Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 02.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на тридесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Светла Атанасова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 289 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.197, ал.2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Б.ф.п.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано
от управителя И.И.И., против Решение № 204 от 16.09.2022г., с което е оставена
без уважение жалба вх. № 7981/13.09.2022г., подадена от оспорващото дружество
срещу Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК с изх. № С220027-139-0001947/30.08.2022г.,
издадено от К.М.– публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, ИРМ Шумен.
Дружеството сочи, че решението е немотивирано и незаконосъобразно. В
постановлението на продължаване действието на наложените предварителни
обезпечителни мерки са изложени бланкетни мотиви по приложението на закона,
непокриващи изискването на чл.196, ал.1 от ДОПК. Твърди, че не са посочени
каквито и да е обстоятелства, обосноваващи необходимост от налагане на
обезпечение върху имуществото на длъжника. Аргументира становище, че
дружеството е работещо, със сключени контрагенти в страната и извън нея и
блокирането на сумата го обрича на фалит. Сочи, че налагането на запор върху
банковата сметка на задълженото лице не се явява допустима, а прекомерна гаранция
за охрана интересите на фиска. По изложените в жалбата доводи отправя искане за
отмяна на Решение № 204 от 16.09.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна, с
което е потвърдено постановление за продължаване действието на предварителни
обезпечителни мерки от 30.08.2022г.
Ответната страна – директор на Териториална
дирекция на НАП - Варна, в писмено становище рег.№ ДА-01-2626/09.11.2022г.
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският административен съд като
прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Делото е основано изключително на
писмени доказателства. Представените с административната преписка не са
оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. Не са обявени безспорни или
служебно известни на съда факти. Въз основа на доказателствата се установяват
следните факти:
В хода на ревизионно производство
по искане на ревизиращия екип с Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С220027-023-0001364/16.05.2022г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, ***17,21 лева.
Ревизията е приключила с
Ревизионен акт № Р-03002722001375-091-001/19.08.2022г., видно от който са
установени задължения в размер на 887506,22лева, в това число главница
859573,57 лева и лихва 27932,65 лева.
Предвид приключилото ревизионно
производство и установените с РА задължения, с Постановление за продължаване
действието на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, с изх. № С220027-139-0001947/30.08.2022г. публичен изпълнител при ТД на
НАП – Варна продължил действието на наложените предварителни обезпечителни
мерки по Постановление № С220027-023-0001364/16.05.2022г., с което е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, ***17,21 лева.
След оспорване по административен
ред, със свое Решение № 204/16.09.2022г. Директорът на ТД на НАП - Варна оставил без
уважение жалба вх. № 7981/13.09.2022г., подадена от „Б.ф.п.“ ЕООД срещу
Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, с изх. №
С220027-139-0001947/30.08.2022г.
По същество административният
орган е посочил, че действието на наложените предварителни обезпечителни мерки
е ограничено във времето и съгласно разпоредбата на чл.121, ал.6 от ДОПК то се
продължава с обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество,
наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт. В случая
наложените нови обезпечителни мерки са същински мерки, наложени при наличие на
законовите предпоставки по чл.121, ал.6 от ДОПК, а именно: има наложени
предварителни обезпечителни мерки и те са действащи, не са прекратени, както и
наложените мерки са от същия вид и върху същото имущество. Директорът на ТД на
НАП – Варна е споделил изводите на публичния изпълнител за възможно затруднение
при събиране на вземането, което обуславя необходимостта от налагането на
обезпечителни мерки, за да се предотврати извършването на сделки и действия с
имуществото на ревизираното лице. Процесното постановление е издадено след
направено проучване и анализ на имущественото състояние на дружеството.
Решаващият орган е приел, че предпоставките, обуславящи налагане на
обезпечителните мерки са съобразени от публичния изпълнител, същият е извършил
преценка на релевантните обстоятелства, като е съобразил размера на публичните
задължения и наличните активи на лицето, въз основа на които е формирал извод
за наличие на предпоставките по чл.195, ал.2 от ДОПК. В мотивите е поставен
акцент върху целта на обезпечителните мерки, които се налагат в защита на
публичния интерес, с цел да се съхрани имуществото в патримониума на длъжника и
да се отнеме възможността да се разпореди с активите си преди да е започнало
принудително събиране. Посочено е също, че налагането на обезпечителните мерки
се мотивира с опасността удовлетворение на публичното вземане да е невъзможно
или значително затруднено, доколкото в случая дружеството не разполага с
движимо и недвижимо имущество, което да послужи за обезпечаване на задълженията
по ревизионното производство. Така мотивиран административният орган постановил
Решение № 204/16.09.2022г., с което оставил без уважение жалбата, подадена от „Б.ф.п.“
ЕООД срещу Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, с изх. №
С220027-139-0001947/30.08.2022г.
Решението е връчено чрез пощенски
оператор на 26.09.2022г.
Настоящата жалба е подадена по
пощата на 03.10.2022г.
Към доказателствата по делото е
приобщен Ревизионен акт № Р-03002722001375-091-001/19.08.2022г. с който са установени
задължения на дружеството в общ размер на 887506,22 лева.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 204/16.09.2022г.
на Директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален административен акт, за който
акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.197, ал.2
от ДОПК.
Оспорването е направено в рамките
на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждане на оспорването по
същество, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК, при спазване на изискванията
за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени
елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното
съдът приема, че Решение №204/16.09.2022г. на Директора на ТД на НАП - Варна е
валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на
процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в
хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може
да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по
реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на
чл.197. С ал.3 на
чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки
се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените
обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност. Според чл.121, ал.6 от ДОПК действието на наложените предварителни обезпечителни
мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото
имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато
актът е издаден в 4-месечния срок по ал.4 или в срока, определен от съда по
реда на ал.5.
Анализът на изложената нормативна
уредба сочи, че обезпечението се извършва когато ще е невъзможно или ще се
затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.
Правомощията на съда при
обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197,
ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена взависимост от наличието на
следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.
Първото отменително основание по
чл.197, ал.3, предл.1 от ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до
приключване на устните състезания по делото от жалбоподателя са представени
доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът приема, че липсват
такива.
Не се установят и останалите отменителни
основания по чл.197, ал.3 от ДОПК. От приобщените по делото доказателства е
видно, че на жалбоподателя е била възложена ревизия, като в хода на ревизионното
производство от органа по приходите е направено мотивирано Искане за
предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ до
публичния изпълнител и преди приключване на ревизията, с Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С 220027-023-0001364/16.05.2022г.
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, ***17,21
лева.
ПНПОМ е било обжалвано по
административен ред. Със свое решение №120/27.05.2022г. директорът на ТД на НАП
– Варна е приел, че постановлението е правилно и законосъобразно, поради което
е оставил без уважение подадената жалба. Решението на териториалния директор е
обжалвано пред съда. С решение № 108/12.10.2022г. по АД № 174/2022г.
Административен съд – Шумен е отхърлил жалбата на дружеството против решение
№120/27.05.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна.
Искането за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието
на предполагаеми задължения за ДДС в общ размер на 861574,00 лева.
Обезпечението е наложено по искане, направено по реда на чл.121 от ДОПК, а
именно - за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци. В рамките на
производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни
мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде
затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при
съобразяване на условията по чл.121, ал.3 от ДОПК, той има правомощието да
наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото или невъзможното
събиране на задълженията на жалбоподателя в случая е направена на база
предполагаемия размер на задължението на лицето.
Съгласно чл.121, ал.4 от ДОПК,
когато в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна
мярка не е издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се смятат за
прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им пред
административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната
мярка. Искането може да бъде направено от публичния изпълнител или ревизираното
лице. В конкретния случай предварителните обезпечителни мерки са наложени с
постановление от 16.05.2022г., като от приобщените по делото доказателства се
установява, че в рамките на четиримесечния срок е издаден Ревизионен акт №
Р-03002722001375-091-001/19.08.2022г. с който са установени задължения на
дружеството в общ размер на 887506,22 лева. Наред с това, според чл.121, ал.6
от ДОПК действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се
продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество,
наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато актът е
издаден в 4-месечния срок по ал.4 или в срока, определен от съда по реда на
ал.5. Постановлението за продължаване действието на наложени ПОМ е издадено на
30.08.2022г. При това положение следва да се приеме, че наложените
предварителни обезпечителни мерки не са прекратени и предвид издаването на
ревизионен акт, с които са установени публични задължения, публичният
изпълнител законосъобразно е постановил продължаване действието на
предварителните обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество. Компетентният
орган е извършил дължимата проверка и съобразявайки обстоятелствата по
преписката е наложил обезпечителна мярка, съответна на обезпечителната нужда - налице
е изпълнително основание, каквото съставлява издаденият ревизионен акт, с който
са установени задълженията, чието събиране се обезпечава с процесната
обезпечителна мярка. В хода на административното производство е установено, че
дружеството не притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на
задълженията, установени в ревизионното производство. Жалбоподателят не твърди
и не представя доказателства, че разполага с имущество в размер по-голям от
установените задължения, поради което правилно е прието, че тяхното изпълнение
може да бъде невъзможно или значително затруднено, който извод обосновава
нуждата от налагането на обезпечителните мерки.
Твърдението на оспорващия, че с
наложения запор върху банковата сметка на практика се спира цялата търговска
дейност на дружеството, не се установява от събраните доказателства. Обезпечителните
мерки са законосъобразно наложени при наличието на предпоставките по чл.121,
ал.6 от ДОПК. Те не водят изобщо до възпрепятстване на дейността на
ревизираното лице, а и са единствените възможни, след като последното не
разполага с други свободни активи, достатъчни да обезпечат задълженията в пълен
размер. От друга страна, жалбоподателят може, ако разполага с други активи,
годни да обезпечат предполагаемото задължение, да поиска замяна на наложените
обезпечителни мерки по реда на чл.199 от ДОПК. Следва да се има предвид и това,
че в случай на неотложни плащания във връзка с дейността му, дружеството
разполага с възможността, предвидена с нормата на чл.229 от ДОПК и по негово
искане публичният изпълнител може да разреши определена част от постъпилите или
постъпващите по сметките му суми, да се оставят на негово временно
разпореждане.
Неоснователно и е възражението,
че е нарушен принципът за съразмерност предвиден в чл.6 от АПК, тъй като видно
от самото постановление за налагане на обезпечителни мерки, извършеният запор е
до размера на установените задължения. В случай, че по банковите сметки са
налични суми в по-голям от посочения размер, няма пречка лицето да оперира с
тях, поради което не е налице несъразмерност на наложеното обезпечение и то не
засяга права и законни интереси в по-голям размер от целта, за която се налага
обезпечението, а именно да се осигури възможност да се съберат публичните
задължения, установени с ревизионен акт.
По изложените съображения съдът
приема, че Решение № 204 от 16.09.2022г., с което е оставена без уважение жалба
вх. № 7981/13.09.2022г., подадена от „Б.ф.п.“ ЕООД срещу Постановление за
продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121, ал.6 от ДОПК с изх. № С220027-139-0001947/30.08.2022г.,
издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, ИРМ Шумен, е
законосъобразно, издадено от компетентен орган и в съответната форма, като са
спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Не са
налице основания за неговата отмяна, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва жалбоподателят да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение (каквото искане е своевременно направено),
определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. По делото е проведено само едно съдебно заседание,
касае се за спор без материален интерес с предмет обезпечителни мерки, поради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а
именно – 100 лв.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „Б.ф.п.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано
от управителя И.И.И., против Решение № 204 от 16.09.2022г., с което е оставена
без уважение жалба вх. № 7981/13.09.2022г., подадена от оспорващото дружество
срещу Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК с изх. №
С220027-139-0001947/30.08.2022г., издадено от К.М.– публичен изпълнител в ТД на
НАП – Варна, ИРМ Шумен.
ОСЪЖДА „Б.ф.п.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано от управителя И.И.И.,
да заплати на Национална агенция по приходите, ТД на НАП – Варна разноски по
делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: