О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 639
гр.Пловдив,
28. 04. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на двадесет и осми
април през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана
Изева
Членове : Радостина
Стефанова
Зорница Тухчиева
Като разгледа
Докладваното от съдия
Радостина Стефанова
възз.ч.гр.д. № 320/2020г.
И за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.423 ал.1 т.1 във вр. с 410 във вр. с чл.414 ал.2 и чл.415
от ГПК.
Постъпило е Възражение по чл.423 от ГПК с вх.№ 34713/21.11.2019г./респ. с вх.№ 13716/27.09.2019г. по описа
на АРС/ от И.Х.А., ЕГН – **********, чрез адв. Н.П., против Заповед №
364/05.04.2018г., изд. от АРС – I н.с.
по ч.гр.д.№ 763/2018г. Заявява, че такава заповед не му е била връчвана, нито
бил получавал покана за доброволно изпълнение. По отношение на приложената към
ч.гр.д.№ 763/2018г. Разписка /на л.34/, получена на 19.09.2019г.
от лицето Е.Е. М., с отбелязване, че е дъщеря на живущия на същия адрес, прави
възражение, че няма дъщеря, нито пък има такова лице сред кръга от домашните му. Посочва, че в
уверение на това прилага и моли да се
приеме по делото Удостоверение за родствени връзки, изд. от Община
–Асеновград.
Въззиваемата
страна „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК – *********, чрез юрк. С.Д., депозира писмен
отговор, че Възражението е неоснователно. По отношение на приложеното
удостоверение за родствени връзки, взима становище, че чрез него не се доказва
кой живее на адреса. Счита, че
връчването, направено по реда на чл.46 ал.2 от ГПК, е редовно.
Окръжен
съд –Пловдив, констатира, че Възражението
е допустимо,
тъй като е подадено от надлежна страна – длъжник по делото в законния срок по чл.423
ал.1 от ГПК срещу заповед
за изпълнение с твърдения за ненадлежно връчване.
Съобразно
нормата на чл.414 ал.1 изр.1 от ГПК – Длъжникът може да възрази писмено срещу
заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Алинея 2 на чл.414 от ГПК /в
сила към процесния период/ регламентира, че – Възражението се прави в
двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.
От представената по делото Разписка /на л.34/, получена на
19.09.2019г. за получаване на Покана за доброволно изпълнение, се констатира,
че е получена от лицето Е. Е. М., с
отбелязване, че е дъщеря на живущия на същия адрес длъжник И.Х.А.. От
представеното от А. пред Окръжен съд Удостоверение
за семейно положение, съпруга и деца с изх.№ 20-00-5653/27.09.2019г., изд. от
Община – Асеновград, се установява, че лицето И.Х.А., ЕГН – **********, е със семейно положение –
женен, с данни за съпруга Н. Ш. А. и деца – син М. И. А.. С оглед на съдържанието
на издадения официален документ, на осн. чл.14 ал.1 от Наредбата за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, се налага правен извод за
опровергаване на записаното от връчителя Ц. Д. при ЧСИ в Разписка от
19.09.2018г. за получаване на същата от лицето М. като дъщеря на длъжника,
което обстоятелство, очевидно не е вярно. При това положение, налице е
нередовно връчване на Покана за доброволно изпълнение с изх.№
008864/10.09.2018г., ведно с описаното приложения, сред които Заповед № 364/05.04.2018г. и изпълнителен лист от 10.04.2018г.
Съобразно
нормата на чл.423 ал.3 изр.2 – Ако възражението бъде прието, изпълнението на
издадената заповед по чл.410 от ГПК се спира. Налага се и изводът, след прочита
на разпоредбата в цялост на чл.423 ал.1 – ал.4 от ГПК, че в производството по чл.423 ал.1 т.1 във вр. с
ал.3 от ГПК не се предвижда по принцип процедура за обезсилване на изпълнителен
лист /с изключение на предпоставките по чл.423, ал.3 от ГПК, изречение
последно; каквито в случая не са налице/, а само е регламентирано спиране на
изпълнението на заповедта.
Ето
защо, налице са предпоставките на осн. чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК за приемане на
възражението срещу заповедта за изпълнение на паричното задължение,
същевременно ще бъде спряно изпълнението на тази заповед, по която е издаден
изпълнителен лист и е образувано изп. дело
и ще се върне делото на първостепенния съд за даване указания на
заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК.
Разноски.
И.Х.А.
е направил искане за присъждане на разноски, но в настоящето производство по
чл.423 от ГПК не е регламентирано да се присъждат такива на лицето, подало
Възражение, в случай, че същото е прието.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
О П Р Е Д
Е Л И :
Приема
Възражение на И.Х.А., ЕГН – **********, с
пълномощник адв. Н.П., съдебен адрес ***, против Заповед № 364/05.04.2018г.,
изд. от АРС – I н.с.
по ч.гр.д.№ 763/2018г.
Спира
изпълнението на Заповед № 364/05.04.2018г.,
изд. от АРС – I н.с.
по ч.гр.д.№ 763/2018г., въз основа на
която е издаден изпълнителен лист на 10.04.2018г. и е образувано изп.д.№ 20189100400498
по описа на ЧСИ Росен Раев, рег.№ 910, със съдебен район ОС – Пловдив.
Връща
делото
на РС –Асеновград – I н.с. за даване указания на
заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК – че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и представи
доказателства затова /за изпълнение на указанията/.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :