№ 313
гр. П***, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа доклад***ото от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220104247 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата АН. В. Б. чрез пълномощника си адвокат Г. твърди, че е
работила при ответника „Дионис“ ООД на длъжност „сервитьор“ въз основа
на трудов договор № TD*** от 02.2021 г. Твърди, че при постъпване на
работа била бременна, за което уведомила работодателя си. Твърди, че на
12.11.2021 г. отишла на работното си място, за да представи епикриза, но
работодателят й я уведомил, че трудовият й договор е прекратен, без да й
връчи заповед за уволнение. На следващия ден посетила ТД на НАП – П***,
офис П***, където разбрала, че трудовото й правоотношение е било
прекратено още на *** г. Твърди, че до момента не й е връчена заповедта за
уволнение и не знае какви са мотивите, изложени в нея. Моли уволнението й
да бъде отменено и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност. Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Дионис“ ООД чрез
пълномощника си адвокат Б. оспорва исковата молба. Признава, че с ищцата
са били в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № TD***
от ***1 г., който е бил сключен за период от 1 година със срок за изпитване 3
месеца, уговорен в полза на работодателя. Оспорва твърденията, изложени в
исковата молба, че при сключване на трудовия договор е бил уведомен за
бременността на ищцата. Твърди, че ако това му е било известно, не би я
назначил на тази длъжност и за срок от 1 година. Твърди, че трудовото
правоотношение с ищцата е било прекратено преди изтичане на уговорения в
1
полза на работодателя изпитателен срок, като издадената заповед е правилна
и законосъобразна. Поддържа, че на *** г. е представил на ищцата заповедта
за уволнение, но тя е отказала да я получи, поради което връчването й е било
оформено при условията на отказ. Моли за отхвърляне на исковата претенция
и присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и се установява от приложения по делото
трудов договор, че между страните е бил сключен трудов договор № TD***
от ***1 г., по силата на който „Дионис“ ООД в качеството му на работодател
е възложил, а АН. В. Б. в качеството й на работник е приела за изпълнява
длъжността „сервитьор“ в кафе-аператив „Дионис“ за период от 1 година със
срок на изпитване 3 месеца, уговорен в полза на работодателя, с основно
трудово възнаграждение в размер на 800 лв. и допълнително възнаграждение
за прослужено време в размер на 0.6 % годишно.
Със Заповед № ZP251/*** г. ответникът е прекратил трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Съгласно
отбелязването в заповедта същата е връчена на *** г. при отказ на лицето да я
подпише, удостоверен с подписите на две лица.
На 12.11.2021 г. ищцата е постъпила за лечение „МБАЛ П***“ АД,
Отделение по гинекология и патология на бременността с окончателна
диагноза: Лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици,
където е престояла до 15.11.2021 г. За периода от 12.11.2021 г. до 14.12.2021
г. й е бил издаден болничен лист.
На 22.11.2021 г. ищцата се е снабдила с удостоверение за декларирани
данни с изх. № 13019***, издадено от ТД на НАП – П***, офис П***,
съгласно което трудовият й договор с „Дионис“ ООД е бил прекратен на ***
г.
Установява се от показанията на свидетеля Ж** К*** Ф***, живеещ на
семейни начала с ищцата, че един ден се прибрал от работа и ищцата плачела.
Казала му, че трудовият й договор бил прекратен. На следващия ден отишли
в НОИ да проверят дали са й внасяни осигуровките и се оказало, че трудовият
й договор бил прекратен от работодателя и била работила една седмица без
договор. Не й връчили заповед за прекратяване на трудовия договор. Ищцата
била в болница 2-3 дни, след което била в болнични. Отишла да занесе
болничния лист на работодателя, но той отказал да го приеме, защото бил
фалшив. На следващия ден отишли в НОИ да проверят дали са й били
внесени осигуровки и тогава разбрали, че трудовият й договор е бил
прекратен преди една седмица.
Установява се от показанията на свидетелката Д*** Д*** Р***, че е
майка на управителя на „Дионис“ ООД – Д*** Рибаров и почти всеки ден е в
заведението на сина си. Оттам познава ищцата. Свидетелката присъствала
когато тя започнала работа, когато след месец обявила, че е бременна и когато
2
се наложило да й бъде прекратено трудовото правоотношение. Трудовият й
договор бил прекратен на *** г., петък. Управителят я извикал и й казал, че се
налага да й прекрати трудовото правоотношение. Поканил я да подпише
заповедта. По-късно свидетелката разбрала, че тя отказала да я подпише.
Управителят се консултирал с Инспекцията по труда дали може да й прекрати
трудовия договор понеже е бременна. Оттам му отговорили, че няма пречка и
затова той прекратил договора. На *** г. ищцата била на работа, не била в
болнични. В следващите дни донесла болничен лист и всички се възмутили,
че изведнъж е решила да носи болничен лист.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото са кумулативно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност.
Основателността на исковете предполага извършване на уволнението в
противоречие със закона, като в тежест на ответника-работодател е при
условията на пълно и главно доказване да установи законосъобразността на
уволнението, в т.ч. наличието на предпоставките за прекратяване на
трудовото правоотношение на соченото от него правно основание.
Няма спор между страните, че сключеният между тях трудов договор е
бил със срок за изпитване от 3 месеца, уговорен в полза на работодателя.
Трудов договор със срок за изпитване съгласно чл. 70, ал. 1 от КТ може да се
сключи, когато работата изисква да се провери годността на работника или
служителя да я изпълнява или когато работникът или служителят желае да
провери дали работата е подходяща за него. Съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ до
изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да
прекрати договора без предизвестие. В тази хипотеза трудовото
правоотношение може да се прекрати от страната, в чийто интерес е уговорен
срокът за изпитване, по всяко време на изпълнението му, до изтичането на
срока. Трудовото правоотношение се прекратява облекчено (без мотиви,
предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения) от страната, в
чиято полза е уговорен срокът. Единственото изискване е да не е изтекъл
уговореният срок за изпитване, тъй като в този случай по силата на чл. 71, ал.
2 от КТ договорът се смята за окончателно сключен.
Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено именно на основание
чл. 71, ал. 1 от КТ. Ответникът в качеството си на работодател е спазил
изцяло изискванията на чл. 71, ал. 1 от КТ – налице е валидно сключен
между страните трудов договор със срок за изпитване в полза на
работодателя, от същия е издадена писмена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение с посочване на правното основание, а заповедта е
връчена на ищцата преди изтичане на срока за изпитване. Поради това следва
да се приеме, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да
3
прекрати трудовото правоотношение в срока за изпитване без да излага
мотивите си за това.
По отношение на датата и начина на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение по делото са събрани писмени и
гласни доказателства, от които се установява, за заповедта е била издадена на
*** г. и същия ден е била връчена на ищцата при отказ да я получи, надлежно
удостоверен с подписа на две лица. Това обстоятелство се установява освен
от отбелязването върху заповедта, също и от показанията на свидетелката
Р***, според която работодателят е поканил ищцата да подпише заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, но същата е отказала да я
подпише. Съдът цени показанията на свидетелката Р*** като непосредствени,
детайлни, логични, последователни и подкрепящи се от другите
доказателства по делото – заповед за прекратяване на трудово
правоотношение и справка от ТД на НАП – П***, офис П*** за трудовите
договори на ищцата, от които се установява, че трудовият договор с ищцата е
бил прекратен на посочената от свидетелката дата – *** г.
Не могат да бъдат възприети за достоверни показанията на свидетеля
Ж** К*** Ф*** относно начина на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, тъй като същият е заинтересован предвид
обстоятелството, че съжителства на семейни начала с ищцата, а и в
показанията му липсва конкретика по отношение на съществения въпрос за
датата, на която ищцата е отишла да занесе на работодателя си болничен лист
и е била уведомена, че трудовото й правоотношение е било прекратено. Също
така ако показанията му бъдат съпоставени с представеното по делото
удостоверение от ТД на НАП – П***, офис П***, издадено на 22.11.2021 г., се
оказва, че ищцата е отишла при работодателя си, за да занесе болничен лист
едва на 21.11.2021 г., много след като трудовото й правоотношение е било
прекратено. Не на последно място ако се даде вяра на показанията на този
свидетел, че на ищцата не е била връчена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, то с оглед разпоредбата на чл. чл. 335, ал. 2, т. 3
от КТ ще се окаже, че трудовото правоотношение между страните не е било
прекратено.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на *** г., на която дата
работодателят е издал писмена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, връчена на ищцата на същата дата при отказ да я получи.
Към тази дата ищцата не е била в отпуск по болест, доколкото началната дата
на неработоспособността й съгласно представения по делото болничен лист е
12.11.2021 г., когато трудовото правоотношение вече е било прекратено.
Закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 от КТ не важи при прекратяване на
трудовия договор със срок за изпитване на основание чл. 71, ал. 1 от КТ
предвид неговия характер – да се провери годността на работника да
изпълнява възложената му работа или работникът да провери дали работата е
4
подходяща за него. Работодателят не може да бъде задължен да продължи
трудовия договор с работник, след като е преценил, че не е годен да
изпълнява възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора
в срока, за който страните предварително са се споразумели. В срока за
изпитване трудовото правоотношение не преминава в безсрочно, поради
което работничката не може да ползва предвидената в чл. 333, ал. 5 и ал. 6 от
КТ закрила при уволнение. В този смисъл Решение № 109 от 27.06.2017 г. по
гр.д. № 3302/2016 г. на ВКС, ІV г.о.
По тези съображения съдът намира, че прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата е извършено съобразно изискванията на чл. 71, ал.
1 във връзка с чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на предишната работа.
На основание чл. 78, ал. 3 от КТ в полза на ответника следва да се
присъдят разноските по делото съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 във връзка с чл. 316 от
ГПК Районен съд – П***
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АН. В. Б., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. П***, ул. „И*** В***“ ***, ***, *** против „Дионис“ ООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. П***, ул. „В*** я***“ ***,
представлявано от управителя Д*** В*** Р*** искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със Заповед № ZP251/*** г. и неговата отмяна и за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност.
ОСЪЖДА АН. В. Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П***, ул.
„И*** В***“ ***, ***, *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Дионис“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П***, ул.
„В*** я***“ ***, представлявано от управителя Д*** В*** Р*** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв. с ДДС.
На основание чл. 315, ал. 2 от ГПК решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – П*** в двуседмичен срок, считано от
01.04.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
5
6