РЕШЕНИЕ
№
436
гр. Враца, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на 10.10.2019
г. /десети октомври две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова, като разгледа докладваното от съдия Коцева адм. дело № 610 по описа на АдмС
– Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 118 КСО.
Образувано е по жалба на Г.Д.С. *** против Решение №1012-06-51-2/16.07.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е потвърдено Разпореждане №2113-06-218-4/21.06.2019г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“. С последното на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание
чл. 69б КСО. В жалбата са изложени доводи за материалноправна
незаконосъобразност на административния акт. Оспорва се правилността на
преценката на административния орган по спорните обстоятелства. Прави се искане
за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване, ведно с произтичащите от това законни последици.
Представено е и писмено становище с изложени съображения във вр. с направеното оспорване.
Ответникът
Директорът на ТП на НОИ – Враца, чрез своя процесуален представител * Ц. в с.з.
оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Счита оспорения акт за
законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.
Съдът,
след като съобрази събраните в хода на производството доказателства, които
прецени с оглед доводите и становищата на страните, констатира следното:
Жалбоподателят
е сезирал ТП на НОИ - Враца с искане да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ
на основание чл.69б КСО, заявление вх. №2113-06-218 от 19.03.2019г. С разпореждане №2113-06—218-4/21.06.2019г.
Ръководителят по пенсионно осигуряване е отказал да отпусне исканата пенсия,
като е приел, че лицето няма необходимия общ сбор от осигурителен стаж и
възраст. В мотивите към него е посочено, че Г.С. не отговаря на условията на
чл.69б КСО, тъй като няма сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, необходим за
отпускане на лична пенсия за ОСВ на основание чл.
69б, ал. 1 КСО за мъжете през 2019 г., а общ сбор от 93-03-05, формиран от 32 год.,02 месеца и
01 дни и възраст ** год., ** месеца и ** дни към датата на заявлението. По така
издаденото разпореждане е изготвен опис на осигурителния стаж на жалбоподателя
от длъжностни лица на ответника на 11.06.2019г. и същия е установен в размер на
32г.02м.01дни.
С
предходно заявление вх.№2113-06-597/31.05.2018г. жалбоподателят също е поискал от
ТП на НОИ - Враца да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ. С разпореждане №2113-06-597-1/14.06.2018г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ също е отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ, като е прието, че осигурителния стаж на
жалбоподателя първа категория труд е 12 год., 08 месеца и 25 дни; втора категория 02 год.,11 месеца и 06
дни; трета категория – 13 год., 08 месеца и 28 дни и осигурителен стаж положен на територията на
Г. – 00 год., 08 месеца и 00 дни или общо трудов стаж превърнат към трета
категория труд, съгласно чл.104 КСО,
положен в РБ и Г. – 38 год., 10 месеца и
20 дни. При навършена възраст към датата на подаване на заявлението ** години,
** месеца и ** дни, сбора от осигурителен стаж и възраст е 99-02-05 и не отговаря
на условията на чл.69б, ал.1 КСО, тъй като няма сбор 100 от осигурителен стаж и
възраст. Разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила. По това
разпореждане е изготвен опис на осигурителния стаж на жалбоподателя от длъжностни лица на
ответника на 01.06.2018г. и същия е в
общ размер 38г. 10м. 20дни.
От
констативен протокол № КП-5-21-00562370/10.05.2019г. е видно, че за периода от 24.02.1998г. – 18.09.2002г.,
вкл., по данни на осигурителя, лицето е работило в чужбина, осигурявано е на 1 и/или
2 МРЗ, в зависимост от периода, начисляваното възнаграждение е получавано по
месторабота в чужбина и не са изготвяни разплащателни ведомости в РБ. В същия
протокол е посочено, че за служителите на дружеството, работили на длъжност *
до 31.12.1999г. са внасяни осигурителни вноски в размер, отговарящ на първа
категория, а от 01.01.2000г. служителите са
осигурявани за трета категория. Приложен е и КП № КП-5-21-00248074/03.04.2017г.
на ТП на НОИ-София град във вр. с извършена проверка
на осигурителя „ПИ-М.“ АД, във вр. с осигурителния
стаж на лицето Г.С..
От „П.
и и. – М.“ АД гр.*** е издадено
удостоверение обр. УП-30 №381/08.10.2002г. за
положения стаж от жалбоподателя в дружеството на длъжност *, като са визирани и
съответните периоди. Представени са и извадки от ТК на жалбоподателя № **** и №
***, в които са направени вписвания от „ПИ-М.“ АД *** за положения стаж от
лицето в дружеството и периодите през които е положен.
Разпореждане №2113-06-218-4/21.06.2019г.
е обжалвано по реда на чл.117 КСО
пред Директора на ТП на НОИ - Враца, който с Решение №1012-06-51-2/16.07.2019г.
го е потвърдил, възприемайки изцяло фактическите и правни
основания, изложени в него. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящото
производство.
От страна на
жалбоподателя са ангажирани писмени доказателства по делото, относно трудовият
му стаж за периода 24.02.1998 г. до 18.09.2002
г. – копия от ведомости за заплати, заповед №88/19.08.2002г. за прекратяване на
трудов договор и писма от осигурителя, с които е разпоредено
задължаване на валутната сметка на „П. и. – М.“ АД и заверка на партидите на
работниците със сумите от заработките им.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, който подлежи
на съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредба на чл.168, ал.1 АПК от
компетентността на съда е да се произнесе
по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Видно
от текста на чл.117, ал.3 КСО
обжалваният административен акт Решение
№1012-06-51-2/16.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Враца и потвърденото с
него Разпореждане №2113-06-218-4/21.06.2019г.
на Ръководител “ПО” са
издадени от компетентен орган, в рамките на предоставените им от
закона правомощия, в предвидената от
закона писмена форма, като съдържат правни и фактически основания за тяхното издаване.
Спорът в конкретния случай се свежда
до зачитане на стажа на жалбоподателя в „П. и и.-М.“ АД гр.*** за периода от 24.02.1998г.
до 18.02.2002г. от съответните категории, който е бил зачетен по предходно
издадено разпореждане от ръководител „ПО“.
Съдът намира оспореното решение
за незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел.
В
своето решение административният орган е посочил, че при настоящата проверка не
е отчетен стажа, зачетен по предходното заявление за периода от 24.02.1998г. –
18.09.2002г., тъй като при настоящата проверка са констатирани различия между
данните по трудова книжка, регистъра на осигурените лица и изготвеното
удостоверение обр. УП-30 №381/08.10.2002г. за положения
стаж в „П. и и. – М.“ АД гр.***. Позовава се на Констативен протокол №
КП-5-21-00562370/10.05.2019г. на инспектор по осигуряването към ТП на НОИ –
София.
Видно
от цитирания КП с № КП-5-21-00562370/10.05.2019г., за периода от 24.02.1998г. –
18.09.2002г., вкл., по данни на осигурителя, лицето е работило в чужбина,
осигурявано е на 1 и/или 2 МРЗ, в зависимост от периода, начисляваното
възнаграждение е получавано по месторабота в чужбина и не са изготвяни
разплащателни ведомости в РБ. В същия протокол е посочено, че за служителите на
дружеството, работили на длъжност * до 31.12.1999г. са внасяни осигурителни
вноски в размер, отговарящ на първа категория, а от 01.01.2000г.
служителите са осигурявани за трета категория.
Съдът
намира, че административният орган не е проявил необходимата активност и
усилия, да събере всички необходими и възможни доказателства относими към спора, както и не е преценил събраните по
преписката писмени доказателства в тяхната цялост. Липсата на такова поведение
е попречило за установяване на действителното фактическо положение и е довело
до нарушаване на принципите за законност на административното производство, за
служебното начало и за истинност, според които административният орган е длъжен
служебно да издири, да събере и да прецени всички относими
за съответния случай доказателства (чл. 9, ал. 2; чл. 35
и чл. 36, ал. 1 АПК)
и да основе своя акт на действителните факти за този случай.
В хода
на съдебното производство жалбоподателят ангажира доказателства, които оборват
констатациите на административния орган, относно трудовият му стаж за периода 24.02.1998
г. до 18.09.2002 г. – копия от ведомости за заплати, заповед №88/19.08.2002г.
за прекратяване на трудов договор и писма от осигурителя, с които е разпоредено задължаване на валутната сметка на „П. и и. –
М.“ АД и заверка на партидите на работниците със сумите от заработките
им.
Безспорно
жалбоподателят е имал навършените години за пенсиониране към датата на подаване
на заявлението. Към заявлението си е приложил документи, установяващи неговия
трудов стаж, включително и като * за периода от 24.02.1998г. до 18.09.2002г. Адм. орган е приел, че този трудов стаж не може да бъде
зачетен, тъй като при настоящата проверка са констатирани различия между
данните по трудова книжка, регистъра на осигурените лица и изготвеното
удостоверение обр. УП-30 №381/08.10.2002г. за
положения стаж в „П. и и. – М.“ АД гр.***.
С разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) е посочено, че
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В случая
е представено заверено копие на трудовата книжка на жалбоподателя, в която е
посочено, че през спорния период е работил като * в „П. и и. – М.“ АД. Този
факт се установява и от приложените от жалбоподателя в настоящото производство
писмени доказателства.
Съгласно
чл.347
КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника
или служителя. По своя характер тя съставлява официален удостоверителен документ по смисъла
на чл. 179
ГПК, във вр. чл. 144 АПК, като издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, по установените форма и ред, регламентирани в чл.348 - чл.350 КТ. По силата на закона
той има материална
доказателствена сила относно отразените в него факти. Приложената трудова книжка е надлежно оформена, в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от
лицата, които имат право да
ги правят, има подписи и печат
на работодателя, в нея няма изтривания,
прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не
са налице съмнения за достоверността
на направеното вписване.
Ответникът не е оспорил това доказателство по надлежния ред и не е ангажирал и доказателства, които да опровергават отразените в трудовата книжка
обстоятелства. Същото се отнася и до представеното в преписката удостоверение обр. УП-30 №381/08.10.2002г., издадено от „П. и и. – М.“ АД гр.*** и
отразените в него данни за положения стаж от жалбоподателя в дружеството за
съответните периоди.
В решението липсва и
конкретизация в какво се изразяват констатираните различия и кой/кои периоди
обхващат, както и на какво е базирана преценката му, при така констатираните
различия да не зачете стажа на жалбоподателя за визирания период, а не обратното. Отделно от това следва да се
отбележи и факта, че по предходно разпореждане №2113-06-597-1/14.06.2018г.
този стаж е бил зачетен на жалбоподателя от длъжностни лица на ответника,
същото е влязло в законна сила и е стабилен адм.акт.
Следва да бъде съобразено също
така и че липсата на документи, различни от представените, в т. ч. и личното досие
на жалбоподателя, от които могат да бъдат извлечени данни за характера на
осъществяваната от него дейност, вероятно се дължи на изначална липса на
представени такива в Архивохранилището от осигурителя, а не по негова вина. Видно
от КП с
№КП-5-21-00562370/10.05.2019г. и КП-5-21-00248074/03.02.2017г., в информационната
система на НОИ липсват данни за стажа на С. в периода 02.1998 г. - 09.2002 г. и
проверка, с цел зачитане на стажа не може да бъде извършена. Внасянето на каквито и да било съмнения,
обосновано с липса на данни в НОИ или с действия на осигурителя, за които не
може да се ангажира отговорността на осигуреното лице, само по себе си не е
достатъчно, за да не се зачете стажа на
лицето за визирания период и да се откаже заявеното право на пенсия.
Доколкото са налице вписвания в
трудовата книжка на лицето за визирания период, представено удостоверение обр. УП-30 №381/08.10.2002г., които не са оспорени по съответния ред,
представените от страна на жалбоподателя в съдебното производство доказателства за трудовият му стаж за периода
24.02.1998г. до 18.09.2002 г. то следва да се приеме, че същия следва да бъде
зачетен при пенсионирането на лицето от съответните категории. Доказателства в
обратна насока от страна на ответника не са представени. Още повече, че в КП с
№КП-5-21-00562370/10.05.2019г. е посочено, че
за периода от 24.02.1998г. – 18.09.2002г., вкл., по данни на
осигурителя, лицето е работило в чужбина, осигурявано е на 1 и/или 2 МРЗ, в
зависимост от периода, начисляваното възнаграждение е получавано по месторабота
в чужбина и не са изготвяни разплащателни ведомости в РБ.
По
отношение на стажа на лицето положен във фабрика „Л.“ гр.*** правилно АО е
приел, че същия е с продължителност 00 г. 7м. и 29 дни, с оглед данните по
преписката.
С оглед
данните по делото следва да се приеме, че на лицето Г.С. следва да се зачете
при пенсионирането му положения от него стаж за периода от 24.02.1998г. – 18.09.2002г.
в „П. и и.-М.“ АД гр.*** от съответните
категории.
Изложеното
налага извода, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, с
които на жалбоподателя е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са незаконосъобразни
и съдът следва да ги отмени, като върне преписката на административния орган за повторно разглеждане на заявлението на Г.С..
При новото произнасяне да се зачете трудовия стаж на лицето за периода от 24.02.1998г. – 18.09.2002г. в „П. и и.-М.“ АД гр.*** от съответните категории.
Още повече, че по предходно разпореждане същия стаж е бил зачетен на лицето,
същото е влязло в закона сила и е стабилен адм.акт.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.173, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-06-51-2/16.07.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ – Враца и потвърденото с него Разпореждане №2113-06-218-4/21.06.2019г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“, съдържащо отказ за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69б КСО на Г.Д.С. ***.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в
мотивите на решението.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението
на страните му, чрез АдмС
- Враца пред ВАС-София.
На основание чл. 138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на
страните.