РЕШЕНИЕ
№1
гр. Велико Търново,01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря п.и., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №755 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е след
като с Решение №12849/19.10.2020г. по адм. дело № 8665/2019г. по описа на ВАС е
отменено Решение №237/27.05.2019г. по адм. дело №708/2018г. на АСВТ, с което е
обявена нищожността на Експертно решение за годността за военна служба/ служба
в доброволния резерв №50/3 от 28.03.2017г., издадено от Централна военномедицинска
комисия при Военномедицинска академия, гр. София /ЕР/, и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия съд, като са дадени задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
В първоначално
подадената жалба А.Ц.К. *** чрез *** П.С. от ВТАК е оспорил ЕР №50/3 от
28.03.2017 г. на Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска
академия, гр. София с искане за прогласяване на нищожност. Както е посочено в
отменителното решение на ВАС, в жалбата е отправено искане за прогласяване на
нищожност, но наред с това са изложени и доводи за неговата
незаконосъобразност. Иска се присъждане на разноски.
В хода на
настоящото производство жалбоподателят се представлява лично и поддържа
оспорването, като не е съгласен с поставената диагноза.
Ответникът по
жалбата – Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, гр.
София /ЦВМК/ не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника
главен ***Д., според което жалбата е подадена след преклузивния срок за
обжалване на административния акт и моли производството да бъде прекратено на
основание чл. 159, т. 5 от АПК. При условията на евентуалност намира жалбата за
недоказана и неоснователна и иска нейното отхвърляне. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на адвокатския
хонорар, в случай, че такъв се претендира. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на оспорване е Експертно решение за годността
за военна служба/ служба в доброволния резерв №50/ 3 от 28.03.2017г., издадено
от Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, гр. София.
Същото е обявено за нищожно с Решение №237/27.05.2019г. по адм. дело №708/2018г.
на АСВТ. Настоящото дело е повторно, след като е цитираното решение е отменено
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АСВТ с Решение
№12849/19.10.2020г. по адм. дело № 8665/2019г. Според дадените задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона настоящият състав следва да се
произнесе по допустимостта и основателността на жалба за незаконосъобразност на
акта. В хода на инстанционния контрол е установено, че в настоящия случай ЦВМК
е извършила военномедицинска експертиза на редовно общо заседание в надлежен
състав и е взела решението си с обикновено мнозинство съгласно чл. 14, ал. 1 от
Наредба №Н-4/18.02.2013г. за военномедицинската експертиза /отм./. Спазени са
изискванията за форма и съдържание по чл. 5, ал. 5 от същата Наредба и ЕР
представлява валиден административен акт, издаден от компетентния колективен
орган по материя, място и степен. Тоест след преценка на допустимостта, по
аргумент от чл. 226, ал. 1 от АПК настоящият състав следва да се произнесе по
материалната законосъобразност на решението на ЦВМК.
Експертното решение е издадено на 28.03.2017г. За
удостоверяване на връчването му ответната администрация е представила Изходящ
дневник №3 за отчета на несекретните документи, започнат на 21.06.2016г. На ред
302 от дневника е вписано, че на А.Ц.К. е изпратен 1 брой ЕР + Л. З. К.
/вероятно лична здравна книжка/. Тези данни са означени в графи 1, 2 и 3 от
дневника. Графа 4 не е представена по делото. Графа 5 се вижда частично, като
видимата част на озаглавяването й е „Дата и подпис пълнителя за получаване на
документа“. Не става ясно чий трябва да е положеният подпис /“пълнителя“/. В
нея фигурира фамилията на жалбоподателя и някакъв подпис. Дата няма. Освен това
неприемливо е да се счита, че положеният подпис е на А.К., доколкото в
предходните колони е посочено, че ЕР му е изпратено, което изключва личното
поучаване и съответно полагане на подпис за това. От вписванията в графи от 6
до 10 няма други данни за получаване на ЕР от К., а и някои от тях са попълнени
с еднобуквени съкращения, които не кореспондират с наименованията на колоните,
поради което не може да се направи еднозначен извод за смисъла им. Изложеното
води до извод, че ответникът, носейки доказателствената тежест за това, не
съумява да удостовери кога е връчен оспореният акт на адресата му, поради което
съдът приема оспорването за направено в срок и допустимо за разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Решението на ЦВМК не
противоречи на материалноправните разпоредби на закона и на неговата цел.
За целите на произнасянето си комисията е проучила и разгледала
медицинската документация, свързана със заболяването на жалбоподателя и
приложеното му лечение. Видно от протокола за състоялото се на 28.03.2017 г.
заседание на ЦВМК е обсъдено здравословното състояние на А.К. и на основание
медицинския стандарт от 2013 г. и нормите на приложимата тогава Наредба №Н-4/18.02.2013г. за военномедицинската експертиза /отм./ е взето
експертното решение. С него редник К. е освидетелстван, като е посочено, че той
е негоден за военна служба по Р. F22.0 „Налудно разстройство“ от МС/2013 г., част I. Мотивите на
комисията, довели до крайния извод, кореспондират с медицинската документация,
приложена по административната преписка.
Фактическите констатации, обективирани в оспореното решение не са
опровергани от жалбоподателя, който изразява бланкетно недоволство от
поставената му диагноза и освидетелстването му като негоден за военна служба. За
преценката по същество на здравословното състояние на освидетелстваното лице се
изискват специални знания в областта на медицината, каквито настоящият съдебен
състав не притежава. Носейки доказателствената тежест за това, жалбоподателят
не ангажира годни и относими доказателствени средства в подкрепа на твърденията
си /примерно съдебно-медицинска експертиза/, че е годен за военна служба. При
това положение относно обективното наличие и вида на заболяването за съда
съществува единствено възможността да извърши съпоставяне на решението на ЦВМК
с останалите налични в делото доказателства – Епикриза от 27.10.2016г. от
Клиника по психиатрия при ВМА, Протокол №21/27.03.2017г. на СЛКК при Военна
болница, Лист за история на болестта от 26.09.2016г. на Клиника по психиатрия
при ВМА, Протокол №64/03.10.2017г. за психологично изследване на Клиника по
психиатрия при ВМА и останалите, издадените извън процедурата по
освидетелстване, относими медицински документи, приложени в административната
преписка. Съгласно отразеното в оспореното ЕР в случая се касае за налудно
разстройство. Анамнезите и заключенията от цитираните по-горе медицински
документи потвърждават установените от ЦВМК обективни признаци на конкретното
заболяване и здравословното състояние на А.К.. Обратно на поддържаното в
жалбата, различни изводи в тази насока и сериозно вътрешно противоречие не се обосновават
от анализа на Епикризата от Клиниката по психиатрия към ВМА. Становището, около
което се обединява клиничният съвет в епикризата, е еднозначно и
непротиворечиво – пациентът страда от персистиращо налудно разстройство. В
подкрепа на диагнозата са изложени обективни обстоятелства и са дадени
препоръки относно необходимите последващи контролни прегледи в психиатричен
кабинет, поддържаща терапия и домашно лечение. Становището, анамнезата и
крайното заключение в пълнота съвпадат с тези по оспореното решение на ЦВМК,
което е още една индикация за обективност на последното. Оспорващото лице
практически не навежда конкретни твърдения за здравословно състояние, различно
от описаното в оспореното ЕР на ЦВМК и изброените медицински документи. Освен
това, ако прави такива твърдения, в негова тежест е да ги докаже с допустимите
доказателствени средства, вкл. чрез ангажиране на експертиза, изготвена от вещи
лица със съответната специалност, което в случая не е сторено.
Установеното заболяване „Налудно разстройство“ е класифицирано от
специализирания медицински орган по Р. F22.0 от МС/2013 г., част I. Тази класификация на
заболяването също не е опровергана от жалбоподателя чрез ангажиране на относими
доказателства. Неоснователно се поддържа възражението, че не става ясно какво е
констатираното заболяване – дали диагнозата е „Налудно разстройство“ с рубрика F22.0 или „Персистиращо налудно разстройство“ с рубрика F22.9. Видно от Международната класификация на болестите – 10 ревизия в Блок F20 – F29 са включени „Шизофрения, шизотопни и налудни разстройства“. „Персистиращите
налудни разстройства“ попадат в този блок – в Рубрика F22, където са включени
различни разстройства, чиято единствена или най-изявена клинична особеност е
наличието на дълготрайни налудности, които не могат да се класифицират като
органични, шизофренни или афективни. Рубрика F22.0 обхваща състоянията на налудно разстройство, а Рубрика F22.9 – тези на неуточнени персистиращи налудни разстройства. Тоест налудното
разстройство е вид персистиращо налудно разстройство, което не е неуточнено.
Това, че в мотивната част на епикризата е посочено, че клиничният съвет се
обединява около становището, че пациентът страда от персистиращо налудно
разстройство не противоречи на крайното решение за поставяне на диагноза по Р.
F22.0 „Налудно
разстройство“, а напротив.
Съобразно изложеното специализираният състав на ЦВМК е определил заболяването,
като е извършил цялостна преценка на обстоятелствата по увреждане на здравето и
установеното състояние, като е дал заключение за негодност на лицето за военна
служба на основание Приложение №1, Част I към чл. 2 от Наредба №Н-4/18.02.2013
г. за военномедицинската експертиза /отм./ – „Медицински стандарти за
определяне годността за сухопътна служба по заболявания и състав“, според което
лицата, диагностицирани със заболяване от спектъра на F20 до F29 по МКБ – 10 са негодни за военна служба. Доколкото А.К.
има налудно разстройство по Р. F22.0, то законосъобразно последният е определен
като негоден за военна служба. Това обстоятелство не е пречка за заемане на
длъжност „шофьор“ при друг работодател, при наличие на положително заключение
от психологическо изследване на лицето и издадено удостоверение за
психологическа годност по Наредба №36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания.
По аргумент от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК,
приложим съгласно чл. 144 от АПК, оспорващият следва да установи с допустимите
в производството доказателствени средства фактите, на които основава своите искания
или възражения. По делото не са представени други доказателства, освен тези,
събрани в хода на административното производство, поради което съдът намира
претенциите на жалбоподателя за неоснователни, тъй като не са опровергани
фактическите констатации на административния орган. Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че Експертно решение за годността за военна служба/
служба в доброволния резерв №50/3 от 28.03.2017г. на Централна военномедицинска
комисия при Военномедицинска академия, гр. София, е издадено при спазване на
материалния закон и е съобразено с целта на закона. Подадената срещу него жалба
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид своевременно заявеното искане, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, А.К. следва да заплати на
ВМА юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съобразно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, и фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на А.Ц.К. *** срещу
Експертно решение за годността за военна служба/ служба в доброволния резерв
№50/ 3 от 28.03.2017 г., издадено от Централна военномедицинска комисия при
Военномедицинска академия, гр. София.
ОСЪЖДА А.Ц.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на Военномедицинска академия, гр. София разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: