О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../2017г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в закрито съдебно заседание проведено на 4.10.2017г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№1361/2017г. и за да се произнесе взе
предвид следното :
Ищецът К.С.Р. твърди, че в
рамките на НОХД №340/1989г. е бил осъден от Военноокръжен съд Плевен на смърт,
като присъдата е влязла в сила на 15.01.1990г. Твърди се, че с Указ
№4/25.01.1999г. на вицепрезидента на Р България поради премахване на
наказанието смърт присъдата на ищеца е заменена с доживотна. Ищецът счита, че
замяната на наказанието му с доживотна присъда представлява утежняване на
положението му, като освен това сочи, че за разлика от други осъдени на смърт,
неговото наказание е било заменено с доживотно лишаване от свобода, докато на
другите лица замяната е била с лишаване от свобода за срок от 30г., като сочи
за пример лишеният от свобода Емил Хараланов. Р. счита, че при извършени от
него и други лишени от свобода еднакви престъпления, с определени еднакви
наказания „смърт”, спрямо него е извършена дискриминация при замяна на
казанията след отпадането на наказанието „смърт”, като на него е определено
по-тежко наказание и по този начин е извършена дескриминация от Президента на Р
България действащ чрез Вицепрезидента и моли съда да се установи наличието на
извършена спрямо него от страна на ответника дискриминация.
Ответникът Президента на Р
България в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор в който сочи, че на първо
място счита иска за недопустим, а освен това го и оспорва, като твърди, че
правото на помилване е лично право на държавния глава за упражняването на което
няма задължителни предпоставки, като помилването може да бъде пълно или
частично. Сочи се, че частичното помилване допуснато с Указ №4/1999г. на
вицепрезидента на републиката е извършено в съответствие с промените вНК
свързани с отпадането на смърното наказание и замяната му с доживотен затвор.
Твърди се, че посочения указ не подлежи на оспорване и контрол за
законосъобразност, а единствената институция която може да ги контролира е КС в
рамките на проверка за конституционосъобразност.
Решаващия съдебен състав по
възражението направено от ответника за недопустимост на претенцията приема същото
за основателно.
Съгласно цитираното от
ответника в отговора му по реда на чл.131 от ГПК решение №6/2012г. по
к.д.№3/2012г. на КС „С указите за помилване се
упражняват конституционни правомощия на президента или вицепрезидента. Те
подлежат на контрол единствено за конституционосъобразност по чл. 149, ал. 1,
т. 2 от Конституцията. Всеки от субектите по чл. 150, ал. 1 от основния закон
може да поиска тази проверка като оспори съответствието на указа за помилване с
Конституцията.”
Посоченото тълкуване дадено
от конституционният съд има задължителна сила за съдилищата и прегражда
възможността да се търси по друг ред установяване на законосъобразност на Указ
на президента и това прави предявения иск недопустим, и обуславя прекратяване
на производството по делто. За ищеца остава възможността да търси защита срещу
евентуална порочност на посочения указ по пътя на подаване на конституционна
жалба по реда и чрез орган предвиден в закона.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№1361/2017г. на ВРс, ХХХІ състав.
Определението подлежи на
обжалване пред ВОС в едноседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: