Р Е
Ш Е Н И Е
№………./….05.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №676 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХХІХ от ТЗ и е образувано по молба с
правно основание чл.625 и сл. от ТЗ “Бон Марин“ ООД, с предишно наименование
“Бон Марин Агенция“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Вардар“ №5, представлявано заедно и поотделно от Емил Димитров
Кайкамджозов и Тихомир Димитров Трифонов, против “Лес Комерс 11“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Царевци, общ.Аврен, обл.Варна,
представлявано от Д. Р. И., с искане да се обяви неплатежоспособността и
свръхзадължеността на ответника, и да се открие производство по несъстоятелност.
Ищцовото дружество твърди, че е кредитор на ответника, който не е в
състояние да изпълни свое ликвидно и изискуемо вземане в общ размер от
113854.30лв., от които 80000лв.-главница за неразплатени фактури за извършени
спедиторски услуги, 32254.29лв.-лихви и 1600лв.-съдебно деловодни разноски.
Твърди, че в периода от 25.02.2013г. до 26.04.2013г. е предоставял на ответника
комплексни спедиторски услуги във връзка с международен транспорт на насипни
товари по дестинация Варна-Измит Бей, Турция, задълженията по които са
обективирани във фактури №********** от 25.02.2013г.-заплатена частично, с
неизплатен остатък от 11459.79лв, №********** от 14.03.2013г. на стойност
20239.86лв., №********** от 02.04.2013г. на стойност 21242.68лв., №**********
от 19.04.2013г. на стойност 16378.69лв. и №********** от 26.04.2013г. на
стойност 10678.99лв., като задълженията по последните четири фактури са изцяло
непогасени. Твърди, че се с оглед получаване на дължимите суми, изискали от
ответника, чрез управителят И. Я. И. издаване на запис на заповед от
22.05.2013г., с падеж 20.06.2013г. Твърди, че тъй като задължението не било
погасено в договорения срок, били проведени срещи и разговори със съдружника в
ответното дружеството-С. К. С. и с друг представител на дружеството-Кено
Байчев, но те също не дали резултат. Твърди, че за събиране на дълга ищецът
инициирал заповедното производство, в резултат от което по ч.гр.д.№6498/2014г.
на PC Варна, били издадени Заповед №3478/22.05.2014г. за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист за главница от 80000лв. и съдебни разноски в
размер на 1600лв. Твърди, че междувременно собствеността на ответното
дружеството, е прехвърлена на друго лице-Д. Р. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, като същото съществува само на книга, без да притежава
никакви финансови средства или други активи, които могат да са предмет на
изпълнителни действия. Сочи, че лицата И. Я. И.-управител, С. К. С.-съдружник,
и Я. И. Я.и П. Я. И.-управители на “Ксара“ ЕООД, са ползвали гореописаните
спедиторски услуги с ясното съзнание, че няма да ги заплатят и с цел да се
облагодетелстват, чрез измамливи действия. Сочи още, че управителят И. Я. И. е
подписал запис на заповед на 22.05.2013г. с обещание за плащане на дължимата
сума на 20.06.2013г., но вместо да стори това, на 24.06.2013г. се е заличил
като съдружник в ответното дружеството. Твърди, че решението за прехвърлянето
на фирмата на ответника е взето от съдружниците С. К. С. и “Ксара“ ЕООД, с ЕИК
*********, чрез управители на Янчо Ивнов Янчев и П. Я. И., които предвид
сходството в имената, вероятно са баща и брат на И. Я. И.. Твърди, че по повод
на горните действия, със сигнал вх.№18991 от 18.12.2014г. е сезирал Районна
прокуратура Варна, по които е образувано досъдебно производство, което към
19.06.2017г. е било спряно до издирване на Диан Радев Иванов-новият управител и
едноличен собственик на капитала на ответното дружеството. Сочи, че е депозиран
сигнал и в Окръжна прокуратура-Варна с вх.№ 5498/25.07.2016г. Твърди, че на
07.08.2017г. по негова молба е образувано изпълнително дело №2017924040138 при
ЧСИ с рег.№924, който е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника на
обявения в Търговския регистър адрес, по отношение на която кметът на с.Царевци
е удостоверил, че на този адрес няма такова юридическо лице. Твърди, че
изпълнителното дело е установило липсата на средства по банкови сметки и на
каквито и да било други активи на дружеството, както и наличието на непогасени
публични задължения на обща стойност 26559.86лв., от които
18969.08лв.-главница, 7590.78лв.-лихва и 40лв.-нелихв.част, за които е
образувано изпълнително дело №**********/2015г. Твърди, че ответното дружество
не обявявало ГФО от 2013г. насам.
Моли се съдът да откриете производство по несъстоятелност по отношение
на “Лес Комерс 11“ ЕООД, с ЕИК ********* на основание на чл.607а, ал.1 или ал.2
от ТЗ, във връзка с чл.608, ал.1, т.1, ал.2 и ал.4 от ТЗ, като се определи
начална дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността на дружеството,
най-ранната дата на непогасени задълженията към ищцовото дружество, а именно
25.02.2013г., датата на фактура с №**********/25.02.2013г. за комплексна
спедиторска услуга с международен транспорт на насипни товари по дестинация
Варна-Izmit Bay, Турция с моторен кораб Volgo Bait 121 13.02.2013-890.400 МТ, и
за определяне на Габриела Солай за
временен синдик.
Ответното дружество не е подало отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание кредиторът, чрез
пълномощник, поддържа становище за уважаване на молбата и моли за присъждане на
деловодни разноски. По отношение на началната дата на неплатежоспособността,
респективно свръхзадлъжнялост, кредитора Д. Д., поддържа, че те са настъпили през м.май 2016г., а другите двама кредитори сочат края на
2016г.
Ответното дружество не
изпраща представите и не взема становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени
по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба,
прие за установено от фактическа страна, следното:
По
делото са приложени Счетоводна справка за дължими суми към 09.05.2018г.
и заверени
преписи от фактури №№ ********** от 25.02.2013г., ********** от
14.03.2013г., ********** от 02.04.2013г., ********** от 19.04.2013г. и
********** от 26.04.2013г., ведно с прилежащите им транспортни документи, от които е видно, че ищеца е предоставил на
ответното дружество спедиторски услуги на обща стойност от 80000лв., както и че
дължимата мораторна лихва върху вземанията по фактурите за периода
21.05.2014г.-09.05.2018г. възлиза на 32854.30лв.
Видно е от приетите преписи от Заповед
№3478/22.05.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417, т.9 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.№6498/2014г. на
ВРС, че на основание Запис на заповед от 23.05.2013г. с падеж на 20.06.2013г.,
кредитора се е сдобил с изпълнителни титули за сумата от 80000лв.,
представляваща задължение по ценната книга и сумата от 1600лв., представляваща
деловодни разноски.
От представените по делото преписи от Постановление за образуване на
изпълнително дело от 07.08.2017г. и Съобщение за образувано изпълнително дело
изх.№5709/09.08.2017г. на ЧСИ с рег.№924, се установява, че въз основа на
горепосочените изпълнителни титули е започнато принудително изпълнение по
изп.д.№.20179240401238 за задължение в общ размер от 143515.15лв.
Установява се от приетия препис от Удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки от 08.08.2017г. издадено НАП, че ответника
дължи в полза на фиска сумата от 26559.86лв., за събиране на която е образувано
изп.д.№**********/2015г., като са наложени обезпечителни мерки запор върху
банковите сметки на длъжника във всички банки на територията на РБ.
Според Писмо-удостоверение за
размера на дълга изх.№11885 от 19.10.2018г.г. издадено по изп.д.№2138/2017г. по
описа на ЧСИ с рег.№924 на КЧСИ, към датата на издаване на удостоверението
размера на дълга на ответника по изп.дело възлиза общо на 152753.90лв., част от
което в размер на 26559.86лв., съставлява публични държавни вземания.
От постъпилото по делото Удостоверение от
08.10.2018г. издадено от Централния регистър на особените залози, се
установява, че по партидата на ответника няма вписани особени залози.
Видно
от приложените по делото Справки от Служба по вписванията и от КАТ-Варна е, че
по партидата на ответното дружеството не са налице вписвания, отбелязвания и
заличавания в СВ за притежавани от длъжника недвижими имот, както и че дружеството
не е декларирало данни да е собственик или ползвател на моторни или пътни
превозни средства.
От основното и допълнителни заключения на съдебно счетоводна експертиза,
които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени, се установява, че след
2012г. счетоводството на ответника е водено в нарушение
на счетоводното законодателство. Вещото лице е дало подробно заключение за
размера на задълженията на ответното дружеството, включително и към
публично-правни субекти, като е изготвило и Алтернативен
счетоводен баланс /АСБ/ за всяка една от годините през периода 2013г.-2018г. От заключенията се установява, че според
АСБ задълженията на ответника за главници
и лихви към 09.10.2018г. са
в общ размер на 167190.27лв., от които 32310.03лв. за дължими данъци
и осигуровки и 125 999.73лв. за задължения към доставчици. Размерът на имуществото на ответника
към датата на изготвяне на заключението е отрицателна величина и възлиза на
-321000лв., тъй като активите му са в размер на 16000лв., а този на задълженията
е 337000лв. Спадането на размера на имуществото
под размера на поетите задължения е настъпило
към 31.12.2013г. Към датата на изготвяне на заключението предприятието
на ответника не разполага
със свободни парични средства и бързо ликвидни активи със сигурна пазарна
реализация. Моментът, в който общо поетите задължения са превишили стойността
на всички активи е 31.12.2013г. и
това отрицателно съотношение се е запазило до датата на изготвяне на
заключението. Експертизата показва, че не е налична търговска дейност на ответното дружество от 01.05.2015г.,
като анализа на издадените и получените фактури в подадените
дневници за продажби и покупки установява, че последна издадена фактура е
№**********/10.01.2014г. за продажба на дърва на “Еколес“ ЕООД в размер на
14273.28лв., с вкл.ДДС, а последна получена фактура е №*********/05.06.2014г.
от “Информационно обслужване“ АД за ел.подпис в размер на 72лв., с вкл.ДДС. Към момента на изготвяне на
заключението в дружеството няма работници или служители с действащи трудови
договори. Не е установено длъжника да притежава дълготрайни финансови активи по
дялови участия и ценни книги, и да е предоставял заеме на юридически лица или
физически лица.
Изчисляването
на коефициентът за обща ликвидност на ответника, според показателите за периода
31.12.2012г.- 25.04.2018г. показва, че ако се осребрят всички краткосрочни
активи, ще се покрият 1.20лв. от всеки лев задължения към 31.12.2012г.,
3.21лв. или 0.59 лв. по АСБ към 31.12.2013г., 0.10лв. по АСБ към 31.12.2014г. и
0.05 лв. по АСБ за всяка от годините до 09.10.2018г. Сравняването
на изчислените стойности, показва трайна тенденция към намаляване на
коефициента. Коефициентът за бърза ликвидност според изчислените показатели за периода 31.12.2012г.-09.10.2018г. показва, че
ако се съберат всички вземания и с налични парични средства, ще се покрият
1.07лв. от всеки лев задължения към 31.12.2012г., 3.01лв. или 0.59лв. по АСБ и
по 0.10 лв. до края на изследвания период. Коефициентът за незабавна
ликвидност, според изчислените показатели за периода 31.12.2012г.-09.10.2018г.
показва, че с наличните финансови активи и парични средства, ще се покрият
0.55лв. от всеки лев задължения към 31.12.2012г., 1.59лв. или 0.00лв. по АСБ
към 31.12.2013г., 0.05лв. по АСБ към 31.12.2014г., 31.12.2015г. и 31.12.2016г.,
0.04лв. по АСБ към 31.12.2017г. и към 09.10.2018г. Коефициентът за абсолютна
ликвидност, според показатели за периода 31.12.2012г.-09.10.2018г. ликвидност
показва, че с наличните финансови активи и парични средства, ще се покрият
0.55лв. от всеки лев задължения към 31.12.2012г., 1.59лв. или 0.00 лв. по АСБ
към 31.12.2013г., 0.05лв. по АСБ към 31.12.2014г., 31.12.2015г. и 31.12.2016г.,
0.04лв. по АСБ към 31.12.2017г. и 09.10.2018г. Показателите за финансова
автономност за периода 31.12.2013г.-09.10.2018г. са отрицателна величина,
предвид факта, че собствения капитал на дружеството е отрицателна величина. На
база показателите за обща ликвидност, размера на краткосрочните задължения,
запорираните разплащателни сметки на длъжника в Търговските банки, заключението
на в.л. е, че ответното дружество има финансови затруднения и не е в състояние
да покрива краткосрочните си задължения към 31.12.2013г. и тези финансови
затруднения имат необратим характер. От Счетоводни баланси предоставени от ТД
на НАП-гр.Варна за периода 2012г.-2017г. и изготвените АСБ, данните от
коефициентите за обща ликвидност, експертизата установява, че в периода от
31.12.2013г. до 09.10.2018г. търговеца не е бил в състояние да покрива с
приходи от дейността си изискуемите парични задължения по търговски сделки и
към ТД на НАП-гр.Варна. Съгласно информацията от Търговските банки и касовата
наличност ответника е извършвал плащания на кредитори по сделки, свързани с
обичайна търговска дейност, до 28.10.2014г. Данните за структурата на активите
сочи, че дружеството не разполага с парични средства и ликвидни активи, с които
да удовлетвори задълженията си към кредиторите, съответно само на тези с
краткосрочни вземания. Върху разплащателните сметки на дружеството Търговките
банки са наложени запори от страна на данъчната адмистрация, НОИ и Агенцията за
държавни вземания във връзка с неизплатени публични задължения. Според
експертизата стойността на разходите за предполагаема издръжка на масата на
несъстоятелността при продължаване дейността на предприятието за период от поне
6 месеца е 3600лв., от които 3000лв. за възнаграждение и осигуровки на синдик и
600лв. за текущи разноски, а за срок от 12 месеца-6000лв. за синдик и 1200лв.
за текущи разноски.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Подадената молба е процесуално допустима като подадена по реда на чл.625
от ТЗ, пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца съгласно разпоредбата
на чл.613 от ТЗ.
Налице са и предпоставките за разглеждането,
тъй като е подадена от “Бон Марин“ ООД-кредитор с установена материална
легитимация. Представените от същия фактури №№ ********** от
25.02.2013г., ********** от 14.03.2013г., ********** от 02.04.2013г.,
********** от 19.04.2013г. и ********** от 26.04.2013г., ведно с прилежащите им транспортни документи, Заповед №3478/22.05.2014г. за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№6498/2014г. на ВРС,
Постановление за образуване на изп.дело№.20179240401238,
установяват наличието на ликвидни изискуеми вземания в общ размер
от 143515.15лв., в негова полза,
произтичащи от търговска сделка, доколкото са свързани с упражняване на занятието на търговеца, чрез предоставяне на
спедиторски услуги.
По наличие на предпоставки по чл.607а от ТЗ вр. с чл.608 от ТЗ или
чл.742 от ТЗ:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице
всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608
във вр.с чл.607а от ТЗ, а именно ответникът да е изпаднал в
неплатежоспособност, т.е. да не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването ѝ или публичноправно
задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно
чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и
необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да
не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава
алтернативно. Според презумпцията предвидена в чл.608, ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът не е заявил за обявяване
в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години,
спрял е плащанията си изцяло или от части по някое от групите вземания изброени
в чл.608, ал.1, т.т.1, 2, 3, 4 от ТЗ, както и ако по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по
чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение.
В случая е налице първата от посочените предпоставки тъй като ответното
дружество не е заявило за обявяване в търговския регистър годишните си
финансови отчети след 2013г. или за последните три години. Наред с това
цялостния анализ на финансовото състояние на предприятието на ответника през
периода 2012г.-.м.10.2108г., извършен от вещото лице по допуснатата експертиза,
показва трайната невъзможност на дружеството да погасява задълженията си към
кредитори. Подробното изследване на коефициентите на задлъжнялост, ликвидност и
платежоспособност в различните моменти от дейността на дружеството сочат ясно
очертана динамика на свиване /преустановяване/ на дейността дружеството,
намаляване на дълготрайните и краткотрайни активи. Установен е спад на размера
на имуществото, под размера на поетите задължение към 31.12.2013г., последван
от хронологично поредни периоди с отрицателни финансови резултати. Установено е
още, е към горепосочената дата дружеството не е в състояние да покрива
краткосрочните си задължение и тези му финансови затруднения имат необратим
характер. Изследвани от вещото лице коефициенти за ликвидност и финансова
задлъжнялост, сочат постоянно намаляване на коефициентите до спадане под
референтните стойности. По изложените съображение съдът приема, че след
31.12.2013г. критичното състоянието на предприятието е придобило траен
характер.
Отделно от това, доказателствата сочат, че ищцовото дружество е
започнало индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника, като по
образуваното от същото изпълнително дело, са налични неудовлетворени вземания,
в това число и на присъединения взискател НАП. В резултат, от което е приложима
и презумпцията на чл.608, ал.4 от ТЗ, тъй като не е налице удовлетворение в
продължение на 6 месеца от поканата за доброволно изпълнение.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл.608, ал.1
от ТЗ, респективно приема за доказана неплатежоспособността на ответното
дружество и тъй като същото не е навело основания за отхвърляне на молбата по
чл.631 от ТЗ, следва да бъде постановено решение за откриване на производство
по несъстоятелност, като се определи началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено
задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на
неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си
финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова
автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си
задължения. Посоченият фактически състав, следва да е изразен като трайно,
обективно и необратимо състояние на търговеца. При определяне на началната дата
на неплатежоспособност на изследване подлежат всички задължения на търговеца.
Установи се със заключението на вещото лице, че до 31.12.2013г. капитал на
дружеството е бил положителна величина и то е извършвало плащания на кредитори
по сделки, свързани с обичайна търговска дейност. След този период капитала е
станал отрицателна величина, като е налице спадане на размера на имуществото
под размера на поетите задължения и
длъжника не е бил в състояние да покрива краткосрочните си задължения. Ето защо
за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи 31.12.2013г.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не дължи
произнасяне по евентуално наведено основание-свръхзадълженост за откриване на производство
по несъстоятелност.
При липса на доказателства за наличие на парични средства и
бързоликвидни активи, чиято стойност е достатъчна да покрие разноските по
производството по несъстоятелност, откриването му би било самоцелно и не би се
реализирала неговата цел, формулирана в чл.607, ал.1 от ТЗ, а именно да се
осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване
на предприятието на длъжника.
Предвид извода, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност и тъй като
кредиторите не са се отзовали на поканата на съдът да предплатят разноските,
необходими за развитие на производството, с оглед разпоредбата на чл.629б вр.
чл.632 от ТЗ, длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и
производството да бъде спряно. Имуществото, което евентуално ще бъде открито,
след решението по чл.632, ал.1 от ТЗ, следва да бъде запазено за
удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството. Ето защо следва
да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Държавната такса е внесена авансово от кредитора, поради което
допълнителна такса не следва да се събира.
Искането на молителя “Бон Марин“ ООД за присъждане на разноски е
основателно и следва да се уважи, съобразно представените доказателства за
направени такива, а именно в размер на 1450лв. На
основание чл.78, ал.8 от ГПК /ДВ бр.8 от 24.01.2017г./ в полза на юридическите
лица или едноличните търговци се присъжда възнаграждение в размер определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът не може да
надхвърля максималния размер определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за
защита по дела с определен материален интерес, каквото е настоящото
производство, възнаграждението е от 100лв. до 300лв. Производството по делото
се е развило в пет съдебни заседания, поради което е налице основание за
увеличение на размерът на възнаграждението с 50% при условията на чл.25, ал.2
от НЗПП. Ето защо и с оглед на осъщественото процесуално представителство на
ищеца от юрисконсулт, настоящият състав определя възнаграждение в размер на
450лв., или общ размер на разноските от 1900лв.
Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на “Лес Комерс 11“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Царевци, общ.Аврен, обл.Варна, представлявано от Д. Р. И., на
основание чл.630, ал.1, т.1 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2013г. за начална дата на неплатежоспособност,
основание чл.630, ал.1, т.1 от ТЗ.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на “Лес Комерс 11“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл.630, ал.1, т.2 от ТЗ.
ОБЯВЯВА “Лес
Комерс 11“ ЕООД, с ЕИК *********, в
несъстоятелност, на основание
чл.630, ал.1 от ТЗ вр. с чл.711 ал.1, т.1 от ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА дейността на
длъжника “Лес Комерс 11“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Царевци, общ.Аврен,
обл.Варна, представлявано от Д. Р. И., на основание чл.711 ал.1, т.1 от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника “Лес Комерс
11“ ЕООД, с ЕИК *********, във
фирмата си да направи добавка “в
несъстоятелност“.
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор върху имуществото
на “Лес Комерс 11“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Царевци, общ.Аврен, обл.Варна.
СПИРА производството
по несъстоятелност на “Лес Комерс 11“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.Царевци, общ.Аврен, обл.Варна, на основание чл.632, ал.1
от ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено по молба на длъжника
или на кредитор в срок от една година от вписване на решението в ТЗ при
удостоверяване от страна на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако
депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ. При невъзобновяване в срок, производството ще бъде прекратено и постановено
заличаване на длъжника от ТР.
ОСЪЖДА “Лес
Комерс 11“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Царевци, общ.Аврен, обл.Варна, представлявано от Д. Р. И., да заплати на “Бон Марин Агенция“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Вардар“ №5, представлявано заедно и поотделно от Емил
Димитров Кайкамджозов и Тихомир Димитров Трифонов, сумата от 1900лв., представляващи деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в седмодневен срок
от вписването му в Търговски регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.634 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис
от настоящото решение, на основание чл.624 от ТЗ във вр. с чл.622 от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: