законна лихва от датата
на завеждане на заявлението – 09.04.2012 г. до окончателното изплащане на
сумата и разноски в размер на 125,00 лева, за които суми бил издаден
изпълнителен лист от 16.05.2012 г. по ч.гр.д. №700/2012 г. по описа на КРС,
поради изтекла погасителна давност.
С молба вх.№ 2236/20.02.2025 г. се заявява оттегляне на претенцията за
недължимост на законна лихва, тъй като представлявала последица от
разрешаването на правния спор и няма самостоятелен характер.
Претендират се и направените в настоящото производство разноски.
Отправени са доказателствени искания и са представени писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба.
Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на
исковете. Твърди се, че между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в
качеството му на кредитор, от една страна, и С. Е. Д., в качеството й на
кредитополучател, от друга, бил сключен Договор за кредит № CASH-*****,
съгласно който ищцата се била задължила да върне отпусната й в заем сума,
съгласно условията по договора, но поради неизпълнение на поетите от нея
задължения по договора, предишният взискател пристъпил към принудително
изпълнение, за което било образувано изп.д. №1079/2012г. по описа на ЧСИ Е.
Х. по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Посочва се, че след
издаване на изпълнителния лист от 16.05.2012 г. от КРС, възможността за
погасяване по давност била препятствана от подаването на молба за
образуване на изпълнително дело и по този начин на 21.09.2012 г. била
прекъсната погасителната давност.
По отношение на твърденията на ищеца, че вземането било погасено по
давност в рамките на образувания изпълнителен процес, се посочва, че
следвало да бъдат съобразени посочените в отговора задължителни
тълкувания, дадени с ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тези на ППВС
3/1980 г. и ТР 3/28.03.2023 г. по тълк.дело 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като
давността е била прекъсвана многократно с предприемането на всеки отделен
2
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, а с
оглед изведено от ППВС 3/1980 г., правило, независимо от предприетите или
не изпълнителни способи, давност за вземането не течала, а такава започвала
да тече от 26.06.2015 г. Твърди се, че независимо от задължителната практика
на ВКС, след образуването на делото, неговата висящност е била поддържана
с действия, прекъсващи сроковете по ЗЗД и ГПК, като такава се явявала
изпратена на 29.10.2012 г. покана за доброволно изпълнение на длъжника,
както и изходящи запорни съобщения до работодател от 27.11.2012 г. и
18.08.2015 г.
След като давността била започнала на 26.06.2015 г. и следвало да
изтече на 26.06.2020 г., ответното дружество било прекъснало същата с
встъпването си в производството с молбата за конституирането му от
27.08.2015 г. В отговора са описани подробно действия, за които се твърди, че
са извършвани в хода на делото и с тях била прекъсвана погасителната
давност: входиране на 01.11.2019 г. на молба от взискателя за извършване на
справка в регистъра на НОИ и налагане на запори върху откритото имущество
с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи; изпратено
запорно съобщение до работодател на 02.04.2020 г.; изпратени запорни
съобщения до няколко банки на 07.04.2023 г.; подадена на 03.09.2024 г. молба
с искане за извършване на справки в регистрите на БНБ и НАП и налагане на
запори върху откритото имущество с алтернативно насрочване на дата за опис
на движими вещи; запорни съобщения до банки и до работодател от
25.01.2025 г. Сочи се и че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност
не е текла на основание чл.3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.).
Цитирана е практика в защита на тезата, че предприетите в хода на
изпълнителния процес действия са препятствали изтичането на срока на
погасителната давност. Иска се отхвърляне на претенциите като
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.
Районен съд-Кюстендил, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на
чл.235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и като взе предвид възраженията,
становищата и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание по чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК, като с оглед характера на така предявения иск, в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване твърдените от него
правопогасяващи факти и обстоятелствата, от които черпи правата си и в този
смисъл следва да установи правния си интерес, изпълнение, наличие на
валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца, че е/са
образувано/и изпълнително/и дело/а, по което/които е длъжник и, че по
3
образуваното/те изп.дел/а не са били извършвани изпълнителни действия, че
не са правени доброволни плащания по това/тези изп.дело/а. Ответникът носи
доказателствената тежест, че претендираните от него и оспорени от ищеца
вземания съществуват, като следва да установи и наличие на обстоятелства,
респективно предприети годни действия, довели до спиране или прекъсване
на давността по отношение на процесното/те вземане/ия.
Съдът прекрати, на основание чл.232 ГПК, производството по делото в
частта относно претенцията за законна лихва върху сумата от 539,84 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски заем, от датата на
завеждане на заявлението – 09.04.2012 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.
Страните не спорят относно това, че между БНП „Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и С. Е. Н. е бил сключен Договор за кредит № CASH-
********, както и че на 16.05.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№700/2012 г. по описа на КРС, въз основа на който е образувано изп.д. №
1079/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег. №743.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 16.05.2012 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 392 от 11.04.2012г. по ч.гр.д. № 700/2012 г. по описа на РС-
Кюстендил (съгласно изготвена служебна справка делото е унищожено с
Протокол за унищожаване №236 от 15.03.2019г. поради изтичане срока на
съхранение) е, че С. Е. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумите: 539,84 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски заем, 359,16 лева, представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода от 12.11.2010 г. до 27.05.2011 г.,
сумата от 72,75 лв., представляваща договорна лихва за периода от 03.10.2010
г. до 28.03.2012 г., законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 09.04.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сторените разноски – 100,00 лева възнаграждение за процесуално
представителство и 25,00 лева платена държавна такса.
В този смисъл, съдът приема, че в конкретния случай заповедта за
изпълнение е влязла в сила именно на датата, на която е издаден
изпълнителният лист - 16.05.2012 г., доколкото по делото няма данни за
подадено в заповедното производство възражение, респ. провеждане на
производство за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Видно от приложения по изп. дело № 1079/2012г. на ЧСИ Е. Х., с рег.№
743 договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от
15.05.2015г. процесните вземания са цедирани на ответното дружество.
Ищецът не е възразил срещу материалноправната легитимация на ответника
като цесионер.
По делото е видно, че посоченият изпълнителен лист е бил представен
пред ЧСИ Е. Х., с рег.№ 743, и е било образувано изп. дело № 1079/2012г.
4
Доколкото не е спорно между страните, а и е видно от идентичните
единни граждански номера, съдът приема, че длъжникът С. Е. Д.,
ЕГН:********** и ищцата С. Е. Н., ЕГН:********** са едно и също лице.
В исковата молба не са изложени твърдения относно това давността за
вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство,
като освен това, е посочен и точно определен, конкретен период: от 26.06.2015
г. до 03.02.2025 г. – дата на депозиране на сезиращата съда искова молба, за
който се твърди, че спрямо ищеца не са били извършвани годни изпълнителни
действия, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на
давността от посочения от ищеца период, като отбележи, с оглед изложеното в
исковата молба и съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, че погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В
този смисъл и предвид данните по делото е видно, че изп. дело № 1079/2012г.
по описа на ЧСИ Е. Х. е образувано с молба на заявителя от 21.09.2012 г., като
от тази дата до датата на приемане на гореспоменатото Тълкувателно решение
- 26.06.2015 г., погасителна давност не е текла, поради което давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980 г., което обстоятелство е съобразено и от ищеца. Също така следва
да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС по отношение на
установените със заповед за изпълнение, вземания, тече 5-годишна давност,
считано от датата на влизането в сила на заповедта, като влязлата в сила
заповед за изпълнение установява вземането със СПН, поради забраната за
пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства и
поради тази причина, влязлата в сила заповед за изпълнение попада в
приложното поле на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Приема се, че с оглед характера и последиците на влязлата в сила
заповед за незабавно изпълнение, същата има последиците на влязло в сила
съдебно решение. /така напр. Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 908/2023 г., III г. о., ГК; Определение № 2542 от 18.09.2023 г. на ВКС
по к. гр. д. № 4218/2022 г./ С оглед горното и предвид обстоятелството, че
новата 5-годишна давност в настоящия случай е започнала да тече от датата
26.06.2015 г., както и въз основа на представените по делото доказателства,
съдът приема, че първото изпълнително действие, довело до прекъсване на
давността е предприето на 18.08.2015г. – наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. С молба от 27.08.2015г. ответното дружество е
поискало конституирането му като взискател, като е поискано и извършване
на действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
В тази връзка следва да се каже, че съгласно чл.116, б."в" от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Тоест, новата 5-годишна давност започва да тече с
предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. Освен това,
5
т. 10 на ТР 2/2013 от 26 юни 2015 г. по ТД № 2 по описа за 2013 г. на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС повелява, че
изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи, като давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В цитираното тълкувателно решение
примерно и неизчерпателно са изброени и изпълнителните действия,
прекъсващи давността, сред които е и налагането на запор, като са визирани и
действия, с които давността не се прекъсва, като напр. образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, поради което съдът не счита подобни извършени
действия по процесното изпълнително дело, за прекъсващи давността.
На следващо място, от документите по представеното по делото ИД №
1079/2012 г. на ЧСИ Е. Х., с рег.№ 743, става ясно, че след гореустановената
вече дата 18.08.2015 г., давността е прекъсната на следните дати: 27.08.2015 г.
и 04.04.2016г. с молби на взискателя за предприемане на изпълнителни
действия по чл.18 от ЗЧСИ; 01.11.2019г. с молба на взискателя за
предприемане на конкретни изпълнителни действия; 02.04.2020г. с изпращане
на запорни съобщения от тази дата, чрез които е наложен запор върху банкови
сметки, открити на името на ищеца; на 10.02.2023 г. с молба на взискателя за
предприемане на конкретни изпълнителни действия; на 07.04.2023 г. отново с
изпращане на запорно съобщение; на 03.09.2024г. с молба от взискателя за
налагане на запори и възбрани, както и насрочване на дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи; на 25.01.2025г. с изпращане на запорно
съобщение. Очевидно между никои от горепосочените дати не е изтекъл
петгодишният давностен срок за погасяване на вземанията.
В подкрепа на изводите на съда е и застъпеното в цитираното ТР 2/2013
от 26 юни 2015 г. по ТД № 2 по описа за 2013 г. схващане, че давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ, като изрично е посочено, че и само искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Изпълнителното производство по изп. дело №1079/2012г. не е
прекратено с постановление на ЧСИ Е. Х.. Следва да се отбележи, че дори да е
настъпила т.нар. „перемпция”, тъй като в случая не са извършвани
изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността в период
от повече от две години /02.04.2020г. – 10.02.2023г. като съдът съобразява, че с
разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла/,
6
поради което и изпълнителното производство е прекратено по закон,
вземанията не са погасени по давност. В посочения смисъл е и даденото
задължително разяснение в т.10 на ТР 2/2013 от 26 юни 2015 г. по ТД № 2 по
описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС, според което, когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
писмени доказателства, като същата обуславя извод на съда за
неоснователност на исковата претенция, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
В допълнение и във връзка с изложените съображения, съдът счита, че
погасителната давност към настоящия момент не е изтекла, предвид че
същата е многократно прекъсвана с извършването на годни изпълнителни
действия, въпреки че в законоустановения двугодишен срок за прекратяване
на изпълнителното производство, взискателят-ответник не е искал
извършването на конкретни принудителни действия против ищеца-длъжник.
Всяко едно такова действие прекъсва давността за погасяване на вземането,
предвид правилото, че нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано последното валидно изпълнително действие,
като съответно давността не е изтекла и предявеният иск е неоснователен,
поради което същият следва да бъде отхвърлен. В горния смисъл е и даденото
задължително разяснение в т.3 на ТР 2/2023 от 04 юли 2024 г. по ТД № 2 по
описа за 2023 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС, според което, погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Двете страни претендират присъждане на разноски като при този изход
на спора такива се следват на ответника на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360
лева и допълнително възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.13,
т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и обемът на извършените от пълномощника на
ответника процесуални действия, размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи като минималния предвиден в
действащата редакция на чл. 25, ал. 1 от НЗПП такъв, а именно – 200, 00 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва номера на
представената от ответника банкова сметка, по която може доброволно да
бъде заплатена присъдената сума, а именно: „***“ АД, IBAN ****, BIC: ***.
Водим от горното и на осн. чл.439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че С. Е. Н., с ЕГН:**********,
гр.***, ул. "***" ** не дължи на "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСМЪНТС БГ"
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
"Люлин", бул. "Панчо Владигеров" 21, Бизнес център Люлин 6, ет.2, следните
суми: 539,84 лв., представляваща главница по Договор за потребителски заем,
възнаградителна лихва в размер на 359,16 лв. за периода от 12.11.2010 г. до
27.05.2011 г., договорна лихва в размер на 72,75 лв. за периода от 03.12.2010 г.
до 28.03.2012 г., както и разноски в размер на 125,00 лева, за които суми бил
издаден изпълнителен лист от 16.05.2012 г. по ч.гр.д. №700/2012 г. по описа на
КРС, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, С. Е. Н., с ЕГН:
**********, гр.***, ул. "***" **, да заплати на "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСМЪНТС БГ" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н "Люлин", бул. "Панчо Владигеров" 21, Бизнес
център Люлин 6, ет.2, сумата от 200,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8