№ 34624
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110127232 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими и
относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на
намиращите се у третото лице „***“ АД документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както и
изравнителни сметки, от които да е видно каква е разликата между прогнозно
начислените в данъчните фактури от ищцовото дружество за ТЕ поради което
и искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените
документи следва да бъде уважено.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето
лице помагач „***“ АД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда.Това искане е основателно. Третото лице
помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът:
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 23.10.2024г. от 09:45 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с
препис от отговора на ответника.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
като вещото лице да отговори на въпросите, посочени в исковата молба, при
депозит в размер на 300,00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
проверка на документите, намиращи се у третото лице – „***“ АД, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен
документ за внесен депозит.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – „***“ АД с посочен в исковата молба адрес на
управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „***“
АД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в
исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
2
„***“ ЕАД, ЕИК **, представлявано от * А. – изпълнителен директор и
Ивайло Ивов Епитропов – председател на УС, със седалище и адрес на
управление гр.*** чрез процесуален представител ** против Е. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, община *** и Е. Г. А., ЕГН **********, адрес:
гр. София, община *** в условията на разделна отговорност, за сумата от
3685.45 лева, както следва:
-Е. А. А., ЕГН ********** – 1/4, а именно: 772,77 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 14.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
148.60 лв. за периода от 15.09.2021г., до 16.04.2024г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
-Е. Г. А., ЕГН ********** – 3/4, а именно: 2318,30 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 14.05.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
445,78 лв. за периода 15.09.2021г., до 16.04.2024г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, община ***, са
потребители на топлинна енергия за битови нужди. Изтъква, че за процесния
период били в сила Общите условия от 2016г., според които клиентите били
задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата
на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото
дружество, като лихва се начислява, в случай че потребителят изпадне в
забава, а именно след изтичане на 45 – дневен срок от публикуване на
изравнителните фактури. Поддържа, че ответниците са потребители за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост ,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Изтъква, че на основание чл. 139 от ЗЕ
3
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по схемата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Изтъква, че в изпълнение на разпоредбата на чл.
138б от ЗЕ, собствениците в която се намира имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма
„***с“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в качеството им на изпълнител по съответния договор и с „***“ АД
като подизпълнител. Ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят
предявените суми.
Ответниците Е. А. А. и Е. Г. А. са получили препис от исковата молба,
като в срока за отговор по чл. 131 ГПК депозират отговор с идентично
съдържание, в който заявяват, че предявените искове са допустими, но по
същество са неоснователни и недоказани. Оспорват да са собственици или
носители на вещно право на ползване за част от целия процесен имот.
Посочват, че източник на едно облигационно договорно отношение може да
бъде само договор, сключен между страните или техните праводатели.
Изтъкват, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ – продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при ОУ, сключени
между доставчика на топлинна енергия и потребителите в сграда – ЕС.
Твърдят, че съобразно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в хипотеза при която се касае до
топлоснабдена сграда – ЕС, то всички собственици или титуляри на вещно
право на ползване върху самостоятелен обект в ЕС са потребители на
топлинна енергия, като в тази хипотеза законът приравнява придобиването на
право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Считат, че
за преценката с кого ищцовото дружество се намира в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот в рамките на
процесния период, е от значение обстоятелството с кое лице за последно е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия. Оспорват да са страна по
облигационно отношение. Твърдят, че при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не доказва да е
отправил. Считат, че искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
16.04.2024 г. е изцяло неоснователен. Посочват, че процесните фактури са
4
издадени на името на другия ответник, поради което счита, че не е изпаднал в
забава. Заявяват, че претенцията за главница за предоставена услуга „дялово
разпределение“ е недопустимо определена, тъй като оспорва ищецът да е
носител на материалното право за заплащане на сумата, претендирана за
предоставена услуга „дялово разпределение“. Твърдят, че в ОУ на ищцовото
дружество няма предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми,
дължими за услугата „дялово разпределение“. Посочват, че след като тези
суми нямат уговорен падеж, то лихви се начисляват едва след покана от
кредитора към длъжника съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Сочат, че доказателства
за отправена покана от страна на ищеца към ответника относно сумите за
дялово разпределение не са ангажирани. Изтъкват, че не оспорват и не
твърдят липса на несъответствие с действащата нормативна уредба дали
разпределението на ТЕ за процесния период и имот е извършена съобразно
приложимите технически правила. Заявяват, че оспорват правните основания
за начисляване на процесните суми. Заявяват възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от претендираните суми за
главници и лихви. Молят за отхвърляне на така предявените искове
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника,
съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/и за ответника е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да докаже и реализирането на факти, представляващи
основание за спиране и/или прекъсване на давността.
По исковете по чл.86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главния дълг /доколкото се твърди главното задължение да е
срочно/.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5