Присъда по дело №999/2017 на Районен съд - Дупница

МОТИВИ по Присъда № 47/12.06.2019 г. по НОХД № 999/2017 г.по описа на Дупнишки РС

Дупнишка районна прокуратура е повдигнала обвинение против В.Ч.Д., родена на *** ***, с постоянен адрес ***, българка, българска гражданка, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********, за престъпление по чл.144, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.       

В обвинителният акт се сочи, че на 04.03.2017г. в гр. Кочериново, пред търговски обект „Lafka” се е заканила на Ц.Г.В. ***, в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата си - „Продавач консултант” във фирма „Табак маркет” АД, отдел „Продажби” гр. Кочериново, с престъпление против нейната личност – причиняване на телесна повреда (като й е казала „Аз знам къде живееш, ще те намеря в Рила  и ще видиш какво ще ти се случи! Ще ти спукам черепа!”) и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Ц.Г.В..       

    Представителят на прокуратурата поддържа обвинителния акт и предлага на подсъдимата да бъде наложено наказания, предвидени в особената част на НК, в близост до минимален размер предвиден от закона, като съдът се съобрази със спецификата на случая и степента на обществената опасност на деянието, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, както и да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски.

   В хода на съдебното следствие пострадалата свидетелка не са конституирана в качеството ѝ на граждански ищец и частен обвинител, тъй като не е направено такова искане.

           Подсъдимата  Д. не е дала обяснение по случая. В последна дума твърди, че е невинна, тъй като не е вложила умисъл в използваните думи. Твърди, че всеки може да си потърси билета, който е закупил, както е направила тя, доколкото това е негово право. Моли да бъде оправдана.

Адв. Н. Л. Н. – служебен защитник на подсъдимата пледира да бъде прието от съда, че деянието, в което е обвинена, не  е извършено от подзащитната му тъй като липсва субективния елемент на престъплението. Сочи, че в тази насока са събрани гласни доказателства досежно обстоятелството, че било характерно за подсъдимата често да  употребява такива изрази. Пледира да бъде постановена оправдателна присъда.              

            Съдът, като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност прие за установено следното от фактическа и правна страна:

 В.Ч.Д. е родена на *** ***, с постоянен адрес ***, българка, българска гражданка, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

Съгласно трудов договор № 65/14.01.2016 год., сключен между „Табак Маркет“ АД  и св. Ц.Г.В., същата изпълнявала  длъжността „Продавач консултант“ в отдел „Продажби“ в „Табак Маркет“ АД, с място на работа търговски обект „Lafka“, находящ се в гр. Кочериново, обл. Кюстендил, ул.“Трети март“. Съгласно длъжностната ѝ характеристика св. В. следвало  да организира и отчита продажбите в търговския обект, като за всяка продажба да издава фискален бон, да вписва в началото на всеки работен ден в касовата книга наличните в началото на деня монети и банкноти в касата на обекта, да прави инкасо на обектите в поверения район  и да превежда парите по сметка на „Табак Маркет“ АД, да подрежда и складира  стоката в павилиона след нейното приемане, да се грижи за стоката на стелажите, да  спазва правилата за търговия  с пакетирани храни. С оглед вменените й задължения, св. В. имала качеството на длъжностно лице  по смисъла на чл. 93,т.1 б. „б“ от НК, т.к   ѝ било възложено  да изпълнява със заплата постоянно  работа, свързана  с пазене на чуждо имущество  в юридическо лице.

Св. В.  изпълнявала трудовите си задължения в търговски обект  „Lafka“, находящ се в гр. Кочериново, обл. Кюстендил, ул.“Трети март“. В обекта работили, заедно със св. М. ,,като смените им били от 06.00 часа до 13.00 часа –първа смяна и от 13.00 до 20.00 часа втора смяна. На 09.12.2016 год. Подсъдимата В.Д. си закупила билет  от Националната лотария  от търговски обект  „Lafka“, находящ се в гр. Кочериново, обл. Кюстендил, ул. “Трети март“, като на работа по това време била св. В.. Подсъдимата Д. проверила  билета веднага, тъй като видяла, че има печалба от 3.00 лв., но след като св. В. проверила на четеца видяла, че печалба е  6.00 лева. Св. В. предала сумата от 6.00 лева на подсъдимата Д. и същата пожелала да закупи още един билет. Подсъдимата Д. отново проверила билета, но същия билет не бил печеливш. По-късно подсъдимата Д. отново отишла в търговския обект, като на работа била отново св. В., поради което подсъдимата Д. започнала да твърди, че билета, който ѝ  предала и В. ѝ е изплатила сумата от 6.00 лева, бил с печалба от 100 000 лева, за това поискала от св. В. да й върне билета. В. ѝ обяснила, че билетите, с печалби задължително се съхраняват при тях, тъй като след края на работната смяна се отчитат, а на края на месеца ги предават на „Националната лотария“. Този отговор породило недоверие у подсъдимата, поради което св. В. открила билета, в която е указано мястото на сумата, която е печеливша който бил показан на подсъдимата, дори очертан от нея с химикал в частта, макар да няма право да прави отбелязвания върху билета, и отново обяснила на подсъдимата Д., че има две печалби от по три лева, т.е. общо 6.00 лева и същите ѝ са изплатени. Въпреки подробните  обяснения, подсъдимата Д.  продължавала ежедневно да посещава работното място  на В., с претенции да ѝ бъде изплатена печалба в размер на  100 000 лева, като твърдяла, че  св. В. я е измамила и тя е взела сумата, а на нея ѝ е изплатила само 6.00 лева. С течение на времето подсъдимата Д. започнала да става агресивна. При посещение на работното място започнала да  обижда св. В., отправяла закани, опитала се да хвърля изложената стока отвън на павилиона. На 04.03.2017 год. св. В. била първа смяна на работа. Около 10.00 часа  подсъдимата Д. отново посетила  работното място  на св. В.. Подсъдимата Д. започнала да обижда  св. В., като ѝ отправила и закани   срещу телесната й неприкосновеност. Казала  ѝ: „Аз знам  къде живееш! Ще те намеря в Рила и ще видиш какво ще ти се случи! Ще ти спукам черепа!“. След тази закана  св. В. започнала да изпитва страх за живата си и за телесната си неприкосновеност. Този страх се засилил, т.к. на следващия ден св. В.  разбрала  от  нейната колежка-св. М., че подсъдимата Д. отново е ходила до мястото им на работа и отново е отправяла закани към св. В.. Всичко това  създало страх у св. В., че подсъдимата Д. може да реализира заканите си и отивала със страх на работа, още по-голям страх изпитвала, когато трябвало да се прибира вечер сама след свършването на втора смяна, поради което на 08.03.2017 год. В. депозирала жалба в РУ на МВР -Рила.

  Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетелите – Ц.В., С.М., К.М., М.Д., приложените писмени документи и от справката за съдимост.

Предвид гореизложеното съдът прие, че подсъдимата В.Ч.Д.  е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимата Д. ***, пред търговски обект „Lafka“ се е заканила на Ц.Г.В. *** в качеството й на длъжностно лице, при изпълнение на службата си – „Продавач консултант“ във фирма „Табак маркет“ АД, отдел „Продажби“ гр. Кочериново, с престъпление против нейната личност – причиняване на телесна повреда, като й е казала „и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Ц.Г.В..

Обект на твърдяното престъплението е, че спрямо Ц.Г.В. *** подсъдимата е извършила действия – отправяне на думите  „Аз знам  къде живееш, ще те намеря в Рила, ще видиш какво ще ти се случи! Ще ти спукам черепа!“, което било възприето пряко от  Ц.Г.В., които думи била изрекла 04.03.2017 год. в гр. Кочериново, пред търговски обект „Lafka“.

За да бъдат обаче отправените думи възприети като закана за убийство по смисъла на чл. 144 ал. 3 от НК, е необходимо те да са могли да възбудят основателен страх у заплашения за осъществяването й, тоест да е съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана. С оглед събраните гласни доказателства, съдът прие, че процесните думи на подсъдимата са били в състояние да възбудят основателен страх у заплашената, тъй като безспорно се доказа, че са изречени такива думи от страна на подсъдимата, даже при изричането ѝ е проявила и физическа агресия-  хванала е за ръцетте св. В. като последната бил вътре в будката, а подсъдимата била от външна страна, а преди това започнала безогледно да взема наредените отпред неща и да ги хвърля по земята, като счупила пластмасовата чинийка за връщане на рестото. Заплашването трябва да е част от реалността, да принадлежи на познаваемите процеси и явления и да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението,  начинът по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. За съставомерността на деянието не е необходимо пострадалият да се е уплашил, макар, че в случая това е налице.

Твърдението на подсъдимата, че не е отправена закана с престъпление против личността по смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Безспорно е, че пострадалата В. има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."а" от НК, с оглед заеманата длъжност на „Продавач консултант" в Отдел „Продажби" в „Табак Маркет“ АД, с място на работа търговски обект „Lafka”, гр. Кочериново. Деянието спрямо нея е извършено при изпълнение на служебните ѝ задължения – била е на работното си място и е изпълнявала трудовите си функции. По делото не е спорно, че подсъдимата Д. е изрекла думите „Аз знам  къде живееш, ще те намеря в Рила, ще видиш какво ще ти се случи! Ще ти спукам черепа!“. Спори се какъв ефект са имали тези думи върху пострадалата и дали са могли да възбудят у нея основателен страх от осъществяването на престъпление против личността. Защитникът на подсъдимата счита, че след като не е извършвала някакви заплашителни действия, а това е било импулсивно поведение, думите ѝ няма как да са възбудили основателен страх у пострадалата. Текстът на чл. 144, ал. 1 от НК обаче не предвижда извършването на допълнителни действия или носенето на средства за осъществяване на заканата, за да има съставомерно деяние. Нещо повече, законодателят не определя момент, в който пострадалия би могъл да очаква изпълнение на отправената закана, т.е. достатъчно е в субективните представи на заплашения да се оформи очакването, страхът от реална възможност за реализация на заплахата. Законодателят не говори за опасност от непосредствено нападение. Ето защо не е необходимо в момента на заканването извършителят да осъществява и допълнителни действия на заплаха, да носи оръжия и пр. От събраните по делото доказателства е видно, че Ц.В. е изпитала основателен страх от предстояща физическа саморазправа. В показанията си на свидетелката Ц.В. е разяснила, че е била стресирана от проявената физическа саморазправа, състояла се пред будката, и след като била подложена на системен психически тормоз, като лично, така и чрез отправени послания  от страна на подсъдимата, чрез другата ѝ колежка,  тя е очаквала всеки един момент да се случи нещо неприятно с нея. След това е имала притеснения за отиването ѝ и връщането ѝ от работа до дома. В тези няколко дни, след инцидента пострадалата е била в стресово състояние, което се потвърждават и от показанията на свидетелите С.М., К.М., М.Д.. От показанията на последната свидетелка даже  е видно, че пострадалата се  е притеснявала не само за собствената си телесна цялост, но и за здравето и живота и на семейството си. Показанията на разпитаните свидетели са подробни, логични и последователни, поради което изцяло следва да се кредитират с доверие. В съответствие с настоящия казус е и  Тълкувателно решение № 53/18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 на ОСНК на ВС, в което е обърнато внимание, че основният и квалифицираните състави на престъплението по чл.144 от НК защитават личната свобода на гражданите, и във връзка с престъпния състав по чл.144, ал.З от НК продължава: „С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението по чл.144, ал. З от НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи." Именно в духа на цитираното тълкувателно решение, по делото се установява по един безспорен и категоричен начин, че В.Д. е съзнавала смисъла и характера на отправената закана, а страхът от осъществяването й е възникнал у Ц.В. веднага след изричането й.    Съдът взе предвид и установената трайна съдебна практика, че заканата по чл.144, ал.3 от НК следва да се преценява като такава към момента на извършване на деянието, а не след време, както и с оглед възприятието на конкретния адресат /вж. ТР №53/1989г. на ОСНК, р.№49/1987г., р.№339/1997г./. Преценката дали заканата с престъпление е могла да възбуди основателен страх у пострадалия, следва да бъде взета предвид цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време, място, евентуално присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалия.

 Повдигнато е обвинение срещу подсъдимата Д. по чл. 144, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, е за квалифициран състав на престъплението закана с престъпление. Обект на престъплението е длъжностно лице, доколкото с разпоредбата на чл.144, ал.1 от НК се защитава личната свобода на гражданите и се засягат обществените отношения, осигуряващи правото на всеки човек свободно и самостоятелно да формира решения и да изразява собствена воля. Изпълнителното деяние се изразява в обективиране чрез думи или действия за извършване на престъпление  против личността на пострадалата, която заплаха е възприета от това лице и е възбудила у св. В. основателен страх за осъществяването й. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл,

От субективна страна подсъдимата Д. е извършила престъплението умишлено, с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им, тъй като  е съзнавала съдържанието на заканата и, че тя е възприета от заплашената Ц.В. като действителна.

 За извършеното от В.Д.  умишлено престъпление се предвижда наказание – до пет години лишаване от свобода. Обект за наказателно-правна защита са обществените отношение, свързани с правото на лична свобода при и/или по повод изпълнението от страна на длъжностно лице по повод изпълнение на функциите му. По отношение на подсъдимата не са налице отегчаващи обстоятелства. Като единствено смекчаващо обстоятелство съдът е отчете  чистото съдебно минало на Д., което само по себе си не е изключително смекчаващо. Поради което  при условията на чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК, съдът ѝ наложи наказание „Лишаване от свобода” в близост до предвидения от закона минимум -за срок от 6 (шест) месеца.

Съдът прие, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдената не е наложително същата да изтърпи наказанието, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на това наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счете, че не следва да наложи на подсъдимата Д. възпитателни мерки, предвидени в разпоредбата на чл. 67, ал. 1-4 от НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата В.Ч.Д. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд-Дупница сумата 13.11 лв. (тринадесет лева и единадесет стотинки), представляваща разноски за свидетели.

По горните съображения съдът постанови присъдата си.

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: