Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260120/ 03.11. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд
Втори наказателен състав На седми октомври
Година 2020 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00747 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1158-001250 от 07.04.2020 г. (НП), издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на И.Г.И., ЕГН ********** са наложени комулативно предвидените административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца за нарушаване на чл. 174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), извършено на 09.03.2020 г. в гр. Перник в качеството му водач на лек автомобил „Фолсваген Голф” с рег. № ** **** **.
Жалбоподателят И.Г.И. моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата съображения. Твърди, че не е извършил описаното в обжалваното НП нарушение, тъй като друго лице е управлявало автомобила.
Санкционираното лице не участва лично в хода на съдебното производство, в което се представлява от своя повереник – адв. К.М. ***, който поддържа изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
От 19:00 часа на 08.03.2020 г. до 07:00 часа на 09.03.2020 г. свидетелите А.И. А.и В.А.П. – полицейски служители към Второ РУ при ОД на МВР-Перник изпълнявали като автопатрул служебните си задължения, свързани с охрана на обществения ред. Около полунощ получили сигнал от дежурния офицер, че в кафе „Пепино”, намиращо се между бл. 91 и бл. 93 на ул. Рашо Димитров в гр. Перник се намира водач на лек автомобил „Фолсваген Голф” рег. № ** **** **, който е употребил алкохол. Автопатрулът минал покрай заведението, където полицейските служители видели подаденото им като номер и марка моторно превозно средство, което било паркирано. В автомобила нямало водач, поради което св. А. А.и св. В.П. спрели патрулния автомобил на ул. Бучински път, с цел да установят лицето, което управлява „Фолсваген Голфа”. След известно време полицейските служители чули шум от запален двигател на автомобил, който потеглил. Възприели, че покрай тях преминал лекия автомобил „Фолсваген Голф” с рег. № ** **** **, който се управлявал от мъж, като на предната седалка до шофьора седяло момиче. Пуснали светлинната сигнализация на полицейската кола и потеглили непосредствнено след следваното от тях пътно превозно средство, което се отправило по ул. Бучински път в посока към ул. Овал. В близост до кръстовището с ул. Рашо Димитров „Фолсваген Голфа” спрял, което било последвано и от автопатрула. Полицейските служители забелязали, че водачът на следения от тях автомобил се опитва да си смени място със седящото до него лице, порад което св. В.П. се отправил незабавно към „Фолсваген Голфа”. Установил, че на мястото на водача седи И.Г.И., а на предната седалка се возела св. С.С.А.. Полицейските служители констатирали, че жалбоподателят е видимо употребил алкохол, за което съобщили на дежурния офицер. На мястото пристигнал св. Н.В.Н. - на длъжност „мл.автоконтрольор “ в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, който поискал да извърши на И.И. проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабр № ARSM-0021 за употреба на алкохол, която жалбоподателят категорично отказал. На И.И. бил издаден талон за изследване бл. № 0044805, който жалбоподателя отказал да получи, което било удостоверено с имената и подписа от св.М.П.С..
Въз основа на установеното на място фактическо положение и на възприетото от очевидците А. А.и В.П., св. Н.Н. поставил началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, съставяйки в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА, № 134682 от 09.03.2020 г., в обстоятелствената част на който описал, че на 09.03.2020 г. в гр.Перник, по ул. Бучински път е управлявал лек автомобил „Фолсваген Голф” рег. № ** **** **, като при проверката водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабр № ARSM-0021, като му е издаден и талон за изследване. Приел, че с това си поведение И.И. е нарушила разпоредбата на чл. 174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП. Актът бил съставен и предявен на жалбоподателя в присъствието на св. М.С., който възприел отказа на И.И. да го подпише и да получи препис от него.
Въз основа на съставения АУАН, А. Р.-началник група в сектор „ПП” към ОД МВР-Перник издал атакуваното НП № 20-1158-001250 от 07.04.2020 г., видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като за горепосоченото нарушение наложил на И.Г.И. на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 14.05.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия GА, № 134682 от 09.03.2020 г., талон за изследване бл. № 0044805 и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели А.И. Анастасов, В.А.П., Н.В.Н., М.П.С. и С.С.А., като за последната това е станало по искане на защитата на жалбоподателя.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която в т. 2.11. са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН на началниците на групи в сектор „ПП” при ОД МВР на обслужваната територия, ката АУАН е също съставен от материално и териториално компетентно лице, тъй като актосъставителя Н.В.Н. заема длъжността мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник и съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП, вр. с т. 1.2. на горепосочената заповед разполага с правомощие да съставя такива за нарушения по ЗДвП.
Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП субект на очертаното в тази разпоредба административно нарушение може да бъде лице, което има качеството водач на моторно превозно средство по смисъла на §6 т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, а именно което управлява пътно превозно средство. Съдът прие за доказано, че непосредствено преди да му бъде извършена проверка от полицейските органи жалбоподателя е управлявал моторното превозно средство, с което е извършено административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, т.е. той е имал качеството водач на лекия автомобил и е субект на посоченото по-горе административно нарушение. Съображенията са следните:
Във връзка с обстоятелствата, при които е била извършена проверката на жалбоподателя, както и тези предхождащи я, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. А.и В.П., тъй като същите са подробни, обективни, последователни, логични и напълно кореспондиращи помежду си. Същите пряко са възприели поведението на нарушителя като водач на лекия автомобил „Фолсваген Голф” рег. № ** **** **, който се е движел по ул. Бучински път в гр. Перник към ул. Овар. Същите категорично заявяват, че ясно са видели придвижването на колата, с която не са губили визуален контакт до момента на нейното спиране, както и че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, който е седял на мястото на шофьора. В същото време А. А.и В.П. убедително изясняват, че целенасочено са наблюдавали движението на лекия автомобил, тъй като именно за неговия водач е постъпил сигнал, че е в заведение „Пепито” и е употребил алкохол. Съдът напълно кредитира показанията на тези свидетели, доколкото и двамата са възприели непосредствено поведението на И.И., поради което и показанията им почиват на техни лични впечатления. Същите напълно кореспондират помежду си, което мотивира съдът да ги кредитира с доверие като достоверни. Под каквото и да е съмнение не могат да се поставят показанията на тези полицейски служители като годен източник на доказателства. Установеното от тях е материализирано и в редовно съставения АУАН серия GА, № 134682 от 09.03.2020 г., който е кредитиран по делото като писмено доказателство и чиято доказателствена стойност не е оборена.
Показанията на св. С.С.А., че тя е управлявала автомобила непосредствено преди неговото спиране за проверка от полицейските органи, съдът отхвърли като недостоверни по следните съображения:
От една страна св.С.А. се явява заинтересована от изхода на делото, с оглед близката си емоционална връзка с жалбоподателя, за която самата тя свидетелства, поради което и чрез показанията си цели да прикрие противоправното поведение на И., за да може той да избегне следващата му се административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. От друга страна, нейните показания са изолирани и очевидно се разминават с тези на очевидците А. А.и В.П., които последователно и безпротиворечиво обясняват за обстоятелствата при които са констатирали нарушението. И двамата полицейски служители, излагайки хронологията на проверката, не отричат, че в автомобила е пътувала св. С.А., но установяват категорично, че тя е седяла на предната седалка, до тази на шофьора. Не са налице данни за личен конфликт между полицейските служители и жалбоподателя, породи което и не може да се вмени на А. А.и В.П., да са пристрастни свидетели.
Факта, че по време на проверката св. А. е подписала декларация, в която е посочила, че тя е управлявала автомобила по време на възникнало в по-ранен момент пътнотранспортно проишествие с друг паркиран автомобил, е ирелевантен към нарушението за което е санкциониран жалбоподателя, тъй като житейски логично е евентуално това да е станало преди „Фолсваген Голфа” да е бил приведен в движение от И.И. *** път, което лице именно е било възприето от св.А. А.и св. В.П. като водач на пътното превозно средство.
С оглед на изложеното, съдебният състав приема за безспорно установена отразената в оспореното НП фактическа обстановка, която е описана и в кредитирания по делото АУАН, като намира, че жалбоподателят е притежавал качеството водач на лек автомобил „Фолсваген Голф” с рег. № ** **** ** към моментна на извършената му проверка на 09.03.2020 г. и като такъв е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1-во от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ясна и регламентира алтернативно няколко предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и само една от тях, а именно: отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, каквато е настоящата хипотеза, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. В процесния случай достатъчно основание за ангажиране отговорността на И.И. се явява фактът, че същия неоснователно е отказал да бъде тестван с техническо средство при липса на обективни пречки за това, което е достатъчно основание за образуване на административнонаказателното производство срещу него. Последващо изпълнение на предписанието за медицинско изследване би имало значение единствено при формиране на крайния извод извършено ли е вмененото нарушение виновно, което е въпрос по същество. В хипотезата на едновременен отказ за проверка с техническо средство и за медицинско изследване не се касае за две отделни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Налице е отказ на лицето чрез един от допустимите алтернативни начини да се установи правно значимия факт относно поведението му като водач на моторно превозно средство, тъй като всеки от посочените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП способи е допустим съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към която препраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като изчерпателно са предвидени хипотезите, при които не следва да изпълнява това задължение. Настоящият случай обаче не е сред тях. Едновременно с това ал. 2 на чл. 2 от Наредбата разписва, че неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил даденото му от контролния орган разпореждане да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на алкохол, и по този начин е осуетил преследваната с административнонаказателния състав цел - да се установи наличието и евентуално концентрацията на алкохол в кръвта му. Без значение са причините или мотивът, поради които жалбоподателят е отказал тестването (дори и с оглед лансираната му теза, че не е бил водач на моторното превозно средство, тъй като така вмененото му качество е можел да атакува по друг начин – чрез възражения в АУАН, такива по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, както и да обжалва самото НП с доводи, които намери за уместни). Безспорно на И.И. му е бил издаден талон за изследване. При това положение контролния орган е изпълнил задължението си по наредбата. Решение на нарушителя е дали да подпише същия и дали да получи екземпляр от него. В настоящия случай неговия отказ да го подпише е удостоверен с подписа на един свидетел съгласно чл. 6, ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., макар и този му отказ да е ирелевантен факт, тъй като същият не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В конкретния случай И.И. е отказал да бъде проверен по един от посочените начини - с техническо средство, в резултат на което е осуетил проверката, т.е. изобщо не се е стигнало до такава. В този смисъл, както в АУАН, така и в НП е предявено обвинение за отказ на водача да бъде тестван с техническо средство, което представлява административно нарушение.
По вида и размера на наказанието:
За нарушаване на чл. 174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил комулативно налагане на административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, с каквито е и санкциониран жалбоподателя. Същите са определени в абсолютно установен в закона размер, поради което не подлежат на ревизиране, с оглед чл. 27, ал.5 от ЗАНН, в която е предвидена забрана за определяне на такъв под предвидения най-нисък размер на наказанията.
Настоящият съдебен състав счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материалноправна норма обществени отношения от една страна, а от друга - деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид.
Всичко гореизложено обосновава, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1158-001250 от 07.04.2020г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на И.Г.И., ЕГН ********** са наложени комулативно предвидените административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца за нарушаване на чл. 174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, извършено на 09.03.2020 г. в гр. Перник в качеството му водач на лек автомобил „Фолсваген Голф” с рег. № ** **** **.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС