Р Е Ш Е Н И Е
№ 197 /10.07.2020 г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на единадесети
юни две хиляди и двадесетата година в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: Виолета Боева
Прокурор: Недялка Попова
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА гр.д.№ 5 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящето производство е образувано
по предявен иск от В.П.Н., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв. Р.П. (ПзАК)
против Прокуратурата на Република България, гр.С., бул. „В.“ № 2.
Изложени в обстоятелствената
част на исковата молба са следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че на 11.02.2002
г. срещу ищеца било образувано предварително производство - сл.д.№ 28/2002г. на
ОСлС-П., пр.№ 1043/2002г. на ОП-П. за извършени 2 престъпления: по чл.282,
ал.2,пр.1 и aл.2 във вр.с ал.1, пр.2 от НК, като на 20.06.2003 г. същият бил
привлечен в качеството на обвиняем, с взета мярка за неотклонение „подписка“. На
29.03.2014 г. отново бил привлечен като обвиняем за същите деяния, а в хода на
производството последвало и още едно привличане от 16.04.2004 г.
Междувременно било
образувано предварително производство- сл.д. № 231/2003 г. на ОСлС-П., пр.№ 245/2003г. на ОП-П., с обвиняем К.В. - председател на ОбС Б.. Първоначално по това дело
ищецът бил разпитан само в качеството на свидетел, но на 09.07.2004 г. бил
привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.283а, т.2 във вр.с чл.283 НК и по чл.220, ал.1 НК. Впоследствие
двете сл. д. - № 28/2002 г. и № 231/2003 г. били обединени и продължили под №
231/2003 г. Така, на 21.10.2004 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за
извършени общо 3 престъпления - по чл.282,ал.2,пр.1 и 2 във вр.с чл.282, ал.1,пр.2,
3 и 4 НК; по чл. 283а, т.2 във вр.с чл. 283 НК и по чл.220,ал.1 НК, по двете
обединени дела и за всички престъпни деяния.
На 16.03.2003 г. бил внесен
обвинителен акт в ПзОС и образувано НОХД № 227/2005 г., по което били проведени
общо 7 съдебни заседания. С присъда №109/25.11.2005г. ищецът бил признат за
невиновен и оправдан по всяко едно от повдигнатите му 3 обвинения. С Решение № 10/17.04.2006г. по ВНОХД №50/2006г. на ПАС обаче
оправдателната присъда била отменена и делото върнато за ново разглеждане.
Образувано
било НОХД №458/2006 г. на ПзОС, което било прекратено, а делото - изпратено на ОП-П. за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения.
На 08.01.2007 г. делото срещу Н. и В. отново било внесено в съда с
обвинение за 3 престъпления, но образуваното НОХД № 16/2007 г. на ПзОС също било
прекратено и върнато на ОП-П. за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения.
На 20.06.2006 г. ищецът бил
привлечен като обвиняем за пореден път по сл.д.№ 231/2003г. След като от страна
на защитата му били направени доказателствени искания в хода на делото с ново
привличане от 04.07.2007 г. за пореден
път бил привлечен като обвиняем за извършени 3 престъпления. Била му наложена мярка за неотклонение „подписка“. Последвало и още едно
привличане като обвиняем от 11.10.2007 г.
На
19.11.2007 г. било образувано
НОХД № 948/2007 г. на ПзОС срещу Н. и В., по което с Присъда № 59/01.11.2007 г. ищецът бил оправдан по повдигнатите му
обвинения по чл.282,ал.2.пр.2 във вр.с ал.1 и чл.26,ал.1 от НК; и по чл. 283а,
т.1 във вр. чл. 282, ал.1 във вр. 20, ал.2 от НК и по чл. 220, ал.1 във вр. с
чл.20,ал.2 НК, но същевременно бил признат за виновен и осъден за престъпленията по чл.283а, т.1 във вр.с чл.282, ал.2 във вр. с чл.20, ал.4 НК в
съучастие с подс. В. (извършител по смисъла на чл.20, ал.2 НК); по чл.220, ал.1 във вр. чл.20, ал.4 НК,
в съучастие с подс. В. (извършител по смисъла на чл.20, ал.2 НК).
С Решение № 287/30.12.2008г. по ВНОХД №513/2008г. на ПАС тази осъдителна присъда била отменена, а
делото - върнато
за ново разглеждане от друг
състав. Образувано било НОХД № 58/2009г. на ПзОС, което било прекратено
и изпратено на ОП-П..
На 06.03.2009 г. наказателното производството за едното от престъпленията - по
чл.282,ал.2
във вр. ал.1 и чл.20, ал.2 НК (с В.) било частично прекратено.
На 10.03.2009 г. срещу Н. и В. било образувано НОХД № 183/2009 г. на ПзОС, по което се провели
общо 14 с.з. С Присъда № 26/26.04.2010г. ищецът бил признат
за виновен по обвинението за извършени престъпления по чл.283а, т.1 във вр.
чл.282, ал.2 във вр. чл.20, ал.4 НК и по чл.220, ал.1 във вр.с
чл.20, ал.4 НК в съучастие с подс. В..
С Решение № 186/01.10.2010 г. по ВНОХД № 280/2010г. на ПАС тази осъдителна присъда също била отменена, а делото
върнато за ново разглеждане.
Поради отводи на всички
съдии образуваното НОХД № 632/2010 г. на ПзОС било прекратено и изпратено
на ВКС за
определяне на друг равен по степен съд. Делото било изпратено за разглеждане в
ОС-Пловдив и започнало като НОХД 3056/2010 г. По него били проведени 9 с.з. и с
присъда с Присъда № 47/14.05.2012г. ищецът
бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.283a, т.1 във вр.с чл.282, ал.2 НК и оправдан за престъплението по чл.220, ал.1 във вр.с чл.20, ал.4 НК в съучастие с подс.В., а
последният - оправдан по всички обвинения, вкл. и за съучаститето му с Н..
С решение №
175/06.11.2012г. по
ВНОХД № 302/2012г. на ПАС
осъдителната присъда била отменена и делото върнато на Прокуратурата.
След изготвяне и внасяне на нов обвинителен
акт се образувало НОХД №641/2012г. на ПзОС, което било изпратено
на ВКС за
определяне на друг равен по степен съд. Делото стартирало в ОС-Благоевград под
НОХД № 31/2013 г. Съдебното производството за пореден път било прекратено и делото
- върнато на ОП-П..
На 16.05.2013г. сл.д.№ 231/2003 г. относно престъплението по чл.283a,т.l във вр.с чл.282,ал.2 НК било частично прекратено
и делото изпратено по компетентност на РП-П. за произнасяне във
връзка с престъплението по чл.220, ал.1 НК.
С постановление от
19.12.2013г. сл.д.№231/2003г.
било окончателно прекратено от РП-П. и същото влязло в сила на 15.01.2014 г.
В молбата са изложени съображения,
че като резултат от неоснователните обвинения за извършител, вкл. и като
съучастник, на тежки умишлени престъпления за повече от 10 години 6 месеца и 26 дни, били накърнени личното име,
чест, достойнство и авторитет на ищеца в обществото.
Пояснява се, че той е
дипломиран юрист по образование и адвокат от АК-П.. В периода 1999-2003 г. бил
кмет на Община Б., а през 2003 г. отново се кандидатирал и спечелил изборите и за
втори мандат. Излага твърдения, че като резултат от накърнени и неудовлетворени
чужди икономически интереси в региона обаче се стигнало до запалване на къщата
му в нощта срещу 30.11.2003г., както и до въпросното разследване за дейността
му като кмет в периода 1999-2003г. На 13-04.2004 г. бил задържан в следствения
арест за 37 дни. Освен това бил отстранен от длъжност за период от 4 месеца.
След възстановяването му предприел гражданско-правни действия за разваляне на
неправомерно сключените договори в периода на отстраняването му, като тези негови
действия допринесли за прекратяване на правомощията му като кмет през 2005 г.
Изложени са подробни
обстоятелства, описващи с част от фактическата страна на повдигнатите срещу
ищеца обвинения в разгледаното наказателното производство.
Твърди се, че от самото му начало
воденото срещу ищеца дело било следено с огромен медиен интерес, в т.ч. в интернет
пространството, чрез статии в централни и местни печатни издания. Като резултат,
той започнал да усеща как хората го отбягват и не желаят вече да общуват с
него. Започнал да се затваря в себе си, не искал дори да говори с хора,
изпитвал напрежение и притеснения преди започването на наказателното дело. Внасянето
на обвинителния
акт в съда засилило негативните емоции и чувството му за безпокойство. След началото
на НОХД № 227/2005 г. дори се наложило със семейството си се премести да живее
в С., а след постановяване на осъдителната присъда по НОХД № 948/2007 г. тази
новина била разпространена по всички медии. Почти нямало човек, който да не
знаел за осъждането му. Кошмарни станали срещите му с колеги. След отзвука от
осъдителната присъда от 01.07.2008 г. загубил много свои клиенти. Тази присъда
дала основание да се преместван от с.К., р-н П., обл. С., където започнал да
живее под наем. Наложило се със семейството си да напусне и това място и да
отиде в гр. Б..
Пояснява, че втората
осъдителна присъда отново намерила огромен медиен отзвук и смазващо въздействие
върху психическото и емоционално му състояние. В периода 2005-2013 г. доходите
на семейството му не били достатъчно, което наложило да продаде два имота,
които придобил по наследство, за да може да подпомага издръжката на
семейството.
Сочи, че през 2005 г. било
прекратено друго наказателно производство срещу него „за разписките за получени
подкупи“, заради които бил отстранен от длъжност и бил задържан 37 дни в арест.
Относно претърпените вреди ищецът
твърди, че в резултат на незаконното обвинение претърпял неимуществени вреди,
представляващи отрицателни изживявания, тревоги, безпокойство, стрес, напрежение,
страх от неоснователно осъждане, накърняване на името и авторитета му, засягане
на честта и достойнството ми, страх от тежко наказание, за тежките умишлени
престъпления, за които е обвинен, загуба на лично време и средства за явяване
на делата и за подготовката на защитата, ограничаване на законните права и и
затрудняване на професионалната му дейност. Преживените тревоги, безпокойство
и стрес в период от над 10 години (2003г.-2014г.) се отразили неблагоприятно и
на здравословното му състояние- ***.
Сочи, че като последица от
стреса и напрежението, свързани с образуваното дело, през есента на 2005 г.
съпругата му ***. Раждането на второто им дете, което след това било заченато
станало в Р., след сложна гинекологична операция, като тези негативни
преживявания също били последица от неоснователно предприетите от прокуратурата
действия срещу него.
Наред с това сочи, че след започване на
наказателното производство накърняването на доброто му име и авторитет в
обществото, довели и до други негативни последици за него и за семейството му.
Партньорите, с които дотогава успешно развивали търговски отношения посредством
семейната им фирма с бизнес в производството и продажбата на лозов посадъчен
материал, се отдръпнали и преустановили контактите, което наложило и фирмата да
преустанови дейността си.
Във връзка с нарушеното
право за разглеждане на делото в разумен срок и на основание чл.60е, ал.2 от ЗСВ между Н. и МП било сключено Споразумение №93-00-334/25.09.2014 г. за
изплащане на обезщетение в размер на 5810
лв., което било изпълнено.
Описаните незаконни действия
на Прокуратурата причинили неимуществени
вреди, които обуславяли правния му интерес (без претенция за нарушеното право
за разглеждане и решаване на в разумен срок на наказателното производство за
досъдебна и съдебна фаза по сл.д.№ 231/2003г. на ОСлС-П. и НОХД № 227/2005г. на
ПзОС, съгласно чл.4 от Споразумение № 93-00-334/25.09.2014г.) от предявяване на
иск по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България.
Петитум:
Да се постанови решение, с
което се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (за обвинение в извършване на престъпления по
чл.282, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 и чл.26, ал.1 НК; чл.283а,т.1 във вр. с
чл.282, ал.2 във вр.с чл.20, ал.2 НК и чл.220, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 НК, повдигнато
на 20.06.2003 г. и приключило с влязло в сила постановление по чл.243, ал.1,
т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК на 15.01 2014г.), ведно със
законната лихва от 15.01.2014 г. до окончателното й изплащане, както и
деловодните разноски, вкл. за адвокатски хонорар.
С определение постановено в
открито съдебно заседание проведено на 12.03.2020г. съдът е допуснал увеличение
на първоначално предявения иск от 100 000 лева на 500 000 лева.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез
представител от страна на ОП-П.. Становището е, че така предявеният иск е
допустим, но неоснователен.
Не
се спори, че окончателното постановление за прекратяване на воденото срещу
ищеца В.Н. наказателно производство е влязло в сила на 15.01.2014 г. Липсвали обаче
доказателства в подкрепа на фактическите твърдения, изложени в исковата молба,
както и за реално претърпените морални вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Недоказани също така останали
изцяло твърденията на ищеца за настъпилите спрямо него отрицателни последици,
описани в исковата молба.
Оспорва
се основателността и размера на претенцията, като прекомерна и несъобразена с
принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и с трайната
съдебна практика за аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с
обществено-икономическите условия в страната. Изтъква се, че в случая спрямо ищеца била прилагана най-леката мярка
за неотклонение „подписка“, но по време на ДП ищецът с поведението си на два
пъти дал повод на разследващия орган да постановява принудителното му довеждане
- на 13.06.2003 г. и на 09.03.2004 г. Други мерки за процесуална принуда спрямо
ищеца не са били прилагани.
Позовава
се на съдебна практика, свързана с начина на определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД - Решение
№ 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012
г.,ВКС, IV г.о.
Акцентира
се, че незаконното обвинение, предмет на иска, не било единствен увреждащ
фактор в процесния период, тъй като до неопределен момент през 2005 г. срещу ищеца
било водено и друго наказателно производство, по което е бил отстранен от
длъжност и задържан под стража за 37 дни. В тежест на ищеца било да разграничи
вредите от двете обвинения и да проведе пълно и главно доказване кои конкретни
по вид и интензитет вреди са пряка и непосредствена последица именно от
незаконното обвинение, във връзка с което претендира обезщетението.
Направено
е възражение за
изтекла кратка погасителна давност на иска за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за
миналия до исковата молба период от 3 години. Посочено е и че съгласно
т.4 от ТР №3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по т.д. №3/2004 г. от момента на
изискуемостта на вземането за обезщетение за вреди (в случая от влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство), започва да
тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва, а не компенсаторна.
Страните
по делото в съдебно заседание са изразили становища, че подържат подадените от
тях искова молба и отговор на същата, както и са представили доказателства в
подкрепа на твърденията и възраженията си.
След анализ на приетите по делото доказателства и при
съобразяване доводите на страните, решаващият съд при спазване разпоредбите на
чл.235 и чл.236 от ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Претендира се от ищеца обезщетение на вреди,
претърпени във връзка с повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение,
което се счита за незаконно по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в
хипотезата на оправдаване на обвиняемия с влязла в сила присъда.
В хода на процеса, ищеца проведе успешно пълното
главно доказване на всички онези обстоятелства, с които законодателят свърза
отговорността на Държавата в сочената от него хипотеза.
Безспорно е по делото, че в периода от 20.06.2003г. до
15.01.2014г. срещу ищеца Н. са подържани обвинения в извършване на тежки умишлени
престъпления, като следственото дело е прекратено поради това, че не са
извършени от него и деянията не са престъпление.
Горният извод се налага с оглед съдържащите се в приложеното
към настоящето дело НОХД № 227/2005г.
по описа на Пз ОС. От същото се установява и следната хронология на проведеното
срещу ищеца наказателно производството:
На 05.05.2001 г. общински съветници от Об С Б. подали
жалба срещу Н. и след проверка от РПУ Септември тя била изпратена на РП П. с вх.№ 2375/2001 г., която на 11.02.2002 г., след
изпращането й по компетентност от РП П., от ОП П. било образувано предварително
производство по сл.д. № 28/2002г. на
ОСлС П. за извършени 2
престъпления - всяко по чл.282,ал.2,пр.
1 и ал.2 във вр.с ал.1,пр.2 от НК. На 20.06.2003 г. Н. бил привлечен като
обвиняем по посоченото следствено
дело за извършени 2 тежки престъпления
- всяко по чл.282,ал.2,пр. 1 и
ал.2 във вр. с ал. 1, пр.2 от НК, като му е наложена мярка за
неотклонение „подписка".
Междувременно срещу
ищеца било образувано и друго предварително производство - сл.д.№ 280/2002г. на ОСлС П., но за друго престъпление по служба, свързано
с приватизация от „Белтранс Инвест" АД Б..
С постановление от 08.08.2003 г. е отменено постановлението за образуване на сл.д.№ 280/2002г. и било разпоредено
от АП Пловдив на ОП П. да се произнесе по жалбата на Н. за образуването на сл.д.№28/2002г.
На 16.10.2003г. прокурор В.Малинов отменил
постановлението за образуване на сл.д.№ 28/2002г. и прекратил пр. № 1043/2002 г.
на ОП П.. На 19.12.2003 г. с постановление на апелативния прокурор било отменено
постановлението от 16.10.2003 г. и дадени указания за продължаване на разследването.
Междувременно било образувано предварително
производство - сл.д.№ 231/2003 г. на
ОСлС П., пр.№ 245/2003г. на ОП П.,
по което на 29.09.2003 г. и
27.11.2003 г. било повдигнато
обвинение на К.В. - председател
на ОбС Б. за 2 тежки престъпления по
чл.283а,т.2 във вр.с чл.283 от НК и
по чл.220,ал.1 от НК, пр.1 и ал.2 във
вр.с ал.1, пр.2 от НК. В това производство на 20.02.2004 г. ищеца Н. бил
разпитан в качеството му на свидетел.
На 14.06.2004 г.
Н. е привлечен като обвиняем по сл.д.№ 231/2003г. на ОСлС П. за
извършено тежко престъпление по
чл.283а, т.2 във вр. с чл.283 от НК и
му е наложена мярка за неотклонение „подписка".
На 09.07.2004 г.
Н. отново е привлечен като обвиняем по сл.д.№ 231/ 2003г. на ОСлС П. за
извършено тежко престъпление по
чл.283а, т.2 във вр. с чл.283 от НК и
по чл.220, ал.1 от НК, съобразно
дадени указания на наблюдаващия прокурор.
На 30.07.2004 г. с постановление на наблюдаващия прокурор са обединени сл.д.№ 28/2002 г. и сл.д.№ 231/2003 г. и е разпоредено
продължаването им под № 231/2003г.
Така, на 21.10.2004
г. Н. отново е привлечен като обвиняем по сл.д.№ 231/2003 г. на ОСлС П.
за извършени 3 тежки престъпления по
чл.282, ал.2, пр.1 и 2 във вр. с
чл.282, ал.1, пр.2, 3 и 4 от НК; по чл.283а, т.2 във вр.с чл.283 от НК и по чл.220, ал. 1 от НК, съобразно
обединените 2 дела и за обхващане на всички престъпни деяния.
На 16.03.2005
г. ОП П. внася обвинителен акт срещу Н. и В. за
три престъпления: по чл.282,ал.2,пр.1
и пр.2 във вр.с чл.282,ал.1,пр.2, 3 и 4 и чл.26,ал.1 от НК; по чл.220,ал.1 от НК,пр.1 и ал.2 във вр.с ал.1,
пр.2 от НК по чл.283а,т.2 във вр.с чл.283 от НК, като на 18.03.2005 г. е образувано НОХД № 227/2005 г. на ПзОС.
С Присъда №
109/25.11.2005 г. по НОХД №
227/2005 г. на ПзОС Н. е признат
за НЕВИНОВЕН по повдигнатите обвинения и ОПРАВДАН за всяко едно от трите престъпления, която присъда по
протест на прокуратурата е отменена с решение постановено по ВНОХД № 50/2006 г. на ПАС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ПзОС.
На 28.04.2006г.
е образувано НОХД № 458/2006 г.
по описа на ПзОС, но с разпореждане от 03.05.2006г. на съда делото
е прекратено и изпратено на ОП П.
за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. След извършване на
съответните процесуални действия от органите на досъдебното производство, на 08.01.2007г. ОП - П. внася обвинителен
акт срещу Н. и В. за три престъпления: по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2 във вр.с чл.282, ал.1, пр.2,3 и 4 и чл.2б, ал.1
от НК; по чл.220, ал.1 от НК, пр.1
и ал.2 във вр. с ал.1, пр.2 от НК по чл.283а, т.2 във вр.с чл.283 от НК и е образувано НОХД № 16/2007 г. по
описа на Пз ОС. С разпореждане на съда делото е прекратено и изпратено
на ОП - П. за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Така, на 19.11.2007 г. ОП - П. отново внася
обвинителен акт срещу Н. и В. за три престъпления:
по чл.282, ал.2, пр.1 и пр.2 във вр.с
чл.282, ал.1, пр.2,3 и 4 и чл.2б, ал.1 от НК; по чл.220, ал.1 от НК, пр.1 и ал.2 във вр. с ал.1, пр.2 от НК по чл.283а, т.2 във вр.с чл.283 от НК и е
образувано НОХД № 948/2007г. по описа на ПзОС,
по което с Присъда № 59/01.07.2008 г. по
НОХД № 948/2007 г. на ПзОС Н. е ОПРАВДАН по повдигнати обвинения
по: 11 чл.282,ал.2,пр.2 във вр.с ал.1
и чл.2б,ал.1 от НК; 2/ чл.283а,т.1 във вр.с чл.282,ал.2 във вр.с чл.20,ал.2 от НК и 3/ чл.220,ал.1 във вр.с чл.20,ал.2 от НК. Признат е за ВИНОВЕН и ОСЪДЕН за извършени престъпления по: 1/. чл.283а, т.1 във вр.с
чл.282, ал.2 във вр. с чл.20,ал.4 от НК в съучастие с подс.К.Г.В. и на 3 години „лишаване от свобода", 5 000 лв.
глоба и „лишаване от право да заема държавна и обществена служба за срок от З г.;
2/. чл.220, ал.1 във вр.с чл.20,
ал.4 от НК в съучастие с подс.К.Г.В. и
осъден на 2 години „лишаване от
свобода", като на основание чл.23,
ал.1 от НК е определено едно общо
наказание от 3 години „лишаване от свобода", и на основание чл.66 от НК е отложено
изпълнението на наказанието за срок от 5 години, 5000 лв. глоба и „лишаване
от право да заема държавна и обществена служба за срок от 3 години".
По подадена жалба от подсъдимите, на 12.09.2008г. е образувано ВНОХД№ 513/2008 г. на ПАС, по което с
Решение № 287/30.12.2008г. осъдителната
присъда е отменена
и делото
върнато за ново разглеждане от
друг състав на Пз ОС, поради особено съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита.
Последвали са действия на досъдебните органи за
отстраняването на установените процесуални нарушения, като на 06.03.2009 г. наблюдаващият прокурор е
прекратил наказателното производство
за едното престъпление по чл.282, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.20, ал.2 от НК.
Така, на 10.03.2009 г. ОП - П. отново внася
обвинителен акт срещу Н. и В., но за две престъпления: по чл. 220, ал. 1 от НК и по чл.
283а, т.1 във вр.с чл.282,ал.2 от НК.Образувано е НОХД № 183/2009г. на
Пз ОС, по което с Присъда №
26/26.04.2010г. по НОХД №
183/2009г. па ПзОС Н. е признат
за ВИНОВЕН и ОСЪДЕН за извършени престъпления по: 1/ чл.283а.т.1 във вр.с чл. 282, ал.2 във вр.с чл.20.ал.4 от НК, в
съучастие с подс.К.Г.В. (извършител по смисъла на чл.20,ал.2 от НК) и на 3 години „лишаване от свобода", 5000лв. глоба и „лишаване от право
да заема дъроюавна и обществена служба за срок от Зг. "; 2/ чл.220.ал.1 във вр.с чл.20,ал.4 от НК. в съучастие с подс.К.Г.В.
(извършител по смисъла на чл.20, ал.2 от НК) и осъден на 2 години
„лишаване от свобода", като на основание чл.23,ал.1 от НК е определено едно общо наказание от 3 години „лишаване от свобода", и на основание чл.66 от НК отлага изпълнението
на наказанието за срок от 5 години; 5 000 лв. глоба и „лишаване
от право да заема държавна и обществена служба за срок от 3 години".
На 16.06.2010г.
е образувано ВНОХД№ 280/2010г. на
ПАС, по което с Решение №
186/01.10.2010г. по ВНОХД №
280/2010г. на ПАС осъдителната присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пз ОС, поради
особено съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита.
На 06.10.2010г.
е образувано НОЩ № 632/2010г. на
ПзОС, но са последвали самоотводи на всички съдии, поради обстоятелството, че
познават Н. в качеството му на адвокат от района.
На 25.10.2010г.
НОХД№ 632/2010г. на ПзОС
е прекратено и изпратено на ВКС за определяне на
друг, равен по степен съд, който да разгледа делото.
С определение № 147/24.11.2010г. по ЧНД №
720/2010г. на ВКС е изпратил делото за разглеждане в Окръжен съд Пловдив
(ПдОС).
На 29.11.2010г.
е образувано НОХД№ 3056/2010г. на
ПдОС.
На 21.02.2011г.
било насрочено заседание и направени искания за прекратяване на
производството поради съществени процесуални нарушения, но същите не били уважени
и делото отложено. Последвали още 8 заседания (05.04., 31.05., 15.09. и 28.п.20Пп; 16.01., 13.02., зо.оз. и 14.05.2012г.) или общо 9 заседания.
С Присъда №
47/14.05.2012г. по НОХД №
3056/2010г. на ПдОС Н. е признат
за ВИНОВЕН и ОСЪДЕН за извършено престъпление по чл.283а,т.1 във вр.с чл.282,ал.2 от НК на
2 години „лишаване от свобода",
4000лв. глоба и „лишаване от право да заема държавна и обществена служба за
срок от Зг." и на
основание чл. 66 от НК отлага изпълнението на наказанието за срок от 4 години и
признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН за извършеното престъпление
по чл.220,ал.1 във вр.с чл.20, ал.4 от НК. в съучастие с подс.К.Г.В. (извършител по смисъла на чл.20, ал.2 от НК), а В. е
оправдан по всички обвинения, вкл. и за съучаститето му с Н..
На 15.05. и
21.06.2012 г. са подадени
протест и допълнителен протест от ОП Пловдив, а на 18.05. и 29.06.2012 г. са
подадени жалба и допълнителна жалба от защитата на Н.. По тях, на 03.07.2012г. е образувано ВНОХД № 302/2012 г. по описа на ПАС.
С Решение № 175а/06.11.2012 г. по
посоченото дело осъдителната присъда е отменена и делото върнато на Прокуратурата, поради
особено съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита и за
изготвяне на нов обвинителен акт.
На 13.12.2012 г. прокурор Янев е внесъл нов обвинителен
акт, по който е образувано НОХД № 641/ 2012 г. на ПзОС. Същото е прекратено
поради постъпили отводи от състава на съда и изпратено на ВКС за определяне на
друг равен по степен съд, който да го разгледа.
Последвал отвод на 2 съдии от ПзОС.
На 15.12.2012 г., НОХД № 641/2012 г. па Пз ОС е
прекратено и изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който
да разгледа делото. Разпоредено е делото да се гледа от състав на
Благоевградския съд, който на 29.01.2013 г. е образувал НОХД № 31/2013 г.
На 06.02.2013 г. с разпореждане на съда съдебното
производство е прекратено и делото върнато на ОП П. за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита.
На 18.02.2013 г., по подаден частен протест от
прокуратурата е образувано ВЧНД № 319/2013г. по описа на Софийски апелативен
съд, който с определение № 70/03.04.2013 г. е потвърдил разпореждането на Бл ОС
за прекратяване и връщане на делото.
На 16.05.2013 г. ОП е прекратила частично сл.д.№
231/2003г. относно престъплението по чл.283а, т.1 във вр. с чл.282, ал.2 от НК и
изпратила делото по компетентност на РП П. относно произнасяне за
престъплението по чл.220, ал.1 от НК, като същото е получено на 06.06.2013 г.
от Н..
Срещу постановлението е подадена частна жалба, но с
определение № 2985/ 23.07.2013г. по ЧНД№ 258/2013г. на БлОС същата е оставена
без разглеждане.
Последвала е нова жалба, но с определение от
07.10.2013г. по ВЧНД № 953/ 201Зг. САС е потвърдил определението на БлОС.
На 22.11.2013 г. делото е постъпило в РП П., като на 19.12.2013 г. е прекратено и ищеца уведомен на 08.01.2014 г.
Постановлението е влязло в законна сила на 15.01.2014г. Така, общата
продължителност на наказателното производство срещу В.Н. е 10 години, 6 месеца и 26 дни.
Не се спори от страните в процеса, а и от приетите
копия, надлежно заверени, на извадки от статии в печатни издания е видно, че
водените срещу ищеца наказателни дела са били отразявани активно и поради това
са и станали достояние на широк кръг от хора. Вярно е, че разгласяването в
медиите не е пряко действие на прокуратурата, но е по повод на дейността й като
обвинител, за което следва да отговаря. Наред с това е доказателство за това,
че широката общественост е била информирана за воденото срещу ищеца наказателно
производство.
Относно твърденията за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното му име, чест,
достойнство и авторитет в обществото, влошаване на здравословното му състояние
и психическо здраве, влошаване на финансовото му състояние и социалния му
статус през целият този период от време се събраха гласни доказателства и се
прие СПЕ. От анализа им в съвкупност се установи следното:
Според показанията на св.В. В., които съдът кредитира
изцяло като безпристрастни и непротиворечиви с останалия доказателствен
материал, ищецът Н., когото познавал от края на деветдесетте години на миналия
век, е имал много добра политическа кариера, ползвал се с голяма политическа
подкрепа и авторитет в БЗНС „Народен съюз“, което било и основание партията да
го подкрепи при кандидатурата за кмет на Общината – Б., както за първия така и
за втория му мандат. Твърди, че бил един от малкото кметове подкрепени от
партията и избрани за втори мандат. След излизане обаче на публикациите в
медиите за започнало срещу него наказателно преследване, партийното ръководство
е взела първоначалното решение, че след като липсват доказателства в подкрепа
на обвинението, то те ще продължат с подкрепата си. Промяна в отношенията на
партийните лидери и снемане на политическото доверие от Н. се случило през
2005г. Според показанията на свидетеля, след този момент Н. рухнал. Видял го
бил след години, но и тогава той не изглеждал добре, „нямал нищо общо с онова
ведро момче, което било винаги с усмивка“ . В този смисъл са и показанията на св.В.З.,
който през периода на мандатите на ищеца като кмет е бил адвокат на свободна
практика, като в това си качество се е занимавал с правните въпроси на Общината
Б.. Със ищеца били състуденти и затова и твърди, че Н. бил отличен студент,
като след завършването на юридическото си образование е започнал успешна
адвокатска практика, като по този начин е натрупал и авторитет в общността в
гр.Б.. Тези му качества в голяма степен са допринесли за избора му за кмет на
Общината Б.. От значение за това е и значимата политическа подкрепа, с която се
е ползвал в БЗНС и която се дължала на обстоятелството, че измежду малкото
кметове с тази партийна принадлежност, той бил най - успешния. Всичко това
продължило до началото на 2005г., когато започнало наказателното производство
срещу Н.. От този момент до приключването му в поведението на ищеца настъпила
коренна промяна. В работата си той не можел да се концентрира, не ходел в
адвокатската им кантора, странял от хората, а и последните изпитвали съмнения в
професионалните му качества предвид воденото срещу него наказателно дело.
Всичко това довело до финансови затруднения за ищеца и семейството му и
наложило Н. да продава наследствените си недвижими имоти за да се издържа,
което се установява и от приетите по делото писмени доказателства – 2 броя
нотариални актове (с.108-111 от делото). Започнали и здравословни проблеми –
главоболия, високо кръвно налягане, безсъние и др. Едва след приключването на
наказателното преследване през 2014 г. ищеца започнал бавно да се възстановява,
като започнал по активно да работи и постепенно да се възстановява психически.
В този смисъл са и показанията на св. А.Г., който
познавал В.Н. от 2001г. Към този момент Н. *** и свидетелят му е гостувал в
качеството му на „***“ в М. област, Р.Ф.. След тази среща отношенията помежду им
продължили със съвместни проекти. Така през 2003г. се споразумели за извършване
на износ на селскостопанска продукция от Община Б. за О. район, област М..
Участвали във възстановяването на църквата в гр.Б.. Организирали летни почивки
на деца от О.район, област М.в Б.. Междувременно помежду им се установило
приятелство и започнали да си гостуват взаимно. След започване наказателното
производство срещу ищеца, свидетелят Г. твърди, че е настъпила значителна
промяна в поведението на Н., който споделил, че се чувствал много зле
психически. Бил много изнервен и затова и свидетелят Г. се опитал да му помогне
като на приятел. Организирал посещението им в А.М. на РФ. Помогнал на съпругата
му при раждането на второто им дете, като организирал това да стане в Р. поради
сериозните съпътстващи здравословни проблеми на съпругата на ищеца. Освен това
свидетелят твърди, че е прекратил връзките между ръководството на О.район,
област М.и това на Общината гр.Б., тъй като в последната отношението и
дейностите били променени.
Показанията на посочените свидетели се потвърждават и
показанията на свидетелката Л.Н., съпруга на ищеца, които съдът приема, че
следва да кредитира изцяло, тъй като не са противоречиви с останалите гласни
доказателства, а и защото са в резултат на лични наблюдения и са непосредствени
предвид, че е най- близкия човек на ищеца. Така, свидетелката установява в най-
голяма степен настъпилият психологически срив и продължително редуващите се
депресивни периоди у ищеца в резултат на воденото срещу него наказателно
производство. Това се установява и от показанията на свидетелката Г., личен
семеен лекар на Н.и. И двете свидетелки установяват, че ищецът е преживял изключително
трудно промяната в професионалния и социалния му статус, която най- ярко
проличавала в отношението на хората от гр.Б. и колегите му от гр.П. към него. Наред
с това ищецът се е самобвинявал за направеният през 2005г. от съпругата му ***,
което още повече допринесло за задълбочаване на депресията му. Съвсем се
затворил в себе си, като отказвал за излиза от дома си, а контакта с него бил
много труден а понякога и невъзможен. Всичко това наложило като най – адекватно
решение за съществуващата ситуация преместването му от гр.Б. в гр.С., където
той и семейството му търсело спокойствие и анонимност, както и да се осигури
възможност за възстановяване на психичното здраве на Н.. Освен с личните си
преживявания, ищецът е трябвало да се справя и с влиянието на случващото се
върху цялото му семейство – децата и родителите и му, както и тези на съпругата
му, които също преживявали с тревога този период.
Относно психологичният статус на ищеца през периода на
воденото срещу него наказателно производство освен гласни доказателства е
приета и СПЕ. От заключението на експерта М.К. се установява, че ***.
От приетите по делото писмени доказателства, както и
от показанията на св.Н. и св.Г. се установява, че от 2009г. Н. и семейството му
живеят в гр.С. в жилища под наем.
Относно твърдението на ищеца, че в резултат на
обвинението при поискване на ипотечен кредит от Юробанк България АД, последната
му е отказала като клиент с „репутационен риск“ доказателства не се събраха.
Не се събраха доказателства и за това, че спонтанното
абортиране на съпругата му в края на 2005г. , както и че раждането на второто
му дете в Р. е в пряка – причинна връзка с воденото срещу него наказателно
производство. В този смисъл св.Г. твърди, че съпругата на ищеца е имала
физиологичен проблем – *** при съпътстваща бременност, което налагало
съответната компетентна лекарска намеса за успешно и безпроблемно раждане и
запазване живата, както на родилката, така и на детето. Св.М. Г., личен семеен
лекар на Н. и пък твърди в показанията си, че здравословния проблем на
съпругата на ищеца е „***“, което и наложило специални медицински грижи при
раждането. При тези противоречиви показания в тази им част съдът не приема за
безспорно установен вида на здравословния проблем на съпругата на ищеца, който
е наложил раждането на второто му дете да стане извън страната, както и този
здравословен проблем да е в причинна връзка с воденото срещу Н. наказателно
производство.
Недоказано е и обстоятелството, че поради воденото срещу
ищеца наказателно дело семейният му бизнес през 2004г. е преустановен, тъй като
бизнес партньорите им се били отдръпнали.
Липсват и доказателства, че пожарът в къщата му в гр.Б.
е в резултат на умишлен палеж с цел „мотивиране промяна на вижданията“ на ищеца
за ползване на Б. общинска гора.
При така установеното в процеса от фактическа страна,
от правна се налага извода, че предявеният иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е
основателен и съгласно чл.4 от ЗОДОВ Прокуратурата дължи на ищеца обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, тъй като е осъществен фактическият
състав на посочената правна норма.
Относно размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, решаващия съд съобрази следното:
Обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД,
като критерия не е абстрактен, а почива на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства и субективното им отражение, както и критериите, възприети от
съдебната практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, които в настоящият случай са пряк резултат от конкретните фактически
действия на прокуратурата по контрол за законосъобразност на действията в досъдебното
производство и внасяне и поддържане на обвинителен акт, с които е подържала висящността на наказателното
производство. За определяне на размера на претендираното обезщетение следва да
се съобразят няколко обстоятелства, а именно характерът на престъплението, по
което лицето е било обвинено и по което е оправдано, приведена ли е била в
изпълнение присъдата, продължителността на изтърпяното наказание - ако такова е
изтърпяно, личният характер на претенцията, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
В случая следва да се отчете обстоятелството, че
наказателното преследване срещу ищеца е за множество престъпления, които са тежки
по смисъла на чл.93 т.7 от НК и е продължило 10 години, 6 месеца и 26 дни,
което е един твърде дълъг период, независимо от конкретната фактическа и правна
сложност на делото, и следва да се съобрази при преценката за определяне на
справедливия размер на обезщетението. Обстоятелството, че ищецът е упражнил
правата си по реда, предвиден в Глава 3а от ЗСВ, в случаят е без значение с
оглед предмета на настоящето производство – липса на претенция за обезщетение
поради това, че делото не е приключило в разумен срок. Следва обаче да се
отбележи, че при определяне размера на обезщетението за незаконно обвинение не
може да не се държи сметка за продължителността на производство, тъй като
неговия срок има значение за преценката на вредите във всеки един конкретен
случай.
Така, през целият описан период, т. е. повече от 10
години ищецът е търпял последици от незаконното обвинение в трите посочени
по-горе престъпления по Глава 8-ма, раздел ІІ „Престъпления по служба“ от НК, във
връзка с които се установиха следните негативни такива, които по своята
множенственост и интензитет дават отражение върху размера на дължимото се обезщетение,
а именно:
Ищецът Н. е бил
обвинен в извършването на престъпленията и наказателното производство срещу
него е започнало когато е бил на 32 годишна възраст, на длъжността „кмет“ на
Общината гр.Б., първи мандат за периода от 1999г. до 2003г. и е продължило и
през втория му мандат за периода от 2003г. до 2007г. до началото на 2014г., когато влиза в сила
постановлението на ОП-Пазарджик за прекратяване му. Към момента на провеждане
на първия му избор, същият е бил с развиваща се адвокатска практика в гр.Б.,
както и с успешна политическа кариера – един от малкото избрани кметове в
страната подкрепени от БЗНС „Народен съюз“. Към онзи момент е бил млад,
активен, позитивен и работоспособен млад мъж, в началото на неговата обществена
и професионална реализация и с реална възможност за множество бъдещи успехи
(св.В., св.З., св.Г.). Безспорно в резултат на качествата си се е ползвал с
уважението на гражданите от Общината Б. в качеството си на кмет, както на
политическите си съратници от БЗНС.
След повдигането на обвинения от прокуратурата обаче
настъпила промяна както в обществената нагласа към него, така и в тази на
съпартийците му докато не се стигнало през 2005г. до прекратяване на кметските
му правомощия и снемане на доверието от страна на партията. Така и приключила
тази кариера за ищеца (св.В., св.З., св.Г. и св.Н.).
Наказателното производство срещу Н. рефлектирало и
върху друга негова професионална дейност, тази на адвокат. Установи се от
гласните доказателства (св.Н. и св.З.), че връщането към адвокатската практика
бил труден и дълъг процес, тъй като първоначално хората се отдръпвали и
отказвали неговата помощ, тъй като му нямали доверие предвид воденото срещу
него наказателно производство. Самият Н., в резултат на психичното си състояние,
след 2005 г. е отказвал дела поради невъзможността му да се концентрира и
организира добре работата си. Изпитвал е притеснения от явяването в съдебната
зала, тъй като може колегите да го познаят, а това го е карало да се чувства
зле. Дори и да е поел дело, то ако се е
налагало участие в открито съдебно заседание, то се е поемало от св. З. или
други колеги на ищеца. Това от друга страна довело и до промяна в негативен
аспект и във финансовата сфера на ищеца, който за да обезпечи семейството си
със средства продал част от недвижимите си имоти (св.З. и св.Н.).
Негативни последици от наказателното преследване срещу
Н. са налице и в личната сфера на ищеца. От усмихнат, позитивен и общителен човек, емоционалното напрежение
го превърнало в човек затворен в себе си, търсещ изолация и дистанция от
хората. Психологичната му реакция, вследствие стресогенното събитие се е проявила
с разнообразни негативни емоции и мисловни преработки като повишено чувство за напрежение,
тревожност, безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на събитията,
влошено самочувствие, малоценни изживявания, мисли за безперспективност,
чувство на изолираност. Всичко това е довело до последващите му психогенни
реакции – повишаване на кръвното му налягане, изпадане в депресивни състояния,
получаване на паник атаки, стягане и схващане на лявата страна на тялото,
желание за откъснато живеене в собствен свят, искане на тишина и тъмнина (СПЕ).
Обобщено се твърди от експерта - психолог, че всички тези състояние не са в
резултат на физиологичен проблем, а са резултат на преживяното в хода на
наказателното производство и неговото психологично преработване, което
продължава и до днес.
Всичко посочено до тук, доказано е в резултат на
конкретното воденото срещу ищеца наказателно производство, което освен това е допринесло
и до настъпване на негативна промяна и в семейството на ищеца. Последиците са
се отразили както в отношенията между него и съпругата му, така и в тези с
децата му, които се налагало да следват неспокойния ритъм на живеенето на
техния баща и съпруг, психически обременен от липсата на яснота за изхода на
наказателното дело. Така, ищецът през
годините на израстването на децата си по-често се е изолирал то тях, не е бил
пълноценен родител, както в емоционален план, така и като отговорен за тяхното
възпитание поради невъзможността да взима дори и елементарни ежедневни решения.
Това довело до прехвърляне на тези отговорности на съпругата му. Отделно от
това, в средата си децата са търпели немалко емоционални травми поради това, че
баща им е наричан „престъпник“ от техни приятели и съученици, а това в също
толкова голяма степен наранявало и ищеца, тъй като той не бил в състояние да
промени това (св.Н.). Едва след прекратяване на наказателното производство през
2014 г. Н. бавно и постепенно е започнал да се възстановява като е започнал да
се радва малко по малко на децата и другите добри неща, които се случват на
семейството му.
Предвид обаче, че и към настоящият момент ищецът търпи
последиците от продължилото повече от десет години наказателно производство
срещу него, то следва да се съобрази, че в немалка степен отговорност за това
носи и самият Н., тъй като същият не е потърсил квалифицирана помощ. Според
експерта – психолог К., при една успешно
проведена терапия състоянието на ищеца в бъдеще би се променило и психичното му
здраве ще се подобри.
Съобразно изложеното и след преценка на доказаните правнорелевантни
факти - негативни изживявания, свързани със страх от наказателна репресия, накърнено
лично чувство за чест и достойнство, поява на здравословни проблеми в резултат
на стресогенното събитие и отражението му върху психиката на ищеца, съдът
приема, че необходимо и достатъчно за компенсиране на претърпените неимуществени
вреди е сумата от 100 000 лева. За да приеме, че така определен размера е
справедлив настоящият съдебен състав съобрази и още, че повдигнатото срещу
ищеца незаконно обвинение е за умишлено престъпление, три на брой, в област на
професионалната реализация на ищеца към онзи момент - два мандата кмет на Община - Б. и че то се е
отразило негативно както на неговия личен, така и на обществения му и
професионален живот, тъй като спрямо един кмет очакванията и изискванията на обществото за почтеност и
спазване на законите са изключително завишени, още повече в едно малко населено
място, каквото е гр.Б.. Затова незаконното обвинение спрямо ищеца има по-силно
негативно отражение върху неимуществената му сфера. Наред с това и от също
толкова голямо значение е и обстоятелството, че след прекратяване на кметския
мандат през 2005 г. Н. се е върнал към професията си на адвокат, но наказателно
преследване срещу него е дало отражение и в развитието и на това му
професионално поприще, тъй като и при упражняване на тази дейност очакванията и
изискванията на обществото към теб са за почтеност и спазване на законите и са
също така изключително завишени.
Предвид изложеното до тук, съдът приема, че за
разликата над 100 000 лева до пълния предявен размер от 500 000 лева
искът ще следва да се отхвърли като неоснователен.
По предявеният акцесорен иск за присъждане на лихва за
забава:
Обезщетението
се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на прекратителното
постановление на прокуратурата, т. е. от 15.01.2014 г. Тези съображения са с оглед постановеното в
т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, че с окончателния акт, с който
производството се прекратява или обвиняемите се оправдават, обвинението е
признато за незаконно по надлежния процесуален ред.
Основателно
е възражението на ответника да изтекла давност по отношение вземането за лихви
за периода от 15.01.2014 г. до 07.01.2016 г. 15.05.2015 г., тъй като за този
период 3-годишният давностен срок е бил изтекъл към момента на предявяване на
иска, което е станало на 07.01.2019 г. Ето защо лихви следва са се присъдят за
периода от 07.01.2016 г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение.
На осн. чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 334 лева, представляващи платената
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и такса за съдебно удостоверение.
Ответникът дължи и плащане на възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска. В случаят то следва да се определи по реда на чл.38
ал.2 от ЗА, както е поискано от ищеца и е в размер на 2 306 лева, като е съобразено
с разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 5 на действащата Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и е съразмерно с уважената част на иска. Предвид
направеното искане адвокатското възнаграждение ще следва да се присъдят в полза
на процесуалния пълномощник на ищеца адв. Р.П..
Воден
от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор, ДА
ЗАПЛАТИ на В.П.Н., ЕГН **********,***, обезщетение
за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ в размер на 100 000 / сто хиляди/ лева, заедно
със законната лихва върху сумата, считано от 07.01.2016 г. до окончателното
плащане, като отхвърля искането за присъждане на
законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 15.01.2014 г. (влизане
в сила на постановлението за окончателното прекратяване на наказателното
производство по сл. д. № 231/2003 г. по описа на ОСС-гр. Пазарджик) до
07.01.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.П.Н. против Прокуратурата на
Република България по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за разликата от 100 000 лв. до 500 000
лв., ведно със законната лихва върху тази разлика.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния
прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В.П.Н. разноски по
делото в размер на 334 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния
прокурор, ДА ЗАПЛАТИ при условията на чл.38 ал.2
от ЗАдв. на адвокат Р.П. ***, с ЛН: ***, с адрес: гр.П., ул***, адвокатско
възнаграждение в размер на 2 306 лева, изчислено по компенсация съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: