Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 06.06.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
смесен въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева,
в присъствието на прокурора от СОП Виолета Марчева, като разгледа докладваното
от съдия Игнатова ВНОХД № 60 по описа за
2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 177/05.10.2018 г.,
постановена по НОХД № 1144/2015 г., състав на РС С. е признал, както следва:
1.
Подсъдимия
С.Ч. (S. C.) за виновен в това, че на
02.11.2015 г. около 10.20 часа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на
МП – К. не е изпълнил задължението за деклариране на парични средства,
пренасяни през границата на страната, която граница е външна на ЕС, като е
нарушил разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 2, ал. 2, б. Б от Регламент (ЕО)
1889/2005 г. на Европейски парламент и на Съвета от 25.10.2005 г., на чл. 11а,
ал. 1 и ал. 5 и чл. 14 г от Валутния закон и на обнародван акт на Министъра на
финансите – Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон – чл.
2, ал. 1, чл. 8, ал. 3, чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Наредбата,
и стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери, а именно не е декларирал сумата от
40 000 евро с левова равностойност 78 233.20 лева,
поради което и на основание чл.
251, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за
срок от една година,
като на основание чл. 66, ал. 1
от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от
три години; и
2.
Подсъдимия
Я.Ч. (Y. C.) за виновен в това, че на
02.11.2015 г. около 10.20 часа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на
МП – К. не е изпълнил задължението за деклариране на парични средства,
пренасяни през границата на страната, която граница е външна на ЕС, като е
нарушил разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 2, ал. 2, б. Б от Регламент (ЕО)
1889/2005 г. на Европейски парламент и на Съвета от 25.10.2005 г., на чл. 11а,
ал. 1 ал. 5 и чл. 14 г от Валутния закон и на обнародван акт на Министъра на
финансите – Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон – чл.
2, ал. 1, чл. 8, ал. 3, чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Наредбата,
и стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери, а именно не е декларирал сумата от
30 000 евро с левова равностойност 58 674.90 лева,
поради което и на основание чл.
251, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК го осъдил на лишаване от свобода за
срок от една година,
като на основание чл. 66, ал. 1
от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от
три години.
На основание чл. 251, ал. 2 от НК съдът отнел в полза на държавата предмета на престъпленията - сумите от
40 000 евро и от 30 000 евро.
С присъдата всеки от подсъдимите Я.Ч. и С.Ч. е
осъден да заплати по сметка на РС С. сума в размер на 996.70 лева,
представляваща осъществени разноски в хода на производството.
Срещу постановената присъда в срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирана жалба от защитника на подсъдимия Я.Ч. – адв.
Р.С. от САК. В жалбата се твърди незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата и постановяването й при липса на задълбочен анализ на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. Сочи се, че необосновано съдът е
кредитирал само показанията на свидетелите Ц., Б. и К. и писмените
доказателства. Показанията на последния свидетел се считат и неправилно
отразени в мотивите, доколкото пред съда той е заявил, че е запитал подсъдимите
на английски език имат ли нещо за деклариране, а според съда това е станало на
турски и сръбски език. Твърди се, че митническите служители не са изпълнили
своите служебни задължения и не са дали информация на подсъдимите и останалите
пътуващи с тях лица относно обстоятелството какви са задълженията им за
деклариране на акцизни стоки и парични средства при преминаване на държавната
граница.
Сочи се, че съдът не е провел
разпит на редовно призования свидетел С. при неговото явяване, тъй като
свидетелят е поискал превод от немски език, а не от сръбски – от какъвто език
му е бил осигурен преводач, но той не се е разбирал с него. Подчертава се, че в
хода на съдебното следствие не е проведен и разпит на свидетеля З..
Изтъква се, че в мотивите към
постановената присъда съдът не е обсъдил възраженията на защитата и наведените
доводи да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля К., поради наличие на
изрична молба от защитника във връзка с обстоятелството, че след приключване на
съдебното заседание по делото на 26.04.2016 г. прокурорът е провел консултация
със свидетеля в кабинета си в съда и му предоставил възможност да се запознае с
материалите по делото.
Сочи се, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото в съдебните заседания на
07.12.2017 г. и на 16.02.2018 г. съдът е заседавал с различен състав от този
постановил присъдата.
Иска се присъдата, постановена
по отношение на подсъдимия Я.Ч. да бъде отменена, като бъде постановена нова
(въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция депозираната жалба се поддържа от защитника адв. С. с
доводите, изложени в нея.
Подсъдимият Я.Ч., редовно
призован, не се явява в съдебно заседание пред СОС, като от защитника му адв.
С. е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Срещу постановената присъда в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирана и жалба от защитника на подсъдимия
С.Ч. – адв. И. А. от САК. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и несправедливост на присъдата; както и за постановяването
ѝ при съществено нарушение на процесуалните правила.
Сочи се, че присъдата е
постановена в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно и без да се
опира на всички събрани по делото доказателства съдът е достигнал до изводите
си за виновност на подсъдимия, като освен това не е провел разпит на
свидетелите очевидци Ф. С. и М. З.,
отказал да изиска записите от камерите на ГКПП и не осигурил преводачи за
разпитите на свидетелите чужди граждани. Изтъква се наличие на противоречия в
показанията на свидетелите митнически служители и се сочи, че никой от тях не е
разяснил на разбираем за подсъдимия език задължението за деклариране
(определено в жалбата като „право за деклариране“ на валута). Сочи се, че не е
установено в момента на влизането на чуждите граждани в страната колко и какви
коридори са работели на митническия пункт и къде точно се намира този пункт за
деклариране, нито къде са били декларациите, които е следвало да бъдат
попълнени.
Счита се, че съдът неправилно е
приел, че намерената в жилетката на сума е на подсъдимия С.Ч., което
обстоятелство е следвало да бъде изяснено с разпита на свидетелите З. и С..
Показанията на последните, депозирани по ДП и намиращи се в противоречие с
показанията на митническите служители, се сочат за необсъдени в мотивите към
присъдата.
Сочи се, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото в съдебните заседания на
07.12.2017 г. и на 16.02.2018 г. съдът е заседавал с различен състав от този,
постановил присъдата.
Наложеното на подсъдимия С.Ч.
наказание се счита несправедливо, тъй като не е взето предвид влошеното му
здравословно състояние, заради което в при съвкупната му преценка с останалите
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е имал основание да наложи още
по-леко наказание на подсъдимия.
Иска се присъдата, постановена
по отношение на подсъдимия Я.Ч. да бъде отменена, като бъде постановена нова
(въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение; или постановената присъда да бъде отменена поради допуснати от съда
съществени процесуални нарушения и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред
въззивния съд депозираната жалба се поддържа от защитника с изложените в нея
доводи. Допълнително се изтъква, че се иска отмяна на присъдата на районния съд
в частта й относно отнетата с присъдата в полза на държавата парична сума, по
отношение на която се иска съобразяване с Регламент № 1889/2005 г. на ЕП и
определението на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване.
Подсъдимият С.Ч., редовно
призован, не се явява в съдебно заседание пред СОС, като от защитника му адв.
А. е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
РП С. не е депозирала становище по
жалбите на защитниците на подсъдимите.
Представителят на СОП заема
пред въззивния съд становище за отмяна на контролираната присъда в частта относно наложеното на подсъдимите на
основание чл. 251 ал. 2 от НК наказание - отнемане в полза на държавата
предмета на престъплението - сума в евро и за потвърждаване на присъдата в
останалата ѝ част.
Сочи се, че отмяната в посочената част се налага с
оглед Определение на Европейския Съд от 12.07.2018 г. по преюдициално запитване
от Районен съд-С. с акт от 23.11.2017 г., постъпил в съда на 19.12.2017 г. във
връзка с наказателно производство. Преюдициалното запитване е отправено във
връзка с тълкуване на чл.65 от ДФЕС, член 9 от Регламент №1889/2005 относно
контрола на пари в брой, който се внася и изнася от Общността (OB L 309,2005 г. ) и поправка (OB L 304, 2015 г.) и чл.17 от Хартата на основните права на
Европейския съюз.
Сочи се, че националната правна уредба, съдържаща
се в чл. 251 от НК, която предвижда като
алтернативни възможности за налагане на наказание лишаване от свобода или глоба
в размер на двойната сума на предмета на нарушението, като наред с едното от
двете алтернативно предвидени наказания в ал. 2 на същия член кумулативно е
предвидена и допълнителна санкция отнемане в полза на държавата на
недекларираните парични средства в пълен размер, без да е необходимо да се
изследва произхода и предназначението им. Твърди се, че като съвкупност от
мерки националната правна уредба надхвърля необходимото на преследваните с
Регламент № 1889/2005 г. цели, в противоречие с принципа за пропорционалност на
престъплението и наказанието, заложени в чл. 49, параграф 3 от Хартата и
представлява прикрито ограничаване на свободата на движение на капитали.
Сочи се, че според
Съда на ЕС налагането на едното и другото наказание в съчетание с
отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата има вероятност да
надхвърли границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на
задължението по чл. 3 от Регламент № 1889/2005 г. и осигуряване на
осъществяването на преследваните с този регламент цели. По отношение на
санкциите, приложими в случая на неизпълнение на задължението за деклариране по
чл. 3 съдът е приел, че държавите са длъжни да упражняват компетентността си
при спазване правото на Съюза и при спазване на принципа на пропорционалност.
Предвидените в националното законодателство административни или санкционни
мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на
легитимни цели. В заключение, Съдът на ЕС е приел, че на поставените
преюдициални запитвания следва да се отговори, че чл. 9, параграф 1 от Регламент
№1889/2005 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска националната
правна уредба, която като санкция за неизпълнение задължението за деклариране
по чл. 3 от Регламента предвижда от една страна отнемане на недекларираната
сума в полза на държавата, а от друга страна - лишаване от свобода до шест
години или глоба в размер на предмета на престъплението.
Според представителя на държавното обвинение
съобразявайки се с това определение законодателят е приел нова редакция на чл.
251, ал. 1 от НК с ДВ, бр. 101/19.12.2017 г., без обаче да е променена ал. 2 на
същия член.
Иска се присъдата на първоинстанционния съд следва
да бъде отменена в частта относно приложеното наказание - отнемане в полза на
държавата на предмета на престъплението - сума в евро, като противоречаща на
правото на ЕС, като иззетата сума да се върне на подсъдимите лица и да бъде
потвърдена присъдата в останалата ѝ част.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
С внесения
за разглеждане в РС С. са повдигнати обвинения, както следва:
на подсъдимия С.Ч. за това, че на
02.11.2015 г. около 10.20 часа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на
МП – К. не е изпълнил задължението за деклариране на парични средства,
пренасяни през границата на страната, която граница е външна на ЕС, като е
нарушил разпоредбите на
чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО)
1889/2005 г. на Европейски парламент и на Съвета от 25.10.2005 г. –„Всяко
физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на
стойност 10 000 евро или повече е задължено да декларира тази сума пред компетентните
органи на държавата - членка, през която влиза или излиза от Общността, в
съответствие с настоящия регламент. Задължението за деклариране се счита за
неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна“;
чл. 2, ал. 2, б. Б от Регламент
(ЕО) 1889/2005 г. на Европейски парламент и на Съвета от 25.10.2005 г. – „За
целите на настоящия регламент…пари в брой означава валута (банкноти и монети,
които са в обръщение като платежно средство)“;
чл. 11а, ал. 1 от Валутния
закон – „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или
повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета
страна подлежи на деклариране пред митническите органи“;
чл. 11а, ал. 5 от Валутния
закон – „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ
за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.“;
чл. 14 г от Валутния закон –
„Министърът на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11,
ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, чл. 14б и чл. 14в.“;
и на обнародван акт на
Министъра на финансите – Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния
закон:
чл. 2, ал. 1 – „Пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от
трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9“;
чл. 8, ал. 3 – „В случаите,
когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но
лицето е преминало през зелен коридор („нищо за деклариране“) или устно е
заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се
използват два коридора се счита за невярно декларирана информация“;
чл. 9, ал. 1 – „Лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за
паричните средства по образец, утвърден от Министъра на финансите, в случаите
по чл. 22, ал. 1, чл. 5 и чл. 7. Утвърденият от министъра на финансите образец
на декларация се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“.“;
и чл. 9, ал. 2 – „Декларацията
по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е
предназначен за декларатора, а вторият и третият – за митническите органи.“;
и стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери, а именно не е декларирал сумата от
40 000 евро с левова равностойност 78 233.20 лева – престъпление по
чл. 251, ал. 1 от НК,
и на подсъдимия Я.Ч. за това,
че на 02.11.2015 г. около 10.20 часа на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси“ на МП – К. не е изпълнил задължението за деклариране на парични
средства, пренасяни през границата на страната, която граница е външна на ЕС,
като е нарушил разпоредбите на
чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО)
1889/2005 г. на Европейски парламент и на Съвета от 25.10.2005 г. –„Всяко
физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на
стойност 10 000 евро или повече е задължено да декларира тази сума пред
компетентните органи на държавата - членка, през която влиза или излиза от
Общността, в съответствие с настоящия регламент. Задължението за деклариране се
счита за неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна“;
чл. 2, ал. 2, б. Б от Регламент
(ЕО) 1889/2005 г. на Европейски парламент и на Съвета от 25.10.2005 г. – „За
целите на настоящия регламент…пари в брой означава валута (банкноти и монети,
които са в обръщение като платежно средство)“;
чл. 11а, ал. 1 от Валутния
закон – „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или
повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета
страна подлежи на деклариране пред митническите органи“;
чл. 11а, ал. 5 от Валутния
закон – „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ
за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.“;
чл. 14 г от Валутния закон – „Министърът
на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл.
11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, чл. 14б и чл. 14в.“;
и на обнародван акт на
Министъра на финансите – Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния
закон:
чл. 2, ал. 1 – „Пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност
в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна
подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9“;
чл. 8, ал. 3 – „В случаите,
когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е
преминало през зелен коридор („нищо за деклариране“) или устно е заявило това
при преминаване през митническо учреждение, в което не се използват два
коридора се счита за невярно декларирана информация“;
чл. 9, ал. 1 – „Лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за
паричните средства по образец, утвърден от Министъра на финансите, в случаите
по чл. 22, ал. 1, чл. 5 и чл. 7. Утвърденият от министъра на финансите образец
на декларация се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“.“;
и чл. 9, ал. 2 – „Декларацията
по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е
предназначен за декларатора, а вторият и третият – за митническите органи.“;
и стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери, а именно не е декларирал сумата от
30 000 евро с левова равностойност 58 674.90 лева – престъпление по
чл. 251, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, настоящата
инстанция приема за установено следното:
На 02.11.2015 г.
около 10.20 часа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на МП К. пристигнал
лек автомобил „Ауди“ с рег. № ********, управляван от М. З., босненски
гражданин. В автомобила пътували подсъдимите Я. и С.Ч. (баща и син) – турски
граждани и Ф.С. – гражданин на Косово.
На трасето преди
линията за паспортен контрол имало указателни табели на общо седем езика, вкл.
български, турски, немски и английски език, съдържащи информация какво следва
да бъде декларирано от преминаващите през държавната граница на Република
България, вкл. указание за деклариране пренасяни суми в размер на 10 000
евро или повече.
До автомобила се
приближил свидетелят Д. К., който по това време бил дежурен митнически
инспектор на трасето. Свидетелят попитал на турски и на сръбски език пътуващите
в автомобила имат ли нещо за деклариране и получил отрицателни отговори от тях.
След това свидетелят разпоредил на шофьора на автомобила да го премести в
гаража за щателна митническа проверка. Когато това станало, до автомобила дошли
и свидетелите К. Б. и К. Ц., също митнически служители. Свидетелят Ц. попитал
на английски и на турски език пътуващите в автомобила имат ли за деклариране
валута и валутни ценности, като при това им показал и указателните табели в
гаража, със същото съдържание като тези на трасето. Въпросът относно наличието
на подлежащи на деклариране парични суми бил зададен от митническите служители
и на сръбски език. И четиримата пътуващи в автомобила отговорили отрицателно и
тогава служителите пристъпили към личния им оглед.
В джоба на
панталона на подсъдимия С.Ч. свидетелят Ц. установил сумата от 10 000 евро
и отново го попитал дали има и други пари за деклариране – на което подсъдимият
отговорил отрицателно.
След това
свидетелите Ц. и Б. пристъпили към проверка на лекия автомобил и на задната му
седалка установили черно палто, а подсъдимият С.Ч. заявил, че палтото е негово.
Във външния джоб на палтото свидетелите открили плик със сумата от 30 000
евро. В автомобила свидетелите установили жилетка, за която подсъдимият Я.Ч.
потвърдил, че е негова, а в джоба на жилетката имало плик със сумата 30 000
евро.
За установеното
нарушение бил съставен от митническите служители актове за установяване на
митническо нарушение – съответно № 402/02.11.2015 г. и № 403/02.11.2015 г.
С протокол за
оглед на местопроизшествие от същата дата сумата от общо 70 000 евро била
иззета. Равностойността на 40 000 евро е 78 233.20 лв., а на сумата
от 30 000 евро – 58 674.90 лв.
Фактическата обстановка,
възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с фактическите
констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна интерпретация на
събраните гласни и писмени доказателства. Не са налице противоречия в събраните
гласни доказателства – свидетелски показания (двамата подсъдими са се
възползвали от правото си да не дават обяснения), а те са надлежно обсъдени от
страна на съда, който се е занимал, макар и сравнително лаконично, с въпросите
за тяхната достоверност и логичност. При извършения и от настоящата инстанция
анализ на показанията на свидетелите Б., Ц. и К. се установява, че съпоставката
на гласните доказателства безпротиворечиво и в последователност установява
фактите, възприети от свидетелите и относими към предмета на доказване – че
преди да се пристъпи към щателна митническа проверка всички пътуващи в лекия
автомобил двукратно били запитани на различни езици, вкл. турски език имат ли
нещо за деклариране пред митническите
органи, но и четиримата отрекли, след
което били установени посочените по-горе суми в евро в дрехите на подсъдимите Я.Ч.
и С.Ч..
От показанията на свидетелите – митнически
служители на ГКПП „К.” се установява по несъмнен начин, че преди бариерата за
митническа проверка били поставени информационни табла с указания на седем
езика, вкл. български, турски, немски и английски език, насочващи преминаващите
през държавната граница на Р България какво следва да декларират пред
митницата. Следва да се отбележи, че и двамата подсъдими Я. и С.Ч. са от турски
произход и владеят писмено и говоримо турски език (на какъвто език е извършван
и превод за тях в настоящото производство) – т. е. владеят поне един от езиците, на които били
написани указателните табели и който език бил използван и от митническите
служители при задаването на въпроси за налични у тях парични средства, които
подлежат на деклариране.
Ето защо, съпоставяйки и
обсъждайки в тяхната взаимовръзка посочените по-горе гласни доказателства
настоящата инстанция приема, че се установяват по категоричен и несъмнен начин
релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета на доказване в
настоящото производство, а именно – че всеки от двамата подсъдими е знаел за
задължението си да декларира пред митническите органи пренасяната от него
валута още в момента на насочването си към трасе „Изходящи леки автомобили и
автобуси" – всеки от подсъдимите е бил информиран посредством поставените
информационни табели за това свое задължение, като е бил след това и запитан на
разбираем за него език от митническите служители има ли нещо за деклариране.
При така възприетата фактическа
обстановка настоящата инстанция, както и първостепенният съд, приема за
установено по несъмнен начин, че на посочените дата и място всеки от
подсъдимите Я.Ч. и С.Ч. посредством неизпълнението на задължението за
деклариране пред митническите органи във
валутна митническа декларация на общия размер на паричните средства, пренасяни
през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, е нарушил разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от
Регламент (ЕО) 1889/2005 г. на Европейски парламент и на Съвета от 25.10.2005
г. –„Всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в
брой на стойност 10 000 евро или повече е задължено да декларира тази сума
пред компетентните органи на държавата - членка, през която влиза или излиза от
Общността, в съответствие с настоящия регламент. Задължението за деклариране се
счита за неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна“; чл.
11а, ал. 1 от Валутния закон – „Пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута
за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи“; чл. 8,
ал. 3 от Валутния закон – „В случаите, когато пренасяните през границата на
страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и
от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор („нищо
за деклариране“) или устно е заявило това при преминаване през митническо
учреждение, в което не се използват два коридора се счита за невярно
декларирана информация“; чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.
10а от Валутния закон – „Пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута
през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи по реда на чл. 9“; чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-1 – „Лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за
паричните средства по образец, утвърден от Министъра на финансите, в случаите
по чл. 22, ал. 1, чл. 5 и чл. 7. Утвърденият от министъра на финансите образец
на декларация се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“.“ и чл.
9, ал. 2 от Наредба № Н-1 – „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три
екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и
третият – за митническите органи.“
Посочените разпоредби създават
задължение за деклариране по посочения ред на пренасяните през държавната
граница на Република България парични средства, които в конкретния случай са
надвишавали установения минимум от 10 000 евро, като установяват реда за
деклариране на паричните средства и методиката на изчисляване на левовата им
равностойност.
Останалите вменени като
нарушени от страна на всеки от подсъдимите Я. и С.Ч. разпоредби, а именно от чл. 2, ал. 2, б. Б от
Регламент (ЕО) 1889/2005 г. на Европейски парламент и на Съвета от 25.10.2005
г. – „За целите на настоящия регламент…пари в брой означава валута (банкноти и
монети, които са в обръщение като платежно средство)“; чл. 11а, ал. 5 от
Валутния закон – „Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено
при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или
непълна.“; чл. 14 г от Валутния закон – „Министърът на финансите издава
наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14,
ал. 3, чл. 14а, чл. 14б и чл. 14в.“; са неотносими към конкретния случай, тъй
като не създават задължения, които подсъдимите да не са изпълнили и по този
начин да са нарушили цитираните разпоредби. Поради това подсъдимите следва да
бъдат оправдани по тази част от обвинението, а контролираната присъда –
изменена в този смисъл, което не се отразява на възприетата и от двете съдебни
инстанции правна квалификация на извършеното от всеки от подсъдимите деяние.
От обективна страна стойността
на предмета на престъплението, извършено от всеки от подсъдимите Я. и С. Ч., е
в особено големи размери. При определяне квалифицирания признак "особено
големи размери" следва да се отчете принципното положение, установено в TP
№ 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, а именно - сто и четиридесет пъти установената в
страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието.
Минималната работна заплата за страната към датата 02.11.2015 г., определена с
ПМС № 139/04.06.2015 г. е 360 лева, следователно за определяне на признака
„особено големи размери“ в конкретния случай е необходимо стойността на
недекларираната валута да е над еквивалента от 50 400 лв. В конкретния
случай равностойността на всяка от пренасяните суми – (съответно 40 000
евро и 30 000 евро) надвишава този еквивалент.
Деянията са извършени от
двамата подсъдими умишлено, както правилно и законосъобразно е преценил и
районният съд, изхождайки от няколкократните запитвания от митническите
служители към всеки от двамата подсъдими дали имат нещо за деклариране и
дадените отрицателни отговори на въпросите. Следователно, всеки от подсъдимите
е имал съзнание за задължението за деклариране на пренасяните през границата
парични средства и като не е сторил това, у всеки от тях съзнаването на
общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици от
недекларирането са обхванали всички обективни признаци на престъпния състав. За
установяване на субективната страна на деянието въззивният съд взе предвид и
обстоятелството, че при установяване на сумата от 10 000 евро в джоба на
С.Ч. на зададения от свидетеля Ц. има ли други суми за деклариране подсъдимият
отрекъл, след което в дрехите му в автомобила били установени още 30 000
евро в брой.
Фактът, че пътуващите в лекия
автомобил Ф.С. и М. З. не са разпитвани в хода на производството пред двете
съдебни инстанции, не е от значение за крайните изводи на съда за съставомерността
на извършените от подсъдимите Я.Ч. и С.Ч. деяния. Фактическата обстановка по
делото е изяснена в цялост и без тези гласни доказателства и не е налице
необходимост от попълване с тях на доказателствената съвкупност, при което
възражението на защитата на подсъдимите в тази насока следва да бъде отхвърлено
като неоснователно. Установяването на обективната истина по делото не налага и
приобщаването към материалите по делото на записите на наличните на контролния
пункт камери за видеонаблюдение.
Неоснователно намери въззивният
съд и твърдението на защитника адв. С., че в съдебните заседания на 07.12.2017
г. и на 16.02.2018 г. съдът е заседавал с различен състав от този постановил
присъдата. Ход на делото и в двете съдебни заседания не е бил даден по обективни
причини, а производството по делото, вкл. събирането на доказателства и
постановяването на крайния първоинстанционен съдебен акт е протекло при
спазване на принципа за неизменност на състава на съда.
Обстоятелството дали след
приключване на съдебното заседание по делото на 26.04.2016 г. прокурорът е
провел консултация със свидетеля в кабинета си в съда и му е предоставил
възможност да се запознае с материалите по делото – в каквато насока се
изтъкват възражения от защитника адв. С., на практика е без значение, доколкото
показанията на този свидетел са депозирани след изричното му предупреждение от
съда за предвидената в разпоредбите на НК наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване.
Доколкото в хода на
производството депозираните пред орган на досъдебното производство показания на
свидетелите З. и С. (чиито адреси не са известни по делото) не са приобщени по
предвидения в НПК ред, поради отказа на подсъдимите и техните защитници за
това, обективно е невъзможно тези гласни доказателства да бъдат съпоставени с
показанията на митническите служители - поради което позоваването на защитника
адв. А. на налично в тях противоречие не следва да бъде обсъждано.
При проверката на присъдата
въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на наказателната
репресия спрямо всеки от двамата подсъдими районният съд, при приложение
на материалния закон е приел, че от
двете алтернативно предвидени наказания - лишаване от
свобода до пет години или глоба в размер на
една пета от стойността на предмета на престъплението (предвид разпоредбата на
чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като в хода на производството пред първата инстанция
предвиденото по време на извършване на деянието наказание от лишаване от
свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на
престъплението – редакция ДВ, бр. 74 от 2015 г.
е изменено с ДВ, бр. 101 от 2017 г.), с
оглед спецификата на конкретния случай подходящо като вид наказание е
лишаването от свобода. Настоящата инстанция се солидаризира с този извод на
първостепенния съд, като намира, че поради липсата на отрицателни данни за
личността на всеки от двамата подсъдими определянето на наказание лишаване от
свобода в размер, близък до минимално допустимия по закон (за престъплението не
е предвиден минимум на това наказание), а именно лишаване от свобода за срок от
една година за всеки от подсъдимите Я.Ч. и С.Ч.
ще изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Тъй като в случая и за двамата подсъдими
са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК,
правилно и законосъобразно районният съд е отложил изпълнението на наказанието
за срок от три години, в който срок подсъдимите ще имат възможност да
преосмислят поведението си, под угрозата от привеждане в изпълнение на
отложеното наказание лишаване от свобода.
По отношение
кумулативно наложеното от първостепенния съд наказание отнемане предмета на
недеклариран внос настоящата инстанция, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Поначало
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК е императивна и
приложима във всички случаи на осъдителна присъда за извършено престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, а по своя
характер отнемането на предмета на недеклариран внос или износ – в случая
недекларирани парични средства не е типично наказание по НК, тъй не е сред
изчерпателно изброените в чл. 37 от НК приложими наказания за извършено престъпление по българския Наказателен кодекс.
Съгласно
разрешението, дадено с чл. 9, т. 1 от Регламент
/ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г., според
който всяка държава–членка въвежда санкции, които се налагат при спазване на
задължението за деклариране по чл. 3, тези санкции трябва да са ефективни, съразмерни
и възпиращи.
Решение от 16 юли
2015 г. по делото C., С-255/14 на Съда на Европейския съюз, с
предмет "Преюдициално запитване – Регламент /ЕО/ № 1889/2005 – Контрол на пари в брой, които се
внасят и изнасят от Европейския съюз – Членове 3 и 9 – Задължение за
деклариране - Неизпълнение – Санкции – Пропорционалност", се отнася до
тълкуването на чл. 65 от ДФЕС и чл. 9 от Регламента относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Запитването е
отправено в рамките на спор по повод наложена на физическо лице глоба от
регионалната генерална дирекция за митнически и данъчен контрол, тъй като
лицето не е декларирало сума пари в брой, които е носело при влизането си на
територията на Европейския съюз. С решението си Европейския съд приема, че чл. 9 от Регламент
/ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, следва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за
неизпълнението на предвиденото в чл. 3 от посочения регламент задължение за
деклариране, да налага като санкция заплащането на административна
"глоба", чийто размер съответства на 60 % от недекларираната сума
пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 E.
Приложението на чл. 251, ал. 2 от НК е било предмет на
преюдициално запитване на български съд - РС – С., по повод на което с определение от 12.07.2018 г. по дело № С-707/2017 г. Съдът на ЕС
приема, че чл. 9, § 1 от Регламент
(ЕО) 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. не
допуска национална правна уредба като българската в чл. 251, ал. 1 и ал. 2 от НК, съгласно която при неизпълнение на задължение за деклариране на
пренасяна в брой валута се налагат едновременно от една страна - углавно
наказание, и от друга страна – отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата.
Така постановеният
от Съда на ЕС съдебен акт е с най-голяма значимост за гарантиране законното
прилагане правото на ЕС към конкретни правоотношения, по които са страна частни
лица. Преюдициалното производство е особен механизъм на съдебен контрол, при
който Съдът на ЕС се произнася относно валидността или съдържанието на норми и
актове на правото на ЕС по искане на национален съд.
Съобразно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, следва в
случая да се приложат разпоредбите на съюзното право – т. е. чл. 9, § 1 от Регламента, касаещ съответно санкциониране.
Отправеното от български съд преюдициално запитване се отнася до
пропорционалността именно на това допълнително наказание, предвидено в
българското наказателно право като допълнителна санкция за неизпълнение на
задължение за деклариране по чл. 3 от /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005
г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността.
Несъмнено в
настоящия казус следва да намери приложение цитираната по-горе практика на Съда
на ЕС. Това е така, тъй като отнемането на предмета на престъплението на
основание разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, едновременно с
наложена санкция "лишаване от свобода", надхвърля границите на
необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели. Наложената
на всеки от двамата подсъдими Я.Ч. и С.Ч. санкция лишаване от свобода за срок
от една година е напълно достатъчна и подходяща за постигането на преследваните
от Регламент 1889/2005 г. цели и за гарантиране на ефективно изпълнение на задължението
за деклариране по чл. 3 от същия Регламент. Констатираното
противоречие на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК с чл. 9, § 1 на Регламент
(ЕО) 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г.
съставлява основание за прилагане на съюзното право, чрез отмяна на присъдата в
частта, в която се отнема в полза на държавата предмета на престъплението –
съответно сумите от 40 000 евро и 30 000 евро, след което да се
постанови връщане на сумите на лицата, от които са иззети.
Що се отнася до осъждането на
всеки от подсъдимите да заплати осъществените разноски за преводач в хода на
наказателното производство, то въззивният съд съобрази очертаните от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство
минимални стандарти, които държавите-членки на ЕС
следва да въведат в националното си законодателство, за да гарантират на
заподозрените или обвиняемите лица, които не говорят или не разбират езика на
производството, правото на устен и на писмен превод
в наказателното производство, с оглед осигуряване правото им на справедлив
съдебен процес. Съгласно чл. 4 от Директивата, държавите -
членки поемат разходите за устния и писмения превод
по чл. 2 и чл. 3, независимо от изхода на производството.
Транспонирането на
директивата в българското законодателство е извършено с измененията на НПК с
ДВ, бр. 21 от 08.03.2014 г. Липсата на изменение в чл. 189, ал. 2 от НПК, тълкувано в
контекста на предписанието, дадено с директивата, налага извод, че направените
разноски за преводач в хода на
наказателното производство – досъдебно и съдебно, остават за сметка на органа
на досъдебно производство и на съда (първостепенен и въззивен). В посочения
смисъл С. окръжен съд намери, че следва да отмени контролираната присъда в
частта, с която подсъдимите са осъдени да заплатят всички осъществени разноски
в хода на производството, тъй като освен за превод други разноски не са
направени.
Воден от изложеното
и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 177/05.10.2018 г., постановена по
НОХД № 1144/2015 г. по описа на РС С., като:
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която
всеки от подсъдимите Я.Ч. и С.Ч. е признат за виновен в извършване на нарушение
на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, б. Б от Регламент (ЕО) 1889/2005 г. на
Европейски парламент и на Съвета от 25.10.2005 г. – „За целите на настоящия регламент…пари
в брой означава валута (банкноти и монети, които са в обръщение като платежно
средство)“; чл. 11а, ал. 5 от Валутния закон – „Задължението за деклариране по
ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната
информация е невярна или непълна.“; чл. 14 г от Валутния закон – „Министърът на
финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл. 11а,
чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, чл. 14б и чл. 14в.“,
като оправдава подсъдимите по
тази част от обвиненията.
ОТМЕНЯ
присъдата в
частта, в която на основание чл.
251, ал. 2 от НК са отнети в полза на държавата сумите от 40 000 евро и от
30 000 евро – предмет на престъпленията.
ВРЪЩА на С.Ч. (S. C.) сумата от 40 000 евро,
иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 02.11.2015 г. на МП К..
ВРЪЩА на Я.Ч. (Y. C.) сумата от 30 000 евро,
иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 02.11.2015 г. на МП К..
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която
всеки от подсъдимите Я.Ч. и С.Ч. е осъден да заплати по сметка на РС С. сума в
размер на 996.70 лева, представляваща осъществени разноски в хода на
производството.
Постановява осъществените
разноски да останат за сметка на държавата.
Потвърждава
присъдата в
останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(П. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(К. Тодорова)
2:………………
(Ан. Игнатова)