Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 260019
20.12.2021 година Град Елхово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският Районен съд
четвърти наказателен състав
На четвърти юни две хиляди и
двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея Янкова
Членове
Съдебни
заседатели
Секретар Т.В
Прокурор ……………………..….
като
разгледа докладваното от съдия Янкова
административно-наказателно дело № 377 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба Л.Ч. /L C /, роден на ***г., с адрес“: Република
Турция, гр. И , Юскюдар,
Юналан махаллеси, Сойак сителери, ул. „Кюме Евлери" №70/1225,
действащ чрез процесуален пълномощник адв. А.Г.С. ***,
със съдебен адрес:***, офис 7, против Наказателно постановление /НП/ №
1576/25.09.2019г., издадено от И Д.
П - И.Д. Началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване Южна морска", Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване" в Централно митническо управление, Агенция
„Митници", с което на основание
чл.18, ал.1 във вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутен Закон
/ВЗ/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв.,
както и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата паричните
средства предмет на нарушението: сумата 12 100.00 /дванадесет хиляди и сто/ лева и сумата 11015.00 /единадесет хиляди и
петнадесет/ евро, с левова равностойност
21543.47 лева /двадесет и една хиляди петстотин четиридесет и три лева и
четиридесет и седем стотинки/, преизчислена към курс за митнически цели към
14.05.2019 г. /1EUR = 1.95583 лева/, за това, че на 14.05.2019 г. на МП
„Лесово", не е декларирал с декларация за паричните средства по образец,
утвърден от министъра на финансите, пренасяните парични средства в размер на
12 100.00 /дванадесет хиляди и сто/ лева и 11015.00 /единадесет хиляди и
петнадесет/ евро, с левова равностойност 21543.47 лева /двадесет и една хиляди
петстотин четиридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/, преизчислена
към курс за митнически цели към 14.05.2019 г. /1 EUR = 1.95583 лева/.
В жалбата се излагат доводи за процесуална и материалноправна незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, като се желае неговата отмяна.
Жалбоподателя твърди да не е извършил визираното в НП
нарушение, както и обжалваното наказателно постановление да е постановено при
съществени нарушения на процесуалните
правила, като издадено от некомпетентно лице. Твърди и НП да е неправилно, с
доводи неправилно да е определен размерът на наложеното му административно
наказание.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не
се явява, не се явява и процесуалния му пълномощник адв.
А.Г.С. ***. Последната е депозирала
писмено становище в което жалбата се поддържа. Излагат се и допълнителни
аргументи за незаконосъобразност на НП, а именно противоречие между АУАН и НП,
относно описаните в тях факти и обстоятелства, субективна несъставомерност
на нарушението, аргументирано с твърдения, че при задаване на въпроса имате ли нещо за деклариране, не е
бил използван преводач и жалбоподателя
не е разбрал точно, какво го питат длъжностните лица, както и да е невярно твърдяното в НП, че
жалбоподателят е дал отрицателен отговор горния
въпрос. По отношение на постановеното отнемане на паричните средства
предмет на нарушението, се сочи настъпила законова промяна и се иска
постановеното отнемане на същите да бъде отменено. Иска се наказателното постановление да бъде изцяло отменено, алтернативно да бъде
отменено частично по отношение на пункт втори от НП.
За административно-наказващият орган, издал НП, в
съдебно заседание се явява процесуалният му представител – юрисконсулт
Русинова.
Жалбата се оспорва. Иска се съдът да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП по пункт първи като
правилно и законосъобразно и с оглед
отмяната на чл.20 от
Валутния закон отнетата от жалбоподателя
сума да му бъде върната.
РП – Ямбол, ТО-Елхово редовно призована не изпраща
представител в с.з. и не взема становище
по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 14.05.2019 г., около 11:30 часа, L C /Л.Ч./,
турския гражданин е пристигнал на трасе „Изход леки автомобили“ на МП
„Лесово" с управляваното от него моторно превозно средство – лек автомобил
марка "Форд", с турски регистрационен № ***, на път от Република България за Република Турция.
Жалбоподателят е пътувал сам в автомобила. След като преминал информационната
табела, на която са описани митническите изисквания при внос и износ на суми през границата на страната, жалбоподателят се явил
пред дежурния митническия служител
на пункта, който обработил документите му. Пред
последния жалбоподателя не
декларирал нищо - нито писмено, нито
устно. След това жалбоподателя с управляваното от него моторно превозно средство бил отклонен
за проверка от свидетелите К.С. и П.Д.Д., първият от които инспектор, а вторият ст. инспектор в
отдел „МРР Южна Морска“ при ГДМРР в Агенция
„Митници“. Митническите служители
С. и Д. попитали L C /Л.Ч./
на турски език дали има нещо за
деклариране. След като получили отрицателен отговор пристъпили към проверка на
автомобила, багажа и водача. В хода на проверката установили наличие на парични
средства в автомобила, след което проверката продължила в халето за извършване
на щателна митническа проверка. В хода на цялостната проверка са били намерени
следните парични средства в автомобила и проверяваното лице: в раница, намираща
се в багажника на автомобила са били намерени две пачки с банкноти от по 50
лв., възлизащи на сумата от общо 10 000 лева, в джоба на яке, намиращо се на
задната седалка на автомобила са намерени две пачки с банкноти в евро, с
различен номинал, с обща стойност 10 000 евро и в портфейла на жалбоподателя са
били намерени 42 броя банкноти от по 50 лв.
на обща стойност 2100 лева и
банкноти в евро с различен номинал на
обща стойност 1015 евро.
Общо откритите при проверката на превозното средство и
на жалбоподателя Л.Ч. /L C / парични средства възлизат на 12 100.00
лева и 11015.00 евро. Сумата 11015.00 евро, преизчислена в лева към курс за
митнически цели към 14.05.2019 г. - 1EUR = 1.95583 лева, е с левова
равностойност 21543.47 лева.
За извършените контролни действия са съставени
Протокол за извършена митническа проверка №1662/14.05.2019г. /SORI№ 19BG9930M019918/ и
Протокол за личен от 14.09.2019 г.,
в които са обективирани обстоятелствата
свързани с проверката на управляваното от жалбоподателя моторно превозно
средство и личния му преглед. Видно от протокола за митническа проверка проверката
е започнала в 11.30 часа на 14.05.2019
година и е завършила в 15.00 часа на
същата дата. Протоколите са били надлежно подписани от проверяваното лице -
жалбоподателя и лицата извършили
проверката. В протокола за извършената му митническа проверка жалбоподателя
посочил, че е казал на служителите, че
има 10000 лв. и 5000 евро, но забравил, че има пари и в чантата си, както и че
е забравил за декларацията.
Л.Ч. /L C / е
дал писмени обяснения по реда на чл.16,
ал.1, т.5 от ЗМ, в които е посочил, че е
дошъл в България на 11.05.2019 г., носил
е пари в себе си, защото е имал намерение да закупи фабрика, но тъй като не е
успял да се споразумее с продавача се
връщал в Турция, където на гишето за проверка не е декларирал парите и същите
са били открити.
С разписка № 0051389 от 14.05.2019 г. установените
недекларирани парични средства са били задържани.
Въз основа на констативното свидетелят К.С.С. - инспектор в
Агенция „Митници", на място, в присъствието на жалбоподателя и свидетеля П.Д.Д. - митнически служител в Агенция „Митници", съставил срещу
жалбоподателя Л.Ч. /L C /, роден на ***
г., притежаващ документ за самоличност № U3314403, изд. на 25.11.2016г. от Sancaktepe, с адрес: Република Турция, гр. I, Atasehir Barbaros Mahale Morsumbulsokak 5, ap.423, Акт за
установяване на административно нарушение, заведен под № 1124 от 14.05.2019 г.
по описа на Централно митническо управление за
това, че на14.05.2019 г., на МП „Лесово", L C /Л.Ч./,
не е декларирал с декларация за паричните средства по образец, утвърден от
министъра на финансите, пренасяните от него парични средства в размер на
12 100 лева и 11015 евро, с левова равностойност 21543,47 лева,
преизчислена към курс за митнически цели към 14.05.2019 г.: 1 EUR = 1.95583
лева.
На нарушението е квалифицирано от актосъставителя
по чл. 18 от Валутния закон /ВЗ/
във чл. 11а, ал. 1 от ВЗ.
Така съставеният АУАН е бил подписан и предявен на
жалбоподателя в деня на проверката на 14.05.2019г. с участието преводача
М Ш с владеене турски и български език, като
последната е превела устно на жалбоподателя съдържанието на АУАН и съставените
при проверката документи. Жалбоподателя е подписал акта и на мястото за обяснения и възражения вписал
на турски език, че е казал на
служителите, че носи 10000 лева и 5000 евро, забравил, че в чантата си имал още пари,
мислел е че ги е оставил в офиса си
в гр.И и за това не е казал за тях. Посочил е още, че
е забравил за декларацията и че грешката
е негова. След предявяване на АУАН
препис от същия е връчен
на жалбоподателя. При предявяване
на Акта жалбоподателят е бил запознат и с правото си да направи допълнителни
писмени възражения по него.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок
жалбоподателят е депозирал писмени
възражения срещу АУАН с вх. № 32-142573/16.05.2019 г. В които е заявил, че недекларирането на
носените от него суми не е станало по негова вина, защото не е знаел, че в
чантата му се намират описаните от митническите служители суми в различна
валута. Предполага, че вероятно са били сложени в чантата му от неговата
секретарка и тя не го е уведомила за
това. Именно за това е взел в себе си част от описаните от митическите
служители парични средства в различна валута като джобни средства. Посочил е и
че тъй като е имало задръстване на МП „Лесово" и всички са се придвижвали
много бавно, това е отвлякло вниманието му и той не е обърнал внимание на
информационните табели, на които са записани сумите за деклариране. Твърди
и че е на зададения му въпрос от
митническите служители има ли нещо за деклариране им е заявил, че има в себе си 10000 лева и 5000
евро. Заявил е и че не е нарушил умишлено разпоредбите на Валутния закон
относно декларирането на паричните средства, пренасяни през границата на
страната, и моли АУАН № 1124/14.05.2019 г. да бъде отменен.
Въз основа на съставения АУАН на 25.09.2019г и.д.
Началник Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, към ГД „МРР“
в ЦМУ, Агенция „Митници“ – И Д. П е издал обжалваното Наказателно постановление
№ 1576/2019 г. от с.дата, с което за това, че на 14.05.2019
г., на МП „Лесово", Л.Ч. /L C / не
е декларирал с декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра
на финансите, пренасяните парични средства в размер на 12100,00 лева и 11015,00 евро, с левова равностойност
21543,47 лева, преизчислена към курс за митнически цели към 14.05.2019 г. /1
EUR = 1.95583 лева/ по пункт първи от НП на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр.
с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса
на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от
тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание –
глоба в размер на 1000.00 лева и по пункт втори на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ
постановил отнемане в полза на държавата
на паричните средства предмет на нарушението: 12 100.00 /дванадесет хиляди и сто/ лева и 11015.00 /единадесет хиляди и петнадесет/
евро, е левова равностойност 21543.47 лева.
За да наложи наказанието наказващият орган е приел, че Л.Ч. /L C / не е изпълнил задължението си да декларира по
установения ред – чрез писмено деклариране с декларация за паричните средства
по образец, утвърден от министъра на финансите пренасяната от него валута 12 100,00 лева и 11015,00
евро, с левова равностойност 21543,47 лева, въпреки, че е имал възможност и е
бил длъжен да го направи, с което е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал.1 от
ВЗ, във вр. чл. 2, ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от
01.02.2012 година за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на митническите регистри по
чл.10а от ВЗ, с което виновно е осъществил състава на чл. 18, ал.1 от ВЗ.
Наказателното постановление е изпратено за връчване на
жалбоподателя с писмо рег. №
32-76471/25.09.2019г. липсват
данни за датата му на получаване.
Жалбата срещу НП е постъпила на 10.10.2019г.
при административно - наказващият орган,
изпратена по пощата на 09.10.2019г.
От приетата към доказателствата заповед № ЗМФ-110 от
04.02.2019г. на Министъра на финансите е
видно, че последният е делегирал
правомощия на митническите органи да съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл.18, ал.1 и
ал.5 от ВЗ, а на началниците на териториалните отдели „Митническо
разузнаване и разследване“ в Главна дирекция “Митническо разузнаване и
разследване“ да издават наказателни постановления въз основа на посочените по -
горе актове за установяване на валутни нарушения. В периода 05.08.2019г. – 31.12.2019 година длъжността
началник на отдел в Агенция “Митници“ отдел„Митническо разузнаване и
разследване“ в Главна дирекция “Митническо разузнаване и разследване“ Южна
морска“, главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, съгласно
Заповед № 7382 от 02.08.2019 година на Директора на Агенция „Митници“, е
изпълнявал издалият, обжалваното наказателно постановление - И Д. П .
Така изложената фактическа обстановка, приета за
установена, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и
гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се
кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по
делото митнически служители – К.С.С. и П.Д.Д., първият от които актосъставител,
а другия свидетел по установяване на нарушението и съставянето на акта, са безпротиворечиви по
отношение на относимите основни факти и обстоятелства
във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение на
жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги
на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни,
обективни, логични и последователни, открояващи си с необходимата
еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана
убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по
делото доказателствен материал. Същите,
възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при
констатиране на нарушението, митническата проверка и осъществената комуникация между тях и
нарушителя, както и относно изпълнената административна процедура, включително
и предявяването на съставения АУАН. В подкрепа на тези гласни доказателства са
и приобщените към доказателствената съвкупност по
делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани
по-горе.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е се преценя за процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в законоустановения седемдневен срок,
доколкото липсват доказателства относно
датата на връчване на НП и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес
от обжалване.
Преценена по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на
наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията
си в настоящото производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно
прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, включително и такива, водещи
до нарушаване правото му на защита. Нарушението е описана ясно, точно и
недвусмислено както в АУАН, така и в издаденото НП, като в двата акта са
посочени място на извършване на нарушението, дата на извършването му, съдържа
се описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Описаното
нарушение и обстоятелствата при които е извършено са идентични и не е налице
противоречие между тях.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21
от ВЗ и чл.47, ал.1, б. „а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ /редакция ДВ, бр. 93 от 2018 г., в сила от 10.02.2019
г./. Видно от приетата към доказателствата заповед на министъра на финансите №
ЗМФ -110/32-35940 от 04.02.2019 година началникът на отдел „МРР Южна морска“ е оправомощен да издава наказателни постановления за
нарушения по ВЗ, а със Заповед № 7182 от 07.06.2019 година на Директора на
Агенция „Митници“, на И П е възложено да изпълнява длъжността началник
на отдел „МРР Южна морска“. Предвид на това възраженията на жалбоподателя
относно липсата на компетентност на Иван Пасков да издаде процесното
наказателно постановление са неоснователни.
АУАН е бил надлежно предявен на нарушителя с участието
на преводач с владеене на турски език. При предявяване на АУАН жалбоподателя е бил запознат и с
изготвените при проверката документи, които са му били преведени устно от преводача.
Досежно материалноправната
законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното
НП за издадено в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за
или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Редът, по
който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2,
ал. 1 – при пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече
или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната
за или от трета страна.
В конкретния случай жалбоподателя е пренасял парични
средства за трета страна - Република Турция.
Сумата от 12 100 лв. преизчислена към евро, съгласно таблицата с митнически валутни курсове, публикувана в сайта на Агенция „Митници“ се равняват на 6186.63 евро при курс за митнически цели към 14.05.2019 година 1EUR = 1.95583 лева. Или общо пренасяната сума преизчислена към еврото е 17 201.63 евро.
Безспорно е, че сумата от 17 201.63 евро
надхвърля сумата от 10 000 евро и е подлежала на писмено деклариране от
жалбоподателя.
От показанията на разпитаните свидетели К.С.С. и П.Д.Д. може да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 14.05.2019 г. при излизане от Република България е изнасял през границата на страната 12100.00 лева и чуждестранна валута в размер на 11015.00 евро, които общо след преизчисляване на левовете в евро възлизат на 17 201.63 евро, без да е изпълнил задължението си за писменото им деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки валутна митническа декларация по образец.
В конкретният случай жалбоподателят е изнесъл парични
средства над законоустановения
размер, освободен от митнически контрол, поради което е бил задължен да попълни
валутна митническа декларация. С бездействието си Л.Ч. /L C /, е нарушил посочените разпоредби, за
което правилно АНО е ангажирал административно-наказателната му отговорност.
Горното е в съответствие и с чл. 3 от Регламент /ЕО/ №
1889/2005 г. на ЕП, според който всяко физическо лице, което влиза или излиза
/какъвто е процесният случай/ от Общността и носи
пари в брой на стойност 10000 евро или повече, е задължено да декларира тази
сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза
от Общността, в съответствие с този Регламент.
Установи се, че митническите изисквания към
заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно
място и то непосредствено преди пристъпване към митническия контрол, на няколко
езика, в т.ч. и на турски език, така че да се предотврати възможността да бъдат
пропуснати.
Нарушението е съставомерно и
от субективна страна. Установи се, че жалбоподателят е минал през
митническа проверка, но не е
декларирал нищо пред
дежурния митнически служител,
след което е бил отклонен за
обстойна проверка от свидетелите С. и Д..
Бил е запитан изрично от тях за
налични валута, стоки и ценности за деклариране от митнически служител и
въпреки наличните указателни табели, разясняващи задължението за деклариране,
предшестващи извършения митнически контрол от служителите на МП-Лесово, той отново
не е декларирал намиращите се в него 12 100.00 лева и 11015.00 евро.
Жалбоподателя е действал и виновно, като е бил наясно
с действащото законодателство във връзка с пренасянето на парични средства в
размер на повече от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга
валута към трета страна, каквато се явява Република Турция, които подлежат на
деклариране пред съответните митническите органи.
Видно от писмените обяснения на жалбоподателя дадени в
хода на извършената му митническа проверка същият е заявил, че не е декларирал парите пред митническите служители.
Същевременно в протокола за проверка и при предявяване на АУАН е посочил, че
декларирал устно сумите от 10000 лв. и
5000лв. преди започване на проверката, а
за останалите пари които били в чантата му забравил, забравил
и че трябва да попълни декларация. В последствие в депозираните писмени
възражения твърди, че въобще не е бил
запознат със задължението си да декларира пренасяните от него парични
средства, тъй като не бил видял указателните табели.
Обясненията на жалбоподателя са противоречиви и се
опровергават от показанията на разпитаните свидетели, че преди започване на
проверката от митническите служители С. и Д. жалбоподателя
се е явил за митническа проверка пред дежурния митнически
служител където не е заявил нищо за деклариране, след това отново пред свидетелите С. и Д. отново е заявил, че няма
нищо за деклариране, а от обясненията му
дадени по реда на чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ се установява, че същият е запознат с
реда и начина на деклариране на парични средства пренасяни през границата на страната. Изложените в писмените
му възражения по чл.44, ал.3 от ЗАНН твърдения, че не е знаел, че в чантата му
има пари също се опровергават от
доказателствата и собствените му обяснения. По делото е безспорна
установено, че сумата от 10000 лв. е намерена в чантата на жалбоподателя,
същевременно в дадените от него обяснения в хода на проверката и при предявяване на АУАН той е направил изявления свидетелстващи за знание за
пренасяне на сумата от 10000 лв. Предвид
горното, доводите на жалбоподателя, че не е знаел за митническите
изисквания при пренасяне на парични средства през границата на страната и не е
бил наясно каква сума пари пренася през границата, като опровергани от доказателствената
съвкупност са неоснователни.
Изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя
нарушение е пренасяне на недекларирани парични средства през границата на
страната ни, каквото деяние по несъмнен начин се установи, че Л.Ч. /L C / е осъществил.
В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено
виновно, при пряк умисъл.
Съдът приема, че извършеното нарушение не представлява
престъпление по смисъла на НК.
Санкционната норма на чл. 18, ал. 1 от ВЗ, действала в
сила към момента на налагане на наказанието предвижда за този, който извърши
или допусне извършване на нарушение по чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 от ВЗ, както и на
нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба в размер от 1000 до
3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. С атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя Л.Ч. /L C / е наложена глоба в минимален размер от 1000.00 лева.
Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът намира за целесъобразно по
смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание -
да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
След издаването на наказателното постановление против
наказаното лице е последвала промяна във Валутния закон, като за извършеното от
жалбоподателя нарушение нормата на чл.18, ал.2 от ВЗ, (Нова - ДВ, бр. 14 от
2020 г.), предвижда налагане на административно наказание глоба в размер на
една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни
метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, ако деянието не съставлява
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАНН, за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му. Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай, предвид размера на
санкцията, предвиден във ВЗ за извършеното нарушение, по – благоприятна се
явява разпоредбата на чл.18, ал.1 от ВЗ в редакцията й, действаща към момента
на извършване на нарушението, тъй като предвижда по – нисък размер на
административното наказание глоба.
Ето защо наказателното постановление в частта, с която
е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено в тази част /по пункт 1/.
По отношение на атакуваното НП в пункт 2 от същото – за отнемането в полза на
държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото в тази част за
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно чл.20 от ВЗ, в сила
към момента на издаване на
Наказателното постановление, предметът на нарушението при пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата,
включително когато нарушителят не може да бъде установен, на което основание с
оспореното наказателно постановление са отнети в полза на държавата 12 100 лева и 11015 евро - предмет на нарушението.
Към момента
нормата на чл.20 от ВЗ е отменена, /ДВ бр. 14 от 18.02.2020г., в сила от 20.02.2020г./, или
към момента за извършено нарушение по чл.11а, ал.1 от ВЗ не се предвижда
отнемане на предмета на нарушението.
В съответствие с горното обжалваното наказателно
постановление, в частта за отнемане на вещите в полза на държавата, следва да
бъде отменено.
С Определение № 15615/13.12.2018 г. по административно
дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в чл.84 ЗАНН е предвидена
приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс относно
изземването на вещи в административно-наказателното производство, като в
чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при постановяване на присъдата да
обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства. Посочено е,
че иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната
на наказателното постановление няма за последица автоматичното връщане на тези
вещи, поради което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се постави и тяхното връщане, в случая на задържаните парични средства с Разписка за задържане № 0051389 от 14.05.2019 г. към Протокол за извършена митническа проверка №1662/14.05.2019г. /SORI№ 19BG9930M019918/, на лицето, от което са иззети – Л.Ч. /L C /.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения по
чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и нормативно
определените минимуми на административни наказания за този вид административни
деяния са във висок размер. Независимо, че от нарушението на Л.Ч. /L C / не са настъпили вредни последици,
както и че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае
за първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния характер на състава на
отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното
деяние не се отличава от останалите нарушения от същия вид, то не би могло да
се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна в контекста на
легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на
изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административно - наказателна отговорност. По посочените
съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил
Закона.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
атакуваното от жалбоподателя наказателното постановление, следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
По делото не са заявени искания за разноски, поради
което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно
и законосъобразно Наказателно постановление №1576/25.09.2019г. издадено от
И Д. П
- И.Д.Началник Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“,
към ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“, В
ЧАСТТА с която на основание чл.18, ал.1 във
вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/ на Л.Ч. /L C /, роден на *** г.
притежаващ документ за самоличност No U13314403, изд.
на 25.11.2016 г. от S , с адрес: Република Турция, гр. I, A B M M 5, ap.423 е наложено
административно наказание – глоба в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление №1576/25.09.2019г. издадено от
И Д. П
- И.Д.Началник Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“,
към ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция „Митници“, В
ЧАСТТА с която на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на
държавата паричните средства предмет на нарушението - 12 100.00 /дванадесет
хиляди и сто/ лева и 11015.00 /единадесет хиляди и петнадесет/ евро, с левова
равностойност 21543.47 лева /двадесет и една хиляди петстотин четиридесет и три
лева и четиридесет и седем стотинки/, преизчислена към курс за митнически цели
към 14.05.2019 г. /1 EUR = 1.95583 лева/.
ДА
СЕ ВЪРНАТ
на Л.Ч. /L C /, роден на 02/11/1965 г. притежаващ
документ за самоличност № U13314403, изд. на 25.11.2016 г. от S ,
с адрес: Република Турция, гр. I, A Barbaras Mahale Morsumbulsokak 5, ap.423, cъс съдебен адрес:***, офис 7, адв. А.Г.С.,***,
отнетите в полза на държавата като предмет на нарушението суми, задържани с
Разписка № 0051389 от 14.05.2019 година към Протокол за извършена митническа
проверка №1662/14.05.2019г. /SORI№ 19BG9930M019918/, а именно – 12 100.00
/дванадесет хиляди и сто/ лева и 11015.00 /единадесет хиляди и петнадесет/
евро.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски
районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : …………….