Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 8315 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 39722 от 14.02.2019 г., постановено по гр. д. № 3024/2012 г. по описа на СРС,
II Гражданско отделение, 53 състав, Софийски районен съд е отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Н.А.А. срещу
П.Р.К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 предл. първо, вр. чл. 286 ЗЗД,
вр. чл. 36 ЗАдв. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 6790 лв. – възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие серия А № 0687628/10.10.2008 г., както и сумата от 2030 лева –
лихва за забава в изплащането на главницата, начислена за периода 11.01.2009 г.
– 07.01.2011 г.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищеца в производството, с която се излагат
оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила, като се поддържа, че решението е и
необосновано. Според въззивника решаващият състав на първоинстанционният съд е
пропуснал да констатира липсата на подадено възражение в заповедното
производство и влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поддържа се, че в хода на производството било установено, че не длъжникът
е подал възражение, с оглед което неправилен бил
изводът на първия съд, че с молба от м.11.2018 г. длъжникът е потвърдил
подаването на възражението, което потвърждаване е санирало нередовно
извършеното процесуално действие. В тази връзка от въззивния съд се иска след
като констатира, че възражение не е подадено от длъжника, съответно заповедта е
влязла в сила, да прекрати производството по делото, като обезсили
първоинстанционното решение.
На следващо място, с жалбата се навежда, че с отговора на исковата молба
ответникът не е оспорил процесния договор за правна защита по авторство и
съдържание, а го оспорил общо с аргумент, че договор няма. Поддържа се, че
съдът допуснал процесуално нарушение, като придал на безспорни по делото обстоятелства
спорен характер, а поставяйки служебно задачи на вещото лице по
съдебно-графическата експертиза СРС е нарушил принципите за равноспоставеност и
състезателност на процеса. Счита за установено по делото, че процесният договор
е подписан от длъжника, което обстоятелство изобщо не е било спорно между
страните според въззивника. Освен това съдържанието на уговорките в договора е
било ясно и безспорно, като същото е било възпроизведено и посредством приетата
в хода на производството пред първия съд експертиза. Жалбоподателят
поддържа, че по делото безспорно е установена основателността на исковете –
адвокатът е изпълнил поетите към клиента задължения, а съдебна претенция не е била
предявена поради неоказано съдействие от страна на ответника, който не посочил
свидетели, с които разполага, не представил писмени документи на адвоката, нито
подписал изготвената от ищеца искова молба. В качеството си на изпълнител по
сключения договор адвокатът изпълнил задълженията си за провеждане на
извънсъдебни преговори с длъжника на ответника, при които се постигнал напредък
в отношенията помежду им. Относно начина на изплащане на договореното
възнаграждение жалбоподателят акцентира, че се претендира само първата част от
уговореното възнаграждение, както и че в договора нямало неясноти относно
размера, сроковете и начина на изплащане на възнаграждението, както неправилно
е приел съдът в мотивите на обжалваното решение.
На следващо място с
жалбата се навеждат оплаквания, че неправилно съдът не е кредитирал
свидетелските показания на разпитаните свидетели, доведени от ищеца, доколкото
същите участвали в изпълнението на договора от страна на адвоката, като негови
служители. В обобщение на подробните
доводи, изложени в жалбата, въззивникът е отправил до въззивния съд искане да
приеме, че заповедта е влязла в сила с всички произтичащи от това процесуални
последици, а в условията на евентуалност – да отмени решението и да уважи
предявените искове.
Не е подаден
отговор на въззивната жалба от ответника в производството П.Р.К..
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, приема за
установено следното:
СРС е бил сезиран с
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които по ч.гр.д. № 1489/2011 г. на СРС, 53 с-в, е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С исковата молба ищецът
твърди, че е сключил с ответника договор за правна защита и съдействие серия А №
0687628/10.10.2008 г. с предмет образуване, представителство и защита по
гражданско дело за сумата от 33 000 американски долара срещу длъжник на
ответника и трето за спора лице /Г.Х./, което вземане произтичало от възлагане
от Х. на ответника изпълнение, намиране, проучване, събиране, посредничене,
сключване на сделки във връзка с недвижими имоти или водене на извънсъдебни
преговори с длъжника на клиента и постигане на споразумение с него за изплащане
на същата сума с даването и получаването от адвоката на всички пълни права за
водене на тези преговори, включително отстъпване, намаляване, разсрочване,
отсрочване на плащането на сумата, сключване на спогодба, новация, цесия на
правата, приемане на встъпване в дълг и получаване на обезпечение на правата на
клиента. В исковата молба се твърди, че ответникът е споделил с адвоката, че с Х.
не са подписвали писмени договори, регламентиращи отношенията им, тъй като като
последните датирали от няколко години и се характеризирали с трайност на
възлагането и изпълнението. Въпреки това ответникът твърдял, че Х. не му е изплатил
цялото дължимо възнаграждение, като непогасена останала сумата от 33 000
долара. Твърди се, че ответникът не оказал на адвоката необходимото съдействие
за предявяване на искова претенция – не представил писмени доказателства, нито
довел в кантората свидетели на уговорките си с Х., с оглед което ищецът, заедно
с двама служители от кантората, провел няколко срещи, в резултат от които
преговори Х. се съгласил да уреди доброволно отношенията си с К., като изплати
задължението си на части и подпише с К. споразумение за това. Ответникът обаче
не започнал да изпълнява своето задължение по договора, не оказвал съдействие
на адвоката, дори не пожелал да присъстава на срещите с Х..
Предвид отказа на
ответника да изплати договореното адвокатско възнаграждение, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което съдът е уважил. Поддържа,
че в законоустановения двуседмичен срок срещу издадената заповед не е било подадено
възражение лично от длъжника, а такова е било подадено от неговата дъщеря,
която не разполагала с изрично пълномощно за извършването на това действие. В
тази връзка с исковата молба ищецът поддържа, че не е налице възможност за длъжника
да потвърди извършването на това действие, доколкото срокът за подаване на
възражението вече е бил изтекъл.
Ответникът е
оспорил предявените искове с доводи, че между страните по делото липсва такъв
договор, от който да е възникнало мандатно правоотношение между ищеца и
ответника с описания в исковата молба предмет. В условията на евентуалност ответникът
е направил възражение, че ищецът не бил изпълнил основното си задължение по
договора – да окаже съдействие за образуване на съдебно производство и да
осъществи защита и представителство на ответника по гражданско дело срещу Х. за
осъждане на последния да заплати на К. определена парична сума. Налице било
пълно неизпълнение на договора от страна на адвоката, с оглед което и
възнаграждение не се дължало. Оспорено е да са предприемани действия за
извънсъдебно уреждане на спора, както и ответникът да не е оказвал необходимото
съдействие на адвоката.
В производството пред
първия съд е представен договор за правна защита и съдействие серия А №
0687628/10.10.2008 г., ръкописното съдържание на който е изпълнено с различни
почерци, в това число и с различна големина на буквените знаци, с които текстът
е изписан. В текста на документа се наблюдават зачертавания и добавки, дописване
на текст между редовете, като с оглед външните недостатъци, с които договорът
като документ на пръв поглед се характеризира, правилно решаващият състав на
районния съд е приел, че следва да допусне изслушването на експертиза, която да
възпроизведе писменото съдържание на договора с оглед невъзможността това да
бъде сторено с невъоръжено око.
От заключението на допуснатата
по делото почеркова експертиза, изготвено от вещите лица Ю.М.и С.Ц., се
установява, че върху документа е обективирано следното съдържание, изписано с
ръкописен текст: „договорена сума 6000 /шест хиляди/ евро или тяхната левова
равностойност, съгласно условията на този договор Първа част 3500 /три хиляди и
петстотин/ евро или тяхната равностойност половината при подписване на договора,
другата половина в тримесечен срок след подписване на договор П.Р.К. адрес: ***
остатък 2500 /две хиляди и петстотин/ евро левова равностойност 1 г. от подписването ЕГН ********** или № от НДР БУЛСТАТ
представляван от: в дълг и постига обезпечения за правата на клиента отсрочва постига
спогодби споразумения, новира, цедира, приема встъпване адвокат Н.А.А. – САК,
включително при преговорите да намалява, отстъпва, разсрочва Наименование и
адрес на мястото на упражняване на дейността САК, гр. София, ул. „*******, п.к.
1000, тел*******даване на адвоката на всички права по водене на преговори ЕГН
за постигане на спора-БУЛТСТАТ-зумение, за постигане на споразумения, водене на
извънсъдебни преговори с длъжника и заплащане на дължимата сума Основание и
предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в образуване,
защита и представителство по гр.дело за връщане заплащане на сумата от
33 000 долара срещу Г.Х. дължима за намиране, проучване, събиране,
посредничене, и ДОГОВОРНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ 3500 евро /три хиляди и петстотин/
евро сключване на сделки от посоченото лице или негои клиенти платимо както
следва или тяхната левова равностойност по избор на извършващия услугата
адвокат намерените имоти и парцели по посочената квадратура платимо половината
при сключване на договора и другата половина в тримесечен срок от подписване на
договора признанията на Г. Х. за наличието на това ми задължение от което удържан
авансов данък по чл. 36 ЗОДФЛ в размер на ….лв./словом/…..лв. лихвите за
посочената сума се включват и внесената сума ……/словом/…..лв. лихвите за
изминалия период от поканата, признанието и от които в брой ……/словом/…..лв.
изплащането на дължимата сума и още 2500 /две хиляди и петстотин/ евро или
тяхната левова равностойност по избор КЛИЕНТ: подпис на адвоката в едногодишен
срок датата на последното плащане в тримесечния срок от датата на дата
10.10.2008 г. подписване на договора
АДВОКАТ: подпис от първата част от 3500 три хиляди и петстотин евро или общо
6000 евро в 1 год. и три месеца от подписването“.
Съгласно
заключението на експертите в текста на документа се наблюдава наличие на почерк
на две различни лица, изписали текстовете. Ръкописният текст, изпълнен в
договора с изключение на текста
„П.Р.К. ********** Н.А. *** 7А п.к. 1000 тел. *******София 10.10“, е изпълнен
от ищеца.
Експертите
са заключили, че подписите в долната дясна част на листа в оригиналите на
договор за правна защита и съдействие от 10.10.2008 г. № 0687628 и пълномощното
към него са положени от ответника.
В хода на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелитеА. Н. и В.Й., служители в кантората на ищеца.
Съгласно
показанията на св. Н., заемал длъжността организатор и охранител в кантората на
ищеца, през 2008 г. ответникът посещавал кантората на ищеца, тъй като се нуждаел
от адвокатски услуги. Според показанията свидетелят Н. заедно с ищеца няколко
пъти посетили офис на ул. „Пиротска“, където само един път се срещнали лично с
длъжник на ответника с цел да се уредят отношенията между ответника и неговия
длъжник /Х./. Ищецът изготвил извънсъдебно споразумение за погасяване на
задълженията на Х. към ответника. Ответникът спрял да съдейства на адвоката –
не довел свидетели, не представил документи и не искал да присъства на срещите
с Х..
Свидетелят Й.,
мениджър в кантората на ответника, свидетелства, че ответникът посещавал
кантората на адв. А., тъй като искал да води дела срещи свои длъжници. Ищецът,
заедно със свои служители от кантората, посещавали многократно офиса на Г.Х. ***.
Ищецът направил опити да се свърже сам със свидетелите, да събере повече
информация при подготовката на исковата молба за подаване в съда. Според
свидетеля причината исковата молба да не бъде подадена в съда била отказът на
ответника да я подпише. От страна на адвоката бил изготвен проект на
споразумение за разсрочено плащане на задължението от страна на Х., но тъй като
последният държал на лична среща с ответника, а той отказал – до подписване на
споразумението не се стигнало. Ответникът не съдействал на адвоката, а също и
не платил възнаграждение за свършената работа.
Изготвената по
делото от вещото лице М.З.съдебно-почеркова експертиза е работила върху договор
за правна защита и съдействие № 0687629, а не върху процесния, с оглед което и
въззивният състав на съда намира това заключение за неотносимо към предмета на
настоящия спор, с оглед което и не следва да го обсъжда.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо. По оплакванията на въззивника за
недопустимост на производството, с оглед твърденията за влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, въззивният съд приема следното:
Издадената въз
основа на подаденото от ищеца заявление заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1489/2011 г. по описа на СРС, 53 състав, е връчена на длъжника П.Р.К. при
условията на чл. 46, ал. 1 ГПК на Р.П.К.– дъщеря на адресата, със задължение да
предаде връчените ѝ съдебни книжа. На 29.07.2011 г. в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК по делото е постъпило възражение, подадено от името на длъжника, с
което заповедта за изпълнение е оспорена.
На 04.08.2011 г. по
заповедното дело е постъпила молба от длъжника, с която е заявено, че няма да подава възражение срещу
заповедта за изпълнение и признава обстоятелствата по заповедта.
С разпореждане от
05.08.2011 г. съдът е дал указания на длъжника да заяви дали поддържа вече
подаденото от него на 29.07.2011 г. възражение или поддържа молбата си от
04.08.2011 г., с която е заявил, че не възразява срещу заповедта за изпълнение.
Съдът не е указал в какъв срок длъжникът следва да изпълни дадените му с
разпореждането указания, както и какви ще бъдат последиците от неизпълнение на
същите.
Съобщението,
съдържащо указанията, дадени с разпореждането на съда, е връчено на адресата П.К.
на 25.08.2011 г.
На 29.08.2011 г. по
делото е подадена молба от длъжника, с която е заявено, че поддържа подаденото
на 29.07.2011 г. възражение по чл. 414 ГПК, като допълва, че не е подавал
молба, с която да е оттеглял или да се е отказвал от възражението, с оглед
което счита, че е направен опит за злоупотреба с цел да бъде лишен от право на
защита.
С разпореждане от
26.10.2011 г. и с разпореждане от 25.11.2011 г. съдът е разпоредил да се
изпрати съобщение до заявителя, че може да предяви иск за вземанията си в
едномесечен срок, т.к. длъжникът е заявил, че поддържа подаденото срещу
заповедта възражение.
Съобщението с
указанията до заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията
си, настоящият състав на въззивния съд приема, че е връчено на 21.12.2011 г., с
оглед което и в указания срок е подадена искова молба, с която ищецът е
предявил искове за процесните вземания.
В хода на съдебното
дирене пред първия съд е прието заключението на вещото лице И.И.по допуснатата
съдебно-почеркова експертиза, съгласно което подписът, положен в подаденото
възражение по чл. 414 ГПК, не е изпълнен от П.Р.К..
При така
установеното процесуално развитие на заповедното производство съставът на
въззивния съд при упражняване на правомощието си да следи служебно за
допустимостта на обжалвания акт и с оглед наведените с въззивната жалба в тази
насока доводи, следва да посочи, че не са налице основания за обезилване на
решението на първия съд поради неоспорване на заповедта за изпълнение от страна
на длъжника.
В правната теория и
съдебната практика е безспорно положението, че процесуалните действия се
извършват лично или чрез процесуален представител. Когато едно процесуално
действие не е е извършено лично, т.е. извършено е от името на едно лице от
друго, но без представителна власт, последното е нередовно извършено. Тази
нередовност обаче може да бъде санирана, като лицето, от чието име действието е
осъществено, потвърди същото. По аргумент от разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД
това лице може както да се позове на това, че действията, извършени от негово име
са осъществени без представителна власт и не са породили правни последици за
него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване
принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията и само то може
да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията
пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна
власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би
се стигнало до невъзможност за упълномощителя да потвърди действията. В този
смисъл е разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г., постановено по
тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, ВКС. Аргументи в тази насока могат да бъдат
почерпени и от разпоредбите на процесуалния закон - съгласно разпоредбите на
чл. 101 ГПК съдът е оправомощен да дава указания на страните, когато
извършените от тях процесуални действия са нередовни, като им указва в какво се
състои нередовността и как същата може да бъде отстранена.
В конкретния случай,
след като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта
за изпълнение от длъжника, по делото е постъпила и молба, в която от името на
длъжника се посочва, че няма да подава възражение срещу заповедта /при все че
такова вече е постъпило по делото/. Ето защо и с оглед противоречиво изразената
от името на длъжника в производтството воля дали оспорва заповедта или признава
вземанията по същата /за което процесуалният закон не изисква нарочно
изявление, отправено до съда от длъжника/, правилно заповедният съд е дал
указания до страната писмено да заяви кое от изявленията поддържа. В отговор на
дадените му по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК указания длъжникът изрично е заявил,
че поддържа подаденото възражение, с което и още на 29.08.2011 г. е потвърдил
извършеното процесуално действие.
В обобщение на
изложеното следва да се заключи, че от една страна, длъжникът е този, който
може да оспори автентичността на оправеното до съда писмено изявление, а от
друга страна, дори процесуалното действие да не е било редовно извършено, то
нередовността е отстранена с подадената на 29.08.2011 г. молба, с която
подаването на възражението е потвърдено. По аргумент от чл. 101, ал. 2 ГПК действието
се счита за редовно от извършването му. Следователно заповедта за изпълнение не
е влязла в сила, тъй като е надлежно оспорена от длъжника с възражение,
постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а заявителят е предявил иск за
вземанията си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, което обуславя извод за
допустимост на производството.
По правилността на
обжалваното съдебно решение с оглед заявените с въззивната жалба оплаквания,
въззивният съд приема следното:
Като неоснователни
настоящият състав оценява доводите на въззивника, че с отговора на исковата
молба ответникът не е оспорил процесния договор за правна защита по авторство и
съдържание, а го е оспорил общо с аргументи, че договор няма. Тук е мястото да
се посочи, че главното оспорване, направено от ответника с отговора на исковата
молба, е за липса на сключен между страните договор, т.е. отречено е
съществуването на договора и поемането на задължения със същия от страните. С
оглед последното съдът приема, че сочените като безспорни от ищеца още в хода на
първоинстанционното производство обстоятелства, в действителност не са имали
безспорен характер по делото. Нещо повече, ответникът е навел и евентуални възражения
с отговора на исковата молба, включително възражение за неизпълнение от страна
на ищеца на поетото с договора задължение. Ето защо и в тежест на ищеца по
делото е било да установи всички предпоставки за основателността на претенциите
си, в това число валидното възникване на договора между страните, предмета на
същия - съдържанието на поетите от страните задължения и техния падеж,
изпълнението на своите задължения по договора.
Като правилен
следва да бъде оценен изводът на решаващия състав на районния съд, че процесният
договор е бил подписан от ответника, като в тази част въззивният съд на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.
Не могат да бъдат
споделени и твърденията на въззивника, че съдържанието на уговорките между
страните е ясно изразено в договора по безспорен начин, както и че същото е било
възпроизведено по ясен начин и посредством приетата в хода на производството
пред първия съд експертиза, с оглед което и неправилно СРС подложил на
тълкуване съдържанието му.
С решението си
първоинстанционният съд е направил обективен и задълбочен семантичен анализ на съдржанието на процесния договор, като
в съответствие с принципите, разписани в чл. 20 ЗЗД, е търсил каква е била
действителната воля на страните, отразена в договора към момента на неговото
сключване. Въззивният съд напълно се съгласява с изводите на първата инстанция,
че дори не е налице необходимост от специални знания, за да бъдат разграничени
две групи текст в съдържанието на документа, извод потвърден в заключението на
вещите лица М. и Ц., съгласно което съдържанието е изпълнено с два различни
почерка, единият от които принадлежи на ищеца. Лесно забележимо и в
съответствие с правилата на елементарната логика е, че по-едро изписаният
текст, който съгласно заключението не е бил изписан от ищеца, е бил
първоначално положеният в празните полета на бланката на договора. От същия
става ясно, че страни по него са страните в производството, че 10.10.2008 г. е
посочената от тях дата на сключване на договора, както и че предметът на същия
е образуване, защита и представителство по гражданско
дело за връщане изплащане на сумата от 33 000 долара срещу Г.Х.. Останалият
ръкописен текст съгласно експертното заключение е изпълнен от ищеца. Изписан е
със значително по-малък размер на буквите, преимуществено между редовете.
Настоящият въззивен състав се съгласява с изводите на първия съд, че този текст
е нечетлив, непоследователен с противоречия в съдържанието и с неясен смисъл.
Впечатление прави
също, че текстът, изпълнен от ищеца, е разположен в съдържанието на документа в
пространството, което е било свободно към момента на изписването му, като както
е отбелязано в обжалваното решение за това свидетелстват обстоятелствата, че
това съдържание е добавено по начин, че да не контактува с намиращите се вече в
текста на документа клаузи, а също и че текст е добавен в полетата, следващи в
пространствено отношение подписите на страните в използваната бланка.
Препращайки на
основание чл. 272 ГПК към мотивите на обжалвания съдебен акт в тази част, в
които съдът подробно е изяснил механизма на тълкуване на процесния договор, и
на основание чл. 178, ал. 2 ГПК настоящият състав приема за правилен извода на първата
инстанция, че договореният между страните предмет и по-конкретно поетото от
адвоката задължение е било за образуване, защита и
представителство по гражданско дело за връщане изплащане на сумата от 33 000
долара срещу Г.Х., като полагайки подписите си под документа, страните са
се съгласили именно за това.
След като ищецът се
позовава на постигнато между страните съгласие относно останалите клаузи, които
според състава на въззивния съд не са съществували към момента на сключване на
разглеждания договор за правна защита и съдействие и на основание чл. 154, ал.1 ГПК, то и за него е доказателствената тежест да установи, че вписаното в
договора от него съдържание е израз на постигнатото съгласие между страните по
спорното правоотношение. Ищецът не е установил в производството, че допълнително
направените вписвания в представения от него екземпляр от процесния договор,
материализират съгласие на ответника за нещо допълнително, а именно алтернативен
начин за извънсъдебно уреждане на отношенията между ответника и третото за
настоящия спор лице /Г.Х./.
В тази връзка и в
отговор на доводите, ангажирани с жалбата, че неправилно съдът не е кредитирал
показанията на разпитаните по делото свидетели, следва да се посочи, че ищецът
твърди с исковата молба със сключения между страните договори да е постигната
уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение за сумата от общо 6000 евро,
от която в настоящото производство се претендира сумата от 3500 евро.
Съгласно чл. 164,
ал. 1, т. 3 ГПК свидетелски показания за установяване на договори на стойност,
по-голяма от 5000 лв., не са допустими. Последователно в съдебната практика на
ВКС е застъпвано разрешението, че забраната за свидетелски показания обхваща
установяването на различни обстоятелства, съставляващи основание за плащане на
претендираната сума, по-голяма от 5000 лева /така решение № 192 по т. д. №
542/2012 г., I т. о., и решение № 155 по т. д. № 1113/2009 г., II т. о.,
решение № 38 по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., ТК/. Следователно и доколкото
според въззивния състав на съда предметът на договора между страните се е
ограничавал до образуване, защита и представителство по гражданско дело за
връщане изплащане на сумата от 33 000 долара, то и е недопустимо със
свидетелски показания да се установява, че основание за заплащане на
претендираната сума са други уговорки между страните, в това число и водене на
преговори и подписване на споразумение за извънсъдебно погасяване на вземането
на ответника към третото лице и др.
Дори да се приеме,
че свидетелските показания са събрани за изясняване съдържанието на договора, в
който случай съдебната практика приема, че забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не се прилага и гласни доказателствени средства са допустими, то правилно
съдът при изграждане изводите си за правнорелевантните за спора факти, не се е
доверил на показанията на доведените от ищеца свидетели. Преценявайки същите по
реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелите са дългогодишни служители на страната,
обсъждайки противоречията в показанията, тяхната необективност и
неубедителност, при вземане предвид несъвършенствата на представения договор
като документ с оглед правилото на чл. 178, ал. 2 ГПК, в това число и
съдържанието на пълномощното към договора за правна защита и съдействие, и при липсата
на други убедителни писмени доказателства, които да подкрепят изнесеното от
свидетелите, правилно районният съд е третирал показанията като недостатъчни
пълно и главно да установят, че част от съдържанието на договора между страните
е било възлагане за извънсъдебно уреждане на отношенията между ответника и
неговия длъжник, както и че конкретни действия с определен резултат са били
извършени.
Както правилно е
отбелязал в решението си решаващият състав на първоинстанционния съд, дори да
се приеме, че воденето на преговори с третото лице Г.Х. за подписване на
извънсъдебно споразумение за доброволно погасяване на задължението му към
ответника, е било част от договора между страните, то извършването на действия
от адвоката в тази насока не обуславя отпадане на поетото задължение за
предявяване на иск пред гражданския съд и процесуално представителство на
клиента по същия, още повече и след като не е установено алтернативният способ
да е дал благоприятен за клиента резултат.
По делото не е
спорно, че искова молба от ответника, чрез ищеца като негов пълномощник, срещу Г.Х.
с предмет вземане за сумата 33 000 долара не е била подадена в съда. Тук е
мястото да се посочи, че неоснователни
са доводите на ищеца, че причина за това е отказ на ответника да подпише
изготвена от ищеца искова молба – последното не е условие за надлежното
подаване на същата, доколкото адвокатът е разполагал с пълномощия да извърши
това действие. Не могат да бъдат възприети и твърденията на ищеца, че искова
молба не е била подадена, тъй като ответникът е отказал да съдейства, непредставяйки
на адвоката писмени документи и свидетели. Последното е относимо към
установяване на основателността на съдебната претенция в хода на висящо
производство, като само по себе си не съставлява процесуална пречка съдебна
процедура да бъде стартирана, респективно ищецът да бъде представляван от своя
адвокат по делото.
С оглед изложеното
по-горе се налага извод, че правилно районният съд е приел, че ищецът не е
установил в производството да е изправна страна по сключения с ответника
договор, изпълнявайки поетите със същия задължения. С отговора на исковата
молба своевременно е релевирано възражение, че ищецът не е изправна страна по
договора, доколкото не е изпълнил задължението си по същия, което съдът намира
за основателно. Правилно в тази връзка в мотивите на обжалваното решение е
поставен и обсъден въпросът относно адвокатско възнаграждение по процесния
договор за правна защита и съдействие. Обърнато е внимание на обстоятелството,
че същото е част от текста на договора, изписан от ищеца, че вписаните в текста
на документа уговорки са неясни и съдържат противоречия, а дължимото от клиента
възнаграждение следва да е отнапред определено или определямо, за да може
клиентът да прецени дали може да си позволи предлаганата услуга и дали разходът
за правна помощ ще е оправдан с оглед защитавания интерес. Начинът на изписване
на текста относно дължимото от клиента възнаграждение в съдържанието на
документа и според състава на въззивния съд не може да обуслови извода, че тези
клаузи съответстват на волята на страните и че същите са били част от
съдържанието на договора към момента на неговото подписване.
Независимо от
изложеното в преходния параграф, както се посочи и по-напред, възражението за
неизпълнение на договора от страна на ищеца, въведено в производството от
ответника с отговора на исковата молба, е основателно, доколкото ищецът не е
установил, че е изправна страна по сключения между страните договор,
следователно правилно исковете са отхвърлени като неоснователни.
Предвид
съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното със същата решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, право на разноски за въззивната
фаза на производство има само въззиваемият, който не е представил доказателства
такива да са били извършени.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 39722 от 14.02.2019 г., постановено
по гр. д. № 3024/2012 г. по описа на СРС, II Гражданско отделение, 53 състав.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на препис на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.