РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20215300900739 по описа за 2021 година
Установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 535
ТЗ.
Делото е образувано по искова молба на „МЕРИЧ ИМПЕРИАЛ
ТАБАКО“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Лозенец, ж.к. Витоша, бул. „Симеоновско шосе“ № 110 Б, вх. В,
ет. 1, ап. 4, представлявано от управителите М.Н.А. и М.М.А., чрез адв. Ф.М.,
против С.В.И. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в ****.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено вземането му от отношение на ответницата за сумата от 25 000
евро, ведно със законна лихва от датата на подаване на настоящата искова
молба до окончателно погасяване на задължението.
Обосновава претенцията си, твърдейки, че на 25.05.2018 г. между
страните бил сключен договор за отговорно пазене, по силата на който
ищецът, в качеството си на влогодател, предал на И., в качеството й на
влогоприемател, горепосочената сума като гаранция за изпълнение на
договорености между ищцовото дружество и адв. С.К. от ****, за закупуване
на употребявани машини. Съгласно чл. 2 от договора предадената сума
следвало да бъде върната на 14.06.2018 г. В чл. 7 било уговорено издаването
на запис на заповед в полза на ищеца от страна на ответницата, който да
послужи като обезпечение за изпълнение на поетото от нея задължение за
пазене, съхранение и връщане на процесната сума в уговорения срок. В
действителност такъв бил издаден с отразена падежна дата 14.06.2018 г., на
1
която сумата не била възстановена. Последвали редица телефонни разговори,
в които И. обещавала връщане на парите, но без резултат. Вследствие на това
нейно поведение ищцовото дружество подало заявление пред Районен съд –
*** за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК, в резултат на което по ч.гр.д. № 20215340100326/2021 г. в полза на
ищеца била издадена заповед № 49/10.06.2021 г. Срещу същата в срок е
постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК от ответницата, с оглед на
което дружеството обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящия иск. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответната страна, чрез
пълномощника адв. Е.Ц.Г., е депозирала отговор на исковата молба, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата
претенция. Оспорва истинността на представените от ищеца договор за
отговорно пазене от 25.05.2018 г. и разходен касов ордер, като навежда
твърдение, че посочените документи не са подписвани от нейна страна.
Твърди, че е била преводач и е присъствала на преговори, в които е участвало
ищцовото дружество, като отрича да е влизала в договорености с която и да е
от страните, както и да е получавала сума в размер на 25 000 лева за
отговорно пазене. С оглед на това счита, че процесният запис на заповед е
издаден без основание, като навежда, че е била подведена да подпише същия
от пълномощника на ищеца в настоящото производство, който също е
присъствал, с уверението, че това е само удостоверяване на добрата воля на
страните по преговорите. Наред с това излага, че представеният по делото
договор за отговорно пазене съдържа неверни данни и е антидатиран. В тази
връзка сочи, че преговори в нейно присъствие са провеждани в град ****,
както и че на 25.05.2018 г. /датата на сключване на договора/ няма спомен да
се е намирала в град ***, посочен като място на сключване на договора. По
отношение на приложения по делото разходен касов ордер заявява още, че
същият няма номер, както и че датата на последния е очевидно поправена. С
оглед на изложените твърдения счита иска за неоснователен. Претендира
разноски.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва така направените
възражения, като поддържа изложените в исковата молба аргументи.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
поддържа всички направени от него възражения.
С проекта за доклад на делото на ищеца е указано в 1 – седмичен срок
от съобщението да уточни на какво основание претендира установяване на
вземане за законна лихва от датата на подаване на настоящата искова
молба до окончателно погасяване на задължението при положение, че
такова не е присъдено от заповедния съд – предмет на заповедта е само
главницата ведно с разноски, като, за да е допустима установителна
претенция по чл. 422 ГПК, е необходимо да е налице идентичност между
заповедта и ИМ. Ако заповедният съд е пропуснал да присъди законна лихва
2
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, при
положение че такава е претендирана, първо следва да се иска допълване на
заповедта от издалия я съд. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение в
този срок производството ще бъде частично прекратено.
Указанието на съда не е изпълнено, като в о.с.з. ищецът се е отказал от
претенцията си в тази част и с влязло в сила определение към настоящия
момент производството е частично прекратено. Т.е. предмет на делото е само
присъдената от заповедния съд главница.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за исковата сума срещу ответника. В срока по
чл.414 ГПК последният е възразил срещу заповедта. В предоставения на
ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Налице е идентичност между предмета на заповедното производство и
исковото /след споменатото по – горе частично прекратяване на исковото
производство в частта относно акцесорното вземане за законна лихва/.
Поради това установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй
като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство, което има за предмет същото вземане –
по процесния запис на заповед.
По същество:
Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на
делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е
съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от
страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и
възраженията й и които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на
вземане по записа на заповед и свързаното с него каузално правоотношение.
При разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на
страните, че всяка от тях следва да установи фактите, на които основава
своите твърдения или възражения, съобразно правилото на чл. 154 от ГПК.
Ищецът следва да докаже вземането си, основано на менителничен ефект, в
т.ч. съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ
на изпълнение, както и съществуването на наведената от него облигационна
връзка, дала повод за издаване на ценната книга като обезпечение.
Наведеното от него твърдение за каузално правоотношение между страните е
обусловило предмета на защита на ответната страна по делото, която, от своя
3
страна, е въвела възражение за липса на каузален дълг, като е оспорила факта
на предаване на паричната сума – предмет на договора за отговорно пазене. В
нейна тежест е да докаже правоизключващите си възраженията, в т.ч.
неистинността на носещите от външна страна неин подпис документи.
Между страните се явява безспорен фактът /изрично признат за такъв с
доклада на делото/, че процесният запис на заповед носи подписа на
ответницата. Т.е. документът не е оспорен като неавтентичен – че подписът
не е на лицето, което се сочи за негов автор.
Касае се до абстрактна сделка, за която законът е предвидил формални
изисквания за действителност, при липсата на които документът губи своето
качество на ценна книга и едностранна сделка. В случая записът на заповед
съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 535 ТЗ и е валиден от
формална страна. Доколкото документът не е оспорен като неавтентичен, т.е.
формалната му доказателствена сила не е оборена, счита се, че негов автор е
подписалото го лице, което с изявленията си в текста признава, че се е
задължило спрямо ищеца за съответната сума на посоченото основание и
падежна дата.
Ищецът твърди, че съществува каузално правоотношение между
страните, което записът на заповед обезпечава - договор за отговорно пазене
от 25.05.2018г, представен на л. 5 от делото. С чл. 1 от него страните са
договорили, че ищецът в качеството на влогодател предава на ответницата в
качеството на влогоприемател сумата от 25 000 евро като гаранция за
изпълнение на договорености между дружеството - ищец и трето за спора
лице - адв. С.К. от **** за закупуване на употребявани машини за
обезжилване на тютюн от Гърция, като влогоприемателят се задължава да
пази предадената сума и да я върне на влогодателя в срок до 14.06.2018 г. С
чл. 7 е уговорено, че влогоприемателят като гаранция, че ще пази и съхранява
предадената парична сума, няма да се разпорежда с нея и в уговорения ден
ще я върне на влогодателя, издава запис на заповед с падеж 14.06.2018 г.
Видно от съдържанието на ценната книга тя е издадена на датата на
сключване на договора за влог - 25.05.2018г и е с падежна дата именно
14.06.2018 г, когато става изискуемо и задължението на влогоприемателя.
Мястото на издаване на документа е гр. ***, което съвпада с мястото на
сключване на договора за влог.
На л. 6 е представен и РКО за предаване на сумата от 25 000 евро от
ищеца на ответницата по договор за отговорно пазене от 25.05.2018г.
Ответницата е оспорила истинността на договора и РКО с твърдение, че
не са подписани от нея и че отразената с тях фактическа обстановка е
напълно различна от действителната, като отрича всички наведени от ищеца
обстоятелства. По този повод е открито производство по чл. 193 ГПК по
оспорване истинността на представените от ищеца РКО и договор за
отговорно пазене в частта относно автентичността на положения от името на
ответницата подпис, като на последната е указано на основание чл. 193, ал. 3
4
ГПК, че, доколкото оспорените частни документи от външна страна носят
неин подпис, тя носи доказателствената тежест да оспори формалната им
доказателствена сила, т.е., че са неистински като неавтентични.
От заключението на назначената по делото съдебно – почеркова
експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено,
а и неоспорено от страните, се установява с категоричност, че подписите са
на ответницата, както и че ръкописно изписаният текст на договора с имената
й са изпълнени от нея.
Следователно, формалната доказателствена сила на оспорените
документи не е успешно оборена и те са автентични – подписани са от
ответницата и са й противопоставими. Те имат материална доказателствена
сила спрямо нея – че признатите неизгодни факти са верни, в т.ч.
съдържанието на договора /права, задължения, падеж, връзката му със записа
на заповед/, предаването на сумата, което се признава с подписания РКО и
изобщо цялостната фактическата обстановка, която се установява въз основа
на тях. Именно в тази връзка искането на ответницата за разпит на свидетели
съдът остави без уважение, доколкото до успешното оспорване на
документите, те носят неин подпис и за установяването на уговорки,
различни от обективираните в РКО и договора, е налице забраната на чл. 164,
ал. 1, т. 6 ГПК. Искането би било допустимо само след евентуално доказване
неавтентичността на документите, каквато обаче по делото не се установи. Не
се твърди и установява и някоя от изключителните хипотези на чл. 251 ЗЗД,
предвиждащи отпадане на ограниченията за доказване със свидетелски
показания, които обаче така или иначе всякога предполагат действително
възникнало правоотношение по договор за влог, а не отричането му.
Затова всички твърдения на ответницата за различна фактическа и
правна обстановка от признатата с подписаните от нея частни документи са
неоснователни.
Доколкото договорът за влог е реален и едностранен, като по делото се
установява фактът на предаване на сумата, той е породил правното си
действие. Правоотношението съдържа законовите реквизити на чл. 250 и сл.
ЗЗД, като едновременно с това надлежно удостоверява /чрез обективираното
в него признание от ответницата на неизгодни за нея факти/ връзката му с
процесния запис на заповед, потвърдена от еднопосочното съдържание на
двете едностранни сделки.
Ответницата не твърди и не установява изпълнение на поетото парично
задължение за връщане на предадената на влог сума на падежната дата, а и до
сега, с което се установява, че записът на заповед обезпечава непогасено
задължение по надлежно възникнало каузално правоотношение.
Налага се изводът, че установителната претенция на ищеца е
основателна и доказана и като такава ще се уважи.
При този изход на делото и претенцията за това на ищеца се дължат
направените в двете производства разноски. В заповедното ищецът е
5
направил разход за ДТ в размер на 977.92 лв и 1 155 лв – адвокатско
възнаграждение. В исковото производство разноските се установяват в размер
на 977.92 лв – ДТ и 2100 лв – адвокатско възнаграждение или общо 5 210 лв,
които ответницата следва да бъде осъдена да му заплати.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
С.В.И. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в **** дължи на „МЕРИЧ
ИМПЕРИАЛ ТАБАКО“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Лозенец, ж.к. Витоша, бул. „Симеоновско
шосе“ № 110 Б, вх. В, ет. 1, ап. 4, сумата от 25 000 евро, по запис на заповед,
издаден на 25.05.2018 г в гр. ***, с падеж – 14.06.2018 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 49/10.06.2021 г по ч.гр.д. №
326/2021 г. на РС – ***.
ОСЪЖДА С.В.И. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в **** да
заплати на „МЕРИЧ ИМПЕРИАЛ ТАБАКО“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ж.к. Витоша,
бул. „Симеоновско шосе“ № 110 Б, вх. В, ет. 1, ап. 4, сумата от общо 5 210
лв. – разноски в заповедното и исковото производство.
В частта относно претендираната „законна лихва върху главницата
от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно
погасяване на задължението“ производството е прекратено.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6