Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на девети ноември
две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8182/2020г. по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Е.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** срещу Н.А.Т., ЕГН ********** с адрес *** искове с правно основание чл. 232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД за
осъждане ответникът да й заплати сумите, както следва: 1445лева, представляваща неплатена наемна цена за периода м.
10.2018г.- м. 03.2020г. по сключен между страните на 28.09.2018г. договор за
наем на собствен на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент № 31 в гр.
Варна, жк. Владислав Варненчик
бл. 408, вх. 10, ет. 6, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 16.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; 191,01лева,
представляваща разходи за изразходвана ел.енергия в периода 06.01.2020г. до 04.04.2020г. и 68,07лева,
представляваща разходи за изразходвана вода за периода 26.03.2019г. до
27.08.2019г., дължими по сключен между страните на 29.09.2018г. договор за наем
на собствен на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент № 31 в гр. Варна,
жк. Владислав Варненчик бл.
408, вх. 10, ет. 6, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 16.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: На 28.09.2018г. ищцата,
действайки чрез пълномощник- своята майка, сключила с ответника договор за наем
на собствения й имот, представляващ- апартамент № 31 на адрес гр. Варна, жк. Владислав Варненчик бл. 408,
вх. 10, ет. 6. Договорът бил сключен за срок от 12месеца, но след изтичането
му, ответникът продължил ползването на имота, поради което и съгласно
уговореното в чл.23а от договора, срокът на последния се счита за неопределен.
В чл.5 и чл. 7 страните уговорили, че дължимата наемна цена е в размер на
280лева, платима авансово в последната десетдневка на текущия месец за всеки
следващ месец. От средата на 2019г. ответникът започнал да не изпълнява в
уговорените в чл. 7 срокове, задълженията си по заплащане на дължимата наемна
цена и консумативни разходи за потребени вода и ел.
енергия. Затова, с писмено предизвестие получено от ответника на 11.03.20г. и с
изтичане на дадения с него седемдневен срок, ищцата чрез пълномощника си
прекратила договора. Имотът бил освободен и предаден на ищцата м.04.20г.
Твърди, че за периода 06.01-04.04.20г. ответникът има неплатени задължения за
плащане на дължимата наемна цена и консумирани ток и вода. Неизпълнението на
тези му задължения обосновава искането за съдебното им присъждане. Искането е
за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В открито съдебно
заседание исковата молба се поддържа.
Ответникът редовно
призован не се явява в съдебно заседание и не е представляван.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД, с предмет парични вземания на ищцата за дължима наемна цена
на отдаден под наем имот и консумативни разходи свързани с ползването на вещта.
За да се приеме за
доказано възникването на твърдяното от ищеца право, по делото същият е следвало
да докаже елементите от фактическия му състав, а именно наличие на валидно
сключен с ответника на 28.09.2018г. договор за наем на недвижим имот,
представляващ апартамент № 31 в гр. Варна, жк.
Владислав Варненчик бл. 408, вх. 10, ет. 6; че имотът
предмет на договора е предаден на ответника за ползване; размер на уговорената
месечна наемна цена; направата на твърдяните разходи по повод ползването на
вещта и техния размер.
По дефиниция договорът
за наем е неформален и валидността му не е обусловена от спазване на някаква
форма. Писмената форма има значение единствено с оглед неговото доказване. Той
е и консенсуален, т.е счита се за сключен от момента
на постигане съгласие между страните по неговите параметри. Т.е предаването на вещта, предмет на договора, и
заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се включват във фактическия
състав на договора, а представляват изпълнение на породените от него договорни
задължения. Основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ на
наемателя и да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките
на уговорения срок, а за наемателя се пораждат правни задължения: да заплати
уговореното наемно възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното
или уговореното предназначение, да заплаща всички уговорени разходи, свързани с
ползването и поддържането на вещта, както и да я върне след изтичане на
уговорения срок на ползване.
От ангажираните по
делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява следното: На
28.09.2018г. между Петинка Василева и Н.Т. е бил
сключен договор за наем на недвижим имот- апартамент № 31 на адрес гр. Варна,
кв. Владислав Варненчик бл. 408, вх. 10. При
сключване на договора, Петинка Василева е действала
като пълномощник на дъщеря си Е.П., явяваща се собственик на вещта въз основа
на договор за покупко- продажба по НА № 140/14.10.2013г. Съгласно чл.5 от
договора уговорената наемна цена е била в размер на 280лева платима от 20-о до
30-о число на текущия месец за всеки следващ наемен месец. В чл.13 страните са
скрепили задължението на наемателя да заплаща в срок уговорения месечен наем и
консумативни разходи за ел. енергия, вода, парно отопление и др., в т.ч.
разходите за поддържане на общите части. Съгласно чл. 22 договорът е сключен за
срок от 12месеца, считано от 28.09.2019г., а в чл. 23 е уговорено, че ако никоя
от страните не отправи предизвестие за прекратяване на договора в срок от
1месец преди изтичане уговорения срок на договора, то същият се счита за
продължен за неопределен срок. Твърдения за отправяне на такова предизвестие от
коя да е от страните по делото няма, поради което следва да се приеме, че с
изтичане уговорения 1г. срок на договора, същият е продължил своето действие,
ставайки безсрочен такъв. На 11.03.2020г. Петинка
Василева, като пълномощник на Е.П. е отправила писмено предизвестие до
ответника за прекратяване на договора в седемдневен срок от получаване на
изявлението, поради забава в плащането на наемната цена и консумативни разходи.
Писменото предизвестие е получено от ответника на 11.03.2020г., което
обстоятелство същият е удостоверил с подписа си. Тъй като ответникът не е
оспорил наличието на твърдяното договорно правоотношение, то налага се извод, че е доказано неговото валидно възникване
между страните. Ответникът не е оспорил, че наемодателят му е предал ползването
на вещта, поради което изправността на последния е безспорно установена. Изпълнение
задължението на наемателя да заплаща уговорената наемна цена от 280лева месечно
за периода м. 10.2018г.- м.
03.2020г. не е твърдяно, нито доказано, което обосновава извод за доказаност на исковата претенция по чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД
по основание и размер.
Както се посочи,
задължение на наемателя е да заплаща и консумативните разходи по повод
ползването на вещта, изрично предвидено и в чл. 23 от договора. Ищцата е
ангажирала писмени доказателства, от които се установяват твърденията й, че за
процесния период наемателят е натрупал задължения за потребена ел.енергия и ВиК
услуги. Неплащането на свързаните с ползването на вещта разходи за ел.енергия и
вода от страна на наемателя поражда отговорност и съответно вреда за
наемодателя- собственик, който е страна по правоотношението с предприятията,
предоставящи посочените услуги. Ответникът не е оспорил наличието на тези
задължения и техния размер, поради което следва да се приеме, че претенцията за разходи за изразходвана ел. енергия в периода 06.01.2020г.
до 04.04.2020г. и за изразходвана вода за периода
26.03.2019г. до 27.08.2019г. е доказана и следва да бъде уважена.
Установените вземания на
ищцата следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 16.07.2020г., така както е било поискано и като законова
последица от основателно упражнено право на иск.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК претендират се такива за адв. възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗАдв в размер на 349,29лева и 158лева платена държавна такса- за исковото
производство. Формираната съдебна практика приема, че в хипотезата на чл. 38
ЗАдв, съдът определя размера на адв. възнаграждение, което следва да се присъди
в полза на адвоката предоставил безплатната правна помощ. При всички положения
и при липса на оспорване предпоставките за предоставяне на такава, съдът е
обвързан от посоченото от страните
основание за оказване на безплатна правна помощ. Договарянето обаче, че е
предоставена безплатна правна помощ следва да е несъмнено установено по делото,
т.е да има доказателства за насрещно съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка в този смисъл, доколкото то не
може да се презюмира. В този смисъл, по делото не са
налице данни за уговорена безплатна правна помощ по отношение на ищцата. На л. 5
е налично адв. пълномощно за учреден от тях мандат към адв. Василев, но липсва
уговорка относно дължимо възнаграждение за предоставената правна помощ, респ.
тя да е оказана при условията на чл. 38 ЗАдв. Така, че обоснован извод, че
между страните е уговорена безплатна правна помощ не може да се изведе. Затова
и в полза на ищцата не се следват разноски за адв. възнаграждение в хипотезата
на чл. 38 ЗАдв. Така, в тежест на ответника следва да се възложат разноски
сторени от ищеца в общ размер на 158лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.А.Т., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.П., ЕГН ********** с постоянен адрес ***
сумите, както следва: 1445лева,
представляваща неплатена наемна цена за периода м. 10.2018г.- м. 03.2020г. по
сключен между страните на 28.09.2018г. договор за наем на собствен на ищцата
недвижим имот, представляващ апартамент № 31 в гр. Варна, жк.
Владислав Варненчик бл. 408, вх. 10, ет. 6, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
16.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 191,01лева, представляваща разходи за изразходвана ел.енергия в
периода 06.01.2020г. до 04.04.2020г. и 68,07лева, представляваща разходи за
изразходвана вода за периода 26.03.2019г. до 27.08.2019г., дължими по сключен
между страните на 29.09.2018г. договор за наем на собствен на ищцата недвижим
имот, представляващ апартамент № 31 в гр. Варна, жк.
Владислав Варненчик бл. 408, вх. 10, ет. 6, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 16.07.2020г.
до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 79, ал.1 вр. чл.
232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.А.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.П., ЕГН ********** сумата от 158лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: