№ 3000
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.А
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело №
20231110147030 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Б. Т. и Е. Б. М., с която са
предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответниците в условията на
разделна отговорност при равни квоти (по ½ част) да заплатят на ищеца следните суми:
сумата от 1050,04 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот с абонатен № 180183, находящ се в гр. С............., за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 160,99 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., сумата от 30,60
лв., представляваща цена за услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.08.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 6,51 лв., представляваща мораторна лихва върху цената за
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
02.08.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като
собственици на процесния имот, включително като наследници на съсобственик на имота –
Б. С. Т., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
1
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а като не са сторили това
ответниците са изпаднали в забава. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в
настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.” АД
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи
възнаграждение. Ето защо ищецът моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Е. Б. М., чрез назначения й
особен представител адв. Л., с който се оспорват исковете. Излагат се доводи, че исковата
молба е нередовна, тъй като не е изяснено кои са обстоятелствата, на които искът се
основава, както и как са формирани исковите суми. По същество се оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните. Излагат се твърдения, че липсват
доказателства топлинната енергия да е била точно и коректно определена по количество,
както и че е предоставена качествена услуга. Прави се възражение за погасяване на част от
вземанията по давност. Моли се за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Г. Б. Т..
С молба от 19.11.2024 г. ответницата Е. Б. М. е представила доказателства за
сключено с ищеца извънсъдебно споразумение за разсрочване погасяването на дълга на
11.11.2024 г., включително за задълженията на Г. Б. Т., което прилага, ведно с платежно
нареждане от същата дата за заплатена първоначална вноска на стойност 547,28 лв.
В открито съдебно заседание на 12.02.2025 г. процесуалният представител на ищеца
потвърждава, че всички вноски по споразумението са заплатени от ответниците, като моли
за присъждане на разноски в размер на 400 лв., заплатени допълнително и невключени в
споразумението, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода) в претендираното количество и на
посочената стойност, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, че е била извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия в полза на ответниците, които са поели задължение да заплатят тази сума
на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
2
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че
размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.
В тежест на ответниците при доказване на горните факти е да докажат положителния
факт на погасяване на дълга на падежа.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С оглед становището на страните и приетите по делото доказателства, включително
съдебно – техническа експертиза и данните за извършеното плащане на задълженията, съдът
приема за доказани в производството всички обстоятелства, изграждащи фактическите
състави на процесните вземания за главници и лихви за забава, а именно, че 1) през исковия
период ответниците са имали качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот; 2) процесният имот е бил топлоснабден; 3) за исковия период до имота е
доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е извършвана
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на исковата сума;
5) налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната
енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане
за мораторна лихва в размер на исковите суми. Безспорно е и това, че между страните е
подписано извънсъдебно споразумение за разсрочване на погасяването на дълга на
11.11.2024 г.
Предвид установяването на тези обстоятелства се налага извод, че в полза на ищеца
са възникнали вземания към ответниците за стойност на доставена топлинна енергия,
мораторна лихва върху нея, цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия и
мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете релЕ.нтните за
спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените правнорелЕ.нтни
обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора, безспорно
представлява извършено от ответника доброволно плащане на исковата сума в хода на
3
исковия процес.
По делото е прието извънсъдебно споразумение от 11.11.2024 г., сключено между
ищеца „Т.С.“ ЕАД и ответника Е. Б. М., на основание чл. 365 ЗЗД, с което последната е
поела задължение да заплати всички суми по делото, включително и задълженията на Г. Б.
Т.. Съгласно клаузата на чл. 1 от последното негов предмет са сумите, предявени по
настоящото гр. д. № 47030/2023 г. Признато е, че към датата на споразумението ответниците
дължат сума в общ размер от 1824,25 лв., включваща сумата от 1080,64 лв. – главница за
незаплатена топлинна енергия (включваща и цена на услуга дялово разпределение) за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С............., сумата от 167,50 лв. – лихва за забава върху
главниците за периода 14.09.2020 г. - 02.08.2023 г., сумата от 171,11 лв., представляваща
лихва за забава върху главниците за периода от датата на подаване на исковата молба в съда
до датата на споразумението, сумата от 405 лв. – съдебни разноски, извършени във връзка с
делото.
Съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да бъде изплатена при описан
погасителен план, чрез седем вноски, от които първа в размер от 547,28 лв., платима в деня
на подписване на споразумението и останалите шест в размер от по 212,83 лв. с падеж както
следва: на 11.12.2024 г., на 11.01.2025 г., на 11.02.2025 г., на 11.03.2025 г., на 11.04.2025 г., на
11.05.2025 г. В споразумението е отразено, че е дължимо и юрисконсултско възнаграждение,
което ищецът ще претендира в исковото производство. В чл. 3 страните са уговорили, че при
точно изпълнение на погасителния план от страна на ответниците „Т.С.“ ЕАД няма да
начислява законна лихва за забава върху дължимите суми, предмет на споразумението, за
срока на разсрочено изпълнение на задълженията.
Съдът намира, че с подписването на това споразумение ответниците са признали
съществуването на процесните задължения към ищеца, с което са оттеглени възраженията,
направени в отговора на исковата молба, подаден от назначения на ответницата Е. М. особен
представител. Безспорно е, че ответниците надлежно са изпълнили задълженията си по
споразумението, чрез заплащане на всички уговорени вземания към датата на приключване
на устните състезания, преди настъпване на падежите на всички погасителни вноски.
Доколкото вземанията по споразумението са тези, които са и предмет на настоящото
производство и същите са заплатени, то предявените искове за главници и лихви следва да се
отхвърлят като погасени чрез извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
Плащането е извършено след предявяването на исковете и при положение, че
ответниците вече са били в забава, поради което с поведението си са станали повод за
завеждане на делото и не са налице основанията за освобождаване от отговорност за
разноските по чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради
плащане, извършено в хода на процеса, ищецът има право на разноски. В случая се
претендира сумата от 400 лв. – депозит за СТЕ, която сума не е била включена в
споразумението, както и юрисконсултско възнаграждение, доколкото останалите направени
от ищеца разноски са предмет на извънсъдебното споразумение и са заплатени от
4
ответниците. На ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., което
съдът определя на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото, както и разясненията на
определение № 518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
както и сумата от 400 лв. – депозит за експертиза, или общо 450 лв. Посочената сума следва
да бъде разделена поравно между ответниците – съобразно квотата им в съсобствеността на
процесния имот.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С............. срещу Г. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................... Е. Б. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С............., кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците в
условията на разделна отговорност при равни квоти (по ½ част) да заплатят на ищеца
следните суми: сумата от 1050,04 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с абонатен № 180183, находящ се в гр. С............., за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 23.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 160,99 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
02.08.2023 г., сумата от 30,60 лв., представляваща цена за услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
23.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,51 лв., представляваща
мораторна лихва върху цената за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Г. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................... Е. Б. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С............., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С............. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в условията на
разделна отговорност при равни квоти (по ½ част), сумата от 450 лв. (по 225 лв. всеки
ответник) – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и депозит за съдебно –
техническа експертиза.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Н.“ АД, на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6