Решение по дело №2067/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260124

 

гр.Бургас, 04.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                              

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа НАХД № 2067 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул. „***” № 7А, представлявано от управителя С.С., чрез пълномощник – адв. П.К. – САК, с посочен съдебен адрес:***, офис 3, срещу Наказателно постановление № 02-0002700/16.04.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 60, ал.1, вр. с чл. 61 и чл. 62, ал. 1 от Наредбата № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително и монтажни работи (Наредбата) и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че неправилно липсва протокол от проверка на 05.03.2020г. в строителния обект, а такъв е съставен едва на 03.04.2020г. В тази връзка се счита, че неправилно актосъставителят е съставил протокол едва през месец април, при положение че нормативно няма такова право. Счита се, че контролните органи не са дали възможност на санкционирания да изпълни предписания, дадени на 03.04.2020г. със срок до 06.04.2020г., а директно са съставили АУАН, което се счита за съществен порок. Заявява се, че дружеството не е имало задължение за обезопасяване на контурите на сградата, защото не е извършвало строително монтажни работи в посочения период, а отделно от това и не е имало дадени предписания за такова обезопасяване. Счита се, че липсва точно посочване на дата на извършване на нарушението, както и че липсва точно и конкретно посочване на правната норма, която е била нарушена.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя и от пълномощник – адв. П.К. – САК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че е допуснато и друго нарушение на Наредбата, доколкото тя се прилага само при работа на височина над 1,5 метра, а в случая никъде в АУАН и НП не е посочена конкретна височина, на която се твърди, че се е работило. Заявява се, че дружеството не е построило сградата, поради което и не то следва да носи отговорност за нейното обезопасяване. Моли се за отмяна на НП и присъждане на разноски, както и за даване на срок за писмена защита.

В предоставения четиринадесетдневен срок за писмени бележи (изтичащ на 01.09.2020г.) такива не са депозирани в съда

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Заявява, че не са налице процесуални пороци, като неправилно жалбоподателят счита, че контролните органи имат задължения да изготвят протоколи за всяко посещение на обекта. Заявява се, че коректно са били дадени устни предписания на дружеството, като не са допуснати нарушения в тази насока. Пледира се за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.

В предоставения четиринадесетдневен срок за писмени бележи такива не са депозирани в съда

 Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от отбелязването на самото постановление (л.12) - то е връчено на представител на жалбоподателя на 21.05.2020г., а жалбата е депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо на 28.05.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 05.03.2020г. около 14.10 часа св. Д.С. ***, съвместно със св. К.Г.– инспектор при Д„ИТ”, извършила проверка в гр. С., строителен обект „жилищна сграда Л“, находящ се в гр. С., УПИ XLI-521, 522 кв. 52А по плана на гр. С.. На място проверяващите констатирали, че става дума за пететажна сграда, в груб строеж, на която по това време се поставяла външна изолация и мазилка. Проверяващите забелязали, че на няколко от фасадите на сградата има поставени скелета, по които работели работници, както и че контурите на самата сграда по никакъв начин не били обезопасени срещу падане от височина (парапети, предпазна мрежа и т.н.). Свидетелките потърсили информационната табела на обекта и от нея установили, че изпълнител е дружеството „***“ ЕООД. Понеже достъпът до самия обект бил затруднен, а и понеже служителките не успели да се свържат по посочения телефон с длъжностното лице от страна на строителя, те повикали един от работещите и поискали да им отвори. Докато това се случило останалите работници успели да слязат от скелетата и напуснали мястото през друг изход. Когато св. С. и св. Георгиева все пак успели да влязат те установили, че на място не присъства техническият ръководител. Говорили с управителя Стефанов, но понеже първоначално той не им се представил като такъв – те не му връчили призовка за явяване на представител на дружеството в Д„ИТ“-Бургас. Докато траела проверката на място се върнали част от работниците, които били помолени да се впишат в списък (л.14), в който всички декларирали, че работят именно за дружеството – жалбоподател. На място св.  С. и св. Георгиева дали устни разпореждания за отстраняване на констатираните от тях нередовности и направили снимки (л.16-17). Същия ден в Д„ИТ“ била връчена и призовка (л. 13) на техническия ръководител, с която се изисквало представянето на редица документи. Понеже малко след проверката настъпило извънредното положение в страната, предаването на документите било отложено, но понеже строителните работи продължавали, а необезопасяването представлявало сериозен риск за работещите, контролните органи решили да извършват още една проверка на място. Така на 31.03.2020г. двете свидетелки отново посетили обекта и констатирали, че той все още е напълно необезопасен. Поради това издали актове за спиране на скелетата (л.34-37). На 03.04.2020г. в Д„ИТ“ – Бургас се явил управителя, като в негово присъствие св. С. изготвила Протокол за извършена проверка (л. 15, 18-20), в който описала констатациите от 05.03.2020г. и 31.03.2020г., както и дала предписания за обезопасяване на обекта. Срокът за изпълнение на предписанията бил 06.04.2020г. Същевременно свидетелката съставила срещу дружеството и АУАН № 0002700/03.04.2020г., в който описала, че при проверката на 05.03.2020г. констатирала, че обектът е необезопасен, както и че при втората проверка на 31.03.2020г. обектът продължава да е в същото състояние. Тези факти свидетелката квалифицирала като нарушение по чл. 60, ал.1, вр. с чл. 61 и чл. 62, ал. 1 от Наредбата. Актът бил връчен на управителя, който го подписал и посочил, че е имал две проверки, като при първата не са му били дадени предписания за обезопасяване на обекта, а при втората получава акт, че конструкциите не са обезопасени, без за това да има предписания от първата проверка. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 16.04.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. чл. 60, ал.1, вр. с чл. 61 и чл. 62, ал. 1 от Наредбата, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.2 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло между събраните писмени и гласни доказателствени източници няма съществено противоречие относно релевантните факти, а единствените твърдения за обезопасяване на строежа се съдържат в обясненията на управителя, които като изолирани и оборени от останалия доказателствен материал, съдът не възприема.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението, вменено на жалбоподателя, е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че в АУАН и НП коректно е посочена датата на нарушението – 05.03.2020г., като от внимателния прочит на двата документа става ясно, че датата 31.03.2020г. е посочена само, за да се подчертае, че към нея, нарушението все още не е било отстранено. Това от своя страна има отношение към преценката за приложимостта на чл. 415в КТ и по никакъв начин не внася объркване относно точната дата, на която АНО приема, че е извършено нарушението.

По мнение на съда неоснователни са и възраженията, че липсва яснота относно приложимата материалноправна норма. Тъкмо напротив и в АУАН и в НП нарушението е описано и квалифицирано по достатъчно изчерпателен начин, който напълно съответства на изискванията на ЗАНН и позволява на санкционираното лице да организира защитата си.

Съдът не споделя доводите и че неправилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя.  Видно то всички събрани доказателства, включително и от обясненията на управителя на дружеството и на св. М. – към 05.03.2020г. на обекта са извършвани строителни дейности само и единствено от дружеството-жалбоподател, сред които и поставяне на външна изолация, за което именно са били ползвани и няколко скелета. Всички работници, установени на обекта са декларирали, че работят към жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че именно той се явява техен работодател. От своя страна осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е установено като общо задължение за работодателя в чл. 127, ал.1, т.3 от КТ, като за неизпълнението на това задължение е предвидена санкция в чл. 413, ал. 2 от КТ. Нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ е бланкетна, поради което признаците на състава на нарушението се извеждат посредством други разпоредби – в случая на  чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г., в която норма се съдържат конкретните изисквания към работодателите във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР на височина. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Наредбата: Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция. Преценката какво оборудване да бъде използвано е предоставено на работодателя.

В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта – при двете посещения на място – контурите на сградата не са били обезопасени по никакъв начин срещу падане, а същевременно на сградата са се извършвали дейности по фасадите (поставяне на топлоизолация). Фактът на поставяне на изолация се потвърждава и от управителя и от св. М., а допълнително се затвърждава и от обстоятелството, че на мястото е имало монтирани скелета – нещо което би било безсмислено, ако в действителност не се работеше по фасадата. В този смисъл съдът счита, че работодателят е следвало да осигури безопасни условия на труд, като обезопаси по подходящ начин контурите на сградата. Той не е сторил това, като дори самите скелета са били опасни, което е наложило и тяхното спиране, поради което правилно е била ангажирана отговорността му. Действително в АУАН и НП не е изрично посочена каква е височината, на която са били констатирани работниците, но видно от обясненията на самия управител става дума за поставяне на изолация по фасадата на сградата, която от една от страните е налагала поставяне на скеле, а от другите – излизане през терасите – т.е. при всички положения се касае за дейност над 1,5 метра. Отделно от това всички свидетели потвърждават, че сградата е с височина 5-6 етажа, поради което и по мнение на настоящия състав разпоредбите на Наредбата се явяват приложими в настоящия казус. 

Съдът счита, че контролните органи не са допуснали нарушения свързани със съставяне на акт преди да изтече срокът за изпълнение на дадените от тях предписания. Даването на предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е правомощие на контролните органи, което обаче не е обвързано с реализирането на отговорността на нарушителя за вече извършено нарушение на трудовото законодателство. Евентуалното неизпълнение на задължителното предписание представлява нов юридически факт, който самостоятелно представлява административно нарушение, но това не означава, че всеки път когато установят нарушения контролните органи следва да дават предписания и само ако те не бъдат изпълнени да ангажират отговорността на съответното лице (както едва ли не претендира жалбоподателя). В случая при проверката на 05.03.2020г. контролните органи са констатирали нарушение, за което правилно са съставили АУАН и което не се влияе от това дали и кога са били дадени предписания, респективно дали срокът за изпълнението им е изтекъл или не.

Неоснователни са и възраженията, че протоколът за извършената проверка е съставен едва на 03.04.2020г., а не на 05.03.2020г. Това няма никакво отношение към съставомерността на извършеното. Административнонаказателното производство започва със съставянето на АУАН, поради което и какви документи са съставени преди това – няма пряко значение за законосъобразността на процедурата. Отделно от това – за контролните органи не съществува задължение да съставят констативен протокол обезателно по време и място на проверката, а това може да се случи и в по-късен момент, стига в документа това обстоятелство да бъде надлежно удостоверено. В случая това е сторено, поради което и съдът не намира никакви пороци в тази насока.

С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в случая отговорността на жалбоподателя е била правилно ангажирана, в производството не са били допуснати съществени нарушения, а санкцията правилно е била индивидуализирана в минималния размер, предвид липсата на предишни нарушения.

В заключение следва да се посочи, че извършеното нарушение не е маловажно, доколкото не се отличава от типичните нарушения от този вид. Действително изводът за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Неприложима се явява и разпоредбата на чл. 415в КТ, доколкото нарушението не е било своевременно отстранено след неговото констатиране.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002700/16.04.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 60, ал.1, вр. с чл. 61 и чл. 62, ал. 1 от Наредбата № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително и монтажни работи и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.2 от КТ на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***” ЕООД с ЕИК: *** да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.