№ 27
гр. Б.С. , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ НАК. СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тихомир Ив. Вельовски
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно
наказателно дело № 20211410200262 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
КР. Д. Ц. от гр.Б.С., обл.Враца, ж.к.”Калоян” 2, вх.Б, ет.3, ап.27, с ЕГН **********, е
обжалвал НП № 20-0248-000847/27.08.2020г. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР гр.Враца, с
което са му наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. В с.з. тези съображения се
поддържат от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, който прави искане за
отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна РУ - Б.С., редовно призована, не изпраща представител в с.з. и
не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в
жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за
установено следното от фактическа страна:
1
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60
от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е
основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 19.12.2019г.
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо” 2.0 ХДИ, с рег.№ ВР
4771 ВМ, собственост на И.К.Д., в гр.Б.С., обл.Враца, по ул.„Търнавска”. В това време,
около 14.50ч., на същата улица, пред дом № 2, служителите при РУ-Б.С. – свидетелите КР.
В. С. и Т. В. Т., които били на работа по контрол на автомобилното движение, съгласно
утвърден план, забелязали срещу тях да се движи автомобила „Ситроен Ксара Пикасо” 2.0
ХДИ, с рег.№ ВР 4771 ВМ, който спрели за проверка. Полицейските служители отишли при
водача и му поискали за проверка документите - неговите и на автомобила. Жалбоподателят
не им представил СУМПС и лична карта, поради което служителите извършили справка в
ОДЧ за редовността на документите, включително и относно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Проверяващите установили, при направената справка, че
автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.10 ЗДвП при
уведомление от ГФ без „ГО“. За извършените нарушения по ЗДвП му бил съставен АУАН
№ 1274/19.12.2019г. от св. КР. В. С. – Мл.ПИ при РУ – Б.С., в присъствието на свидетел-
очевидец Т. В. Т. и в присъствието на жалбоподателя.
Била образувана преписка в РУ-Б.С. № 1599/2019г. по описа на РП Б.С.. След кратко
разследване с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
10.03.2020г. решаващата прокуратура е отказала да образува наказателното производство за
извършване на престъпление по чл.345, ал.2 НК и е прекратила преписката. Като основание
за отказ и прекратяване е посочена нормата на чл.213, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Преписката последващо е била изпратена на Началника на РУ-Б.С. за сведение.
Въз основа на постановлението на РП-Б.С. на 27.08.2020г. било издадено и атакуваното НП.
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства – АУАН № 1274/19.12.2019г., НП № 20-0248-000847/27.08.2020г.,
Постановление за отказ да се образува наказателно производство, Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на МВР, справка по история на регистрацията на лек автомобил, както и от
гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели КР. В. С. и Т. В. Т. -
служители на РУ – Б.С..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, безпристрастни, логически
последователни, изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От изпратената административнонаказателна преписка и намиращите се в нея доказателства
2
е видно, че друго разследване по въпросите за извършеното административно нарушение,
касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано. Административно –
наказващия орган се е ползвал единствено от констатираното в ИИС - че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация, като в НП не се сочи от коя дата е прекратена същата.
Други доказателства не са събрани в настоящето административнонаказателно
производство.
Но от събраните и коментирани по-горе доказателства по безспорен начин се установи, че
КР. Д. Ц. от обективна страна е извършил визираното в обжалваното наказателно
постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 19.12.2019г. е
управлявал не регистрирано по надлежния ред МПС – МПС-то е със служебно прекратена
регистрация.
От друга страна, обаче, съдът приема, че не е налице субективният елемент на нарушението
от страна на жалбоподателя в извършване на административно нарушение. Съгласно чл.7 от
ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В настоящия случай се установи, че жалбоподателят не е знаел за
прекратената служебно регистрация, като по делото липсват каквито и да било данни да е
уведомяван собственика на автомобила, че е прекратена служебно регистрацията на
автомобила му по чл. 143 ал.10 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на
регистрация на регистрирано ППС, за което е получено уведомление от Гаранционен фонд
по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на ППС. По делото липсват и
доказателства собственикът на автомобила да е уведомявал жалбоподателя като ползвател
на автомобила, че същият е с прекратена регистрация. Към момента на проверката
автомобилът е бил с поставени регистрационни номера, разполагал с други необходими
документи и не е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията, поради което
няма как да е знаел, че управлява не регистрирано МПС. Предвид на това настоящата
инстанция приема, че жалбоподателят не е извършил деянието виновно - нито умишлено,
нито поради непредпазливост.
Недопустимо е издаване на НП при недоказаност на административно-наказателното
обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото
обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на
несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство,
което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице.
Административните наказания се налагат, за да предупредят и превъзпитат нарушителите и
да въздействат възпитателно върху останалите граждани. В случая, наказанието е наложено
за невиновно деяние и не може да осъществи целите на наказанието по смисъла на чл.12 от
ЗАНН.
Следователно съдът намира, че НП, издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №
3
8121з-515/14.05.2018г. на МВР, в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона
форма, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца е погасено, поради изтичане на давността за изпълнение, съгласно
чл.82, ал.3 от ЗАНН.
След като наказателното постановление не е влязло в сила, то и сроковете по чл.82 от
ЗАНН са неприложими. В случая НП е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и
Постановление на прокурор при РП Б.С. за отказ да се образува наказателно производство от
10.03.2020г., като са спазени сроковете за издаване на НП по чл.34, ал.3 от ЗАНН и не е
изтекла относителната преследвателска давност, доколкото със съставянето на
наказателното постановление течащата 3 годишна преследвателна давност е била
прекъсната на основание чл.81, ал.2 от НК. Процесното наказателно постановление е
издадено от наказващия орган на 27.08.2020г. – т.е. в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, а е
връчено на 04.06.2021г. Предвид датата на извършване на процесното деяние – 19.12.2019г.,
то към момента на постановяване на съдебния акт, абсолютната давност от четири години и
половина също не е изтекла.
Също така обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел, който изрично е посочен от актосъставителя като очевидец, не е съществен порок,
тъй като съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от
свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Нормата на чл.40
ал.1 от ЗАНН посочва, че актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението, т.е. разпоредбата не визира броя на свидетелите. В
случая е налице свидетел – очевидец, присъствал и при съставянето на акта, който няма
пречка да е само един и да е на длъжност полицейски служител. От нормата на чл.43 ал.1 от
ЗАНН се извежда, че подписът и на един свидетел в акта е достатъчно условие за неговата
валидност.
Предвид този изход на спора съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на
разноски. Същият е доказал заплащането на 500 лева адвокатски хонорар.
Предвид направеното възражение за прекомерност /направено с писмото, с което е
изпратена административнонаказателната преписка/ на разноските от въззиваемата страна и
като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на
наложеното наказание (глоба и лишаване от права), както и обема на извършените
процесуални действия и приключване на делото в едно съдебно заседание, в което са
разпитани двама свидетели, съдът намира, че така уговореният и заплатен размер на
адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален на минимума
съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения. По изложените съображения жалбоподателят има право на разноски в
размер на 300 лева, като за разликата над 300 до 500 лева претенцията му следва да се
отхвърли.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0248-000847/27.08.2020г. на Началник РУ-Б.С. към ОД–МВР
гр.Враца, с което на КР. Д. Ц. от гр.Б.С., обл.Враца, ж.к.”Калоян” 2, вх.Б, ет.3, ап.27, с ЕГН
**********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Враца да заплати на жалбоподателя КР. Д. Ц. от гр.Б.С.,
обл.Враца, ж.к.”Калоян” 2, вх.Б, ет.3, ап.27, с ЕГН **********, направени по делото
разноски в размер на 300.00 лева – разноски за адвокатска защита по настоящето АНД.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за разноски за разликата над 300 лева до
пълния претендиран размер от 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14
дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
5