Определение по дело №806/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2165
Дата: 11 юни 2019 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20193101000806
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .……/……06.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА    

ДИАНА СТОЯНОВА  

 

като разгледа докладваното от съдия  М. Колева

въззивно частно гражданско дело № 806 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278, вр. 274 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба вх. № 22510/27.03.2019 г. по описа на ВРС от „ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л.и Р.К.Д., подадена чрез адв. С. Е. С. , срещу определение № 2634/21.02.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 16755/2018 г. по описа на ВРС, 9-ти състав, с което е обезсилена заповед за изпълнение № 9164/07.12.2018 г., издадена по ч.гр.д № 16755 по описа на ВРС за 2018 г., 9-ти състав.

В жалбата се излага, че постановеното от районния съд определение е неправилно, тъй като в определения от съда едномесечен срок, а именно на 15.02.2019 г., заявителят е изпратил исковата молба чрез куриерска служба до компетентния съд. Освен това, на същата дата до съда е адресирана и нарочна молба за подаден в срок установителен иск, с приложена товарителница, удостоверяваща изпращането на исковата молба до ВРС. Съдебните книжа са постъпили в съда на 18.02.2019 г., което се установявало по безспорен начин от клеймото, поставено на регистратурата на съда и удостоверено с надлежен подпис, положен от негов служител. Навежда доводи, че съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК следва да се приеме, че както установителния иск, така и нарочната молба с приложено доказателство за своевременното му депозиране, се считат подадени към датата на тяхното изпращане чрез използване на куриерска услуга, а именно 15.02.2019 г. Допълнително навежда доводи, че съдебните книжа са подадени по ч.гр.д № 16755 по описа на ВРС за 2018 г., 9-ти състав, с оглед на което те несъмнено били достигнали до знанието на съдебния състав. По изложените съображения моли определението, с което издадената заповед е обезсилена, да бъде отменено.

Насрещната страна по жалбата е депозирала отговор в предоставения й срок, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че постановеният от ВРС съдебен акт е правилен и обоснован, поради което моли същия да бъде потвърден.

Настоящият съдебен състав на ВОС, като съобрази доводите на страните и приложените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

От приложеното ч.гр.д № 16755 по описа на ВРС за 2018 г., 9-ти състав, се установява, че на 07.12.2018 г. по заявление на „ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, е издадена заповед № 9164/07.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Й.Д.К. за заплащане на обективираните в заповедта суми. 

В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение от длъжника Й.Д.К. за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение.

С разпореждане от 09.01.2019 г. районният съд е уведомил заявителя, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение и му е указал, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

От приложеното по делото съобщение (л. 51 от делото на ВРС) се установява, че съобщението е връчено на процесуалния представител на заявителя – юрисконсулт Валерия Миланова на 17.01.2019 г.

На 18.02.2019 г. по делото е постъпила молба с вх. № 12250, с която е поискано да бъде приета като доказателство за подаден в срок установителен иск приложената към същата товарителница от 15.02.2019 г. в заверен препис.

За да постанови обжалваното определение от 21.02.2019 г., заповедният съд е приел, че указанията не са изпълнени в законовия срок – до 17.02.2019 г., тъй като единствения подаден до този момент документ е молба от 18.02.2019 г., с дата за изпращане по куриер от 15.02.2019г. (в срок), към която обаче не са представени изискуемите от закона данни, които надлежно удостоверяват, че е предявен иск по чл. 422 ГПК за идентични със заповедта вземания. Напротив – приложен е само и единствено препис от товарителница, върху която е изписано „УИ по ч.гр.д. №16755/2018г., 9-ти с-в“, но изобщо не е приложено  съдържание на писмото, от което съдът да може да се убеди в изпълнението на изискванията. Нещо повече – видно от самата товарителница, в нея дори няма удостоверено получаването й във ВРС, с подпис на оправомощено лице, поради което изобщо няма и данни дали и доколко съдържанието на пратката е достигнало до ВРС, а и дали то е идентично с вземанията по заповедта. Поради това съдът е приел, че преписът от товарителница, в актуалния му вид, не може да изпълни горните изисквания. Позовал се е на това, че ако се приеме обратното, би означавало „предявен“ иск да може да се доказва само с куриерски изходящ документ, който дори може реално да не е изпратен, а пратката да е отказана преди изпращането й. Подобно „предявяване“ на иск, по смисъла на ГПК, заповедният съд е счел за изключено. Посочено е, че същият няма задължение сам да извършва служебни справки дали изобщо има иск или не, освен когато самия иск е предявен пред същия съдия – докладчик.

Към частната жалба е приложена товарителница № *********, в която е означено, че до ВРС се изпраща молба по ч.гр.д № 16755/2018 г., 9-ти състав, както и товарителница № *********, в която като съдържание на пратката е посочено: „УИ по ч.гр.д. №16755/2018 г., 9-ти с-в”. И за двете товарителници липсват доказателства за това, че са получени в Районен съд – гр. Варна. Доколкото обаче към заповедното производство е приложена молба вх. № 12250 от 18.02.2019 г., следва да се приеме, че молбата, с която жалбоподателят е уведомил заповедния съд, че е предявил установителния иск за вземането си е получена от съда. Същата обаче сама по себе си не е достатъчна, за да се счетат изпълнени указанията на съда за предявяване на иска по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК в установения с разпоредбата на чл. 415, ал. 4 от ГПК срок. За да бъдат изпълнени тези указания, не е достатъчно заявителят само да уведоми заповедния съд, че е предявил иска в установения срок, но и да представи надлежни доказателства за това. Случаят е аналогичен на тези, когато се иска да бъдат представени доказателства за предявяване на иск в срока по чл. 390, ал. 3 от ГПК, както изрично е посочено в ТР № 6/14.03.2014 г., постановено по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Както е посочено в т. 2 от мотивите на решението, доказателства за предявяване на иска в определения срок могат да бъдат препис от исковата молба с отразена дата на постъпването й в съответния съд, както и съдебно удостоверение за същите факти. Законът изрично вменява на молителя задължението да представи пред съда по обезпечението доказателства за предявяване на иска, обвързвайки неизпълнението на това задължение с отмяна на допуснатата обезпечителна мярка. Съдът по обезпечението няма задължението да извършва служебна проверка дали искът е предявен своевременно – проверката му е ограничена върху това дали по делото са представени доказателства за предявяване на иска в определения срок по чл. 390, ал. 3 от ГПК. Представянето на доказателства за предявяване на иска пред въззивния съд в производството по подадена частна жалба срещу определението за отмяна на обезпечението, не обуславя отменяване на същото. Въззивният съд отменя определението за отмяна на обезпечението само в случаите, когато частният жалбоподател докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 390, ал. 3, изр. II-ро ГПК, но доказателствата за това неправилно не са били зачетени от съда по обезпечението. Когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт (аналогична хипотезата по чл. 415, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК), съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения. Изключение от това правило е само случаят, когато съдът по обезпечението е извършил съдопроизводствени действия по предявения в срок иск – когато искът е предявен и разпределен за разглеждане на съдебният състав, произнесъл се по допускане на обезпечението. Когато същият съдебен състав се е произнесъл по допустимостта на иска и редовността на исковата молба (чл.129 ГПК и чл. 130 ГПК), то фактът на предявяване на иска му е служебно известен и следва да бъде съобразен - чл. 155 от ГПК.

В конкретния случай по делото липсват доказателства както за това, че исковата молба, с която е предявен установителния иск е постъпила по ч.гр.д № 16755 по описа на ВРС за 2018 г., 9-ти състав, така и за това, че същата е била разпределена на съдията-докладчик по заповедното производство. С оглед на това, следва да бъде прието, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да представи доказателства, че е предявил иска по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК в установения срок.

Срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно (в този смисъл Определение №236/11.05.2010 г. по ч.гр.д. №238/2010 г. на ВКС). Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че заповедният съд като е обезсилил заповедта за изпълнение е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

В случая представянето на исковата молба, с която е предявен установителния иск с частната жалба е без значение именно предвид преклузивния характер на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, като в същия смисъл е и даденото в цитираното по-горе тълкувателно решение задължително тълкуване.

Насрещната страна по жалбата не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2634/21.02.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 16755/2018 г. по описа на ВРС, 9-ти състав, с което е обезсилена заповед за изпълнение № 9164/07.12.2018 г., издадена по ч.гр.д № 16755 по описа на ВРС за 2018 г., 9-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           2.