№ 77
гр. Шумен, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500554 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №741 от 12.10.2022г. по гр.д.№3039/2021г., Районен съд - гр.Шумен е
признал за установено по отношение на Д. Р. С. с ЕГН **********, че Г. С. Х. с ЕГН
**********, е собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
83510.666.35.16.12; адрес : гр. Шумен, бул. ....“ № 69, ет. 1, гараж 12; обекта е разположен в
поземлен имот с идентификатор 83510.666.35.16, на етаж 1, с площ 20,48 кв.м.;
предназначение: хангар, депо, гараж, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на
същия етаж: № 83510.666.35.16.11; под обекта: няма; над обекта: № 83510.666.35.16.24., и е
отхвърлил предявения от Г. С. Х. срещу Д. Р. С. иск с правно основание чл.108 ЗС, в частта
му, за осъждане на ответницата да предаде владението на 1/2 ид.ч. от горния гараж, като
неоснователен. На ответницата са присъдени 600 лева деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд в отхвърлителната му част, като сочи доводи за неправилност, и молят съда
да го отмени и постанови друго, с което ищцовата претенция да бъде уважена изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
1
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от Г. С. Х.
срещу Д. Р. С.. Ищеца излага, че с ответницата са съсобственици, притежаващи по 1/2 ид.ч.
от гореописания гараж, находящ се в гр. Шумен, бул. ....“ № 69, ет. 1. С Решение
№287/29.03.2018г. по гр.д.№2990/2017г. на ШРС, имота бил допуснат до делба при квоти по
1/2 ид.ч. между ищцата и бившия и съпруг Р.С.С. а с Решение №690/11.07.2018г. по с.д.
имотът бил изнесен на публична продан, но към настоящия момент проданта не била
осъществена. С определение от 05.01.2018г. по с.д. съдът конституирал Д. Р. С., доколкото
след образуване на делото за делба, с НА за дарение на идеална част №......2017г., Р.С.С.
прехвърлил своята идеална част от гаража на дъщерята на страните Д. С.. Ищцата сочи, че
към настоящия момент дъщеря и владеела и ползвала имота, което сама заявила в съдебно
заседание от 24.06.2020г. по гр.д.№3343/2019г. по описа на ШРС. Ищеца нямал достъп до
своята идеална част от гаража, която се ползвала от ответницата без основание, поради
което и предявява ревандикационната претенция за притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от имота.
В депозирания отговор, ответната страна сочи, че действително притежават с майка
си по 1/2 ид.ч. от процесния гараж. Имота бил изнесен на публична продан, но по
инициатива на ищцата изпълнителното дело било прекратено на 17.06.2019г. Излага, че е
ползвала гаража само до размера на собствената си идеална част, без да ограничава или
отнема владението върху притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. Повече от 6 г. ищцата държала
в гаража свои вещи - стари електроуреди и мебели, които били обемисти и така
разположени, че запълвали голяма част от помещението, поради което и откакто
ответницата придобила собствеността била ползвала гаража само два пъти за паркиране на
личния си автомобил, когато се прибирала от София, където живеела трайно от 2016г. В
началото на 2020г. ответницата пренесла и съхранявала в гаража и свои лични вещи - кашон
с учебници, 2 торби със стари дрехи, 4 автомобилни гуми и 4 малки хладилни чанти и др.
дребни вещи, които не запълвали половината от гаража. Имала намерение да разтовари и
съхранява в гаража и други свои вещи, поради което и преди да го стори решила да заплати
половината от пазарния наем за гаража, определен от вещо лице по гр.д.№3343/2019г. ШРС,
40 лв. месечно, и превела 80 лева - наем за два месеца по банковата сметка на майка си. В
началото на м.Септември 2020г. ответницата получила писмо от адвоката на майка си, която
я уведомила, че ищцата не желае ответницата да ползва целия гараж. Съобразявайки се с
това и нежелаейки да усложнява влошените отношения между двете, ответницата се
отказала от намеренията си да ползва целия гараж и не пренесла в него други свои вещи.
Адвоката на ищцата настоявал ответницата да предостави ключ от гаража, но поради
липсата на комуникация и координация между ответницата и ищцата за предаване на ключ,
ответницата преценила да осигури свободен достъп до гаража, като го остави отключен и
досега не го била заключвала.
2
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и видно от представените писмени доказателства, същите са
съсобственици на по 1/2 ид.ч. от процесния гараж. Разпитаната в първоинстанционното
производство ищцова свидетелка- Х.А., майка на ищцата излага, че ищцата живее в
гр.София от 5 - 6 години, и от нея знаела, че няма ключ за гаража, не била ходила откакто е
разведена дъщеря и до гаража, но в деня на делото, преди заседанието /11ч. на 17.05.2022г./,
ходила до гаража с дъщеря си и той бил заключен с ключ. Другата свидетелка на ищцата
С.А. сочи че през октомври 2021г. ходила заедно с нея до гаража, но било заключено,
първата врата, която била обща за гаражите била заключена. Свидетеля Р.С., баща на
ответницата и бивш съпруг на ищцата, излага, че предоставил ключовете от гаража на
дъщеря си след прехвърлянето на собствеността, и първоначално тя държала там гумите за
автомобила си и други дребни вещи. В гаража освен вещите на дъщеря му, имало и вещи на
ищцата, които стояли там от развода им - стар хладилник, касетофон , малко хладилниче,
стари мебели, шкафове, които все още били там. След неразбирателството между страните
през есента на 2020г., ответницата оставила гаража отключен и от тогава не бил заключван,
като от време на време му правели проверки, заради съхраняваните стари вещи. При
последното идване на ответницата в града - по Коледа 2021г. изнесли гумите с джантите и
хладилните кутии и в момента тя нямала в гаража вещи, които да са и необходими. Гаражът
бил затворен но отключен. Свидетеля М.Й. собственик на съседен гараж, излага че повече
от 2 години гаража е отключен. През зимата от силните ветрове, понякога вратата се
отваряла и той се обаждал на Р.С. за да го уведоми за това, и че я е затворил. Входните
гаражни врати не се затваряли, а били постоянно отворени. Въпреки приетото от
първоинстанционния съд недопустимо /допустимия способ за събиране на доказателството е
чрез оглед по реда на чл.204 и сл. ГПК, съответно с разпит на свидетели в частта,
съдържаща изявления на лица/ доказателство "Констативен протокол" изготвен от
помощник - нотариус, доколкото доказателството е допуснато с оглед опровергаване на
свидетелските показания на свидетелката С.А. и с него са представени и веществени
доказателства - снимки на външните входни врати на гаражите, от които е видно, че от
значително време стоят постоянно отворени, последните следва да се ценят като относимо и
допустимо доказателство.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За
уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в
кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на
иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето -
да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи
наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание.
В настоящия казус безспорен е факта на правото на собственост върху спорния процесния
имот на ищцата и ответницата - по 1/2 идеална част. Спор е налице по отношение на
твърдяното от ищеца владение /държане/ на собствената му 1/2 ид.ч.. Съдът намира, че
ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи
3
соченото от нея обстоятелство, че ответница владее /държи/ нейната 1/2 ид.ч. от имота.
Показанията на ищцовите свидетели, освен че противоречат на останалите събрани по
делото доказателства, не установят с категоричност заключването на гаража, а степента на
достоверност на показанията на майката на ищцата следва да се преценява с оглед вероятна
заинтересованост, съобразно чл.172 ГПК. Свидетелят М.Й. е незаинтересован от изхода на
спора и потвърждава твърденията на ответната страна, че гаража е оставен отключен от
близо две години. Единствено влошените отношения между страните са пречка да
упражняват пълноценно правото си на собственост, а не се установява соченото от ищеца
владеене /държане/ на цялата вещ. Ето защо предявения иск е неоснователен в осъдителната
си част, и като такъв следва да се отхвърли. Ответната страна не е оспорвала правото на
собственост на ищцата, поради което и последната следва да понесе деловодните разноски.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
атакуваната част.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 1500 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №741 от 12.10.2022г. по гр.д.№3039/2021г.по описа на
Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от Г. С. Х. с ЕГН
********** срещу Д. Р. С. с ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, в
частта му, за осъждането и, да предаде владението на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 83510.666.35.16.12; адрес : гр. Шумен, бул. ....“ № 69, ет. 1, гараж
12; обекта е разположен в поземлен имот с идентификатор 83510.666.35.16, на етаж 1, с
площ 20,48 кв.м.; предназначение: хангар, депо, гараж, при съседни самостоятелни обекти в
сградата : на същия етаж: № 83510.666.35.16.11; под обекта: няма; над обекта: №
83510.666.35.16.24.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г. С. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. С. с ЕГН **********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5