РЕШЕНИЕ
№ 3532
24.09.2019 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV
граждански състав
На двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
В
открито заседание на
седемнадесети септември 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 3953 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 06.10.2015 г. сключил договор за наем
с "ХЮМАНИТА" ООД, ЕИК *********, впоследствие преобразувано в ответното
акционерно дружество, по силата на който ищецът отдал имот за временно и възмездно ползване -
Самостоятелен обект с идентификатор *************** по
КККР на гр. П., адрес на имота: гр. П., бул. ******************, предназначение: за ***, площ 122 кв. м., а ответникът се съгласил да заплаща месечен наем в размер 1200 лева, без ДДС, или 1440 лева с ДДС, платим ежемесечно
между 5-то и 10-то число на месеца, за който наемът се дължи, по следната банкова сметка: ***: ***. Договорили се в чл. 2.2. при забавяне на плащането на месечната наемна
вноска наемателят да
дължи неустойка в размер на 1,5% от дължимата сума за всеки ден забава за времето до окончателното плащане на задължението.
Наемателят
забавил плащанията на следните
наемни вноски:
1. Наемната вноска за месец юни 2016 г. в размер 1440 лева, с ДДС, съгласно издадена ф/ра № *** г., която трябвало да бъде платена в срок до 10.06.2016 г., била платена на 01.07.2016 г., т. е. с 20 дни закъснение, за което се дължи неустойка в размер 432 лева.
2. Наемната вноска за месец юли 2016 г.
в размер 1440 лева, с ДДС, съгласно издадена ф/ра № *** г., която трябвало да бъде платена в срок до 10.07.2016 г., била платена на 21.09.2016 г., т. е. със 71 дни закъснение, за което се дължи неустойка в размер 1555,20 лева.
3. Наемната вноска за месец август 2016 г. в размер 1440 лева, с ДДС, съгласно издадена ф/ра № *** г., която трябвало да бъде платена в срок до 10.08.2016 г., била платена на 19.01.2017 г., т. е. със 161 дни закъснение, за което се дължи неустойка в размер 3477,60 лева.
4. Наемната вноска за месец септември 2016 г. в размер 1440 лева, с ДДС, съгласно издадена ф/ра № *** г., която трябваше да бъде платена в срок до 10.09.2016 г., бе платена
на 24.01.2017 г., т. е. със 135 дни закъснение, за което се дължи неустойка в размер 2916 лева.
5. Наемната вноска за месец октомври 2016 г, в размер 1440 лева, с ДДС, съгласно издадена ф/ра № *** г., която трябвало да бъде платена в срок до 10.10.2016 г., била платена на 17.02.2017 г., т. е. със 129 дни закъснение, за което се претендира неустойка до 31.01.2017 г. в размер 2440,80 лева.
6. Наемната вноска за
месец ноември 2016 г.
в размер
1440
лева, с ДДС, 10.11.2016
г., била платена на 22.02.2017 г., т. е. със 103
дни закъснение, за което се
претендира неустойка до
31.01.2017 г. в
размер
1771,20
лева.
7. Наемната
вноска за месец декември 2016 г.
в размер
1440
лева, с ДДС, съгласно издадена
ф/ра № *** г., която трябвало да бъде платена в срок до 10.12.2016 г.,
била
платена на 03.07.2017 г., т. е. с 203
дни закъснение, за което се
претендира неустойка до
31.01.2017 г. в размер 1123,20 лева.
8. Наемната
вноска за месец януари 2017 г.
в размер
1440
лева, с ДДС, съгласно издадена
ф/ра № *** г., която трябвало да бъде платена в срок до 10.01.2017 г.,
била платена на 01.03.2017 г., т. е. с
49
дни закъснение, за което се
дължи неустойка в
размер
453,60
лева, като по настоящето
дело претендира неустойката
до 31.01.2017 г., т. е. за 21 дни, или общо
453,60
лева.
Общата неустойка за забавеното плащане на наемните вноски, изчислена до датата на плащане, съответно до 31.01.2017 г., възлиза на 14169,60 лева. За описаните неустойки
са издадени данъчни фактури, както следва:
- № ************ г. на стойност 5961,60
лева;
- № ************ г. на стойност 2073,60
лева;
- № ************ г. на стойност 2786,40
лева;
- № ************ г. на стойност 3348 лева.
Всички издадени от ищеца данъчни фактури
са приети и осчетоводени от ответното
дружество, видно от извлечение от счетоводната му програма - аналитична ведомост към 09.11.2018 г. С покана за доброволно изпълнение от 05.06.2018 г. помолили ответника да изпълни задълженията си за плащане.
Независимо от това ответникът
до момента не е заплатил никаква част от дължимата сума, което поражда правният интерес от настоящия иск.
Моли съда да осъди ответника да изплати сумата 14169,60 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на месечните наемни вноски по чл. 2.2. от договор за наем на недвижим имот
от ******
г., изчислена до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска, до окончателното изплащане
на сумата, както и сторените съдебно-деловодни
разноски.
Ангажирани
са доказателства.
В дадения му
срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените
искове. Заявява, че претенциите са основани на прекомерно уговорена неустойка, с която
се увреждат добрите нрави. Искът е неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен, със законните последици от отхвърлянето. Излага спедните възражения, факти и доводи:
Ищецът основава
претенциите си на Договор за наем на недвижим имот от ****** г., заверен под № ****** от ****** г. от *****- ***** в района на PC, гр. П., с peг. № ***** на НК, вписан под акт № ****, том *** от **** г., по описа
на АВ/СВ, гр. П.. В чл. 2.2. от горепосочения договор е
вписано, че Наемателят дължи
на Наемодателя неустойка, в размер на 1,5 % от дължимата сума за всеки
ден забава, за времето до окончателното плащане на задължението.
Във второто изречение от цитирания
чл. 2.2. от Договора е предвидена възможност
при забава за плащане на наемна вноска с повече от 30 дни, същия
да бъде прекратен от страна
на Наемодателя.
Безспорно е налице периодично изплащане на наемните вноски с изпълнение
отчасти по см. на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, но това
обстоятелство не е попречило
на Наемодателя да се ползва
от сключения договор почти четири
години.
Така договорената
клауза за неустойка за забава, респ. фиксирания процент, в размер на 1,5 % без горна граница, представлява огромен процент
от годишна неустойка за забава, което
е многократно повече от главницата,
която е представлявало забавеното плащане на месечна база, съобразено с всяка наемна
вноска.
Видно от изложеното в молбата
се претендират части от неустойки, конто в пълния си размер надвишават
два-три гтъти дължимата месечна наемна вноска. Същите са начислени само върху забавената сума. Такъв размер на неустойката е необичаен, противоречи на договорната, кредитна и съдебна практика и се явява не
само прекомерен, но и непоносим
за длъжника.
Така уговорената
клауза за забава, която определя
ежедневен процент на неустойка за эабавено изпълнение на парично задължение без да лимитира горна
граница, открива възможност
неустойката да достигне размери от порядъка на десетки, стотици, а дори и повече процента.
От така изложената фактическа обстановка следва, че претенцията на «ВИТЕЛ»
ООД, седалище и адрес на управление: с. Паталеница,
Община П., Област П., ул. "Двадесет
и осма" № 33, ЕИК ********* против „ХЮМАНИТА" АД, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. .Цар Калоян" № 8, ет. 4, ЕИК ********* е неоснователна.
Тъй като искът
е неоснователен, той следва да бъде
отхвърлен. При отхвърляне
на иска, на ищеца не се присъждат
направените от него по делото
разноски.
С оглед
изложеното, моли съда да ОТХВЪРЛИ иска на "ВИТЕЛ" ООД,
седалище и адрес на управление: с. Паталеница, Община
П., Облает П., ул. "Двадесет и осма" № 33, ЕИК *********, против „ХЮМАНИТА" АД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар
Калоян" № 8, ет. 4, ЕИК *********, като прогласи неустоечната
клауза по Договор за наем на недвижим имот от ****** г., заверен под № ***** г. от *****-
***** в района на PC, гр. П.,
с
per. № *** на НК, вписан под акт № ***, том *** от *** г., по описа
на АВ/СВ, гр. П. за нищожна, както
и да осъди ВИТЕЛ ООД, седалище и адрес на управление:
с. Паталеница, Община П., Облает П., ул. "Двадесет и осма" № 33, ЕИК *********, да
заплати на „ХЮМАНИТА" АД, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Калоян" № 8, ет. 4, ЕИК *********, сумата 350 лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна
помощ и съдействие, както и възнаграждение за евентуална бъдеща ССчЕ.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение, намира от фактическа и правна
страна следното:
Страните не
спорят, а и с определение № 6770 от 18.06.2019
г., за безспорен и ненуждаещ
се от доказване в отношенията между тях е отделен фактът, че същите са се
намирали в договорно правоотношение по сключен Договор за наем на недвижим имот
от **********
г., с нотариална
заверка на подписите на съдоговорителите,
рег. № ***** г. по описа на *****- *****
в района на PC, гр. П., с peг. № *** на НК, вписан под акт № ***, том *** от *** г., по описа
на АВ/СВ, гр. П.. Предмет на
договора е било предоставяне за временно и възмездно ползване от наемодателя "ВИТЕЛ"
ООД, седалище и адрес на управление: с. Паталеница,
Община П., Област П., ул. "Двадесет
и осма" № 33, ЕИК *********, на наемателя
„ХЮМАНИТА" АД, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Цар Калоян" № 8, ет. 4, ЕИК *********, на следния недвижим имот - Самостоятелен
обект с идентификатор *********** по КККР на гр. П., адрес на имота:
гр. П., бул. ****************,
предназначение: за ***, площ 122 кв. м. Насрещната престация на наемателя, а именно
наемна цена, била уговорена в размер 1200 лева, без ДДС, или 1440 лева с ДДС месечно, платима
ежемесечно между 5-то и 10-то число на месеца, за който наемът се дължи, по посочена в договора банкова сметка. *** на имота било предоставено на наемателя, както и че същите уговорили в чл. 2.2. от договора при забавяне на
плащането на месечната
наемна вноска наемателят да дължи неустойка в
размер на 1,5% от дължимата сума за всеки ден забава за времето от падежа
до окончателното плащане на
задължението.
От представените данъчни фактури, издадени от
наемодателя, се установява, че на ответника е начислена неустойка, съответно по
фактура № ********** г. на стойност 5961,60 лева; по фактура № *********** г. на стойност 2073,60
лева; по фактура № **************** г. на стойност 2786,40 лева; по фактура № **********
г. на стойност 3348 лева.
На ответника била връчена и покана за
доброволно изпълнение за сумата от 18489,60лв.
Ищецът твърди, че плащане по посочените фактури не е извършено от ответника.
По отношение на наведеното от
ответника възражение за нищожност на неустоечната
клауза, съдът намира следното:
Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или
определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Следователно, за да възникне вземането, е необходимо да са осъществени
предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
неизпълнение на главното задължение.
В в чл. 2.2. от
договора е уговорено, че при забавяне на плащането на месечната наемна
вноска наемателят да
дължи неустойка в размер на 1,5% от дължимата сума за всеки ден забава за времето от падежа до окончателното
плащане на задължението.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че
неустойката освен обезпечителна и обезщетителна
функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира
неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да
възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта
й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването
на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са разяснени в
т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са
неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата
правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Следва
да се отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с предмет
вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за
спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на
вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д.
№ 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В настоящия случай ответникът е навел възражение за
нищожност на тази клауза. Във връзка с изследване валидността на уговорената
клауза за мораторна неустойка, преценена към момента
на пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите
нрави, тъй като уговореният размер, формиран от 1,5% дневно до датата на
погасяване на задължението нарушава принципа на справедливост и добросъвестност
в гражданските отношения.
Преценявайки начина, по който е уговорена процесната мораторна договорна
неустойка, към момента на сключване на процесния
договор за наем – 1.5% дневно за всеки ден забава, без краен предел на срока и
размера, до който може да нараства, съдът намира, че сам по себе си този начин
не обуславя нищожността й, тъй като е поставен в зависимост от волята и
отговорността на неизправния длъжник и е в съгласие с призната на съконтрахентите договорна свобода по чл. 9 ЗЗД,
вкл. да придадат превес на санкционната функция на неустоечната
клауза. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да
почива единствено на извод за надхвърляне на присъщите на договорната неустойка
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
като нормативно закрепен в чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД коректив на недопускане тя да бъде
използвана като средство за несправедливо обогатяване на кредитора /т. 3 ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. За достигане
до такъв извод следва да бъдат съобразявани конкретни факти по всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, като размера на задължението,
изпълнението на което се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др.; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
Задължението, чието изпълнение е
обезпечено с процесната мораторна
неустойка, е парично, в размер на 1 440 лв. месечна наемна цена. Липсва друго
обезпечение на това задължение, освен с договорната мораторна
неустойка. Към момента на сключване на договора за наем размерът на неустойката
от 1,5 % дневно / или около 45% месечно/, уговорен независимо от възможно
частично погасяване на задължението за заплащане на наемната цена, надхвърля с
3,5 пъти очакваните от неизпълнението вреди, съизмеряващи
се със законната лихва за забава върху главница от 1440 лв. с ДДС, възлизаща
месечно средно около 144 лв. Неустойката, наред с обезщетителната
функция, цели и осигуряване точното изпълнение на поетите с договора
задължения. При съпоставяне на уговорената мораторна
неустойка с компенсаторната неустойка по т. 5.3.4 от договора – в размер на
един месечен наем, дължима при пълно неизпълнение, водещо до преустановяване на
облигационната връзка, следва да се направи категоричния извод, че заявената
неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция. Надхвърлянето на
размера на компенсаторната неустойка дори и при непродължително забавено
изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена, води до извод, че претендираната от наемодателя неустойка няма за цел да
стимулира реалното изпълнение на поетото договорно задължение. / В
този смисъл Решение № 208 от 29.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 585/2009 г., II т.
о., ТК, **** *****/.
Уговореният размер на мораторна
неустойка излиза и извън останалите й присъщи функции и противоречи на принципа
на критерия за справедливост в търговските правоотношения. В тази насока следва
да се имат предвид част от примерно изброените в посоченото Тълкувателно
решение критерии, които следва да се преценяват при произнасяне по възражението
за нищожност на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД - вид на неустойката, вида на неизпълнението и
съотношението между уговорената мораторна неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението на изпълнителя вреди.
Съобразявайки
присъщите за процесното договорно правоотношение
горепосочени обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че процесната договорна мораторна
неустойка в уговорения размер, надвишаващ 3,5 пъти размера на очакваните вреди
при забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната
лихва за забава, излиза извън присъщите й обезщетителни,
обезпечителни и санкционни функции, като още към момента на сключване на процесния договор за наем създава възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора, накърняваща добрите нрави и обуславяща
нищожност на неустоечната клауза на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД.
Предвид нищожността на уговорената неустоечна клауза, то и същата не се дължи поради
противоречието й с императивни правни норми, поради което и искът – като
неоснователен, следва да се отхвърли. Предвид отхвърляне на главния иск, ще се
отхвърли и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава.
Ищецът претендира разноски, но предвид изхода на спора
такива не следва да му бъдат присъдени.
При този изход на спора, право на разноски се поражда
за ответника по иска, който доказва извършени
за настоящото производство разноски в размер на 315 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Макар
същият да претендира сумата от 350лв., съдът констатира заплащане именно на
сумата от 315лв., поради което и този размер на претенцията ще бъде уважен.
С оглед изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ВИТЕЛ" ООД, със седалище и адрес на
управление: с. Паталеница, Община П., Област П., ул. "Двадесет и осма" № 33, ЕИК *********, против „ХЮМАНИТА" АД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар
Калоян" № 8, ет. 4, ЕИК *********, обективно съединени искове с правно основание чл.92 и
чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите,
за заплащане на сума в общ размер от
14 169,60лв., представляваща сбор от мораторни неустойки за забавено плащане на дължими наемни вноски съгласно Договор за
наем на недвижим имот от ***** г. с нотариална
заверка на подписите, рег. № ***** г. по описа на *****- ***** в района на PC, гр. П., с per. № ***** на НК, вписан под акт № ****, том *** от **** г., по описа
на АВ/СВ, гр. П., а именно за наемната вноска
за месец юни 2016 г., съгласно издадена ф/ра № *** г., за периода 11.06.2016 г. - 01.07.2016 г., в
размер 432 лева, за наемната вноска за месец юли 2016 г., съгласно издадена ф/ра № *** г., за
периода 11.07.2016 г. - 21.09.2016 г., в
размер 1555,20 лева, за наемната вноска за месец август 2016 г., съгласно издадена ф/ра № *** г., за
периода 11.08.2016 г. - 19.01.2017 г., в размер 3477,60 лева, за наемната вноска за месец септември 2016 г., съгласно издадена ф/ра № *** г., за
периода 11.09.2016 г. - 23.01.2017 г. в
размер 2916 лева, за наемната вноска за месец октомври 2016 г, съгласно издадена ф/ра № *** г., за периода
11.10.2016 г. - 31.01.2017 г. в размер 2440,80 лева, за наемната вноска за месец ноември 2016 г. за периода 11.11.2016 г. - 31.01.2017 г. в размер 1771,20 лева, за наемната вноска за месец декември 2016 г., съгласно издадена ф/ра № *** г., за периода 11.12.2016г. - 31.01.2017 г.
в размер 1123,20 лева, за наемната вноска за месец януари 2017 г., съгласно издадена ф/ра № *** г., за периода 11.01.2017 г. - 31.01.2017 г.,
в размер на 453,60 лева, ведно със
законната лихва за забава от датата
на предявяване на исковете
до окончателното изплащане
на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА "ВИТЕЛ" ООД, със седалище и адрес на управление: с. Паталеница,
Община П., Област П., ул. "Двадесет
и осма" № 33, ЕИК *********, да заплати на „ХЮМАНИТА" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Калоян" № 8, ет. 4, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата
315 лева (триста и петнадесет лева) – разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ