РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Силистра, 14.01.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Галина Вълчева разгледа КАНД № 127 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 327 / 03.10.2019 г. по АНД № 600 / 2019 г. Силистренският районен съд (СРС) частично е потвърдил и частично е изменил наказателно постановление № 19-13 / 13.06.2019 г., издадено от началника на Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Касаторът И.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***, моли съда да отмени горепосоченото решение – поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.
Ответникът Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-13 / 13.06.2019 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, на касатора са наложени следните административни наказания: 1/ глоба в размер на 1500 лв., на основание чл. 70, ал. 1 ЗРА, за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА; 2/ глоба в размер на 1000 лв., на основание чл. 71, ал. 1 ЗРА, за нарушение на чл. 33, ал. 3 ЗРА. Нарушенията са описани в наказателното постановление, както следва: „На 19.02.2019 г. лицето И.Д.И. извършва риболов от борда на риболовен кораб, с рег.№ ***, със собствен мрежен риболовен уред, като в района на р.км „384” до безимения остров, от българската страна на река Дунав, е уловил риба от вида „моруна“ (с научно наименование „huso huso“), освобождава я от мрежата и я задържа. [...] същото представлява случаен улов на забранен вид риба, определен със заповед № РД-9 / 07.01.2016 г. и № РД 09-42 / 26.01.2016 г., издадена, на основание чл. 42, ал. 1 във връзка с чл. 41, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие, от министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието, храните и горите. [...] След като рибата е извадена от водата, е натоварена в лек автомобил „Фолксваген“, модел „Канди”, с рег.№ ***. [...] Обясненията на И., че искал да предаде рибата па ИАРА, са несъстоятелни, с оглед на обстоятелството, че рибата е натоварена в автомобила и той се е движил с него, когато е спрян от служителя на ИАРА Е.Е.и от служители на гранична полиция“.
Районният съд е потвърдил наказателното
постановление в частта му по т. 1 и го е изменил в частта му по т. 2 чрез
преквалификация на административното нарушение, посочвайки – като нарушена
разпоредба – чл. 33, ал. 1 ЗРА.
Неоснователни са изложените от касатора доводи. 1/
Наказателното постановление е основано върху фактите, съдържащи се в
прокурорското постановление, което в случая е осъществило функциите на акт за
установяване на административно нарушение. Административнонаказващият орган
обаче не е обвързан от квалификацията на прокурора, както не е обвързан и от
квалификацията на актосъставителя (арг. чл. 53, ал. 2 ЗАНН), поради което не
съставлява процесуално нарушение прилагането на ЗРА
вместо на ЗБР, както е записано в постановлението. 2/ Неприемливо е съждението,
че касаторът е спасил живота на наранената при улова риба, поради което трябва
да се приложи чл. 28 ЗАНН. Ако касаторът е имал такива намерения, той не би
предприел пълно изваждане на уловената моруна от водата и не би я сложил в
багажника на автомобила си. Всъщност, не касаторът, а контролните органи са
спасили рибата чрез навременни действия по нейното лечение и освобождаване. 3/
В достатъчна степен е индивидуализирана правната разпоредба, сочеща основанието
за налагане на административно наказание по т. 2 от наказателното постановление
(чл. 71, ал. 1 ЗРА). По-нататъшната индивидуализацията предполага посочване на
„предложения“ от нормативния текст. Наложилият се в практиката термин „предложение“
обаче е факултативен, а не задължителен елемент от легалната
индивидуализационна характеристика на разпоредбите. Съгласно чл. 26 от Указ №
883 / 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки
нормативен акт се състои от членове; членът може да се състои от алинеи,
алинеята – от точки, а точката – от букви. С други думи, най-малката
означителна единица за индивидуализация на всяка разпоредба е буквата, а не
"предложението". Последното не е предвидено като самостоятелен съставен
елемент на нормативните текстове. Следователно при цитирането на дадена
разпоредба е задължително и достатъчно да се посочат нейните нормативно
регламентирани елементи, за да бъде тя конкретизирана в достатъчна степен (в
подобен смисъл вж. решение на АдмС – Габрово по к.н.а.х.д. № 152 / 2015 г. и
решения на АдмС – Силистра по КАНД № 67 / 2019 г. и КАНД № 125 / 2019 г.). 4/
По останалите правнорелевантни въпроси, свързани с приложението на закона,
настоящият състав препраща – на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл.
63, ал. 1 ЗАНН – към мотивите на въззивното решение.
С оглед на гореизложеното, оспореният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 327 / 03.10.2019 г. по АНД № 600 / 2019 г. на Силистренски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.