Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
27.02.2024г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и първи февруари две
хиляди двадесет и четвърта година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и
в присъствието на прокурор Михаил Крушовски от КОП
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 10 по описа за 2024г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от адв.А.Р.
*** като пълномощник на П.Й.П. от Република Гърция, гр.Солун с адрес за
призоваване чрез адвоката: гр.Дупница, ул.“Б.“ №*,
ет.* срещу
решение №407/16.11.2023г. по а.н.д.№400/2023г. на РС-Дупница. Касаторът
релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с лишаване на нарушителя от
преводач, т.к. не е разбрал обвинението и липса на място на нарушението. Моли
за отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
В с.з. касаторът и неговия
пълномощник не се явяват.
В писмена молба главен юрисконсулт Г.Е.Б.като
пълномощник на ответния НАЧАЛНИК ГРУПА КПДГПА В ОДМВР–КЮСТЕНДИЛ оспорва жалбата
като неоснователна. При уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за касатора.
Представителят на КОП дава
заключение за правилно и обосновано решение на районния съд, съобразено с
доказателствата по делото поради което моли за оставянето му в сила и за
оставяне без уважение на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП №23-5310-000172/20.03.2023г.
на началник група КПДГПА при ОДМВР–Кюстендил, с което на П.Й.П. на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
От фактическата страна на спора
съдът е приел, че на 19.03.2023г. св.П. и св.Р. осъществявали контрол на
движението в района на 56км. на АМ Струма по посока Кулата. Около 23:15 часа
забелязали да се движи лек автомобил с гръцка регистрация, като водачът сменял
лентата за движение и агресивно изпреварил друг автомобил. След като забелязал
патрулния автомобил водачът драстично увеличил скоростта, поради което
полицейските служители го последвали и спрели. След като водачът бил
информиран, че ще му бъде направена проверка за употреба на алкохол и
наркотични вещества, станал силно агресивен, повече от 20 минути разговарял по
телефона и се движел по пътното платно, като последното негово поведение
наложило отправяне на предупреждение, което не изпълнил. Това наложило
пристигането на дежурен екип за съдействие. Проверката е приключена в сградата
на РУ-Дупница. Извършената проверка за употреба на алкохол е отрицателна.
Водачът отказал проверка за употреба на наркотични вещества. На водача е
съставен АУАН за отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и
техните аналози и е издаден ТМИ, който отказал да получи.
При така установените факти по делото,
съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, спазване
на процедурата и осигурено правото на защита на дееца независимо от отсъствието
на преводач. Според съда, правилото на чл.21, ал.2 от НПК е неприложимо с оглед
ограничителното препращане от чл.84 от ЗАНН, а от друга страна – разпоредбата
на чл.55, ал.3 от НПК, с която е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на ЕП и
Съвета от 20 октомври 2010 година, е с ограничено приложно поле, касаещо
съдебното обжалване на акта за налагане на административнонаказателна санкция.
Съдът е посочил, че в НП има точно място на нарушението, което е доказано.
Наложените наказания е приел за законосъобразни. По посочените правни доводи
съдът е потвърдил НП и е осъдил жалбоподателя да заплати на ОДМВР-Кюстендил
50лв. юрисконсултско възнаграждение.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.
Съображенията за това са следните:
Неоснователно
касаторът възразява за нарушено право на защита поради липса на назначен преводач.
Разпоредбата на чл.189, ал.14 от ЗДвП определя като приложим реда по ЗАНН за
установяване на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на НП.
Както правилно е посочил районния съд, в ЗАНН липсва норма, задължаваща
актосъставителя и АНО да назначат преводач на нарушител, който не владее
български език. Правилото на чл.84 от ЗАНН не съдържа препращане към
разпоредбите на НПК досежно изискванията за назначаване на преводач в
досъдебната фаза на административнонаказателното производство, включваща
съставяне на АУАН и издаване на НП. Това изключва изначално приложимостта на на
чл.21, ал.2 от НПК. В посочената норма, включително в Глава тридесета „а“ от
НПК са транспонирани нормите на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.1, §3
от Директивата когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с
компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага
единствено за производството по обжалване пред този съд. Аналогични са и
разпоредбите на чл. 2, т. 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в
наказателното производство, както и на т. 17 от Преамбюла към тази директива. Правото на
справедлив съдебен процес по чл.6, §3, б.“е“ от КЗПЧОС в контекста на правото
на лицето да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не
говори езика, използван от съда, касае извършени криминални престъпления и е
приложимо в съдебното производство. Следователно, липсва действаща правна норма
от националното или съюзно право, която да задължава актосъставителя или АНО да
назначат преводач на нарушителя, ако същият не владее български език, на който
език се води административнонаказателното производство за извършеното в
Република България административно нарушение. Това означава, че липсата на назначен
преводач не нарушава правото на лицето на справедлив процес. Правото на лицето
да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем език безспорно е
част от правото му на защита. В случая по делото това право не е нарушено. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че деецът е узнал за
обвинението. Същият е комуникирал с актосъставителя на български и английски
език, като е разбирал български език, а телефонният разговор е провел с лице,
което е говорило български език и след като предупредил лицето, че контролните
органи чуват и разбират разговора, комуникацията е преминала на гръцки език. В
съдебното производство пред районния съд е представляван от адвокат, което е
проявление в пълна степен на правото на защита срещу издаденото НП. Самото
пълномощно с адвоката е изготвено на български език, като няма данни да се е
налагало неговия превод. Посочените обстоятелства в своята съвкупност
установяват осигурено право на защита на дееца срещу обвинението.
Неоснователно
е и възражението на касатора за липса на точно място на деянието. Мястото е
посочено с пътния километър от АМ Струма и посоката на движение, което е
достатъчно за индивидуализация на деянието.
Касационният
съд споделя извода на районния съд за доказано съставомерно деяние. Между страните няма спор, че
нарушителят е имал качеството на водач по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР
на ЗДвП, т.к. доказателствата установяват, че същият е управлявал посоченото в
НП пътно превозно средство във вид на МПС. От показанията на свидетелите е
установено, че лицето е отказало да бъде изпробвано с тест за установяване употребата
на наркотични вещества и техните аналози, който отказ е съставомерен за
отговорността по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Отказът е формиран на място след
спиране на водача и потвърден в сградата на полицията. Наложените
административни наказания са определени при спазване на изискването по чл.27,
ал.1 от ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай по дефиницията
на §1, т.4 от ДР на ЗАНН.
На основание
чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№407/16.11.2023г. по а.н.д.№400/2023г. по описа на РС–Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.